Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-често срещаните днес ендокринни занболявания сред жените в репродуктивна възраст. Stein и Leventhal описват съчетанието на затлъстяване, окосмяване от мъжки тип, нарушения в менструалните кръвотечения и безплодие, и до днес синдромът носи тяхното име. При него се отркиват уголемени двустранно, поликистозни яйчници, като е възможно този белег да е водещ, а клиничната картина да е непълна.
По въпроса за етиологията и пусковия механизъм на заболяването все още се спори. Предполагат се генетични, възпалителни, имунни, метаболитни аспекти. При синдрома се установява повишение нивото на андрогенните хормони, повишената им ароматизация в мастната тъкан и съответна продукция на естрогени (особено и на фона на по-изразена такава), нарушение в секрециата на хормоните на хипофизата – FSH и LH, като потискането на първия води до блокиране на овулацията, а стимулирането на втория – до повишена андрогеносекреция, на фона на потисната секреция на прогестерон.
Основната патологична находка са промените в яйчниците – фоликулите не узряват напълно, достигат големина 6-12мм, не се пукат, липсва овулация. Клетките, съставящи фоликулите не търпят типичните за менструалния цикъл промени, а това води до промените в продукцията на хормони.
От клинична гледна точка синдромът има няколко основни момента. Обикновено началото е бавно, постепенно, около или след пубертета с повишено окосмяване в областта на горната устна, брадата, около ареолата и между гърдите, по гърба, от венерения хълм нагоре към пъпа (ромбовидно вместо характерния триъгълник при жената), по горната вътрешна страна на бедрата. Друга изява на андрогенемията е акнето. По-рядко могат да се наблюдават оплешивяване от мъжки тип или хипертрофия и пигментация на кожата в областта на врата, подмишниците, под гърдите, по външните полови органи.
Обикновено жените са с наднормено тегло, дори затлъстяване, съпровождано от нарушен въглехидратен толеранс, инсулинова резистентност и рефлекторна хиперинсулинемия (повишено ниво на инсулин), но посленото може да е налице и при нормално тегло. Нарушения се откриват и в липидния профил, както и други констелации за един метаболитен синдром.
Особено място заемат и гинекологичните проблеми. Най-често става въпрос за олиго-аменорея – по-рядко настъпващ до липсващ мензес с оскъдно кръвотечение. Инфертилитетът (безплодие) е друг симптом, поради който се търси медицинска помощ.
Какви могат да бъдат усложненията или съпътстващи констелации при синдрома на поликистозните яйчници?
Във връзка с повишението нивото на естрогените възниква опасността от хиперплазия на маточната лигавица и рак на еднометриума и на гърдата. При значителна част от жените с поликистозни яйчници се откриват и повишени нива на пролактина, функционално и във връзка с развили се пролактиноми. Не са изключени смущения във функционалната активност на надбъбреци и щитовидна жлеза. Повишеното окосмяване, телесната маса могат да причинят смущения от емоционално естество и нарушения в социалната интеграция. Безплодието също е причина за психологически конфликти.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и щателните лабораторни изследвания относно хормоналния статус. Изобразителните методи допълнително уточняват диагнозата.
Терапевтичният план се състои в овладяване на теглото чрез диетичен или медикаментозен режим от една страна, чрез поддържане на добър естетически вид с помощта на епилация, а от друга, чрез нормализиране на хормоналните стойности. Последното се постига на първо място чрез блокиране на андрогенемията с помощта на анти-андрогенни препарати, а подобен ефект имат и приложението на аналози на гонадолиберина (хормон, продуциран от хипоталамуса с пряк ефект върху хипофизата относно секрецията на FSH и LH). Друг подход е стимулирането на системата хипоталамус– хипофиза –яйчник. Това се постига или чрез приложението на аналози на гонадолиберина по начин, имитиращ естествената му секреция, чрез приложение на хормони на хипофизната жлеза или чрез блокиране на естрогенната синтеза. По описаният начин се индуцира овулацията. До оперативна намеса с отстраняване на част от яйчник с цел намаляване на хормонопродукцията за известно време се стига рядко.
По въпроса за етиологията и пусковия механизъм на заболяването все още се спори. Предполагат се генетични, възпалителни, имунни, метаболитни аспекти. При синдрома се установява повишение нивото на андрогенните хормони, повишената им ароматизация в мастната тъкан и съответна продукция на естрогени (особено и на фона на по-изразена такава), нарушение в секрециата на хормоните на хипофизата – FSH и LH, като потискането на първия води до блокиране на овулацията, а стимулирането на втория – до повишена андрогеносекреция, на фона на потисната секреция на прогестерон.
Основната патологична находка са промените в яйчниците – фоликулите не узряват напълно, достигат големина 6-12мм, не се пукат, липсва овулация. Клетките, съставящи фоликулите не търпят типичните за менструалния цикъл промени, а това води до промените в продукцията на хормони.
От клинична гледна точка синдромът има няколко основни момента. Обикновено началото е бавно, постепенно, около или след пубертета с повишено окосмяване в областта на горната устна, брадата, около ареолата и между гърдите, по гърба, от венерения хълм нагоре към пъпа (ромбовидно вместо характерния триъгълник при жената), по горната вътрешна страна на бедрата. Друга изява на андрогенемията е акнето. По-рядко могат да се наблюдават оплешивяване от мъжки тип или хипертрофия и пигментация на кожата в областта на врата, подмишниците, под гърдите, по външните полови органи.
Обикновено жените са с наднормено тегло, дори затлъстяване, съпровождано от нарушен въглехидратен толеранс, инсулинова резистентност и рефлекторна хиперинсулинемия (повишено ниво на инсулин), но посленото може да е налице и при нормално тегло. Нарушения се откриват и в липидния профил, както и други констелации за един метаболитен синдром.
Особено място заемат и гинекологичните проблеми. Най-често става въпрос за олиго-аменорея – по-рядко настъпващ до липсващ мензес с оскъдно кръвотечение. Инфертилитетът (безплодие) е друг симптом, поради който се търси медицинска помощ.
Какви могат да бъдат усложненията или съпътстващи констелации при синдрома на поликистозните яйчници?
Във връзка с повишението нивото на естрогените възниква опасността от хиперплазия на маточната лигавица и рак на еднометриума и на гърдата. При значителна част от жените с поликистозни яйчници се откриват и повишени нива на пролактина, функционално и във връзка с развили се пролактиноми. Не са изключени смущения във функционалната активност на надбъбреци и щитовидна жлеза. Повишеното окосмяване, телесната маса могат да причинят смущения от емоционално естество и нарушения в социалната интеграция. Безплодието също е причина за психологически конфликти.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и щателните лабораторни изследвания относно хормоналния статус. Изобразителните методи допълнително уточняват диагнозата.
Терапевтичният план се състои в овладяване на теглото чрез диетичен или медикаментозен режим от една страна, чрез поддържане на добър естетически вид с помощта на епилация, а от друга, чрез нормализиране на хормоналните стойности. Последното се постига на първо място чрез блокиране на андрогенемията с помощта на анти-андрогенни препарати, а подобен ефект имат и приложението на аналози на гонадолиберина (хормон, продуциран от хипоталамуса с пряк ефект върху хипофизата относно секрецията на FSH и LH). Друг подход е стимулирането на системата хипоталамус– хипофиза –яйчник. Това се постига или чрез приложението на аналози на гонадолиберина по начин, имитиращ естествената му секреция, чрез приложение на хормони на хипофизната жлеза или чрез блокиране на естрогенната синтеза. По описаният начин се индуцира овулацията. До оперативна намеса с отстраняване на част от яйчник с цел намаляване на хормонопродукцията за известно време се стига рядко.
