|
| Веска Волева |
Г-жо Волева, миналата година спечелихте съдебен казус за неправомерно увеличение на лихвата по ипотечен кредит от страна на ЦКБ и създадохте прецедент. Как успяхте?
- Бях взела заем и си бях направила сметка колко мога да плащам. През цялото време бях на тръни за това как ще изплатя този заем. Минаха 2 месеца и от ЦКБ ми се обадиха, че от днес вноската ми е по-висока. Оправданието беше "криза е, нали разбирате". Абсолютно нахално твърдение. Действително, аз съм подписала договора, но няма как да не подпишеш, когато търсиш пари. Това са предварително подготвени от банката клаузи и няма никаква възможност да се променят. Всички банки имат общи условия, в които е вкарано всичко, което им изнася. Въпреки че съм юрист, аз съм просто един потребител, който имаше нужда от пари.
Възможно ли е да се изготви индивидуален договор с банката?
- Невъзможно е. Служителите казват, че тази бланка е приета и одобрена от техния колективен орган или управителен съвет. Ако не сте съгласни, не получавате пари. Защото, дори да отидете в друга банка, се оказва, че и там процедурата е същата. Колкото и да отричат картелно споразумение, то е налице. Едни са по-нагли в действията си, други малко по-кротки.
Какви действия предприехте, след като вноската ви бе увеличена?
- Ужасно се ядосах. Не ми се стори нормално някой да разполага с живота ми. Тези договори казват, че банката може по всяко време да вдига лихвата, както намери за добре. Тогава още не знаех на какви закони да се позова и вървях по класическите нормативи като Закона за задълженията и договорите. Докато постепенно стигнах до европейското законодателство, по-точно до Директива 93 на ЕС, която третира именно неравноправните клаузи в потребителските договори. Тази директива е спасила много хора в Европа. Дотогава не се прилагаше у нас, въпреки че е част от нашето законодателство от момента на влизането ни в ЕС.
Тогава защо банките си позволяват такива своеволия?
- Проблемът у нас е новият Гражданско-процесуален кодекс. С него политиците предадоха всички българи и дадоха безумни права на банките. Не знам дали е умишлено или поради некадърност. Кодексът е в сила от началото на март 2008 г. и оттогава се вдигат лихвите. Тогава бяха развързани ръцете на банкерите. Те могат по всяко време да решават какво да правят със съдбата на един човек. Една част от договорите задължават клиентите всичките им доходи да минават през съответната банка. И ако не минават, клиентът нарушава клауза от договора. Тоест банките по всяко време знаят какви доходи имаш. Точно по този начин вдигат лихвите - увеличават ти заплатата, съответно банката ти вдига вноската и никога не я намалява. Има хора, доведени по просешка тояга, които дори не искат жилищата си, искат само да се махнат от България. Гражданско-процесуалният кодекс е основният граждански закон в една държава, това е законът, който казва как да стават нещата. Кодексът казва, че банката може по извлечение от сметка да изкара заповедно производство и на база на него се изкарва изпълнителен лист. Длъжникът дори не знае, че срещу него се води дело. Научава тогава, когато съдия-изпълнителят му изпрати заповед и му запорират не само имуществото, което е ипотекирано, но и всичко, което има.
Какво може да се направи в такъв случай?
- Оставена е една вратичка в кодекса, но е толкова зле написана, че на нас ни трябваха изследователски умения, за да разберем как може да се спре този произвол. Много е трудно да докажеш, че не дължиш на банката 5000 лв., а 500 примерно. Какво трябва да се направи? Когато човек получи заповед от съдия-изпълнител по такъв повод, трябва да направи възражение в 14-дневен срок. ГПК е дискриминационен по отношение на потребителите и на цялото общество, той е само в услуга на банките. По каква логика те ще знаят какви пари получаваме и ще ни изземват всичко. И защо имат право да се намесват грубиянски в моя живот.
Разкажете ни за последната ви спечелена битка по случая с двамата братя, които осъдиха Пощенска банка.
- Непрекъснато са били вдигани вноските по кредита им. Накрая не са знаели какво да правят. Едното от момчетата е колега юрист и затова ми беше малко по-лесно. Те са имали готовност да връщат договорените пари, но не и тези, които в крайна сметка им се е наложило.
Навсякъде в договорите е записано, че банката има право едностранно да увеличи лихвата. Как да се преборим с това?
- С европейската директива. Тя казва, че това е монополно поведение. Според нея такава неравноправна клауза е уговорка във вреда на потребителя. Директивата е приета с нашия закон за защита на потребителите (член 143 от ЗЗП). Толкова ясно е казано, че не може да има такива клаузи, само че хората не са неинформирани.
Много хора се притесняват, че правосъдието у нас е твърде бавно, а лихвата си тече. Колко време би се проточило едно такова дело?
- Доброто правосъдие не е бързо. Делото би отнело около година и половина. Има срокове, които няма как да бъдат избегнати. Но мисля, че колкото повече дела се водят, толкова повече хората ще стават по-сигурни. Адвокатът по делото може да отправи питане до Европейския съд с молба предварително да даде отговор на определен въпрос, който да бъде ползван по съответното дело. На мен ми отказаха това питане, защото вече има такова в Европейския съд и той е отговорил - това са неравноправни клаузи, това е монополно поведение.
Разноските по делото високи ли са?
- Ние не правим благотворителност. Най-интересното е, че българинът плаща на всеки, който скръцне със зъби. Но ако действително ще му защитите интересите, той не иска да си плати. При спечелено дело дадените пари се връщат. Връща се хонорарът, връща се държавната такса, както и парите, които са дадени за експертизи.
Ще изясните ли какво точно трябва да предприеме човек, ако банката започне да вдига лихвата неправомерно?
- Да заведе дело. Знаете ли какво правят хората - ходят да се молят на банката, пишат писма. Клиентът и банката са равнопоставени. Те се договарят, подписват договор, не трябва да се молим на банките.
Има ли законова рамка, която да определя доколко лихвата може да нарасне?
- Имаше по-рано понятие "законна лихва". Има и решения на Върховния съд, които казват, че не е етично и морално лихвата да се вдига повече от 3 пъти. Само че в момента такова нещо като законна лихва няма, тя не е определена. Мисля, че цялото ни законодателство постепенно става в интерес на банките.
Какво бихте посъветвали клиентите на банки? Какво трябва да гледат, като отидат да теглят заем?
- Клиентът няма силата и познанията, за да се защити. Спасението е в гражданското общество и в многото дела. Така че банките да не получават тези пари, а и дори да плащат разноските. И тази ситуация да ги принуди да бъдат адекватни в действията си.
Формулировката за вдигане на лихвите също е неясна.
- Да, така е. Банките просто казват: "Криза е, вдигаме лихвите." Потребителят също може да каже: "Криза е, няма да плащам." Лихвата е пазарен инструмент, но когато отиваме да се договаряме. Договарянето става, когато се подписва сделката, а не когато лихвата се вдига в движение и когато банките злоупотребяват. Една от експертизите доказва, че индексите са паднали надолу и банката, вместо да вдига вноската, трябва да я намалява. Освен това те говорят за пазарните условия - банката вдига лихвата по влоговете, само че това си е нейният търговски риск. Вместо да си носи този търговски риск, тя го прехвърля на заемополучателите. Банкерите най-добре могат да предвидят риска, който поема банката, а не обикновеният човек.
ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
| Член 3 |
2. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.
