Шоколадов или сметанов, пита продавачът, докато избира от фризера любимото на мнозина лакомство в жегите - сладоледа. Нищо, че той отдавна е сметанов само по име, минал е покрай млякото, надлежно заменено с палмово масло, а любимият ви вкус е докаран благодарение на изобилието от Е-та, много от които в списъка на емулгаторите са отбелязани като опасни.



Ерата, когато човек можеше да си поръча без притеснение млечен сладолед или сметаново ескимо, отмина безвъзвратно. Ако погледнем етикетите на навлезлите в бита ни разхлаждащи субпродукти и се постараем да запомним написаното, можем и да спечелим някой лев в "Стани богат", но със сигурност няма да открием нещо полезно. С редки вариации описанието включва "възстановено сухо обезмаслено мляко, хидрогенирано растително масло, суроватка на прах, захар, глюкозен сироп, оцветители, емулгатори". Именно заради прословутото растително масло, което доминира в родните млечни продукти и сирена, през зимата избухна скандал с качеството на млечните продукти у нас. Производителите бяха задължени да декларират използват ли при производството на храните си изключително вредната втвърдена растителна мазнина. И ако го правят, да свалят от продуктите си името "сирене". И въпреки че с новия си етикет "млечен деликатес" доскорошните сирена и кашкавали изглеждат по-скоро "повишени в длъжност", те вече поне се продават на отделни щандове и човек пазарува от тях с ясното съзнание, че мляко вътре няма.

Далеч не така обаче стои въпросът при сладоледа, за когото никой не се е сетил да приложи забраната. Според регистъра на асоциацията на млекопреработвателите само три фирми, правещи сладолед, са декларирали, че влагат палмово масло в лакомството. Най-голямата сред тях е "Дарко", а останалите две са по-скоро регионални - "Марси - М. Бакалов" и "Медина". Според членове на асоциацията обаче твърде е възможно мнозина от производителите на сладолед да ги няма в списъка, просто защото не са нейни членове и не са били длъжни да дадат подобна информация. Изискването е обхванало по-скоро фирмите, които правят млечни продукти и покрай тях - сладоледени изделия, но не е било задължително за онези, които не фабрикуват нищо друго освен леденото лакомство.

Според производители обаче влагането на палмово масло в сладоледите се прави повсеместно, защото по този начин продуктът стават по-евтин. Освен това въпросното масло улеснява втвърдяването на сладоледите - в противен случай те биха станали много меки и ще се топят далеч по-лесно. Основното предимство на палмовата мазнина е в това, че тя издържа на високи температури. Така сладоледът, особено ако е "насипен" и се продава от количка на открито, може да издържа много по-дълго в замразено състояние. Според запознати дори само по срока на годност можем да установим дали в лакомството има мляко или палмово масло - колкото по-дълъг е той, особено ако е над година, толкова по-голямо е количеството на втория продукт. Ако сладоледът е от мляко, той би могъл да изтрае максимум 6 месеца, признават и самите производители. Също с цел втвърдяване някои фирми използват генномодифицирана соя или бавноразтворими консистенции, които всъщност са различни видове гуми. По принцип те са доста вредни, но функцията им е да забавят топенето на сладоледа в устата.

В същото време обаче точно палмовото масло е набедено за сериозен холестеролен бич. Според здравни експерти то предизвиква втвърдяване на артериите и увеличаване нивото на холестерола, твърдят експерти. Оцветителите, които се слагат в някои сладоледи пък, в определени страни е забранено да се ползват дори при играчките, защото малчуганите могат да ги сложат в устата си. Въпреки че са в списъка на вредните емулгатори, особено по-малките фирми нямат никакви скрупули да ги влагат и в сладолед. Заради подобни оцветители понякога любимият леден деликатес причинява чревни разстройства или алергии, особено при малчуганите.

"Редно е компетентните органи, например РИОКОЗ, да се произнесат по въпроса за това дали рецептите, по които се правят сладоледените изделия, са безопасни за нашето здраве", заяви Павел Кърлев, шеф на Асоциацията на потребителите. "Не може в нещо да има 70-80 на сто сурогатни съставки и оцветители, почти никакво мляко и то да е полезно. В случая говоря главно за сладоледите, които ги сипват във фунийки или чашки, защото при тях няма етикет за съдържание и човек изобщо не знае какво консумира. При пакетираните поне имаме изброени някакви съставки, така че що-годе знаем какво ядем". Кърлев призна обаче, че поне от година асоциацията не е получавала жалби по отношение на сладоледени продукти. Това станало, след като благодарение на нейните усилия от улиците бяха разкарани машините, които продаваха освен некачествено и нехигиенично ледено изкушение.