Картофена салата с пушен паламуд

 

     Тази чиния е колкото салата, толкова и мезе, или вечеря :-) Но есента си е тук и свежите зеленчукови салати заменихме с  моркови, цвекло, ряпа , картофи, а да напомня, че идва ред и на руската :-). Картофи с риба са си класика, а аз  се гордея с моята картофена салата. И с маринования си паламуд се гордея, но вече 2-3 години ходим по-рано  през лятото на море и не успяваме да си вземем пресен от рибарите. А в Стара Загора прясна риба е ... мит, да кажем. Днешната салата обаче е с деликатния пушен паламуд на Черноморски улов.  

Предисторията е  пак с техния маринован паламуд, която обаче салата не стигна до снимка. Уверявам Ви, картофената салата е еднакво вкусна с всякакъв паламуд. 

 

Продукти:

5-6 средни  картофа 

копър 

оцет/лимон, олио/зехтин, сол

лук (за предпочитане пресен, но може и глава салатен)

~ 150 г филе  пушен паламуд , почистен от кожата (или  филе маринован паламуд, отцеден от маринатата )

Приготвянето: 

* Картофите се измиват и варят с кората в подсолена вода  до омекването им - и друг път съм писала, варя картофите във вода, не повече от 2/3 от височината им. Сол слагам, за да не се напукат при варенето, не че е фатално, ако се нацепи кожата им. 

* Отцеждат се от водата, но не се заливат със студена да се охлаждат. 

* Белят се горещи :-) 

* Докато са още горещи се  нарязвате на кубчета 

* Веднага се  овкусяват  с олио/зехтин,  оцет/лимон и  сол и разбъркват. Естествено тези подправки са на вкус, но не забравяме, че и рибата е солен продукт. 

* Докато се варят картофите, пушения/маринован паламуд се нарязва на кубчета. 

* Прибавя се към салатата, заедно с  лука и копъра и отново обърква. 

*** Сладко-киселите зърна нар са чудесна добавка към тази (т.е. към почти всяка) салата. 

Чипс от оризови кори с пастет от сьомга

 

       Едни  пъстри, хрупкави хапки, които преди време видях на някакво клипче, но скоро ми попадна и при Лора Найденова (дамската част на Бон Апети) и спретнах тези дни. Чипсът е от оризови кори - оказа се, че тяхното приложение, освен на пролетни рулца е много голямо -  ние с Жул ги харесваме и на банички със сирене. Чипсът може да бъде гарниран с всяка любима разядка, която е с по-гъста консистенция. Аз много си харесвам разни пастети с крема сирене и сьомга , но ако ги направите - пригответе си Ваш любим. Черната топка на дъската е чипс от кора нори - закачка към Жул, която много харесала в Гърция и ме предизвика да познавам какво е. 

Продукти за чипса:
оризови кори
олио

Пастета за гарниране е:
крема сирене със ситно нарязана краставица (само външната част, без средата вътре) и пушена сьомга, малко копър.

Приготвяне:
* В касерола се загрява олиото - ползвам касерола, защото мазнината трябва да е ок 2см, а в тясната касерола се хаби по-малко олио (и пръска по-малко, защото е дълбока).
* Оризовите кори се начупват на четири и пускат в загрятата мазнина.
* Пържат се буквално за 10-на сек - вижда се как стават млечно бели и плътни.
* Изваждат се на кухненска хартия да се отцедят.
* Ако са големи за "1 хапка" готовите се начупват още на две - има оризови кори с различна големина.
* Гарнират се с приготвения пастет непосредствено преди поднасянето им, защото омекват, а са хубави точно хрупкави.
* Отгоре може да се поръсят със зърна нигела, или черен сусам, или по няколко зрънца хайвер. 

Консервиране на месо в буркани

 
Днес положението е месо, месо, месо....от сутринта. Зимнината у нас се прави докато се приберат и отглежданите за месо животни. Това го обяснявам, защото някои хора си мислят, че пържолите в такъв вид се отглеждат. Точна рецепта няма; ще споделя нашият дългогодишен опит от затварянето на месо в буркани :) почти 35 годишен. Когато малките фризери навлязоха в домакинствата казахме, че приключваме с правенето на буркани :) Мда, ама не. След няколко години осъзнахме, че работейки и двамата се прибираме вечер и няма как да извадиш пакет месо от фризера и сготвиш веднага. Естествено, ако си плануваш от предния ден, извадиш, свариш/задушиш и изобщо подготвиш - да. Затова сега не пропускаме и да си направим. Както и русенско варено, когато има материал, и пастет.

Първият и най-важен момент е месото да бъде хубаво - животните да не са тъпкани с лекарства (като бройлерните пилета ). Следващият - студеното време. Когато се затваря месо в топло време вероятността месото да се зарази с най-отровния протеин - ботулинов токсин е огромна. Обяснено простичко - бомбаж. Капачките на бурканите се надуват; като се почукат дрънчат на кухо; на дъното месото става розово-червено и вътре в буркана течността не е желирана, а е съвсем течна. Напоследък чета доста въпроси за консервиране на месо сред лято, купено от магазина (в голямата си част е замразено/размразено за продажба; обработено с някакво прахче за свеж вид и за окрехкотяване ). Ами не се прави така. Вярно, че месото от буркан е вкусно, но ако искате такова - направете си 2-3 буркана, дръжте в хладилника и хапнете до 2 седмици. Но пак с проверено месо.

Тук бурканите са още топли след изваждането от водата и течността все още не е желирана. Утре ще допълня с такава снимка. 

       Нарязваме месото на сравнително малки парчета, за да може да се уплътни добре в буркана. Няма значение дали е свинско, телешко, пилешко, заешко, агнешко, или дивеч. Различно е само времето за варенето (и за дивеча естествено предварително изследван  за трихинелоза,  изкиснат и много, много добре отцеден. )  Големи кокали от прасе, агне/шиле и теле (тръбни, от бут, гръбнак) не слагаме   - обезкостяваме. Вярно, че кокалът придава по-добър вкус на всяка манджа, но пък в един буркан би останало малко месо.  На пилетата и зайците месото нарязваме по ставите, защото при насичането му с брадвичка почти винаги остават ситни кокалчета. Карантията/субпродуктите, дреболиите не ги слагаме в  бурканите - пилешките воденички са чудесни задушени с лук,  пилешки и заешки дробчета също. От всички  субпродукти стават и чудесни супи.  

         Посоляваме вече нарязаните парчета месо - долу горе на килограм месо 15-16 г сол и оставяме за 12 часа да се отцеди - в тави, застлани с кухненски кърпи; на хладно място.  Не запържваме месото;  Не запичаме във фурната. Слагаме сурово месото в бурканите и притискаме много добре, за да не остава въздух.  Пълнят се до ръбчето на буркана. Може да се поставят зърна черен пипер, а на дивеча и свинското вървят и зърно бахар и дафинов лист. 

       Бурканите се затварят и запечатват с нови, маслоустойчиви капачки. Не харесвам и нямам доверие на бурканите с винтови капачки и ползвам добрите стари Омния от 0,800л. След като е запечатана с машинката, капачката задължително я минавам/обтривам  отгоре с гърба на нож. И задължително проверявам дали се въртят. Ако малко мръдне капачката - сменям с друга, нова. 

       Поставят се в казан/голяма тенджера, съд, автоклав, ако имате да се варят.  Върху бурканите се поставя плоскост, която да ги притиска, за да не изплуват във водата.  Времето за варене зависи от възрастта на месото :) по-младото се вари час и половина два, на средна възраст :) това трябва да си прецените сами, като знаете на колко месеца е животното - 2 часа, за по-дърто :) кокошки, старо прасе, дивеч, овца и тн - 3, 3,5 часа. Времето се засича от момента за завирането на водата.  

       Сварените буркани с месо се изваждат и обръщат върху капачките - така се оставят за около час. След това се обръщат на дъната им и оставят до пълното им изстиване.  Проверяват се с почукване на капачката - трябва да се чува плътен звук, а не на кухо, или капакът да е надут. Прибират се на сухо и студено място и могат да се съхраняват - ако нямат кокал до 10 месеца, ако имат кокал - до 6-7 месеца. Може и повече, определено издържат, ако са добре вакумирани, но не е желателно. През първите 2-3 седмици е желателно да се проверяват през ден, ако забележите някой да тупка странно - използвайте го. 

       Когато се готви с месо от буркан, то се слага в края на приготвянето на ястието. Яхния, зелен фасул, с картофи, само при ориза още в началото.  

Мариновани скариди

 

        За тази публикуването на тази рецепта са виновни милите хора от  магазин Ах, Морето в София, които почти седмица показваха разни мариновани риби и скариди от щанда си. И точно, когато станах столичанка в повече за 3 дни,  скаридите бяха свършили. Знаете, че луд умора няма ми е част от хобито и мариноването на рибата не ми е проблем , дори чистенето и реденето на сафрид и уклей , затова  реших, че ще правя. Горната снимка е на много едри скариди, долните са средни по размер, които определено се получиха по-добре  при мариноването. Имайте предвид, че ще се чистят от черупките и не пробвайте с дребните :)  

       Няколко думи за скаридите като продукт - богати на протеин, желязо и селен и имат антиоксидантно действие (това последното от книгите, не знам колко е вярно.) Но наистина са храна, която няма мазнини, а богата на протеин. Хубаво е от време на време да се хапват; най-харесвани от всички у нас са с масло, чесън и копър. Трайността на тези - 2-3 дни :) повече не могат да се задържат.

Продукти:
~ 400-500 г почистени скариди (от черупките и вената; тук там оставях опашки)
1 ч.л. сол

120 мл зехтин
120 мл сок от лимон
1 малка глава червен лук, нарязана на полумесци
1 резен от глава целина, нарязан на кубчета
10-на стръка копър, ситно нарязан
2 с.л. каперси
1/2 ч.л. захар
още щипка
щипка лют червен пипер

Приготвяне:
* Всички съставки от втората част се смесват и разбъркват.
* Почистените скариди се поставят във врящата подсолена вода (с онази 1ч.л. сол)
* Бланшират се 2 до 3 мин.  Внимавайте да не ги преварите, защото ще станат като каучук 
* Изваждат се с решетъчна лъжица от водата, отцеждат и поставят в купата при подготвената марината.
* Купата се затваря с капак и прибира в хладилник за поне 3-4 часа.

Това е  Бързо и лесно мезе, стига да има кой да ги чисти. Е, после разбира се и да ги забравите за няколко часа в хладилника.

 

Агнешка главичка с масло и чесън

 

       Ако очаквате да видите цяла главичка :) няма да стане. Дори на мен, поставена в чиния ми идва хард усещане.  Авджи Стоев не яде карантия, но на главичка не отказва и често, когато сме купували агне си я поделяме :) Не е много, излиза точно две порции и то при положение, че оставям и част от врата на агнето към главата. 

      Варенето е лесно - почистената глава се поставя в студена вода. Когато започне да завира се образува пяна, която се обира и изхвърля. След като спре да пуска пяна, в тенджерата се прибавят сол и подправки - може да сложите Ваши любими за агнешко; аз слагам девесил, джоджен и глава лук, срязана на две.  Вари се на средна степен на котлона, докато месото омекне :) при главата трудно се пробва да се забоде с вилица, затова пробвам с нея като дръпна от страната към врата - ако месото се откъсва лесно - готова е. Принципно ако агнето е младо - за около час е готова. Изважда се и охлажда. Бульонът може да си запазите за чорба с карантията (която варя отделно, за да не пуска аромати при главата. 

       На самата глава се обира месото до врата,  по челюстите, изважда се езика, а накрая черепът се сцепва с голям, здрав нож/или сатърче и изважда мозъкът. Който за мен е най-голямата вкусотия от цялото агне.  Обезкостяването и се прави лесно с тънко малко ножче, или лъжица :) с която се изстъргва месото от черепа, защото мисията е доста хлъзгава и има опасност /и случаи с порязвания. 

       От там нататък какво ще направите с "голямото" количество деликатес е Ваша работа :) на село си я хапвахме само посолена; заради Мише съм я правила на чорба (вместо с карантия), може да я запечете във фурната с масло, но тъй като месото не е много, аз го правя на тиган за 5 мин. 

Почистеното  месо от главата  (с езика, общо около 400г ) се поставя в тиган с две лъжици масло . 
Запържва се за 3-4 мин - докато месото започне да се зачервява. 

Прибавят се пасирани  2 скилидки чесън, щипка черен и две червен пипер и разбърква още минута в тигана. 

Прехвърля се в чиния (или 2) и поръсва с още щипка пушен червен пипер на люспи. 

Задължително се хапва, докато е топло :) 

Тарама хайвер с пушена сьомга

 

       Нямах намерение да пускам тази дреболия, но нашият младеж толкова я хареса, та ме убеждаваще да я патентовам :)  Представете си нежна текстура, с аромата на пушена сьомга (или сьомгова пъстърва, или обикновена - правила съм и с трите вида, но сьс сьомгата остава най-харесвана от мен. ) По принцип това е рецептата за тарама-хайвер, както го правя от много години, с добавена пушена риба. Тук не добавям настърган червен лук за цвят, защото ще подтиска аромата на пушената риба, затова в сместа пасирам кръгче мариновано червено цвекло.  В предната публикация може да видите на снимка какъв трябва да бъде на цвят узрелият за разбиване хайвер.

Продукти:
3 с. л. узрял хайвер
250мл. олио
сок от половин лимон
1 шайба мариновано цвекло
средите на 3 филии бял хляб - накиснати в прясно мляко, след това хубаво изстискани
150-200г пушена сьомга (не маринована, а точно пушена)

Ако нямате мариновано цвекло, просто сложете 1 глава и я сварете :) по горната  рецепта. Маринованното цвекло е чудесно за салата - самостоятелно, или с варени яйца.  

Приготвяне:
* Всички продукти се поставят в дълбока купа.
* Пасират се и когато започне да сместа да стяга се прибавят 1-2 с.л.вряло прясно мляко на капки. Това сгъстява хайвера. Рядко прибавям, защото обикновено се получава и без нея.

* Прибавя се съвсем ситно нарязаната пушена риба и разбърква. 
* Прибира се за час в хладилника да се охлади, след което може да се хапва  на препечена филия, с лимон, с маслини, или както го обичате  У нас напоследък е много вървежен един пшенично царевичен хляб и дори не го припичам.

ПП:На долната снимка е  с добавен копър и двойно количество пушена риба :) . 

 

Пържени черноморски скариди

       Едва ли някой, ходил по нашето черноморие не е виждал  да продават такива дребни скариди във фунийки:)  Като семки за чоплене. Преди години, когато нямаше разнообразие от морепродукти, те си бяха деликатес ,  който сега често подминаваме, защото има големи, които често сервират и обелени. Но тези не отстъпват по вкус, хрупкави са, приготвят се бързо и са чудесно мезе за бира, или бяло вино   Само дето ни гледат с едни очета... 

      Това лято прескочихме Бялото, но за пръв път мога да кажа, че много ми хареса на Черното море :)  Чистата вода на Синеморец, приятния хотел и хубава храна (в голямата си част). Предни лета поръчвах на младежа да ми носи от морето; сега  пътят от Синеморец ми се видя дълъг   и естествено починахме в Бургас  при рибния пазар.  Преди обяд, когато  зареждаха стоката още   И ще споделя как ги правя тези малки, хрупкави скариди. Ако пък вземете да си купите  и се откажете да ги правите - винаги може да ги вложите в един рибен бульон. 

Продуктите са:

дребни черноморски скариди, сол, брашно и олио за пържене. 

студени бяло вино (за мен) и бира (за него)  - в нашия случай днес 

Скаридите са толкова, колкото сте купили :) За една такава порция са нужни около 150 г - те са леки. Може разбира се да си купите повече и след като измиете и отцедите, да замразите в торбички за по едно пържене. 

Всяка порция се пържи отделно, за да могат да се пържат бързо и равномерно, без да спада температурата на олиото, както се получава, ако изсипете много наведнъж. Не се чистят. 

* Измиват се обилно на течаща вода :)  отцеждат и подсушават на кухненска хартия за 5-6 мин. 

* Посоляват се. Леко, като имаме предвид, че морепродуктите са си една идея по-солени от всеки друг продукт. 

* Поръсват се с брашно  и разбъркват. Прехвърлят се в сито, или в гевгир, за да се отръскат от излишното брашно. 

* През това време  се загрява олио за пърженето им - за да не се хаби много олио, ползвайте касерола, или по-тесен тиган,  в който олиото да бъде ок 2см. 

* Когато олиото заври (пробвайте с една "семка" - като я пуснете тя трябва да остане горе над мазнината и да цвърчи) скаридите се пускат в него  да се пържат. Разбъркват се 1-2 пъти, вижда се как си сменят цвета и буквално за 2 мин. са готови. 

* Изваждат се с решетъчна лъжица на кухненска хартия, която ще поеме мазнината. Тук внимавайте да не ги струпвате на куп в чинията, а ги разпределяйте на един ред, защото иначе долните се задушават. 

* По същия начин и следващите приготвени за пържене партиди..... 

*** Преди време съм слагала черен пипер със солта, но честно казано може и без него. Само парче лимон е достатъчно. 

Задушени калмари с домати и маслини

        Рецепта в средиземноморски стил,  споделена ми от чаровния Лео Бианки, докато издирвах   рецепта за калмари в епизод на предаването му "Животът е прекрасен".   Нормално е първо да имаш рецепта, или идея  и тогава да купиш продукт, но аз си знаех, че имам  някаква бележка  (на почти година на хвърчащо листче и някъде )  и купих калмарите.  Докато се чудех от кой град бе търсения епизод, Лео предложи тази рецепта от Сиракуза, която приготвих  веднага и както казва друга мила италианка -  Лидия Бастиянич  "Опитах за вас".   Между другото намерих епизода с другите калмари от листчето, но тях - друг път. Мога да ви уверя че са много вкусни, леко пикантни и ако обичате калмари - непременно трябва да си ги приготвите :). А аз съм обещала утре да ги включа в кетъринга  

Продукти за 2 порции: 

2 туби калмари 

~ 300-350г домати (сега извън летния сезон чери доматите са вкусни, сочни и често  ползвам тях , когато ми трябват пресни за готвене )

20-на броя черни маслини 

2 с.л. каперси 

2-3 люти чушки 

3-4 скилидки чесън

50-60мл бяло вино 

босилек и магданоз (зелени :) не сухи)

3-4 лъжици зехтин 

половин лимон 

Подготвяне :) 

* Калмарите се белят и нарязват на ивици (и друг път съм писала - онази тъничка ципа, която ги държи, трябва да се обели. Цепвате тубата по дължина с върха на ножа и ще видите как се отделя тя - издърпвате с ръце и белите, лесно е.)

* Поставят се в купа, заливат със сока на лимона  и оставят да постоят така, докато се приготви другата част  на ястието. 

* Ако не искате люспите от чери доматите,  цепнете ги така на дупето +  , бланширайте за минутка във вряла вода, после ги изсипете в купа със студена вода и отделете ципата - става лесно. Ако не ви се играе, ползвайте голям  обелен червен месест домат/и.

* Ако не искате да ястието да е много люто, разцепете лютите чушки, отделете семето и бялата ципа. Така ще се получи леееееко пикантно, но не и отровно люто.  

и приготвяне: 

* В тиган се загрява зехтинът. 

* Поставят се ситно нарязаните скилидки чесън и лютите чушки. 

* Запържват се минутка, колкото да замиришат :) 

* Прибавят се нарязаните домати,  запържват се за 2-3 мин. и прибавят маслините, виното  и  каперсите. 

* Всичко това се задушава под капак за 4-5 мин, колкото доматите да си пуснат сока. 

* Прибавят се калмарите и задушават още толкова време - като дръпнете с вилица месото на калмара се  къса. Внимавайте да не ги преготвите, защото тогава те стават жилави. 

* Поръсва се с нарязаните босилек и магданоз, посолява на вкус (ако трябва, моите каперси и маслини бяха достатъчно солени), разбърква и тиганът се отстранява от котлона. 

Ами това е :) Представете си там някъде  чаша бяло вино и парче топъл хляб... със семена. 

Таралежчета от зеленчуци темпура

       Предисторията на тия хрупкави в панировка темпура зеленчуци е кратка - във ФБ група девойче питаше дали някой ги е опитвал и знае ли как се правят, а жокера е заведение в нашия град. Предположих как са правени, но трябваше да се убедя и скоро  бяхме на място с едно от моите девойчета за дегустация.  Съмненията ми се потвърдиха - настъргани зеленчуци, панирани по метода на японската техника темпура.  Повече за нея съм писала тук. Не съм сигурна, че имаше оризово брашно, но аз си я направих както трябва, защото и преди съм панирала така зеленчуци. Важното е да бъде с леденостудена вода (или кубчета лед), да има царевично нишесте и оризово брашно, смесено с обикновеното брашно. Прави се изключително бързо и е много, много  хрупкава. И както скоро една приятелка спомена "сетя ли се за нещо,оказва се,че китайците вече са го измислили, произвели и пуснали в продажба" така и с тези рошковци от хрупкави панирани зеленчуци - отварюм ю-туб, пиша "темпура" (на инглиш, естествено, нали съм полиглот ) и там излизат безброй такива. Аз вече ги бях направила първия път съвсем успешно, но ето тук може да видите нагледно как се правят - разликата с моите е, че те си нарязват зеленчуците на съвсем тънки ленти, а моите са настъргани на едро ренде. 

        Ще добавя няколко неща, които са важни, ако ги правите - а си струва да се направят :) - трябва ви широка решетъчна лъжица, или голяма метална цедка, с която да се обръщат, или изваждат. За да не слагам лед и разреждам сместа за паниране, аз я правя с ледено студена вода от фризера - малко преди степента на замръзване :)  Ако не ви се цапат ръцете  с тестяната каша - ползвайте ръкавици - не домакински, те са дебели, има тънички  (сигурно всяка жена знае) в аптеките и продават на бройка. Изберете по-дълбок съд за пърженето, за да могат да се обръщат спокойно в мазнината.  След като изстине мазнината може да я прецедите и  приберете в бутилка и в хладилника за следващо пържене (или на картофи), защото е чиста. Пригответе си решетка, на която да ги изваждате - тази от фурната е подходяща. 

Под решетката поставете кухненска хартия, за да се отцедят. Но ако ги изваждате на кухненска хартия само, панираните неща - каквито и да са те, отдолу се и овлажняват.  Еднакво вкусни са и с млечно-чеснов сос, и с кетчуп, и със  сладко-кисел сос.  

Необходими, освен тиквички и моркови са: 
една част оризово брашно
една част пшенично брашно 
1/2 част натурално царевично нишесте 
1-2 щипки сол
ледено студена вода (може и газирана) 

олио за пържене

Приготвяне: 
* Зеленчуците се настъргват на едро, остро ренде - така стружките от зеленчуците не се мачкат при стъргане и са големи. Отворите на моето ренде 12 мм,( за ориентация)  пробвахме с един младеж с по-малки, но не се получават толкова добре. Ако нямате ренде с отвори поне 10 мм, по-добре ги нарежете на тънички ивици. 
* Олиото се поставя в дълбока тенджера/касерола за пържене.
* В купа се смесват брашната и солта. 
* Прибавя се по малко от студената вода, докато сместа стане гъста/рядка, като  за палачинки. (количествата за ориентация - 80г оризово брашно, 80г пшенично брашно и 40 г царевично нишесте +350мл вода)
* Посоляват се зеленчуците и разбъркват (непосредствено преди пърженето).
* Изсипват се в сместа и объркват добре. 
   През това време олиото за пържене е завряло и готово. 
* С пръсти се взема щипка от потопените зеленчуци, отцеждат се за 2-3 сек. и пускат във врящата мазнина. 
* Пускат се по 5-6 заедно и се пържат до зачервяване от двете страни - няма нужда да се обръщат, а само да се разбъркват; олиото е достатъчно вряло и ги пържи отвсякъде. 
* Изваждат се на приготвената върху кухненска хартия скара да се отцедят и сервират топли. 

 

Миди с узо

       Да си ни върви по вода :) В пряк и непряк смисъл, това пожелавам на близки до мен хора, които отстояха своята правда, харесват узо-то и скоро ще го пийват в родината му. Моята особа не е фен на тази анатолова напитка, но пък от време на време готвя с него   Особено разни морски деликатеси. Едни от тях са мидите - изчистени ядки, с каквито съм заредила няколко кутийки във фризера и приготвянето им става изключително бързо. С пресните е малко по-пипкаво приготвянето им,  тъй като трябва да се сварят, за да се отворят и почистят от черупките. По същия начин приготвям и скариди. Лесна за приготвяне вечеря, или за мезе с чаша бяло студено вино (за мен), или с узо за мъжете.
       Преди рецептата, да напомня за почистването на мидите, ако си ги купувате с черупка. Има ли отворени, или счупени - изхвърлете ги. Внимателно издърпайте мустачките, които се виждат и откъснете. Хубаво ги обтрийте с ръце (или с точилка в кофа, ако са много), за да падне всичко полепнало по черупките им. Измийте обилно със студена вода. Когато свършите с мидите, измийте щателно ръцете и повърхностите, които са били в контакт с мидите. Поставете ги да се сварят в голяма тенджера с капак, малко бяло вино, или бира (1 пръст на дъното да има) и няколко клонки девесил. 10 мин. след като заврат всички миди са се отворили /следователно са готови и може или да им добавите лъжица масло и хапвате натюр, или да извадите ядките и приготвите както ви харесват. 
      Размразявайте мидите в хладилник. Не замразявайте веднъж размразени миди.  Внимавайте с количествата, защото са тежка храна :)

Продукти  (2 порции) 
~400г почистени миди (ядки)
50-60 мл узо 
3-4 скилидки чесън 
1/2 връзка копър 
сок от половин лимон 
60г  краве масло + 1 още ч.л.

Приготвяне: 
* В тиган на средна степен на котлона се загрява маслото. Когато се разтопи се поставят мидите и запържват за кратко -  колкото да зацвърчат в маслото - 1 мин. е достатъчна. 
* Прибавя се узо-то и готвят, докато то почти се изпари (това са ~2  мин. ). 
* Прибавя се  сока от лимона и пасираните скилидки чесън. 
* Разбъркват се още 1-2 мин, поръсват се с нарязания копър и отстраняват от котлона. 
* Прибавя се онази отделена чаена лъжица масло, разбъркват се добре и разпределят в 2 чинии.