Хиляди страдат от преддиабет дори без да знаят
Хиляди хора страдат от инсулинова резистентност без дори да подозират. Тя често е без лесно разпознаваеми симптоми и понякога не се открива дори при стандартни кръвни изследвания. Ако се диагностицира навреме, състоянието обаче може да се държи под контрол и пациентът никога да не стигне до по-сериозни здравословни проблеми.
Наричат инсулиновата резистентност "преддиабет". Тя наистина е един от най-ранните сигнали, че човек е предразположен към развитие на диабет тип 2, но всъщност при нея се отделя повече инсулин от необходимото. Причина за това е, че клетките стават нечувствителни на инсулина и е необходимо той да се секретира все повече и повече и така постепенно се уврежда панкреасът.
Основната трудност е в това, че понякога човек може да е с такъв проблем години наред и дори да не разбере. Състоянието не се установява със стандартна кръвна картина и в някои случаи дори при нормални стойности на кръвната захар може да сте с инсулинова резистентност. Симптомите са разнообразни и често са пренебрегвани, или не са свързвани с тази диагноза. Сигнал за инсулинова резистентност може да е наднормено тегло, натрупване на мазнини в областта на корема – обиколка над 80 см за жени и над 90 см за мъже се счита за рискова, вечно чувство за глад или пиково прегладняване с треперене на ръцете и изпотяване, хипогликемични кризи, трудно отслабване дори при спазване на режим, преумора, отпадналост особено веднага след нахранване. Понякога диагнозата върви заедно с проблеми на щитовидната жлеза, хормонални отклонения и депресивни състояния. При дамите инсулиновата резистентност се свърза и с поликистозни яйчници, проблемно забременяване и нередовен цикъл. В много случаи едва след години с такива проблеми пациентите попадат на добър ендокринолог и се установява правилната диагноза.
За точното й поставяне има обаче различни начини. Най-сигурното е кръвното изследване орален глюкозо-толерантен тест, наричан още обременяване с глюкоза. Прави се, като на пациента се взима кръв на гладно, след това му се дава да изпие разтвор на 75 г глюкоза в 300 мл вода. Взима се кръв отново след точно 60 минути и още веднъж след 120 минути. По принцип е добре изследването да се прави в болница, но поради големия интерес вече се предлага и в много лаборатории и може да се пусне без направление, единствено по лично желание. Важно е обаче да се спазват няколко условия, за да са резултатите точни. Първо пациентът е добре да не е консумирал нищо поне 12 часа по-рано и първата кръв да се вземе до 10 часа сутринта. Не бива да се приема нито кафе, нито храна, както преди изследването, така и през паузите до 120-ата минута, както и да се пуши. Много е важно да се спазва и условието пациентът да не се движи 2 часа – най-добре е да седи в лабораторията и да чете нещо. В някои центрове това не се обяснява на пациентите, а при движение резултатите се смятат за некоректни.
Изследванията е най-добре да се обсъдят с ендокринолог, тъй като референтните стойности в някои лаборатории се разминават и може човек погрешно да разчете състоянието си. От основно значение са стойностите на кръвната захар. На гладно те трябва да са под 6,1 mmol/l. Нива между 6 и 7 mmol/l се считат за нарушен въглехидратен толеранс, а над 7 mmol/l - за диабет. Резултатите на 60-ата минута: нормални - под 8,9 mmol/l, нарушен глюкозен толеранс - между 8,9 и 11 mmol/l, диабет - над 11 mmol/l. Резултати на 120-ата минута: нормални - под 7,8 mmol/l , нарушен глюкозен толеранс - между 7,8 и 11 mmol/l, диабет - над 11 mmol/l. Добре е изследването да включва и пресмятане на HOMA индекса. Това се прави по формула: стойността на глюкозата на гладно, умножена по стойността на инсулина на гладно и резултатът делен на 22,5. Нормални са резултатите под 2,5, рискови – между 2,5 и 5, за висока инсулинова резистентност се говори при резултат над 5.
Според някои специалисти показателни за инсулиновата резистентност са стойностите инсулин на гладно, които трябва да са между 2,6 и 25 mU/l Според по-новите теории от основно значение е нивото на инсулина на 60-ата и на 120-ата минута. Дори кръвната захар да е в норма на всички тези етапи от изследването, само прекалено завишеният инсулин е показател за начален стадий на инсулинова резистентност. За референтните стойности обаче отново съществуват различни теории. Някои специалисти са категорични, че на 60-ата минута са възможни пикови стойности, но е важно на 120-ата минута инсулинът да е отново под 25 mU/l В някои лаборатории обаче приемат за нормални стойности до 50 mU/l. Според друга теория състоянието се изчислява по формула – на 60-ата минута инсулинът да е три пъти от стойността на 0 минута, а на 120-ата – да е 2 пъти под стойността на 60-ата минута. Според други специалисти обаче, ако на 60-ата минута инсулинът е 5 пъти или повече над стойността на 0 минута, състоянието се счита за инсулинова резистентност.
В повечето случаи ендокринолозите предписват медикаментозно лечение, диета и режим за физическа активност. Много от лекарствата за инсулинова резистентност са с доста неприятни странични ефекти, особено стомашни неразположения, и има пациенти, които предпочитат да се справят с проблема единствено с диета и спорт. Според някои треньори това е възможно, но всичко зависи колко напреднало е състоянието. Ако инсулинът е висок дори на гладно и има отклонения и в кръвната захар след натоварването, е добре да се следват съветите на ендокринолог, тъй като рискът от развитие на диабет е висок. Все пак има пациенти, които са постигнали много добри резултати с хранителен режим и спорт, и след 6 месеца или година не просто са отслабнали, но и са подобрили кръвните си изследвания.
При инсулиновата резистентност повечето специалисти препоръчват нисковъглехидратен режим – особено в началото е добре да се изключи всякаква захар, тестени изделия, ориз, картофи, дори плодове (особено банани, цитруси и прекалено сладки като пъпеш, диня). Много важно е намаляването на теглото, особено на обиколката на корема. Свалянето на килограми веднага се отразява на инсулиновата чувствителност и подобрява състоянието. Но истината е, че при такава диагноза, е добре пациентът да следва някакъв режим завинаги. Не бива да прекалява, а по възможност и напълно да изключва сладкиши, торти, сладоледи, газирани напитки и всякакви храни с бързи захари. Трябва да има едно наум и с кетчуп, сосове за салати, дресинги, енергийни напитки, алкохол, защото и те са богати на захар.
Другата основна стъпка към по-добро здраве е ограничаване на бялото брашно под всякаква форма. Някои диетолози твърдят, че бялото брашно е като бялата захар. В по-ограничаващите режими се премахват дори пълнозърнестите продукти и плодовете, а някои не смеят да консумират редовно дори ориз и картофи. За компенсиране на калории и за да не се изпитва глад, се залага повече на мазнини – но полезни. Така много от хората с инсулинова резистентност следват нисковъглехидратен, но високомазнинен режим и той наистина дава резултати при много от тях – някои отслабват дори по 50-60 кг и напълно нормализират стойностите на инсулина.
При други обаче този режим дава странични ефекти – а именно висок холестерол, проблеми с черния дроб, подагра. Затова съществува и напълно противоположно течение, според което при инсулинова резистентност не ограничаването на въглехидратите, а правилното им комбиниране с протеини и мазнини държи инсулина под контрол. Голяма група от хора споделят, че са отслабнали и са постигнали желаните кръвни изследвания с диета, известна като "Зоната", чието основно правило се състои на всяко хранене да се комбинират 30% протеини, 40% въглехидрати и 30% мазнини. Режимът е сложен на пръв поглед, тъй като изисква доста изчисляване на хранителни "блокове" за всяко ядене, но резултатите от него са наистина впечатляващи. Най-важното е, че при него не просто се отслабва, а се подобрява здравословното състояние на човек, постига се хормонален баланс и се преодоляват много здравословни проблеми.
Други специалисти по здравословно хранене пък препоръчват при инсулинова резистентност да се следва режим според гликемичния индекс на храните, като се предпочитат такива с нисък или среден. От основно значение е и физическата активност. За хората с инсулинова резистентност се препоръчва всеки ден движение. По възможност поне 30 минути усилена физическа активност, ако здравословното състояние го позволява. Според едни най-подходящи са кардиоупражненията, но не бива да се пренебрегват и силовите тренировки, защото натрупването на мускулна маса подобрява чувствителността на клетките към инсулина.
Най-важното е дори при установяване на подобрени кръвни изследвания след шест месеца или една година, пациентът да не се връща към стария си начин на живот. Инсулиновата резистентност е състояние, което може да се държи под контрол, но бързо се връща с всичките си рискове, ако не се спазва правилен начин на живот.
Най-четени
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Галерия Как беше разгромен "Фокус" на Радой Ралин
Радой се опита да спаси социализма чрез сатира Tази история започва в края на декември 1963 г. Тогава по българските киноекрани е показан първият кратък сатиричен филм от рубриката “Фокус”
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин