Бартолиновите жлези са малки слуз-продуциращи жлези, разположени в задната част на влагалищния отвор, осигуряващи лубрикацията му. Размерите им са толкова малки, че обичайно не могат да бъдат палпирани. При запушването им обаче, секретът се натрува в каналите на жлезите, водейки до тяхното разширение и съответно оформянето на киста. Тя е със сравнително по-големи размери от самата жлеза, което позволява и напипването и. При наслагването на инфекция се оформя абсцес и се появяват и други симптоми.
Причинителите на инфекцията са различни – от Escerichia coli до предаваните по полов път хламидии, гонококи и др., като обикновено флората е смесена.
Бартолиновите кисти се представят само като подутина в близост до входа на влагалището, едностранни са, неболезени, но могат да причиняват дискомфорт. При абсцедиране размери могат да станат по-големи, с болка в покой, при ходене, при сексуален контакт. Влошава се общото състояние, повишава се телесната температура. Обикновено са налице и симптомите и белезите на придружаваща сексуално-трансмисивна инфекция.
Диагностицирането на бартолинита се осъществява още при физикалния преглед. Кистите се визуализират и опипват, а надлежащата над формацията лигавица е спокойна, за разлика от абсцеса където са налице типичните за възпалителния процес белези – подуване, зачервяване, повишена температура, подчертана болезненост. Наред с това, както стана въпрос, се допуска вагинален флуор с типични за инфекциозният причинител характеристики. Понякога се взима секрет за посявка и преценка необходимостта от антибиотично лечение съгласно резултата от антибиграмата. При жени над 40 годишна възраст с картина подобна на бартолинова киста може да се представи и карцином на външните полови органи, поради което е уместно извършването и на биопсия.
Неусложнените кисти особено при млади жени не изискват специални мерки. Седящи бани дори само с топла вода могат да подпомогнат отпушването и дренирането им. При малки по размер възпалени формации също подобни мерки могат да са достатъчни. Абсцесът и големите размери обаче предполагат оперативно лечение. То се състои в инцизия (разрез) на формацията с дрениране на съдържимото и поставянето на марли и в някои случаи дори оставянето на дрен, който да поддържа абсцесната кухина отворена в продължение за определен период до настъпването на фибозни промени. Манипулацията се извършва в условията на местна или краткотрайна венозна анестезия. Абсцесите понякога, но не винаги, изискват и перорално широкоспектърно антибиотично лечение – при съпътстваща сексуално трансмисивна инфекция или придружаващо възпаление на околните меки тъкани. При рецидивиращо абсцедиране може да се прибегне до зашиването на краищата на кистата, което ще поддържа непрекъснато отворена кухината – т.н. марсупилизация.
В краен случаи се прибягва до отстраняването на жлезата. В отделни случаи хирургична намеса не е показана и се започва консервативно лечение само с антибиотик, емпирично. Обикновено се включват цефалоспорини от трета генерация и метронидазол, а при анамнеза за полов контакт с нов партньор за последните три месеца – и азитромицин (1г. еднократно) или доксациклин (100мг. 2х дневно за 7 дни).
