Нивото на кръвна захар се поддържа в сравнително постоянни стойности индивидуално за всеки човек. То зависи както от обмяната на веществата и дейността на черния дроб, така и от състоянието на панкреаса, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, централната и вегетативната нервна система.


 

Нивото на кръвната захар е показател за здравословното състояние, тъй като това показва способността на организма да усвоява захарта, което зависи от секрецията на и хормона инсулин.
 


 

За нормални стойности на кръвна захар на гладно се приемат тези под границата 120 мг% или 6,6 ммол/л. След хранене нивото на кръвна захар се покачва. Тогава стойностите варират до 140 мг% или 7,7 ммол/л.

 

 

Най-честото нарушение при обмяната на въглехидратите е захарният диабет.

 

1. Изследването...


За диагностика на захарен диабет се извършва тест с глюкоза. Той се състои от три етапа:

 

  1. На гладно се взима венозно кръв за изследване на нивото на кръвна захар.
  2. След което се приема 100 г глюкоза, разредена във вода.
  3. След 60 минути се взима кръв за втори път.
  4. След 2 часа отново се дава кръв.

 

 

Диабет може да се предполага при стойности на кръвната захар:

  • Над 6,6 ммол/л при първото измерване на гладно.
  • Над 11,1 ммол/л след 120-тата минута.


 

2. За връзката захар - инсулин?


Захарта е важен източник на енергия за всички тъкани в организма. Постъпва с храната и се натрупва в черния дроб под формата на гликоген, като резервно хранително вещество.
Достига до клетките чрез кръвта и прониква в тях с помощта на инсулина. Инсулинът е белтъчно вещество и се отнася към групата на хормоните. Синтезира се от бета-клетките на задстомашната жлеза, която освен това отделя секрети, улесняващи храносмилането в червата.

 


Само благодарение на инсулина захарта от кръвта може да се усвои от клетките. С поемането й от клетките, се намаляват стойностите й в кръвта.

 


Когато производството на инсулин е нарушено, кръвната захар остава повишена, т.е. тя не може да се поеме от клетките, което предразполага развитието на диабет.
 


Когато нивото на кръвна глюкоза остава повишено, тя достига до стените на кръвоносните съдове и нервните окончания. Там образува токсични вещества, които вредят на функциите на органите.

 

 

Първоначално засегнати са богато кръвоснабдените органи, като очи, бъбреци и долни крайници.

 

NEWS_MORE_BOX
 

3. Признаци на повишена кръвна захар


Повишеното ниво на кръвна захар се отразява на състоянието на организма и е свързано с множество симптоми:

 

 

  • Сухота в устата, жажда, често уриниране, особено през нощта. Какво е обяснението? Когато нивото на кръвната захар е високо, тя започва да се отделя с урината. За извеждането на захарта от кръвта са необходими повече течности, които се отделят от всички клетки на организма. Това от своя страна води до дехидратиране му.

 

  • Слабост и бърза уморяемост. Обяснението: Дължи се на факта, че захарта не достига клетките и се спира осигуряването на енергия за организма. Заради недостатъчното количество инсулин, отговорен за снабдяването на клетките с глюкоза, организмът изпитва глад.

 

  • Отслабва се, въпреки повишения апетит. Обяснението: Тъй като организмът не получава енергия, той постоянно подава сигнали за глад, което води до повишена консумация на храна. В същото време организмът не е в състояние да усвои захарта от кръвта и започва да черпи енергия от вътрешните си мастни запаси без да образува нови.

 

  • Раните трудно зарастват, често загнояват. Обяснението: Високата кръвна захар понижава съпротивителните сили на организма срещу инфекции.

 

  • Получават се обриви по кожата, включително и по гениталиите. Дължи се на нарушения метаболизъм, понижения локален имунитет на половите органи, раздразнението от урината или заради диабетна невропатия (поражение на нервите).

 

  • Главоболието и нарушеното зрение също са признаци за диабет, както и склонността към често боледуване.


 

Могат да се появят няколко от симптомите или да се редуват. Обикновено засегнатият не им обръща внимание, тъй като те се изявяват за кратко, след което организмът се адаптира към високите стойности на кръвна захар. Тук и се крие проблемът за ранното откриване и поставяне на диагноза за диабет.

 


При повишаване на кръвната захар над нормата, задължително се проявява поне един от изброените симптоми като показател за заболяването. При отчитането на такъв трябва да се реагира навреме.