Принцесо моя,свидна дъщеря...
Как нуждая се от теб сега.
Твойта майчица проля
поредна кристална сълза!
Как копнея да те гушна,
топлите ти бузки да целуна.
Ръчичките ти в своите да мушна
и да засвири обичта с любовна струна!
Аз зная,притежаваш сила!
Та ти си моя дъщеря!
И,ако не беше ти,обичана и мила,
на кой щях да се опра сега?
На кого щях тъгата да изплача?
На чие рамо да се утеша?
И как сама в нощта,във здрача
соленото лице да подсуша?
Сега те имам тебе,мила!
Ти си моята звезда в небето!
Ти ми даваш тази сила
дето тъй изпълва ми сърцето!
