Впечатленията ми от книгата на д-р Хю А. Хамилтън "Impaired Sensitivity to Thyroid Hormone"

  Д-р Хамилтън е посветил книгата си на състоянието, наблюдавано и от д-р Брода Барнс, при което изследванията често са нормални, но са налице симптоми на хипотиреоидизъм – това състояние д-р Барнс е лекувал с екстракт от щитовидна жлеза, а лечението, което д-р Хамилтън предлага, е под формата на високи дози Т3 (без прием на Т4, макар че посочва, че и с прием дори само на Т4 е възможно да се постигнат добри резултати, зависи от случая).

Книгата е кратка, но е пълна с полезна и практически приложима информация. Ето основното, което сметнах, че може да бъде от полза:

·         За откриването и дефинирането на това състояние роля има американският лекар и учен от български произход д-р Самуил Рефетов, но освен открития от него вариант, има още много разновидности. Наблюденията на д-р Барнс (през 70-те години) показват, че около 40% от всички хора страдат от някаква форма на влошена чувствителност към щитовидните хормони (ISTH) (моето лично предположение е, че днес може да са 60-70% от всички хора на планетата). Например голяма част от страдащите от фибромиалгия попадат в тази група;

·         Как могат да изглеждат резултатите от хормоналните изследвания? Често може да няма отклонения, но е възможно 1) да са налице повишен TSH + повишени FT4/FT3; 2) високо ниво на FT3 без симптоми на тиреотоксикоза, а дори със симптоми на хипотиреоидизъм; 3) едновременно високи TSH + FT3;

·         ISTH обикновено е наследствено, т.е. предава се в семействата и от поколение на поколение, макар е напълно възможно различните членове на едно и също семейство да имат различни симптоми, а също така някои да са по-засегнати (т.е. в по-тежко състояние) от други, но обикновено напредването на възрастта е решаващ фактор за влошаване на състоянието, дори в младостта да не са били налице симптоми;

·         Основни симптоми: най-често срещаните са умора, усещане за студ през цялото време, суха кожа и скалп, косопад, менструални нарушения и запек. Освен това често са налице понижен пулс и ниска базална температура, мускулни и ставни болки, понижена стомашна киселинност, водеща до рефлукс, анемия, мигрени, понижено кръвосъсирване, безсъние, повишено кръвно налягане, повишено образуване на жлъчни камъни, гуша, податливост на инфекции, световъртеж;

·         ISTH може да се прояви под формата на сърдечно-съдови заболявания, вкл. повишено ниво на холестерола, инфаркти и инсулти, конгестивна сърдечна недостатъчност;

·         Може да доведе и до различни онкологични заболявания – рак на гърдата, на дебелото черво и на черния дроб;

·         Някои автоимунни заболявания (тиреоидит на Хашимото, Базедова болест, болест на Адисон, болест на Крон, диабет тип 1, ревматоиден артрит, лупус, цьолиакия, множествена склероза), както и някои кожни (екзема, псориазис) също се срещат по-често при хората с това състояние и могат частично или понякога дори напълно да се коригират с прием на щитовидни хормони;

·         Менструалните нарушения са често срещана проява на ISTH: ендометриоза, естрогенова доминантност, синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ), стерилитет. Характерно е, че пубертетът или менопаузата могат да настъпят необичайно рано или необичайно късно;

·         Диабетът се контролира по-добре и води до по-малко усложнения, ако пациентите приемат щитовидни хормони в правилната доза;

·         Дислексията и дефицитът на внимание също са проявление на ISTH;

·         Наднорменото тегло е често срещано, като голяма част от него е задържана вода, но има и малка част пациенти с поднормено тегло;

·         Лечението с Т3, което д-р Хамилтън предлага, е с дози от 50 до 500 мкг Т3 на ден, най-често 100-150 мкг, като цялата доза се приема наведнъж сутрин (или вечер). Дозата се повишава, докато не се елиминират симптомите. При възникване на симптоми на хипертиреоидизъм, се намалява отново. Т3 е напълно безопасен дори в такива високи дози, стига да не се допусне преминаване в тиреотоксикоза (т.е. хипертиреоидизъм).

 

Книгата можете да намерите тук: https://www.amazon.com/Impaired-Sensitivity-Thyroid-Hormone-Resistance-ebook/dp/B01CI7KJNU

Хипотиреоидизмът като причина за сърдечносъдовите заболявания и диабета

 

Във втората си книга, How to Prevent Heart Attacks, Heart Failure and Diabetes, д-р Марк Стар се връща към темата за хипотиреоидизма, но този път като причина за инфарктите, сърдечната недостатъчност и диабета. Д-р Стар стъпва върху изводите, достигнати от д-р Брода Барнс, както и върху собствения си опит в лечението на пациенти с хипотиреоидизъм. Наблюденията и на двамата лекари са, че правилното лечение на хипотиреоидизма може да предотврати възникването на тези толкова масови в днешно време състояния.

Д-р Брода Барнс въвежда понятието "хипометаболизъм" - с него обозначава забавения метаболизъм при голяма група хора (през 70-те е ставало въпрос за близо 40% от всички американци), който се коригира успешно с прием на екстракт от щитовидна жлеза (съдържащ Т4 и Т3 в съотношение 4:1), а по този начин се предотвратяват и редица заболявания или се получава облекчение в съществуващите симптоми. Характерното за състоянието "хипометаболизъм" е, че резултатите от лабораторните изследвания на хормоните TSH, FT4 и FT3 обикновено са в норма, т.е. тези хора се окачествяват като здрави, въпреки че имат редица признаци на хипотиреоидизъм. Не е ясно на какво се дължи това състояние, но може би причината е понижена активност на митохондриите, вероятно заради ниско ниво на щитовидните хормони вътре в клетките. Лабораторните изследвания показват нивата в кръвта, но остава неясно какво е положението вътре в клетките, където хормоните трябва да изпълнят функциите си. Д-р Стар въвежда понятието "хипотиреоидизъм тип 2" за обозначаване на това състояние на хипометаболизъм. Той прави аналогия с диабет тип 1 и тип 2. При диабет тип 1 е налице дисфункция на панкреаса, т.е. на жлезата с вътрешна секреция, която произвежда хормона инсулин. При диабет тип 2 пък е налице неспособност на клетките да усвояват захарта, т.е. ниско ниво на захар вътре в клетките. По същия начин може да се каже, че при увредена щитовидна жлеза, която произвежда по-малко количество щитовидни хормони, говорим за хипотиреоидизъм тип 1 (в този случай стойността на TSH и/или FT4, и/или FT3 е извън нормата), а при ниско ниво на хормоните вътре в клетките - за хипотиреоидизъм тип 2 (при хормонални изследвания в норма). Решението и в двата случая е заместителна терапия с щитовидни хормони.

За поставяне на диагнозата д-р Стар разчита на същите методи, на които е разчитал и д-р Барнс, т.е. симптомите на пациентите в комбинация с базалната температура, измерена под мишницата с живачен термометър веднага след събуждане (при жените е важно това да стане в началото на цикъла, преди да са започнали промените в нивата на хормоните, които водят и до флуктуации на температурата). Белгийският ендокринолог д-р Ертог е създал метод за изследване на Т3 в 24-часова урина, който според д-р Стар е единственото лабораторно изследване, което надеждно доказва наличие или липса на хипотиреоидизъм, но това изследване не се практикува масово, а повечето лекари не са информирани за него.

 

Д-р Стар подчертава и тук, че повишените нива на холестерол и/или триглицериди говорят почти винаги за наличие на хипотиреоидизъм и се коригират със заместителна терапия с щитовидни хормони. Повишеното кръвно налягане също в 80% от случаите се нормализира постепенно след започване на лечението, без да е необходимо да се приемат медикаменти за понижаването му (дозата на приеманите медикаменти за повишено кръвно налягане се понижава постепенно с повишаване на дозата на заместителната терапия с щитовидни хормони и подобряването на състоянието).

 

Лечението на хипотиреоидизма е препоръчително да включва Т3, като д-р Стар предпочита да работи с екстракт от щитовидна жлеза, макар че при пациентите с Хашимото понякога се получава отхвърляне на лекарството от имунната система (заради автоимунната атака върху щитовидната тъкан), поради което се налага преминаване на терапия със синтетични Т4 и Т3.

 

Книгата на д-р Стар можете да намерите тук.

Повишеният холестерол като признак на понижена щитовидна функция

 

Знаехте ли, че холестеролът е прекурсорът за синтеза на ВСИЧКИ полови и стресови хормони?⁠

Той се трансформира направо в прегненолон, който пък е прекурсор за синтез на прогестерон, кортизол и ДХЕА (а той се трансформира в естроген и тестостерон).⁠

Трансформацията на холестерола в тези стероидни хормони се определя от няколко неща:⁠

Ø  добре функционираща щитовидна жлеза (за което са необходими ниски нива на стрес в организма: нутриенти, гориво, минерали, добро чревно здраве)⁠

Ø  достатъчно излагане на слънце⁠

Ø  достатъчен прием на витамин А от животински източници (готово синтезираната форма на витамин А - ретинол)⁠.

Хиперхолестеролемията, или високият холестерол, почти винаги е знак за хипотиреоидизъм.⁠

Самият холестерол има противовъзпалително и антиоксидантно действие. НО в присъствието на свободни радикали, създадени от полиненаситените мазнини, и токсични нива на желязо (заради стрес и неоптимален начин на живот), холестеролът се окислява и губи защитните си ефекти.⁠

В един здрав организъм холестеролът се произвежда (синтезира) непрекъснато, а количеството, което прониква в яйчниците, би трябвало да е пропорционално на количеството прогестерон, секретиран от тях.⁠

Високият холестерол е показател за стрес, който говори, че организмът вероятно трябва да бъде в по-нискостресова среда, да му се осигуряват необходимите нутриенти и минерали, а може би му е необходима и промяна в хранителните навици.⁠

Ето няколко съвета:⁠

Ø   Достатъчно излагане на слънчева светлина или терапия с червена светлина⁠

Ø   Качествени млечни храни и/или черен дроб от пасищно отглеждани животни⁠

Ø   Хранене на всеки 3-5 часа (белтъчини, въглехидрати и мазнини)⁠

Ø   Наблягане на мазнини, които не се окисляват в организма (т.е. повече наситени, отколкото полиненаситени)⁠

Ø   Богати на селен храни или прием на селен като хранителна добавка, ако нивото му е ниско*⁠

Ø   Витамин Е за защита от естрогена в тъканите и от полиненаситените мазнини⁠.

*Селенът е минерал, който оказва много благоприятно въздействие върху щитовидната жлеза, и е антиоксидант.⁠

 

Източник: https://www.instagram.com/p/B-svEVjnB1N/

Основни моменти от книгата на д-р Брода Барнс „Hypothyroidism: The Unsuspected Illness“

Днес искам да представя една книга, която отдавна исках да прочета - "Hypothyroidism: The Unsuspected Illness" (Broda Barnes). Тя се е превърнала в своеобразна библия за много пациенти с хипотиреоидизъм и за лекарите с по-нестандартно мислене. Но за съжаление, все още трудът на д-р Барнс и достигнатите от него заключения са непознати за повечето лекари.

 

 

В книгата си д-р Барнс споделя опита си от лечението на хиляди пациенти в продължение на няколко десетилетия, както и заключенията от аутопсиите на множество пациенти в Грац (Австрия). Собствените му наблюдения от работата с пациентите в комбинация с находките от аутопсиите и стари, забравени проучвания, показват, че множество състояния, които медицината приписва на други причини и лекува по друг начин, всъщност много често са просто следствие от хипотиреоидизма и лечението им е с щитовидни хормони.

По-долу обобщавам основните наблюдения, които споделя:

Ø Според ББ около 40% от американците през 70-те са имали хипотиреоидизъм, т.е. понижен метаболизъм, с всички последствия от това. Проучванията му показват, че в миналото хората с понижен метаболизъм са умирали по-често от заразни болести, поради което много от тях не са успявали да се размножат. Днес, след като и туберкулозата, която ги е убивала често в миналото, се лекува, и едрата шарка е изкоренена благодарение на ваксината, хората с такива гени успяват да предадат гените си на поколенията и доживяват до по-напреднала възраст, когато се проявяват някои характерни заболявания;

Ø ББ диагностицира пациентите си по 2 критерия: базалната температура и симптомите; кръвните изследвания често не показват отклонение въпреки ясната клинична картина и понижената базална температура;

Ø Базалната температура се измерва с живачен термометър (или с галиев в днешните условия), който се изтръсква от вечерта и се поставя до леглото. На сутринта, веднага  след събуждането и преди ставане или прием на храна/вода, термометърът се поставя под мишницата и се изчаква 10 минути. Ако покаже по-малко от 36,6^оС, метаболизмът е забавен, т.е. съществува висока вероятност за хипотиреоидизъм. Ако е над 36,8^оС, метаболизмът е ускорен и е възможно пациентът да е с хипертиреоидизъм (или температурата е повишена по друга причина, например заради инфекция). Жените във фертилна възраст трябва да мерят температурата си между първия и третия ден от цикъла за най-голяма точност;

Ø Умората е един от често срещаните признаци на хипотиреоидизъм, както и един от симптомите, които насочват към това заболяване;

Ø Мигрените също могат да са симптом на хипотиреоидизъм. В практиката си ББ лекува много такива случаи. Единственото, което е необходимо за облекчаването или пълното им елиминиране в много случаи, е лечение с щитовиден хормон;

Ø Депресията също може да е признак на хипотиреоидизъм (както и хипохондрията – хипохондриците често се оказват с понижена функция на щитовидната жлеза), а също и поведенческите проблеми при децата, включително хиперактивността;

Ø Повишената болнавост при децата и възрастните (разболяват се често от вирусни инфекции и по-често развиват усложнения), особено прекарана пневмония веднъж или няколко пъти през живота, също е признак за наличие на понижена щитовидна функция;

Ø Хипотиреоидизмът може да се прояви и под формата на кожни заболявания, особено акне, екземи, циреи, но също и някои случаи на псориазис и лупус;

Ø Менструалните нарушения (нередовен цикъл, болезнена и/или обилна менструация), както и инфертилитет, спонтанни аборти, прееклампсия често се оказват следствие от хипотиреоидизъм и се коригират именно с щитовидни хормони. По този начин могат да се избегнат и много хистеректомии;

Ø Повишеното кръвно налягане също може да е причинено от хипотиреоидизъм. Сред пациентите на ББ почти всички хипертоници са се повлияли добре от хормоналната терапия, без да са необходими други медикаменти;

Ø Инфарктите (т.е. атеросклерозата) също може да се дължат на хипофункция и да се предотвратят с терапия с щитовидни хормони. Ако в миналото хипотиреоидните са умирали в по-ранна възраст от заразни болести, след 1945 г., когато антибиотиците започват да се изпозват масово, много от тях успяват да създадат поколение  и да доживеят до по-късна възраст, когато съществува възможността да получат инфаркт. Д-р Барнс провежда проучване с продължителност 20 години и с 1569 пациенти на хормонална терапия, всеки от които е проследен в продължение на минимум 2 години. В края на проучването броят на инфарктите е само 4 – неколкократно по-малко, отколкото би могло да се очаква на базата на статистиката;

Ø Повишеният холестерол също често е признак за хипотиреоидизъм и се нормализира с терапия с щитовидни хормони;

Ø Ревматоидният или ювенилният артрит също може да са проява на хипотиреоидизма и да се коригират с хормонална терапия, евентуално в комбинация с ниска доза кортизон. Терапията с щитовидни хормони може да е от полза и при подагра и/или повишени нива на пикочната киселина;

Ø Според ББ усложненията на диабета не са причинени от високите нива на кръвната захар, а от атеросклероза, а тя се коригира успешно с щитовидни хормони. ББ дори наблюдава възникване на усложненията още преди да се постави диагнозата диабет. Същата терапия може да е полезна и при преддиабетно състояние (което често се характеризира с хипогликемии), включително да се предотврати развитието на диабет. А при диабетиците терапията с щитовидни хормони помага за контрола на кръвната захар;

Ø Според ББ белодробният емфизем, както и ракът на белия дроб, също може да са последствия от хипотиреоидизъм. Много от пациентите с туберкулоза в миналото са имали и рак на белия дроб, а туберкулозата засяга по-често хипотиреоидните, отколкото хората с нормален метаболизъм. А тъй като туберкулозата вече се лекува и хипотиреоидните често доживяват до напреднала възраст, това е предпоставка за развитие на емфизем или рак;

Ø Терапията с щитовидни хормони е от значение и за коригиране на затлъстяването. Но д-р Барнс подчертава и ролята на нисковъглехидратното и високомазнинно хранене. Това, с което не съм съгласна, е значителната калорийна рестрикция, която е препоръчвал на пациентите си. Вече се знае, че ако продължително време се поддържа толкова нисък калориен прием, метаболизмът се понижава. Може би при неговите пациенти това понижение е било компенсирано от хормоналната терапия. Също така ББ подчертава, че високобелтъчното хранене (напр. по Дюкан) понижава щитовидната функция и не се препоръчва;

Ø Терапията с щитовидни хормони може да бъде от полза и на хората в напреднала възраст за избягване на дегенеративните промени и подобряване на качеството на живота;

Ø ББ препоръчва комбинираната терапия с Т4 и Т3 в съотношение 4:1. Започва се с ниска доза и на всеки 2 месеца се проследява състоянието на пациента, като дозата се увеличава до елиминиране на симптомите. Базалната температура обикновено (макар и невинаги) също се нормализира вследствие на лечението. Ако температурата се повиши над 36,8 градуса, това може да означава, че дозата е прекалено висока. За повечето възрастни необходимата доза е между 2 и 4 грана, т.е. между 76 и 152 мкг Т4 и между 18 и 36 мкг Т3.

 

Книгата на Брода Барнс: https://www.amazon.com/Hypothyroidism-Unsuspected-Illness-Broda-Barnes/dp/069001029X

 

Ревюто ми за нея в Goodreads: https://www.goodreads.com/review/show/3493993384?book_show_action=false&from_review_page=1