Малкото ми момиче неусетно расте. От малко вързопче с мощен глас постепенно се превръща в малко човече със собствено мнение и характер. Ужасно бързо минаха първите месеци от живота на Хая и дойде време за нейното захранване, моментът в който тя ще започне бавно и постепенно да опитва всички храни характерни за домашната ни кухня.

Има още →

Обожавам концентрирания аромат на сушените чушки. Имам усещането, че уханията на цялото лято са се запечатали в тях. Обичам да ги готвя зимата, когато на вън е студено и ветровито, а в кухнята е топло и уютно и техният вкус ще ми донесе средиземноморско усещане. Рецептата е на мъжа ми, според когото няма по-идеално съчетание от това на чушки, маслини, зехтин, джоджен и ориз басмати. И наистина е така – комбинацията на тези продукти е идеално и не се нуждае от нищо допълнително – свежо, леко, и много, много вкусно. Предпочитам ги направени с по-солени и отчетливи на вкус маслини като каламон, които да придадат допълнителен вкус на делящите се зрънца ориз.

Има още →

Чудно е как понякога само снимката на някое ястие може така да ме заинтригува, че единствената ми мисъл до края на деня ми да е, че трябва след работа да го направя. Така се случи и с овесените крекери с маслини.Напоследък ми е трудно да измисля обяда си в офиса, имайки в предвид, че не ми се излиза от офиса, поради горещината и защото моментът, в който се сещам за ядене е точно когато стомахът ми го припомня със страшна сила към 4-5 следобед, защото улисана в задачи не съм разбрала кога е минал денят. Въпросните крекери ми се видяха толкова подходящи за хрупкане в офиса с чаша айрян, така между другото, че непременно реших ,че ще направя и ще си занеса една доза, за резерв, за момента в който вече стане ясно, че без нещо в стомаха няма да мина, но е прекалено късно за истински обяд. Има още →

С наближаването на празниците, коледното настроение завладява всички. Елхите вече са по пазарите, украсата е навсякъде, всеки прави планове за почивните дни и с какво да зарадва обичаните си хора. Малко или много, почти винаги цялата тази суета ми се е виждала прекалена – истерията покрай пазаруването, твърде шумните и препълнени магазини. Напоследък нямам почти никакво време, за това и постовоте в блога ми се разредиха. Не защото съм изгубила желание за готвене и описване на вкусове, а защото различни неприятни и тъжни неща се случиха около мен на обичан и близък за мен човек. В такива моменти разбираш, че единственото нещо, което има значение е здравето и живота. Всичко останало е маловажно и преходно. Ужасното чувство на безсилие да помогнеш, ядът че нещата са извън контролът ти и че каквото и да направиш няма да е достатъчно. В такива моменти ти остава само вярата и надеждата, да се уповаваш в ирационалното, защото няма на какво друго да разчиташ. Свикнала съм нещата да са в моите ръце, аз да управлявам живота си и да взимам решения, но когато отчаянието е взело връх и нямаш сили за нищо, и ти иде само да крещиш срещу несправедливоста на живота силната ръка на човекът до мен, винаги подкрепяща ме и разбираща е неоценима помош. С тези мрачни мисли започвам празниците тази година с много грижи и разочарование и никакво положително настроение. За това и днешната рецепта е лишена от блясък, семпла и съдържаща съвсем обикновени продукти, но пък в духът на коледните пости и традиции.

Продукти за около 6 порции:

1 ч.ч. боб

5-6 сушени чушки

5-6 сушени домата или 1 с.л. концентрирано доматено пюре

1 ч.л. сух джоджен

1 морков

1 глава лук

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Бобът се почиства и се изсипва в дълбока купа, залива се със студена вода и се оставя да престои поне 12 часа, за да набъбне и за да уври по-добре. Накисването спомага освен за по-бързото приготвяне и за разгражда и фитиновата киселина в бобовите, като по този начин прави хранителните вещества по-добре усвояеми.

Бобът се измива и се пресипва в дълбока тенджера. Залива се с вода, колкото да го покрие и се оставя да заври на котлона. Баба ми винаги добавяше и щипка сода за хляб в първата вода, това също спомага бобът да уври по-бързо. След като поври 4-5 минути, водата се изхвърля, бобът се изплаква и се налива нова вода – около литър и половина. Бобът се оставя да ври на тих огън. Добавят се ситно нарязаните глава лук и морковът. Сушените чушки се нарязват и добавят. Подправя се със сухия джоджен. Бобът се похлупва и се оставя да ври докато омекне. Накрая се добавя сол и нарязани сушени домати или доматеното пюре. Оставя се да поври още 5-10 минути и се сваля от котлона. Сервира се с домашна питка и пукани люти чушлета

Добър апетит!

Други публикации:

Постни чушки с два вида плънка

Кавърма

Нахут с праз лук и лимон

Преди 1 година:

Двойно шоколадови мъфини с круши

Напоследък постовете в блога ми се поразредиха. Топлото, слънчево лятно време, непредразполагащо към въртене из кухнята, дългите дни, в които използвам всяка свободна минута, за да съм навън с детето отнеха малко от хъса и времето за готвене. С идването на есента, разнообразието от всякакви цветове и видове зеленчуци и плодове, естествено ме дръпнаха обратно около печката. И как иначе, като из малките квартални улички непрекъснато се разнася аромат на печени чушки и патладжани от който огладнявам моментално. Есенното изобилие и мисълта, че скоро идва зимата, когато цялата тази пищност на вкусове няма да я има ме кара да готвя предимно зеленчукови, постни ястия. Средиземноморската кухня разбира се изобилства от вариации на подобни рецепти, а човек не може да не се изкуши от богатият им аромат и вкус от събирали слънце зеленчуци и пресни подправки. Сицилианската капоната не прави изключение и може би е едно от най-вкусните постни есенни ястия. Хапвайки го, човек има чувството, че е седнал на стар дървен, проскърцващ стол, в селската кухня на баба сицилианка, усеща аромата на трева и чува как ястието къкри в опушена тенджера върху печка на дърва. Простичкият му, но богат вкус се дължи на неустоима комбинация от патладжан, домати и маслини допълнени от интензивен аромат на босилек и каперси, а кедровите ядки са страхотен завършек на това прекрасно ястие. Сервиран с топъл, селски хляб, с хрупкава коричка е най-добрата възможна вечеря за сезона

Продукти за около 4 порции:

3 средно големи патладжана – около 1 кг общо

1 кг. зрели, месести домати

1 малка глава лук

1-2 скилидки чесън

около 200 грама маслини, без костилки

2-3 с.л. зехтин + колкото поемат патладжаните при пърженето

сол и черен пипер на вкус

листа босилек

50 грама кедрови ядки

1 ч.л. каперси

1 ч.л. захар

Приготовление:

Патладжаните се обелват и нарязват на кубчета със страна около 1 см. Поръсват се със сол и се оставят да се отцедят няколко часа, за да пуснат горчивият си сок. Патладжаните  се измиват и подсушават. В тиган се загряват няколко лъжици зехтин и патладжаните се изпържват на порции, докато порозовеят от всички страни. Между порциите, ако е нужно се добавя още мазнина. Добре е мазнина да не се добавя докато патладжаните са в тигана,   в противен случай патладжаните ще се напоят твърде много с нея. Готовите патладжани се изваждат и се оставят настрана.

За да се обелят по-лесно ципата на  доматите се цепва на кръст с остър нож. Доматите се пускат в тенджера с вряща вода,  и се оставят вътре за 20-30 секунди да поврят на тих огън. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се пускат във ледена вода, за да се спре процесът на готвене. Обелват се и се нарязват на дребни парченца.

В дълбок тиган или тенджера се загряват 2-3 с.л. зехтин или масло и в него се задушава нарязаният на полумесци лук докато омекне. Добавят се нарязаният на филийки чесън и захарта. Задушава се още 20 тина секунди и се добавят доматите, маслините и кедровите ядки. Посолява се и се подправя с черен пипер на вкус. Ястието се оставя  да ври на тих огън под капак около 5 минути, след това се добавят патладжаните, съдът се отхлупва и се оставя да ври на тих огън, непокрито докато сосът от доматите се редуцира и изпари. Ястието се сваля от котлона, добавя се нарязаният на ситно пресен босилек и каперсите.

Добър апетит!

Други публикации:

Тарт с чери домати

Италианска яхния с кестени и леща

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Тарт Татен

Хубаво нещо е почивката. 2 седмици далеч от града, от телефони, интернет, шум и прах. 2 седмици само за семейството и себе си, опитвайки се да хвана всеки миг, да го преживея изцяло и да го запазя грижливо в сърцето си, за да не го забравя никога.

Мигове на щастие, на сияещи детски очички, тичащи боси в тревата крачета, плискащи се във водата ръчички, бъбриво размахана кучешка опашка, песента на магаренце в далечината, весело прехвърчащи лястовички, бързащи да нахранят пилетата си. Всичко това концентрирано в огромна доза щастие, която ме заливаше непрекъснато през ваканцията.

Снимах много, за да мога да запазя поне късче от това лято, сигурно някой ден когато остареем много с умиление ще разглеждам кадрите на това лято. Тази отпуска си дадох почивка от всичко, даже и от готвенето. Мъжът ми с радост пое задълженията по семейното изхранване с приготвянето на чудно барбекю по два пъти на ден, в което той е всепризнат майстор. На мен оставаше радостта да накълцам малко домати и сирене с маслини за салата без особени претенции, такава в която спокойно можеш да топнеш с два пръста туко що изпечения на скарата хляб и да си спомниш за времето, когато беше дете на гости при баба. Понякога, много рядко ми се приискваше да направя някаква по-специална салата, по-скоро като основно ястие за мен, отколкото като допълнение към скарата, която да съчетае свежестта на зеленчуците, аромата на жарта и мекотата на едно от любимите ми сирена – бри.

Продукти за около 2 порции:

1 салата, маруля или айсберг

2 шепи чери доматчета

1 тиквичка

около 100 грама сирене Бри

зехтин, сол, лимонов сок на вкус

черен пипер

Приготовление:

Тиквичките се измиват, обелват и се нарязват на ивици от по 2-3 мм. Подсушават се и се гриловат на барбекю или тиган. Поръсват се със малко сол, черен пипер, зехтин и лимонов сок.

Салатата, айсбергът или марулята се измиват и накъсват на парчета. Доматите се измиват и по-едрите се разполовяват и се прибавят към салатата. Подправят се с сол, лимонов сок и зехтин и се разбърква добре, за да се овкуси равномерно. Ивиците тиквичките се навиват на рула и се подреждат в чинията. Сиренето бри се нарязва на кубчета и се поръсва върху салатата.

Сервира се с препечен хляб

Добър апетит!

Други публикации:

Пивка салата

Салата от зелен боб

Табуле

Преди 1 година:

Пиле с чесън и мащерка на скара

Фарината, е традиционнен италиански плосък хляб от нахутено брашно и е особено популярен по крайбрежието между Ница и Пиза. Хрупкав, тънък като палачинка и изключително лесен за приготвяне, доста бързо ми стана любим с уханието си на зехтин, розмарин и леблебия. Най-вкусен е току що опечен, поръсен с черен пипер и морска сол и щедро гарниран с моцарела, козе или бяло саламурено сирине полято с допълнителна доза зехтин и лют червен пипер, малко маслини. Прекрасен е като допълнение за всякакъв вид салати като бърза и лесна лека вечеря. Въпреки,  че съставките му са изключително малко и много прости, постен, безглутенов е и без набухватели този хляб изкушава с аромата и вкусът си.

Продукти за 2 тънки фаринати с диаметър около 26 см

1 ¼ чаена чаша нахутено брашно

1 – 1 ½ чаена чаша вода

сол и черен пипер на вкус

5-6 с.л. зехтин

клонче ситно нарязан пресен розмарин или щипка сух

няколко листенца салвия (опционално)

Приготовление:

Нахутеното брашно, солта, черния пипер, подправките и водата се смесват до получаването на рядка каша с консистенция на боза. Ако е необходимо се добавя повече или по-малко от посоченото количество вода. Сместа се оставя да престои около час-два. В кръгла тава се изсипват няколко лъжици зехтин и след това се изсипва половината от тестото. Пече се в предварително загрята на 230 градуса фурна около 20 тина минути или докато стане препечена по краищата и хрупкава. Сервира се топла.

Добър апетит!

Други публикации:

Плосък ръжен хляб

Арабски питки

Нахутени крекери

Преди 1 година:

Кюфтенца от коприва с овесени ядки

Отдавна мисля да направя постни мъфини. Исках да са богати на вкус и аромат с много плодове и ако е възможно да са без захар. Комбинирах банан, моркови и стафиди защото са естествено сладки и добавих само лъжица-две мед . Сложих типово брашно и овесен ядки, настъргах малко портокалова кора за празнична нотка, а в сока му накиснах стафидите. До сега не ми се беше случвало да правя десерт с толкова странна комбинация от продукти, в същност основната съставка на мъфините са настърганите моркови, но в крайния вкус на готово опеченият сладкиш те не се нтрапват – домнира баново-портокаловият вкус. Сърцевината им е мека и сочна, много плодова, а отвън коричката е хрупквата от овесените ядки. Синът ми моментално се влюби в тях, поради отсъствието на  захар и почти изцяло плодовото им съдържание му бяха разрешение без ограничения, а той не пропусна да ги сподели с няколко негови приятелчета по игри. Тези мъфини биха били прекрасно допълнение към трапезата на Бъдни вечер, много лесни и бързи са за приготвяне и най-вече от тях  можете да похапнете и повечко без угризения.

По идея от  Anja’s food 4 thought

Продукти за около 10 мъфина:

2 зрели средно големи банана

2 големи настъргани моркова (1 чаена чаша)

кората и сокът на 1 портокал

50 гр стафиди

3 с.л. олио

2 ч.л. бакпулвер

¾ чаена чаша брашно

¼-1/2 чаена чаша овесени ядки

шипка сол

2 с.л. мед

1 прахче ванилия

Приготовление:

Стафидите се накисват в сока на портокала и се оставят да престоят 10-15 минути. През това време се смесват брашното, овесените ядки, ванилията и бакпулверът

В отделна купа се размачкват бананите с вилица докато станат на пюре. Добавят се настърганите моркови, медът, настърганата кора на половината портокал, олиото и стафидите заедно със портокаловия сок в който са киснали. Всичко се разбърква добре с лъжица и се прибавя към сухите съставки. Отново се разбърква докато се получи еднородна смес.

Формите за мъфини се застилат с хартия за печене и сместта се разпределя между тях. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 35-40 минути или докато мъфините са зачервят добре. Оставят се да изстинат напълно преди да се сервират.

Добър апетит!

Други публикации:

Бананов кекс с овесени ядки

Постни чушки с два вида плънка

Овесени блокчета със сушени плодове, ядки и сусамов тахан

Преди  1 година:

Диетичен коледен сладкиш

Неведнъж съм писала за това колко важна е  за мен темата за детското хранене. Това е така, защото вярвам, че доброто здраве е избор, който всеки родител прави за детето си, чрез изграждане на здравословни хранителни навици. За мен е важно да науча детето си да избира и обича добрата храна, не чрез налагане на забрани, а чрез формиране на вкус. Имам не един пример пред себе си  за това колко много може да повлияе на здравето изборът на храна, пирятели и роднини страдащи от диабет, затлъстяване и гастрити, които въпреки че знаят, че им вреди се хранят със захар, храни пълни с оцветители и консерванти, маргарин. За сега успявам със синът ми, надявам се това да продължи. Макар да му е интересно да опита сладкишът, който съм направила за нас, опитва трохичка-две и се насочва към нарязаната ябълка или круша. Смятам, че доброто хранене започва още от първите часове и дни и за това избрах да кърмя синът ми и да го захраня късно – след 6 ти месец, както препоръчват всички водещи педиатрични асоциации и Световната здравна организация . За жалост знам, че изборът да кърмиш, не е единствената предпоставка да успееш. Трябва много информация и много подкрепа, за да станат нещата. Знам колко много майки  не успяват в това, защото не са получили правилната и необходима информация, макар че са имали желание и са положили неимоверно много усилия. Може би сте забелязали, че отскоро на странчиния бар на блога ми има реклама и телефон на Националната Асоциация Подкрепа за Кърменe . На телефонът дават консултации сертифицирани консултанти, обучени да помагат на майки да решват проблемите свързани с кърменето. От скоро и аз съм част от тези консултанти и макар времето ми все да не достига, смятам, че това е дейност, която заслужава всяка минута отданена на нея, защото с всяка консултирана майка има и едно по-дълго кърмено бебе, получаващо възможно най-добрият старт в живота. И след тази дълга, но важна интродукция, ще се върна към рецептата за детски хлебни пръчици. В същност рецепта няма, а аз най-много обичам такива ястия, в които всичко се слага на око. Все пак ще напиша приблизителните количества, които обикновено употребявам

Продукти:

1 чаена чаша хладка вода

1 ч.л. суха мая

½ чаена чаша брашно от елда

½ чаена чаша царевичен грис

½ чаена чаша оризово брашно

½ чаена чаша ръжено брашно

7-8 с.л. зехтин

съвсем малка щипка сол

пълнозърнесто  или типово брашно колкото поеме тестото, за да стане на пипане като „мекото на ухото”

Приготовление:

Маята се разтваря във водата, добавят се брашната и солта и се размесва тесто. Оставя се да втаса за 1-2 часа в покрита с кърпа купа. От тестото се оформят пръчици и се пекат в застлана с хартия за печене тава, в предварително загрята на 220 градуса фурна, до златисто.

Добър апетит!

Други публикации:

Детски безглутенови бисквити без захар

Детска крем супа с тиква и просо

Детски овесени блокчета

Преди 1 година:

Пълнозърнести хлебчета с тиква и ленено брашно