Информационни фишове за Европейския съюз
Европейски парламент
Моля, попълнете това поле

Свободно движение на работници

Свободното движение е една от четирите свободи, с които се ползват гражданите на ЕС. Тя включва правото на работниците на движение и пребиваване, правото на влизане и пребиваване за членовете на техните семейства и правото на работа в друга държава членка и на равно третиране с гражданите на съответната държава членка. За държавните служби съществуват ограничения. Европейският орган по труда изпълнява ролята на специализирана агенция за свободното движение на работници, включително командировани работници.

Правно основание

Член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); член 4, параграф 2, буква а) и членове 20, 26 и 45—48 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели

Свободата на движение на работници е един от основополагащите принципи на ЕС още от създаването му. Тя е установена в член 45 от ДФЕС и е основно право на работниците, като допълва свободното движение на стоки, капитали и услуги в рамките на единния европейски пазар. Това означава, че се забранява всякаква дискриминация, основаваща се на национална принадлежност, по отношение на заетостта, възнаграждението и другите условия на труд и назначаване. Освен това работниците от ЕС имат право да приемат отправено им предложение за работа в друга страна от ЕС, да се движат свободно в страната, да престояват за целите на трудовата заетост и да останат след това при определени условия.

Гражданите на държавите от ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) имат право да работят в ЕС при същите права и задължения като работниците от ЕС. ЕС има и специални споразумения с други държави извън ЕС.

Постижения

По данни на Евростат през 2022 г. 3,8 % (9,9 милиона) от гражданите на ЕС в трудоспособна възраст (20—64 години) са пребивавали в държава от ЕС, различна от тази, на която са граждани. В допълнение са регистрирани 1,7 милиона трансгранични работници и 4,6 милиона командировки.

A. Действащ общ режим на свободата на движение

Основното право на свободно движение на работниците се урежда в различни регламенти и директиви от 60-те години на миналия век насам. Основополагащият регламент за свободата на движение на работниците (Регламент 1612/68) и допълващата директива относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване (Директива 68/360 на Съвета) са осъвременявани на няколко пъти. Понастоящем ключовите разпоредби на ЕС са Директива 2004/38/ЕО относно правото на движение и пребиваване, Регламент (ЕС) № 492/2011 относно свободното движение на работници, Директива 2014/54/ЕС относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници и Регламент (ЕС) 2019/1149 за създаване на Европейски орган по труда.

1. Право на движение и пребиваване на работниците

Директива 2004/38/EО въведе гражданството на ЕС като основно правно положение за гражданите на държавите членки, когато упражняват правото си да се движат и да пребивават свободно на територията на ЕС. През първите три месеца всеки гражданин на ЕС има правото да пребивава на територията на друга държава от ЕС без никакви условия или формалности, различни от това да притежава валидна лична карта или паспорт. По отношение на по-дълги периоди, приемащата държава членка може да изиска от гражданина да регистрира присъствието си в страната в рамките на разумен и недискриминационен срок.

Правото на гражданите на Съюза да пребивават за повече от три месеца продължава да зависи от определени условия: тези, които не са работници или самостоятелно заети лица, трябва да имат здравна осигуровка и достатъчно финансови средства, за да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка. Студентите и тези, които завършват професионално обучение, също имат право на пребиваване, каквото имат и (неволно) безработните лица, които са се регистрирали като безработни.

Гражданите на ЕС придобиват право на постоянно пребиваване в приемащата държава членка след петгодишен период на законно пребиваване без прекъсване.

Директивата модернизира събирането на семейството, като разшири определението за „член на семейството“ (което преди се ограничаваше до съпруг/съпруга, преки наследници на възраст под 21 години или деца на издръжка, както и преки роднини по възходяща линия на издръжка), като включи регистрирани партньори, живеещи на семейни начала, ако законодателството на приемащата държава членка третира регистрираното партньорство като равносилно на брак. Независимо от своето гражданство, тези членове на семейството имат право на пребиваване в същата държава като работника.

2. Заетост

Регламент (ЕС) № 492/2011 определя правилата за заетостта, равното третиране и семействата на работниците. Всеки гражданин на държава членка има право да търси работа в друга държава членка в съответствие с приложимите към местните работници разпоредби. На държавите членки не се разрешава да прилагат каквито и да било дискриминационни практики, например да ограничават обхвата на предложенията за назначаване на работа до собствените граждани или да изискват езикови умения, надхвърлящи това, което е разумно и необходимо за въпросната работа. Освен това мобилният работник има право да получава от националната служба по заетостта същото съдействие, каквото получават гражданите на приемащата държава членка, като има правото и да остане в приемащата държава членка за достатъчно дълъг период, който да му позволи да потърси работа, да кандидатства за постъпване на работа и да бъде назначен на работно място. Това право се прилага еднакво за всички работници, независимо дали работят на постоянен договор, дали са наети като сезонни или трансгранични работници или предоставят услуги.

Тези правила обаче не се прилагат за командированите работници, тъй като те не се ползват от правото си на свободно движение: всъщност работодателите им са тези, които се възползват от свободата си да предоставят услуги в чужбина, за да изпратят временно работници там. Командированите работници са защитени от Директивата относно командироването на работници (Директива (ЕС) 2018/957 за изменение на Директива 96/71/ЕО), която предвижда същите правила за възнагражденията като тези за местните работници в приемащата държава и урежда периода, след който се прилага трудовото законодателство на приемащата държава (2.1.13).

Що се отнася до условията на труд и заетост на територията на приемащата държава членка, гражданите на една държава членка, които работят в друга държава членка, имат същите социални и данъчни облекчения и достъп до жилищно настаняване, както местните работници. Освен това те имат право на равно третиране по отношение на упражняването на синдикалните си права.

Правилата за борба с дискриминацията се прилагат и по отношение на децата на мобилния работник. Държавите членки следва да насърчават тези деца да посещават образователни заведения и курсове за професионално обучение, за да се улесни тяхната интеграция.

Накрая, член 35 от Директива 2004/38/ЕО изрично предоставя на държавите членки правомощия, в случай на злоупотреба или измама, да оттеглят всяко право, предоставено по директивата.

3. Съдебна практика относно свободното движение на работници

След въвеждането на гражданството на ЕС Съдът на Европейския съюз (Съдът на ЕС) усъвършенства тълкуването на Директива 2004/38/ЕО в ред казуси от съдебната практика в областта на свободното движение на работници. Специална онлайн база данни на Комисията представя съдебната практика в тази област.

B. Ограничения на свободата на движение

Договорът позволява на държава членка да откаже на гражданин на ЕС правото на влизане или пребиваване поради съображения, свързани с обществената политика, обществената сигурност или общественото здраве. Тези мерки трябва да се основават на личното поведение на въпросното лице, което трябва да представлява достатъчно сериозна и непосредствена заплаха за основните интереси на държавата. В това отношение Директива 2004/38/EО предвижда редица процедурни гаранции.

Съгласно член 45, параграф 4 от ДФЕС свободното движение на работници не се прилага за заетостта в публичния сектор, въпреки че тази дерогация е тълкувана по много ограничителен начин от Съда на ЕС.

По време на преходен период след присъединяването на нови държави членки могат да бъдат прилагани определени условия, които ограничават свободното движение на работници от, до и между тези държави членки. В настоящия момент не текат никакви преходни периоди.

На 31 декември 2020 г. Брексит сложи край на свободното движение на работници между Обединеното кралство и ЕС-27. Правата на гражданите на ЕС-27, които вече живееха и работеха в Обединеното кралство, и на гражданите на Обединеното кралство, които живееха и работеха в ЕС-27, са обхванати от Споразумението за оттегляне, което дава възможност за продължаване на правото им да останат или работят, гарантира недискриминация и защитава техните социалноосигурителни права. Въпросите, свързани със социалната сигурност относно всички нови трансгранични ситуации, възникнали от 1 януари 2021 г., са обхванати от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство.

C. Мерки за подкрепа на свободата на движение

ЕС положи значителни усилия за насърчаване на мобилността на работниците, включително:

  • реформиране на системата за признаване на професионалните квалификации, която предвижда автоматично признаване на професията на архитектите и на различни професии в сектора на здравеопазването (Директива 2013/55/ЕС (2.1.6);
  • въвеждане на европейска професионална карта за избрани регулирани професии;
  • координиране на схемите за социална сигурност, включително преносимостта на правата на социална закрила, благодарение на Регламент (ЕО) № 883/2004 (който понастоящем се преразглежда) (2.3.4);
  • стартиране на пилотен проект за европейски паспорт за социална сигурност (ESSPASS);
  • приемане на европейска здравноосигурителна карта и на директива относно трансграничното здравно обслужване (Директива 2011/24/ЕС);
  • подобрения в достъпа на мобилните работници до допълнителни пенсионни права (Директива 2014/50/ЕС);
  • гарантиране, че съдебните процедури осигуряват правна защита на дискриминираните работници и че са създадени органи, които да насърчават и наблюдават равното третиране (Директива 2014/54/ЕС);
  • инициативи, улесняващи мобилността в ЕС на работници от държави извън ЕС, като например Директивата относно дългосрочно пребиваващите лица (Директива (ЕС) 2021/1883), Директивата за единното разрешение (Директива 2011/98/ЕС) и предложението за регламент за създаване на резерв на ЕС от таланти.

Европейският орган по труда (ЕОТ), създаден през 2019 г., има за задача да гарантира по-добро прилагане на правилата на ЕС относно трудовата мобилност и координацията на системите за социална сигурност. Той предоставя услуги за подкрепа на мобилните работници и работодателите, подпомага координацията между държавите членки при трансграничното правоприлагане, включително съвместни инспекции, и посредничи при трансгранични спорове.

Тази агенция отговаря за редица инициативи в областта на трудовата мобилност, по-специално портала за трудова мобилност, EURES (Европейски служби по заетостта) и европейската платформа за противодействие на недекларирания труд.

D. Въздействие от пандемията от COVID-19 и от агресията на Русия срещу Украйна върху свободното движение на работници

Пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентни ограничения на свободното движение на работници в държавите — членки на ЕС, по-специално поради повторното въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници. Тези ограничения засегнаха най-вече трансграничните, сезонните и командированите работници. В отговор на това Комисията издаде конкретни насоки относно свободното движение на работници, а Съветът прие препоръка относно координиран подход с разпоредби за премахване на карантинните изисквания за работниците от критично значение.

След руското нахлуване в Украйна милиони хора избягаха от Украйна към ЕС. Комисията предложи незабавно активирането на Директивата за временната закрила, която предоставя на хората, бягащи от Украйна, разрешение за пребиваване и достъп до образование и до пазара на труда. Комисията предприе редица инициативи, които да гарантират бързото и ефективно интегриране на украинските бежанци на пазара на труда в ЕС и да улеснят признаването на техните академични и професионални квалификации. Понастоящем над 4,2 милиона души от Украйна се ползват от механизма за временна закрила (по данни от ноември 2023 г.).

Роля на Европейския парламент

Парламентът винаги е подчертавал, че ЕС и неговите държави членки следва да координират усилията си, за да насърчават свободното движение на работници.

В своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС Парламентът припомни, че правото на свободно движение за целите на трудовата заетост не следва да бъде свързвано със злоупотреби със системите за социална сигурност, и призова държавите членки да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да засегнат правото на свободно движение.

В резолюцията си от 16 април 2019 г. Парламентът подкрепи създаването на Европейски орган по труда. Той настоя за създаването на единен портал за свободно движение, както и за възможността ЕОТ да предлага съвместни инспекции по собствена инициатива. Освен това Парламентът добави сътрудничеството относно недекларирания труд към неговите ключови задачи, като по този начин гарантира, че европейската платформа за противодействие на недекларирания труд (основана през 2016 г. със силна подкрепа от страна на Парламента) ще продължи дейността си. Що се отнася до бъдещето, в своята резолюция от 18 януари 2024 г. относно преразглеждането на мандата на Европейския орган по труда Парламентът установи необходимостта от укрепване и разширяване на мандата на ЕОТ.

По време на пандемията от COVID-19 Парламентът прие резолюции относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея и относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, съответно през април 2020 г. и през юни 2020 година. Една година по-късно, в резолюция от 20 май 2021 г. относно въздействието на правилата на ЕС в областта на свободното движение на работници и услуги: трудовата мобилност в рамките на ЕС като инструмент за съчетаване на нуждите и уменията на пазара на труда Парламентът отново обърна внимание на особено уязвимото положение на пограничните, командированите, сезонните, трансграничните и други мобилни работници по време на пандемията от COVID-19 и призова за по-добро изпълнение, прилагане и мониторинг на преразгледаната Директива относно командироването на работници. Освен това той призова да се създаде единно гише, което да предоставя на работниците и работодателите цифрови услуги за трудова мобилност и командироване на работници.

Във въпрос с искане за устен отговор от 27 октомври 2021 г. и в своята резолюция от 25 ноември 2021 г. относно въвеждането на европейски паспорт за социална сигурност Парламентът призова Комисията да ускори плановете си за цифров европейски паспорт за социална сигурност (ESSPASS), за да се улесни прехвърлянето на социалноосигурителните права на мобилните работници.

За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по заетост и социални въпроси.

 

Aoife Kennedy