В каквато и трудна ситуация да изпадне човек, той трябва да живее

През 1925 година известният розопроизводител и родолюбец Димитър Папазов дарява своя имот, който е бил спиртоварна, на църквата “Успение на Света Богородица” в Казанлък за сиропиталище и старопиталище. След одържавяването на имота,  който по това време е Общежитие за стари хора “Йордан Драгнев” през 1949г. се запазва волята на дарителя.
В наши дни Домът за възрастни хора с деменция /ДВД/ носи името на своя дарител Димитър Папазов. През 1994г. домът е осветен от тогавашния старозагорски митрополит Панкратий.

Докато чаках

да дойде директорът на дома Йовка Топалска, имах възможност в продължение на час да наблюдавам домуващите, които свободно се разхождаха в двора на социалното заведение. Гледам, а в главата ми се наби мисълта на турския поет Назъм Хикмет: “В каквато и трудна ситуация да изпадне човек, той трябва да живее!” И тези хора живеят в дома, напук на съдбата, отредила им незавидното състояние, в което са изпаднали. Всеки от тях по своему, със собствен маниер на поведение изразява мислите си : висок, полупрегърбен старец за две минути запали три цигари и трите ги хвърли в градинката, на преклонна възраст жена на няколко пъти се разплака, без видима причина, след което самодоволно се усмихна, за един час много слаба женичка не успя да счупи с крака попадналия и орех, двама старци любовно се прегръщаха почти десет минути, старец с побеляла коса съвсем невъзмутимо извърши физиологичната си нужда пред няколко мъже и жени в двора на дома…
По-късно разбрах от Йовка Топалска, че всички старци в дома са с

диагноза “деменция”

напреднала форма на склероза или т.нар. старческо оглупяване. В социалното заведение има и домуващи с диагноза “Алцхаймер”. Обгрижването на такива хора е много трудна работа. По-голяма част от тях не могат да извършват и най-елементарни действия и манипулации – не могат сами да се нахранят, да се облекат, да се изкъпят, други не могат да контролират физиологичните си нужди.
За здравето и спокойното преживяване на домуващите в пансиона се грижи изцяло медицински персонал- фелдшер, рехабилитатор и 7 медицински сестри, а върху 16 санитарки изцяло тежи обгрижването на болните – хранене, личен тоалет, преобличане, къпане, хигиена и дезинфекция на отделенията.
Една от санитарките, която не пожела да каже името си, се изрази дословно така: “Да работиш в този пансион е равнозначно на подвиг. Тук никога

не трябва да забравяш

че пред теб стои човек, който се нуждае от твоето присъствие по всяко време на денонощието. Ние ги наричаме “нашите бебета,”макар че са на възраст над 70 – 80 години. Понасяме им капризите, удовлетворяваме желанията им. Някои от домуващите проявяват и агресивност. Това са единични случаи, които ръководството на дома предлага за преосвидетелстване. И ако има промяна в диагнозата, такъв домуващ се пренасочва към друго, подходящо за него социално заведение. За да работиш тук, трябва да имаш желязна психика, бързо да пренасочваш мислите и действията си от едно преживяване на друго с хората от дома, които са непредвидими в постъпките и действията си. И в крайна сметка с търпение да въвеждаш ред и спокойствие в ежедневните си контакти с тях. Макар и неадекватни в действията и постъпките си, по-голямата част от тези хора търсят контакти с нас, по този начин ни чувстват по-близки, радват се на протегнатата за поздрав ръка, потупват ни по рамото, което е равнозначна на: “Ти си мой човек! Обичам те!”

96 места е в момента

капацитетът на Дома за възрастни хора с деменция, те са запълнени. Преобладаващата част от домуващите са от казанлъшки регион и областта. Приемането на домуващ в пансиона става, след като са изчерпани всички възможности за домашни грижи и лечение. Тогава се насочват към специализирани заведения и социални услуги, какъвто е този дом в Казанлък. Преди да постъпят, от кандидатите се изисква набор документи, като задължително сред тях трябва да има експертно решение на ТЕЛК, от което да е видно, че диагнозата е подходяща за заведението, за което кандидатства лицето.
Средната възраст на домуващите е 70-75 години. Тук съжителства пъстра гама от

хора с различни професии

инженери, техници, учители, полицаи, една преподавателка във ВУЗ, финансови ревизори… и един летец-авиатор, хора, които в сегашното си състояние са далеч от онова, което са били в обществото като хора, личности с авторитет и уважение, преди да постъпят в социалното заведение. Връщайки се назад, работещите в дома си спомнят, че техен пациент е бил и покойният вече, режисьор на Старозагорския драматичен театър Димо Братованов, поставил на казанлъшка сцена не една пиеса.
Мнозина в Казанлък считат, че тези възрастни хора са изоставени от близките си. В интерес на истината, близките на домуващите ежедневно се интересуват за тях, за здравословното им състояние. Достъпът до пансиона е свободен, по всяко време близки или роднини посещават тези хора, носят им подаръци, храна, дрехи, лакомства. И това са много вълнуващи срещи, при които могат да се видят сълзи, прегръдки, чисто човешка радост и спотаявана мъка, разказват работещите в дома. По Великденските, Коледните и Новогодишните празници много от Близките на тези хора предпочитат да са заедно на празничната трапеза. Понякога тези срещи траят седмица-две, месеци…
С над 20-годишен стаж в Дома за възрастни хора с деменция са старшата сестра Милка Мишева, медицинската Пепа Спасова, рехабилитаторът Радка Дервишева и санитарките Лиляна Димитрова, Ася Моллова, Живка Петрова.
Може би предчувствайки, че ще и задам въпроса за финансовото обезпечаване на социалното заведение, Йовка Топалска допълни:

Обезпечени сме финансово

Това позволява целогодишно едно добро обслужване и осигуряване на разнообразна, питателна храна. Домуващите заплащат месечна такса за престоя си, която се удържа от пенсията им. Същевременно 20 процента от нея внасяме на влог. На тези, на които не им достига пенсията за покриване на таксата, покриваме разликата от бюджета на заведението. Финансирането на социалните заведения е от Министерството на труда и социалната политика.”
Домът е готов да посрещне празниците – подготвени са украсата, коледното и новогодишното меню, съобразени с българската традиция. На трапезата ще има баница с късмети, баклава, пържоли, много плодове и лакомства.Новогодишна програма за домуващите ще изнесе детско-юношеската формация за народни песни и танци в Копринка.
На 19 декември в дома очакват кмета Стефан Дамянов.
“Само една блага дума може да стопли сърцето на човека”, споделя с нескрита тревога директорът на дома.- Нашият колектив много добре осъзнава тази истина и се стремим ежедневно да бъдем сред хората в дома, да откликваме на техните искания, да търсим форми и методи за тяхното адаптиране към реалния свят. А това е много трудна и отговорна задача, за която са нужни такт, последователност, умения, търпение и много желание да освежиш живота на домуващите, сплотени от диагнозата “старческо оглупяване”, наречено деменция. И го правим, защото знаем, че тия хора трябва да живеят, да изживеят последните си дни спокойно, ако не смислено, поне човешки, с нашата близост, добрина и отговорност.”
Кольо Николов