Мариела Григорова дарява живот на палячото Бонбончо преди 24 години. Време, в което аниматор означава само "човек, който рисува анимационни филми". И предпочита да вижда себе си по-скоро като артист, изтъкан от много тънки емоционални нишки, свързващи я с вълшебния свят на приказни герои. Раждането на един палячо Невероятна какофония от пощурели хлапета цари на рождения ден на приятелката ѝ Милена. Домакинята получава силно главоболие, а на Мариела ѝ хрумва да скрие всички лакомства и измисля игри. Децата получават сладкишите като награди и врявата стихва. Милена е възхитена от игровия талант на приятелката си и я насърчава да го развива. Дава идеята и шие дрехите на палячото Бонбончо. Двете разделят разходите за перука и нос и започват заедно да организират детски партита. Бонбончо като телевизионен герой Бонбончо се появява на малкия екран след няколко месеца частни забавления. Палячото се превръща в телевизионен герой в местната кабелна телевизия "Кракра". Мариела винаги ще смята това за невероятен дар и късмет, тъй като телевизията е страхотна реклама. "Никога не съм се приемала насериозно. Винаги е било нещо, което е било вътре в мене, и то се случва все едно някой ме е водил", споделя тя. Повече от 12 години тя прави детски предавания с игри, загадки и награди. Но гостуват и популярни възрастни в ролята на вдетинени бонбони. Мариела сама си е сценарист, режисьор, водещ, продуцент. Тя е завършила "Кино и телевизионна режисура" в Югозападния университет в Благоевград и наученото много ѝ помага за предаванията. Работила е и в две радиостанции, където се шлифова по най-краткия начин да каже най-важното. Да изградиш свое артистично пространство Необходими са познания, за да забавляваш другите. Не става и без да си артистичен. Задължителна е и малка доза непукизъм, за да се справиш с изискващи родители, в чиито погледи се чете "я да видим какво можеш и дали ще си заслужиш парите". Мариела има свой режисьорски трик - изгражда измислено визуално пространство и го "отключва" за гостите си - малки и големи. И въпреки че отива там, където я поканят, тя си казва: "Това е моето място и ако желаете да е хубаво, вие заповядайте!" Вълшебното пространство ѝ помага, тъй като професията предлага всякакви ситуации - от изпитващи я недобронамерени погледи до вълнуващи се родители, който сякаш желаят парти повече заради себе си, отколкото заради детето. Опитът ѝ сочи, че много от родителите се вълнуват повече от хлапетата. "Не можеш да си безучастен, ти просто даряваш запасите си от енергия, за да може всички да са щастливи", споделя Мариела. Затова и през годините се е научила да си изгражда свои правила и невидими пространства. Разбира се, има случаи, макар и рядко, когато магията не се получава. Идеите просто изскачат Импровизацията е изключително важна, категорична е Мариела. Децата са безценен резервоар на идеи и само трябва да ги слуша внимателно. Бонбончо има хиляди случки, които записва в бележници веднага, за да не ги забрави. Игрите винаги се съобразяват с възрастта на детето, пола, мястото на забавлението. "Важно е не само да си артистичен, но и искрен", убедена е Мариела. Хубаво е да можеш да пееш, да танцуваш, да рисуваш. Но пък тя понякога се прави, че не може, и се оставя децата да я учат. Или пък когато наистина не може да нарисува например кокошка, откровено си признава. Според нея неискреността винаги си проличава, а да покажеш слабост е благородство на характера. Режисьорското майсторство е много ценно умение за всеки аниматор, но и самите дечица го притежават. Често Мариела им поверява тази роля, защото вярва в техния талант и отстъпва позицията си на водещ. "Понякога е достатъчно аз само да отида облечена така, както ме искат - било то като Елза, Спайдърмен или Барби. На тях това им стига, те ми вярват и оттук нататък започват да измислят", разказва Мариела. И е най-щастлива, когато и родителите се включват в забавлението. Задължителното проучване на мястото Режисурата е като вълшебен ключ, който много ѝ помага да си представя визуално всичко в нейното пространство. "Импровизацията е много важна, но е задължителен и неписаният сценарий в главата", подчертава Мариела. Това особено се отнася за големи празненства, коледни партита на обществени места, с диджеи, илюзионисти и актьори. За тях винаги има помощници. Мариела първо проучва предварително мястото. Ако не може да отиде лично - иска снимки. Необходимо ѝ е, за да си го представи визуално - от контактите и вратите до схемата кой къде ще е. При големи празненства всичко се проиграва предварително като репетиция преди театрална постановка. Затова и Мариела предпочита да се възприема като артист, а не като аниматор. Какво ли правят другите Мариела се чувства като погалена от съдбата заради медийната си популярност в региона. Но спечеленото доверие не е еднократно и е голяма отговорност непрекъснато да го оправдаваш. Години наред е без конкуренция в Перник, Радомир, Земен, Трън, Брезник, областта до Дупница. Няколко пъти дори се срива, когато я посрещат с думите "Оф, пак ли Бонбончо?!". В началото го преживява много трудно, но вече има защита от тези ситуации и това е откровеността ѝ. Погалва детето и му казва: "Наистина много ли ти е писнало? Дай да го измислим. Така или иначе съм тук, да го измислим да ни е весело." Винаги има думички вълшебни и откровеност в очите, с които да общуваш с човека срещу теб, независимо дали е дете или възрастен. Бонбончо се радва на конкуренцията. Според нея вече има много добри фирми и кадърни млади хора. Но през всичките години никога не се е интересувала какво правят другите. Просто е правила нещата така, както самата тя ги усеща. Чак преди една година усеща нужда да проучи конкуренцията и установява, че играят едни и същи игри, купуват едни и същи реквизити. Горда е, че има своите собствени хрумвания, но признава, че има идеи, които е видяла, няма как. Тя никога не е имала база данни за празничните дати на клиенти, не звъни да напомня за услугите си, както често правят някои фирми. Необходимо е да се следи какво е модерно и актуално. Вече например има много модерни 3D глави на приказни герои. Новите технологии започват да завладяват и детските партита, но Мариела не мисли, че изкуственият интелект може да измести артиста от сцената. Защото той не може да гали, да гушне и да утеши детенце. Колко струва забавлението Заплащането зависи от часове, костюми, образи на герои, брой деца, вид и големина на самото събитие. Мариела взима 95 лева на час, но за два часа хонорарът не се удвоява, а намалява. Години наред взима твърдо 50 лева за неограничено време. И тук конкуренцията я спасява, тъй като тенденцията в анимацията е да се плаща на часове. "Упражнявам свободна професия, със свободен дух и свободни доходи", смее се Мариела. Идеи за нови приказни пространства Мариела желае да гради нови приказни пространства за ценители. "Децата са вече много различни, аз мога да изброя три или четири вида поколения, откакто съм започнала. Сега са е трудно да разкажеш приказка, тъй като не могат да застанат на едно място", споделя тя. Може би затова най-обича да се занимава с деца на три и на четири години. Те вярват, че тя е Елза, а не някой друг. Така може би ще досбъдне детската си мечта - да е госпожа учителката. Началото е положено, тъй като отдавна е наясно, че се е заловила с нещо много въздушно и не може все да припка. Затова завършва втора магистратура - предучилищна педагогика в Софийския университет. Има 9 месеца трудов стаж в детска градина, но нарича този период "енергийно изчерпване" заради хаоса в образователната система. Мечтае да се върне там, но когато стане на 60. Мариела от малка има хоби да обикаля селата и да записва с диктофон старите баби - неуки, но житейски мъдри. И още си пуска записите на касетофон. Ще ѝ се да предаде нататък уроците от предишните поколения, както възпитава и двете си дъщери. В свободното си време помага доброволно в "Магазин за надежда" в Перник, където хора със специфични потребности представят изработени от тях невероятни неща. Лели я питат дали и на 50 години пак ще подскача като палячо. Обещава си да следва своя собствен ритъм, докато ѝ се доверяват в споделянето на празничните настроения. И това е магичното в тази професия - взаимната обмяна на радост, усмивки и жизнелюбие, която прави света по-красиво място за живеене. Или както звучи песента, посветена на нея: "Игрите ще свършват, Но споменът остава, За моя приятел, За татко и мама! Хайде, Бонбончо, С истинско конче, Пътят е дълъг, нали?! Дърпай юздите, Да стигнеш звездите, Истински да си щастлив!" Търсени умения за аниматор Артистичност Способност да визуализираш Импровизация Искреност Да слушаш внимателно Планиране Любопитство Очаквано възнаграждение Заплащането зависи от часове, костюми, образи на герои, брой деца, вид и големина на самото събитие. Мариела взима 95 лева на час, но за два часа хонорарът не се удвоява, а намалява. Статията е част от специалното издание "Моята Кариера", февруари 2024 г. Дигиталния брой изтеглете оттук >>