Циститът представлява възпаление на пикочния мехур, най-често причинено от инфекциозен патоген. В по-редки случаи, то може да бъде предизвикано от механанично въздействие и дори хранителни алергии.
Типичните симптоми на цистита са усещане за натиск в долния таз, често уриниране, трудно задържане на позива и болка при уриниране. Показателно за бактериална инфекция е наличието на кръв, потъмняване и неприятна миризма на урината. Докато е налице бактериална инфекция, може да се чувства отпадналост и неразположение, телесната температура е повишена.
Циститът е много по-чест при жени, тъй като те имат по-къс пикочен канал и бактерии от външната среда достигат пикочния мехур по-лесно. Освен това, при жените отворът на пикочния канал е разположен непосредствено до влагалището, в близост до ануса, откъдето бактериите лесно мигрират в пикочо-половата система. Почти всяка жена прекарва цистит поне веднъж, като при 1/5 от заболелите състоянието рецидивира. Макар че може да възникне във всяка възраст, циститът е най-чест при бременни и при сексуално активни жени.
Макар и по-рядък, циститът може да бъде много сериозен при силния пол, тъй като може да бъде причинен от подлежаща инфекция на простатата (простатит) или обструкция на уринарния тракт, заради туморна маса или уголемяване на простатата. Лечението на цистита при мъжете може да бъде болезнено, за разлика от това при жени.
Основно средство за лечение на инфекциозния цистит са антибиотиците. Лекият до умерен цистит обикновено се овладява напълно за не повече от 10 дни. В допълнение към антибиотичната терапия е необходимо да се пият много течности – над литър на ден. Болезнеността и повишената температура се повлияват с парацетамол или ибупрофен. Изборът на медикаменти се съобразява с евентуална бременност или кърмене. Въздържането от секс по време на лечение често намялява болезнеността и ускорява оздравяването.
Антибиотиците облекчават симптомите при инфекциозен цистит до няколко дни от началото на приема им. Ако това не се случаи, лекарят трябва да бъде потърсен отново, за да се изясни антибиотичната чувствителност на патогена.
Терапевтично предизвикателство представляват само често рецидивиращите инфекции. В тези случаи може да бъде уместно приемането на антибиотици за по-дълъг период от време, който лекарят преценява за всеки конкретен пациент. Рецидивиращите инфекции са по-чести при затлъстели жени, при които тонусът на тазовите мускули е по-нисък. Нормализирането на телесното тегло е една от ефективните мерки за предотвратяване на честите уринарни инфекции.
Най-висока ефективност имат битовите мерки – използването на душ, вместо вана, носене на памучно бельо, вместо синтетично и избягване на тесни дънки и панталони. При жените е важно за интимна хигиена да използват подходящи измиващи средства, но не сапун, душ-гел.
