1. Соматични и неврологични заболявания
Неврологичните проблеми, водещи до проблеми със съня, включват поредица от състояния, като се започне от главоболие и епилепсия до мозъчни дегенеративни заболявания и умствена изостаналост. Характера на разстройствата на съня зависи от това кои мозъчни отдели са засегнати от неврологичното заболяване. При деца с дефицити, със или без слепота се наблюдават различни разстройства на съня. Слепите имат циклични разстройства, заради нарушенията в нагласяването на ден-нощ цикъла на биологичния им часовник. Умствено изоставащите може също да имат такива проблеми, поради затруднения в интерпретацията на социални и визуални условия необходими за организацията на съня. Физикални абнормности наблюдаващи се при синдром на Down или Prader-Willi, като прегради на горните дихателни пътища, често могат да доведат до обструктивната апнея.
Свързаните със съня главоболия обикновено нарушават и фрагментират съня. Рядко епилептични епизоди могат да индуцират разстройство на съня, в същото време постиктални състояния могат да се вземат за сън. Понякога епилептични епизоди могат да доведат до ставане от сън, нарушавайки ефективността на съня. Нарушенията на съня при дегенеративните мозъчни заболявания, довеждат до фрагментация на съня, с чести събуждания, трудности в заспиването, ранно сутрешно ставане. В резултат на сънната депривация може да се стигне до дневна сънливост.
Kleine Levin синдром - включва констелация от симптоми като епизоди на ексцесивна сомнолентност, повишен апетит, сексуална дезинхибиция. За първи път описан при юноши. Ексцесивната сомнолентност може да се наблюдава остро или да настъпи постепенно. Някои изследователи отбелязват интермитентна хипоталамусна дисфункция. Съотношението мъже:жени е около 3:1. Пристъпите на хиперсомнолентност са от епизоди от 12 часа, до такива продължаващи 3-4 седмици. Тези епизоди могат да се повтарят в интервали от няколко седмици до няколко месеца. Наблюдава се намаляване на честотата на тези епизоди с възрастта до момент на изчезване, въпреки че се описват и пациенти които продължават на имат такива епизоди и след 20 год. възраст. Лечението на това заболяване има по- скоро превантивен характер. Даването на стимуланти е в основата на терапевтичното поведение. Превантивната употреба на литий се базира на концепцията, че заболяването показва много симптоми на афективно разстройство.
Менструално свързаните периоди на хиперсомния са друг вид циклично разстройство на съня, наблюдаващо се през първата година от менархето. Пристъпите обикновено се наблюдават след 1 до 2 седмица от овулацията с бързо отзвучаване след появата на менструацията. Като етиологичен фактор се предполага хормоналния дисбаланс, още повече, че симптоматиката се дезактуализира при даване на контрацептивни препарати. Симптомите изчезват и спонтанно наколко години след менархето или при бременност.
В детството често се среща и нощно влошаване на астматичната симптоматика. Сънят сам по себе си не предизвиква пристъпи. По- скоро това се дължи на невроендокринната регулация на респирацията, която е чувствителна на промени и дисрегулация. Астматичните пристъпи през нощта фрагментират съня и могат да доведат до тревожност при лягане.
