1. Ракът на панкреаса...
Панкреасът е анатомичен орган с издължена форма, разположен дълбоко в епигастриума – горен коремен етаж. Той има двойна функция – екзокринна и ендокринна функция.
Рак на панкреаса се развива най-често след малигнено израждане и разрастване на клетки от анатомичната глава на панкреаса.
През последните 20 години случаите на заболели от рак на панкреаса нарастват значително. Последната статистика показва, че във Великобритания всяка година на всеки 100 000 изследвани човека 9 са с диагностициран карцином на панкреаса.
Цифрите показват, че предразположени към развитие на болестта са предимно мъжете. Възрастовата граница съществува и тук в статистическите показатели. Според резултатите по-възрастните хора са по-предразположени от младите.
2. Какво причинява рак на панкреаса?
Точната причина за рак на панкреаса не е установена, но се смята, че пушачи и хора, подложени на диета с пълно лишаване или прекалено висок прием на червено месо и холестерол, са по-предразположени към развитие на заболяването, за разлика от другите изследвани.
Според други статистически данни, хората подложени на петролни изпарения, опасни газове и други химически субстанции, са по-предразположени към развитие на заболяването, за разлика от тези, които живеят сред природата.
3. Какви са симптомите?
Тъй като основните симптоми при рак на панкреаса са по-редки и трудно уловими, заболяването обикновено се диагностицира в късен стадий.
Алармиращите симптоми са: загуба на апетит, непоносимост и отвращение към храна, загуба на тегло. Тези симптоми се срещат и при анорексичен синдром. Други симптоми, изявяващи се при заболяването, са хроничната умора, жълтеница, неконтролируеми повръщане и чести позиви, както и диария.
Забележителна част от клиничната картина заема острата, пронизваща болка в корема, която може да е показател за карцином на панкреаса, но и за други доброкачествени образувания – кисти, псевдокисти и възпалителни заболявания на органа.
Някои пациенти развиват като първи симптом инсулинозависим диабет.
4. Диагностика на рак на панкреаса?
За правилната и успешна диагностика на карцином на панкреаса от важно значение е анамнезата. Търсят се данни за вида на болката, дали тя е спонтанна, остра или тъпа, временна или постоянна. Правилно снетата анамнеза цели намиране на точен ориентир за патологичното състояние, ангажиращо панкреаса.
В диагностиката на карцином на панкреаса участие вземат предимно образни изследвания. Такива са коремната ехография – ултразвукова диагностика, която позволява да се визуализират патологични формации по панкреаса, както и компютърна томография – скенер.
Важно място в правилната диагностика на рак на панкреаса взима изследване, наречено ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография – ЕРЦП. С нейна помощ се оглеждат пътищата на екзокринния панкреас, на жлъчния мехур, черния дроб и мястото им на вливане в дванадесетопръстника.
Хистологичната диагностика също заема важна позиция в протокола за диагностика на панкреатичен карцином. С нейна помощ се диференцира точната патологична формация и се определя дали тя е злокачествена или доброкачествена.
5. Видове рак на панкреаса
Туморните формации, ангажиращи панкреаса, се делят на тумори на екзокринната част и на ендокринната част на панкреаса. От своя страна те се отделят в две подгрупи – доброкачествени и злокачествени тумори.
Доброкачествените тумори на екзокринния панкреас произхождат от епителните клетки, разположени в най-вътрешната част на каналите на панкреаса. Наричат се още кистаденоми. Срещат се най-често в опашката на панкреаса и могат да достигнат размери до 300 мм. Стената на тези доброкачествени тумори е покрита в най-вътрешната си част от кубичен епител. При промени от диспластичен характер на тези образувания може да прогресират, преминавайки в стадий на малигнизация, т.е да се изродят в злокачествени кистаденоми.
Ракът на панкреаса – carcinoma glandulae pancreatis – е добре ограничен от околния паренхим, но понякога може и да прелива с околните панкреасни структури, което да затрудни поставянето на диагнозата. Злокачественото образувание представлява възловидна структура с диаметър до 100 мм. По-често с просто око се вижда като плътна структура, а по-рядко има желеподобна форма. Понякога има сивобелезникав цвят.
Най-лесни за диагностика са карциномите на тялото и опашката на панкреаса. Злокачествените образувания на главата на панкреаса може да проникват в дванадесетопръстника на тънкото черво и под образно изследване да се сбъркат с тумор на папилата на Ватер.
Карциномът разраства от епителните клетки, облицоващи каналите на панкреаса отвътре. Имат желатинозен характер. Карциномът метастазира по кръвен и лимфен път.
6. Прогноза
Петгодишната преживяемост на пациентите е едва 2% от всички случаи. Повечето пациенти следват летален изход след първата година от поставянето на диагнозата. Към оперативно лечение се пристъпва, ако злокачественото образувание се открие в ранен стадий. Статистиките сочат, че 10% до 20% от ранно оперираните пациенти оцеляват средно за период от пет години.
Палиативните грижи имат важно значение при лечението.
Следва продължение...
