9.12.1927 г.: Със спогодбата Моллов-Кафандарис България се прости с Беломорието

Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В резултат следва и размяна на население от двете страни. Около триста-четиристотин хиляди българи са преселени от гръцка Македония в България.<br /> <br /> След сключването на кошмарния за България Ньойски договор (1919 г.) и краха ни в Първата световна война, София и Атина подписват поредица спогодби. С Конвенцията за взаимна емиграция се уточнява и механизмът на изплащане на репарации, който не сработва. Затова през 1927 г. е парафирана Спогодбата &quot;Моллов-Кафандарис&quot; от министрите Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. После специална комисия оценява изоставените от българите имоти и Гърция превежда на България паричната им стойност.<br /> <br /> През 1928 г. правителството на Андрей Ляпчев пуска Български държавен заем, а бежанците получават облигации, придружени с купони за изплащане на лихви. Емисията е гарантирана със средства, предоставени на България по кредит: 2,4 млн. британски лири и 4,5 млн. долара са отпуснали британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки при лихва от 7% за срок от 40 години. Погасяването е гарантирано с част от бюджетните приходи, като акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и други.<br /> <br /> За усвояването на парите дори е създадена специална Дирекция за настаняване на бежанците, която работи до 1931 г. Главницата на бежанските облигации трябва да бъде изплатена до 1956 г., а България и Гърция се договарят да заделят всяка година от бюджетите си по една шестдесета от стойността на емисията. Но Гърция спира преводите още през 40-те години на миналия век, а през 1953-та (малко преди настъпването на падежа), комунистическото правителство у нас на Вълко Червенков прекратява всякакви плащания по заеми от &quot;царско време&quot; и така бежанците остават с празни ръце.<br /> <br /> Краят на Втората световна война и изтеглянето на нашите войски от Беломорието поставят началото на поредната емигрантска вълна в посока България. След подписването на Парижкия мирен договор (1947 г.) имотите на бягащите в родината остават на чужда територия, но статутът и преминаването им в гръцка собственост така и не са уредени юридически. Една от клаузите на споразумението предвижда, че въпросните имоти ще станат собственост на Гърция, когато тя уреди с България взаимните си претенции. Това става факт едва през 1964 г., когато двете правителства подписват Спогодба за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество.<br /> <br /> София се задължава да заплати на Атина &quot;глобалната сума от 7 млн. долара&quot;, която покрива разликата между наложените ни 40 млн. долара репарации и българските имуществени претенции. Предвижда се и всички имоти, предмет на спогодбата, да станат &quot;собственост на държавата, на чиято територия се намират&quot;. Казано с други думи, Гърция придобива всички изоставени бежански имоти, а България поема ангажимент да обезщети по справедлив начин своите потърпевши граждани. Но през тоталитаризма, когато понятието частна собственост звучи еретично, нищо подобно не се случва.<br /> <br /> Очакванията, че справедливостта ще възтържествува след настъпването на демокрацията, се оправдават, но само отчасти. В средата на 90-те години на миналия век е приет специален текст в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Той предвижда, че български граждани или техни наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно спогодбата от 1964-та, следва да получат поименни компенсационни бонове или земя.<br /> <br /> През 1997 г. обаче Министерският съвет одобрява промяна в Правилника за прилагането на ЗСПЗЗ, според която право на обезщетение имат само собствениците (съответно наследниците) на тези имоти, които фигурират в точно определен опис на Централния държавен архив (опис 12 на архивен фонд 719-к). Мотивът, с който е въведено подобно ограничение на абсолютното право на собственост, е, че точно тези терени са послужили за погасяването на дълга ни към Гърция, а за всички останали има издадени държавни облигации.<br /> <br /> Експерти твърдят, че в дипломатическия архив на Министерството на външните работи се пазят документи, според които не само имотите от споменатия печеливш опис са послужили за погасяването на дълга ни към Атина. А и не малка част от архивите са изгорели по време на бомбардировките на София през Втората световна война.<br /> <br /> Правителственото постановление е атакувано през 2004 г. като незаконосъобразно от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева от фондация &quot;Асоциация за европейска интеграция и права на човека&quot;. Петчленен състав на ВАС с председател Венета Марковска и членове Дима Йорданова, Боян Магдалинчев, Нина Докторова и Галина Солакова отхвърля жалбата като неоснователна. В мотивите си магистратите разглеждат подробно процедурата по ликвидация на българските имоти в Западна Тракия след подписването на Спогодбата &quot;Моллов-Кафандарис&quot;, както и спогодбата от 1964 г. и възприемат аргументите на Министерския съвет.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br />