Петя Тенекева: Баща ми се пребори с рака на панкреаса с нов метод!

<em>Йордан Тенекев е на 77 г. Преди една година внезапно му прилошава и го приемат в болницата в Самоков. Поставят му диагноза диабет, но след лечението не се възстановява. Семейството му търси медицинска помощ в София и г-н Тенекев постъпва в Окръжна болница. На втория ден от престоя му там на близките съобщават, че има рак на панкреаса. Започва тежката битка с коварната болест. За изживения ужас и за победата над болестта специално за в. &bdquo;Доктор&rdquo; ни разказа дъщерята на Йордан &ndash; Петя Тенекева</em>.<br /> <br /> <strong>- Г-жо Тенекева, какво се случи с баща ви?<br /> </strong>- През 2011 г., март месец, баща ми се почувства зле, имаше високи показатели на кръвната захар. В самоковската болница го лекуваха известно време заради диабета, но не можаха да му помогнат. Все така си оставаше вял, без сили, продължаваше да не се чувства добре. Тогава ни изпратиха в София, в Окръжна болница. На втория ден от престоя му там му поставиха диагноза рак на панкреаса.<br /> <br /> <strong>- Преди това оплаквал ли се е от нещо?<br /> </strong>- Не, никога не се е оплаквал. За няма и 10 дни се срина физически. Преди това никога в някакви изследвания не е имал повишени стойности на кръвната захар, а тогава беше над 20. Затова и го приеха в отделението в болницата в Самоков &ndash; да лекуват диабета. Даже му слагаха инсулин, за да овладеят положението. Но не се оправяше. В един момент започна леко да пожълтява и личният му лекар тогава ни изпрати в София.<br /> <strong><br /> - Какво се случи там?<br /> </strong>- Настаниха го в отделението по гастроентерология и за 2 дни разбраха, че има рак на панкреаса. Предложиха ни операция, която направиха в рамките на 5-ия ден, след още 7 дни го изписаха да се долекува вкъщи.<br /> <br /> <strong>- Казаха ли ви каква находка са намерили?<br /> </strong>- Панкреасът му остана цял, но<br /> <br /> <u>ракът го беше покрил отвсякъде,<br /> </u><br /> като мрежа е бил около органа. Операцията беше продължителна, защото е трябвало много неща да изчистят. При хистологичното изследване категорично се &bdquo;показаха&rdquo; раковите клетки.<br /> <br /> <strong>- Имал ли е някакви оплаквания баща ви, преди така внезапно да се разболее?<br /> </strong>- Татко сега е на 77 години, имаше високо кръвно, което доведе и до сърдечни проблеми. По време на операцията са видели, че има запушен канал около жлъчката, но лекарят каза, че са взели мерки и са направили каквото трябва. Представиха го на онкокомисия за последващо лечение. И тук изживях първия ужас! Те буквално казаха, че баща ми е стар човек и няма защо да му се прави химиотерапия &ndash; или каквато и да е друга терапия.<br /> <br /> <strong>- Нищо ли не ви предложиха като лечение?<br /> </strong>- Не, нищо! Казаха ни да си го приберем&hellip; А татко много бързо отпадаше, за седмица буквално се стопи пред очите ни. На базата на хистологичното изследване и описанието на направената операция онкокомисията категорично отказа да предпише химиотерапия на баща ми.<br /> <br /> <strong>- Дадоха ли ви обяснение защо го правят?<br /> </strong>- Аргументираха се с годините му &ndash; бил възрастен&hellip; Известно време преди операцията му беше поставен и стенд на сърцето, което допълнително е усложнило операцията. Споменаха и високото му кръвно&hellip; Ей такива неща! Формулировката от онкокомисията беше буквално: &bdquo;Изписва се за домашно лечение и наблюдение.&rdquo; Каквото и да значи това, за нас беше огромен шок!<br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че някой по чиновнически трябва да определя кой от нас ще живее и кой не?<br /> </strong>- Не смятам, че такива неща трябва да се случват, но е факт, че на едно малко листче пишеше това &ndash; вкъщи за наблюдение&hellip; Това е действителността! Нашата, българската&hellip; <br /> <br /> <strong>- Какво се случи след това?<br /> </strong>- Прибрахме се с татко вкъщи, но за една седмица с всеки изминал ден<br /> <br /> <u>той се влошаваше все повече и повече<br /> </u><br /> Бяха ни казали, че трябва да мине месец от операцията и тогава да се търси продължаващо лечение. Ако бях тръгнала по комисии, нищо нямаше да мога да направя. Няма да изненадам никого, като кажа, че много хора у нас с възрастни родители изпадат точно в такива ситуации &ndash; отказ да ги лекуват след операцията. И досега си мисля, че без лечение този един месец за баща ми щеше да бъде фатален. И тогава намерихме клиниката по интегративна медицина.<br /> <br /> <strong>- Как я открихте?<br /> </strong>- Съвсем случайно. В интернет прочетох за нея, а от колежка разбрах, че съществува и тази алтернатива. Нейна близка приятелка е потърсила помощ за майка си в клиниката и си беше направо късмет да науча и аз за нея. Хванахме се като удавници за сламка. Но все пак беше нещо&hellip; Обадихме се, направихме консултация с д-р Христо Дамянов и той пое лечението на баща ми. Още на следващия ден се озовахме в клиниката и започнаха да правят процедурите, които му назначиха.<br /> <br /> <strong>- Говорите за инсулин потенцираната терапия?<br /> </strong>- Да, за нея! Но преди това трябваше да подобрят здравословното състояние на баща ми. Направиха му няколко последователни дни озонова терапия и след това инсулин потенцираната терапия. Когато отидохме в клиниката, татко беше много зле &ndash; вече дори не се хранеше.<br /> <br /> <u>Месец по-късно се чувстваше добре<br /> </u><strong><br /> - Трудни дни сте преживели!<br /> </strong>- То първо изживяваш ужаса, когато ти кажат, че има рак и че нищо не може да се направи. Ракът на панкреаса е един от най-коварните, трудно податлив е към химиотерапия или друго лечение. Но трябва ли заради това да си отидеш от този свят?<br /> <br /> <strong>- Колко процедури направихте в клиниката?<br /> </strong>- Не помня точния им брой, но в началото бяха по-интензивни и с времето се разреждаха. Не беше само инсулин потенцираната терапия &ndash; имаше и терапия с витамин С, термотерапия. Но смятам, че бяха в порядъка на 10-12 процедури. Искам да кажа едно огромно благодаря на д-р Дамянов, на д-р Маслев и на целия персонал на Центъра по интегративна медицина. Без тях нямаше да водим този разговор днес. Много се надявам, колкото е възможно, повече хора да научат за този център, където онкологично болните могат да разчитат на адекватно отношение, разбиране и вяра, че ракът може да се лекува, и колкото и клиширано да звучи, винаги има надежда. Пък оттук-нататък каквото е писано.<br /> <br /> <strong>- Трудно ли ви беше?<br /> </strong>- Определено проблем беше пътуването всеки ден, защото татко трудно го понасяше. Той самият беше доста зле и пътят допълнително го изморяваше. Но нямахме никакъв друг избор &ndash;<br /> <br /> <u>бяхме се хванали за сламката,<br /> </u><br /> но виждахме, че още след първия месец има подобрение! Сигурно знаете, че там идват хора от цяла България. Впоследствие се появиха обаче други усложнения.<br /> <br /> <strong>- Какви бяха?<br /> </strong>- Откриха, че има кисти на панкреаса. Наложи се повторна операция, която я извърши д-р Бисер Петров, който го оперира в Окръжна болница. Тя се оказа още по-тежка и по-сложна от първата. Извадиха му и жлъчката.<br /> <br /> <strong>- Как се чувства сега? <br /> </strong>- Работи по малко, но не се е възстановил напълно. Когато го оперираха юни месец, се установи, че няма метастази от рака. Проблем се оказаха двете огромни кисти на панкреаса. Разговарях и с д-р Дамянов, който ми обясни, че засега няма нужда от инсулинови процедури, защото проблемът е в кистите.<br /> <br /> <strong>- Как се справяте финансово?<br /> </strong>- Ако нямахме някакви спестявания, е трудно човек да си позволи това лечение. Бели пари за черни дни &ndash; каквото е заделял татко, докато е работил, ги дадохме, за да живее! Нямаш ли пари, си умрял!<br /> <br /> <strong>- Това звучи много зловещо!<br /> </strong>- Да, но е така!<br /> <br /> <u>Без пари си заминаваш от този свят!<br /> <br /> </u>Знам, че всички онкоболни в България имат право на безплатно лечение, но въобще не е така. Отиваш в диспансера, там липсват лекарства, трябва да чакаш, а в повечето случаи чакането се оказва фатално. Всичко, с което лекуваме баща ми, го плащаме от нашия джоб &ndash; нищо не сме взели от държавата! Смятам, че трябва да се направи така, че всички болни да имат право да се лекуват, където се чувстват по-добре, и парите от Касата да ги следват. Лечението на българските онкоболни е далеч от всички световни постижения &ndash; няма нови методи, алтернативните пък въобще не се признават.<br /> <strong><br /> - Искате ли да кажете нещо на тези, от които зависи здравето ни?<br /> </strong>- Имам чувството, че тези хора си мислят, че никога няма да се разболеят, че няма да ги налегне тежка болест, като рак например. Те се смятат за недосегаеми и затова хич не ги е грижа за здравето ни. Оставили са ни да се оправяме сами &ndash; кой както може. Искам това безхаберие някак си да спре и като отидеш в някоя болница, наистина да ти обърнат внимание. И това, че си на 77 години, да не означава, че трябва да те оставят да умреш! <br /> <br /> <br /> <em><strong>Люба МОМЧИЛОВА<br /> </strong></em><br />