разказ втори от поредицата Южна Земя - Черният Шаман

                      Черният шаман

Разказ втори от поредицата Южна земя

К’Хара гледаше разтревожено чистото и ясно небе. Вече осем месеца нито капка дъжда не падаше от небето. Племето й недоволстваше. Всеки нейн жив съплеменник падаше вцепенен до пресъхващите локви и  умираше. На няколко пъти княгинята ходи до шамана Ксаметек, но старецът  изпитваше затруднения. Той веднага  се зае с проблема, но когато тя отиде втори път вече личеше затруднението на Ксаметек. При  последното й идване той  заяви направо, че чужда магия му пречи.

- Каква магия? – изуми се К’Хара – тя бе свикнала със всесилието на благия старец. Но шамана само въздъхна:

-Тук е намесена черна магия – само смея да предполагам, каква точно, но виждам, че някой зъл черен маг е намесен.- каза той. – Повече засега не мога да направя.

И ето, че  К’Хара  се взираше в небето и се тревожеше.  Може би точно заради тревогите си не обърна голямо внимание, когато близо до селото се появи Черния мъж.

Той бе особен – с кожа като въглен, много по-черен от К’Хара и нейните съплеменници. Имаше. гладко обръснато  теме и добре поддържана брада. Беше доста висок за южняк – малко не стигаше за да има пет лакътя, докато повечето мъже които познаваше К’Хара не можеха да изпълнят и четири лакътя. Мъжът носеше маска на лицето си, издаваща ранга му, както и шаманска лула. По себе си той бе изрисувал змийски татуировки с червена боя – сигурен знак че е минал през посвещенчески ритуал. 
Непознатият се приближи до К’хара.

-Здравей - представи се на княгинята . Аз съм Т’хор Аоб, шаман и черен маг. Чух, че имате проблеми със сушата. Бих могъл да ви помогна. К’Хара го изгледа преценяващо.

-Странник си тъдява, пътниче. По езика, вида и цвета на кожата ти съдя, че идеш от Още по-южните земи. Чудно ми е, обаче как си минал през Великата Пустиня. Никой не остава жив в нея задълго. Нищо не каза за божествата на които служиш. Нито какво ще поискаш в замяна, за да ни отървеш от безводието? Пък и ние си имаме шаман. Т’хор Аоб, се усмихна презрително.

- Вашият шаман не го бива – не казвам, че е слаб,но за да бъде развалена магията за безводие за безводие, която е направена на селото не е нещо, което е по силите на повечето шамани . Аз обаче мога да сторя това.  С мен е моят бог – Великият Оро. Трябва ми само един овен, за да извърша жертвоприношение. Освен това ще те помоля да накараш племето да изпълни ритуала точно така както аз кажа. А колкото до това какво искам за самия себе си – желая да бъда да оставен да живея близо до Голямата скала и да  правя магиите си в чест на Великия Оро.  На мен не ми трябва нищо друго.

Макар да не харесваше нещо в него, К’Хара бе принудена да се съгласи с условията му. Ксаметек не можеше да се справи със ситуацията, а наемането на чужди шамани,  макар и да не се правеше често не бе непозната практика. Не бе непознато явление дадено село да има има повече от един шаман, макар обикновено единият да бе наследник на другия. Това обаче  не бе задължително. Ритуала по очистването на племето – както го нарече Т’хор Аоб, протече на следващата вечер. По негово настояване се бяха събрали всички жители на селото.

Т’хор Аоб се изправи с ножа в ръце, протегна ги към небето и се провикна:

- Велики Оро, чуй моята молитва! приеми кръвта на този оброк и нека завали дъжд, който да напои земята на тези хора. Нека им върне благините.

След което изрече няколко думи на непознат за всички език.

-Ел-еле-Ахерон-Томеши-Якопо  - и заби ножа в овена. Кръвта плисна силно и се оттече в улея на каменния олтар. шамана сграбчи черпака, загреба от олтара, където вече се утаяваше кръвта  и започна да раздава от скъпоценната течност. Всеки човек мина за миг-два пред шамана, който му подаваше черпака с топлата кръв, за да я сръбне - кой цял черпак, кой по-малко. След което Т’хор Аоб промърмори името на човека и той бе избутан от следващия. Племето не бе голямо, но сега се бе събрало цялото, което налагаше  бързина в действията. Първи пред каменния олтар в редицата бяха старейшните, после воините и накрая – децата.

На К’Хара определено не й допадаше идеята да пие кръв.- Тя, обаче не можеше да покаже пред племето си, че няма да изпълни ритуала, след като вече веднъж го е одобрила. Затова се престори, че пие от кръвта, а всъщност я задържа в бузата—надявайки се при първа възможност да я изплюе. Вкусът я изненада. Кръвта бе мека и топла, и едвам я отдели от устните си. При първата възможност тя изплю, но истински съжаляваше за това. След нея дойде ред на Мия’Кара първа по ред на старейшините тя пое черпака с подозрение и присвити очи, но едвам я отделиха от нея. Една по една черпакът обиколи всички старейшини. След това Т’хор Аоб се насочи към Ксаметек. Когато последният вдигна черпака и едвам-едвам го и допря до устните си очите на черния мъж се впиха в него сякаш искаше да издълбае  душата на Ксаметек. За един дълъг миг старият мъж и младият такъв се гледаха един друг. После мигът отмина. Черпакът продължи нататък. Последните човек все още отпиваше, когато по небето се засъбираха грамадни облаци. В мига в който отпи и последното дете, започнаха да падат първите капки дъжд.

Племето изпитваше детинска радост. Някои хора събираха дъжда в шепите си. Дори К’Хара се усмихваше. Само двама души не се усмихваха.

- Не забравяй какво обеща – й каза тихо Т’хор Аоб и се повлече нанякъде

Ксаметек остана като вкаменен. 

Скоро след тази случка Т’хор Аоб си направи колиба до Голямата скала, малко извън селището. Рядко някой селянин  се  отбиваше него, защото бе близко до гробището, но той сякаш не обръщаше внимание на това обстоятелство. Хората го снабдяваха с продукти, а клиенти все се намираха – най-вече за помените. В колибата шаманът правеше магии, отдадени на своя бог Оро. Наистина – веднъж една девойка, която бе поискала от шамана да направи любовна магия за любимия й се върна пребледняла и отказа да говори какво е видяла, а едно дете озовало се близо до колибата на Т’хор Аоб получи уплах и онемя. Тези сведения, обаче селяните отдадоха на близостта на гробището до колибата на шамана.

Дъждът валя три седмици. Отново имаше посеви и вода за За животните. Един район около Голямата скала се заблати от дъжда, но това не бе толкова голяма беля. В селото знаеха, че могат да  се справят с проблема.

Но  незнайно защо те го подцениха и го оставиха за друг път. Непростима грешка!
Блатото почти не миришеше, поради което малко хора му обръщаха внимание. То обаче се разрастваше.Бавно,  но неумолимо напредваше. Пръв забеляза този факт По’Нис. Една сутрин той проверяваше своите капани когато установи, че блатото се е разраства . Неговата нова граница бе почти километър на юг. То сякаш бе живо.

       Съвета на ‘Хара се събра, но сякаш зъл дух обсебваше старейшините и те не можеха да да постигнат съгласие. Въпроса се отложи за друг път. Тогава все още можеха да спрат разрастването на блатото.  След една седмица се случи непоправимото. Едно от децата играещи до плета се бе подхлъзнало и изведнъж се озовало  в блатото. Тогава всички скочиха. Блатото някак се бе разширило още. То бе стигнало досами портите на селото. Всички се развикаха и разтичаха. Със задружни усилия извадиха детето. Проблемът вече бе очевиден. Никой не смееше да го отрече.

В най-критичният момент Ксаметек потърси К’Хара

–имам да ти казвам нещо важно, княгиньо – обърна се той към К’хара.

– Много съм обезпокоен от събитията в последно време. Размишлявах доста и ми се струва, че съм чувал името на въпросния Оро., който Черния шаман призовава. Това е опасен демон, господар на Подземния свят, надарен с огромна сила. Затворен от хилядолетия в своя подземен затвор той иска да му бъдат обричан човешки души за да може да се върне на Земята. Вече съм сигурен че въпросният демон е сключил сделка с Т’хор Аоб. той му е помогнал да наложи безводието, макар да не мога да го докажа. –изрече старецът.

– Но с каква цел – та нали той го развали? – Обърка се княгинята. 
Ксаметек въздъхна и поклати глава –заслепена си от лесния успех, като другите. Именно защото толкова лесно развали такава сложна магия се съмнявам че тя е негово дело. Още тогава не пожелах да пия кръвта. Забелязах и че ти постъпи така и не те обвинявам. За съжаление повечето се подведоха по лесния път. Навремето нищо не казах, но сега съм сигурен, че чрез кръвта на овена Т’хор Аоб по някакъв начин е извлякъл блатото. – чрез дъжда. На него му трябват души, които да дава на своя Оро, в противен случай вероятно ще заплати със своята –като всички Черни шамани. Чувствам че някак си той му ги дава чрез блатото – но как – не питай. Твърде неясни неща има дори и за мен.

К’Хара тъкмо бе отворила уста за да му отговори, когато в колибата влезе вечно сърдитата Мия’Хара и им каза смръщено:

–К’Хара, Ксаметек, Съветът се събира. Т’хор Аоб каз че ще ни каже причината да съществува блатото, но иска и вие двамата да присъствувате.

К’Хара и Ксаметек се спогледаха. Това бе неочакван обрат.

В голямата колиба присъстваше целият Съвет. Начело стоеше Мия' Хара – по-малка сестра на К’хара. Тя бе умна и съобразителна. Когато бе по-млада между двете цареше добро разбирателство, но откакто К’Хара стана княгиня сестра й се опитваше да я измести и изпитваше силна неприязън към нея. До Мия’Кара стоеше Он’Хара – братовчедка на тях двете по майчина линия, а след това идваше младата им племенница Ри’Хара. Кръгът от старейшини се затваряше от мълчаливата Со’Хара – трета братовчедка на К’хара и Мия’Кара. В един ъгъл стоеше изправен Т’хор Аоб и внушаваше респект.

- Т’хор Аоб иска да ни каже защо се разраства блатото – обяви – Мия’Хара. К’Хара реши да пренебрегне това ново незачитане на властта й – по закон само предводителката можеше да свиква Съвета и да предлага основните проблеми за обсъждане. По късно щеше да поговори със сестра си, сега и тя искаше да чуе Черния мъж.

Т’хор Аоб се изправи. Ръстът му бе внушителен.

–Много мислих защо се появи този проблем с блатото. Непрестанно се допитвах до Великия Оро с надежда да ми прати откровение. – Очите му бавно огледаха всички в колибата И погледът му се спря на Ксаметек – и Той ми го прати. И преди изпитвах съмнения, но вече съм сигурен. В нощта на благодатния дъжд ритуалът по очистването не е бил изпълнен както трябва и така сме разгневили Великия Оро. Някой съзнателно е нарушил ритуала - той премести поглед от Ксаметек към стоящата до него К’Хара. За момент тя имаше чувството, че душата й се разголва пред Черния мъж и той знае всичките й тайни. После той отново премести погледа към стареца и бавно и отмерено рече

– Ксаметек –отричаш ли, че не си пил от кръвта на овена?

Когато Ксаметек потвърди, че не е пил последваха  шокирани възклицания, вследствие на почуда и гняв.

- Ти Лъжеш шамане – скочи –К’Хара – ти самият си направил магията за безводие за да я развалиш после обиняваш други.

-  При цялото ми уважение - не знаех че си специалистка по магиите, княгиньо – тихо каза Т’хор Аоб -. Или може би говориш не със свои думи, а със думи на Ксаметек. Явно му имаш голямо доверие, въпреки че той обича да нарушава правилата. Отговори ми моля те на един въпрос – ти знаеше че Ксаметек е извършил нарушение преди да дойдеш на Съвета нали?

–Отказвам да отговарям на наглите въпроси на един...

Тихо –гласът на Мия’Хара прогърмя в колибата. На неговите въпроси може и да не отговаряш. Но пред Съвета си длъжна да отговаряш. Знаеше ли че Ксаметек е нарушил ритуала преди да дойдеш тук?

-Да, но...

-И не го сподели с нас.?! Мисля че чухме достатъчно.

Сега вече К’хара се ядоса – на първо време целият този Съвет бе свикан без мое знание и одобрения. имах време едвам да потърся Ксаметек за съвет, и току-що научих от него че не е изпълнил ритуала и причините поради които е сторил това. Нямах време да съобщавам това на когото и да е било. Да не говорим че не аз предложих как да се решават проблемите.

Мия’Хара не й остана длъжна – Съвета бе свикан поради голямата опасност за племето от разрастването на блатото. Ти не се нагърби със тази отговорност, а някой трябваше да я свърши. Следващата по ранг след теб съм аз, така че свърших необходимото и призовах всички засегнаги. Първото което направих е да те уведомя, нямам вина, че събитията протекоха така бързо. Не е вярно че си нямала време да съобщи за провинението на Ксаметек – щом си знаела трябваше с това да започнеш, тъкмо щяхме да слушаме само теб. Но ето сега – даваме ти думата – как предлагаш да накажев Ксаметек? Ти си княгинята – ти се произнеси.

К’хара пребледня, почервеня, позеленя. Тя бе във видимо затруднение, защото не смяташе, че трябва да наказва Ксаметек и реши да направи последен опит.

- Преди да говорим за наказания – пое си дъх  К’хара – нека си спомним колко път ни е помагал Ксаметек . Колко пъти ни е носил дъжд за посевите, колко пъти чужденците не са ни побеждавали заради него. На колко жени е изродил децата

– всичко това е вярно - отвърна Мия’ Хара –  и ние сме му признателни, но това е в  миналото. В настоящето Ксаметек не успя да се справи с безводието а бъдещето ни е застрашено от него. Най-разумно е да си тръгне от селото.

Преди да бъде казана и една друга дума се намеси самият предмет на спора – Ксаметек-
-Стига. Няма нужда от повече препирни. Добре разбирам кога не съм желан повече някъде. Ще си отида сам.
Той кимна на К’Хара и тя разбра, че той не желае разпрата да продължава

-Няма какво повече да се каже – промърмори Он’кара

-Напротив –отвърна Ксаметек – може да се каже много, но няма смисъл. Боя се, че когато разберете грешката си, ще бъде много късно. Имах добри основания да не изпълня ритуала. 

Струва ми се, че това е нещо което трябва да се преценява от Съвета – остро каза Мия’Хара

Когато Ксаметек и К’хара двамата излязоха отвън известно време мълчаха след което той каза – налагаше се да отстъпя така К’хара. До днес знаех, само че Т’хор Аоб е силен – сега разбрах и че е хитър. Ако бяхме подложили на гласуване моето оставане щеше да се озовеш сама срещу всички. Мия’Кара и Он’Хара са много близки една с друга. Черният шаман щеше да ги подкрепи. Со’Хара е справедлив жена, но противника ми извъртя много ловко нещата, а Ри’Хара  е млада и боязлива. Ако  Съвета бе гласувал  щеше да стане ясно, че княгинята е срещу Съвета си и нямаше още дълго да се задържиш на власт.

-Не съм сигурна, че искам тази власт в настоящия момент –ритна един камък К’хара.

-Напълно те разбирам, но ако племето избере Мия’Кара на твое място – защото тя е основната кандидатка – ще стане много по лошо. Ти си спирачка за амбициите на Черния мъж, но ако дойде Мия’Кара тя само ще помогне на плановете му. Вероятно си мисли, че ще получи власт чрез него, но тя всъщност не осъзнава че е просто една играчка на Т’хор Аоб. Когато вече не му трябва той ще я изхвърли като непотребна вещ. Много ме е страх че Черният мъж ни води към Ада

К’хара дълго гледа след стареца. Дори не почувства кога Т’хор Аоб излезе от колибата и озова зад гърба й.

-Най-после това което трябваше да бъде свършено е налице  – изрече той. Тя го изгледа с нескрита омраза. Той спокойно посрещна погледа й и изрече:

- Мрази ме, щом искаш, но се запитай защо не издадох и теб, че не си пила от кръвта на овена. Впрочем това няма значение – сега ще повторим процедурата..

К’Хара остана като вцепенена. Тя приглади   косата си и се втренчи в нищото. По настояване на Т’хор Аоб Съвета взе решение цялото племе отново да премине през ритуала. К’хара размишляваше ка да постъпи. Не й се искаше жертвата на Ксаметек да е напразна, но категорично не можеше да плюе на принципите си. След известно колебание  се възпротиви и обяви че няма да го изпълни при никакви условия. Това й държане наложи нейното смъкване от поста. Да имаше как биха я махнали й от длъжността на старейшина, но този ранг бе доживотен. Нямаше много варианти за нова княгиня. Он’Хара се отказа предварително, при което Мия’Хара се оказа единствената кандидатка.
Ритуала бе повторен, като К’хара бе единствената която не участваше. Два дена след повтарянето на ритуала блатото спря да расте. Шаманът каза, че намаляването му ще отнеме известно време и хора забравиха притесненията си. Оградиха блатото и забравиха за него

След седмица ковачът Рек’Ар отиде при К’Хара силно разтревожен.

-К’Хара знам, че вече не си княгиня, но от всички старейшини само ти ще вземеш насериозно това което сега ще ти кажа..

Сигурно помниш моето момче, което преди малко повече от две седмици падна в блатото. Държи се странно.

-Какво разбираш под странно – стресна се К’Хара.

-Най-добре ела сама да го видиш изрече притеснено той.

К’хара побърза да последва ковача. Видяното я смути. Младежът сякаш бе пораснал с цяла глава за две седмици, бе се разширил в раменете, а очите му гледаха с празен и безчувствен поглед. Сякаш бяха от стъкло. Когато тя се пресегна към него юношата се озъби и я перна грубо по ръката. Сега тя вида че зъбите му са остри като на вълк, а реакцията – мълниеносна.

К’хара не на шега се изплаши. Реши че трябва да занимае Съвета с проблема. Въпреки че не бе вече княгинятя все още оставаше една от старейшините на племето. И бе отговорна за това което се случавше в него. Надяваше се, че все още не е късно да се чуе гласът на разума. Т’хор Аоб трябваше да бъде спрян на всяка цена.

Когато съвета се събра тя изложи проблема:

- Разбрах, че детето което падна в блатото е променило държането си. Лично го видях, след като баща му ме помоли. То е пораснало твърде бързо и е станало много агресивно. Освен това е станало необбичайно силно и бързо. Няма съмнение че блатото му влияе.

Т’хор Аоб се плъзна като някаква сянка. Този човек се бе сдобил с твърде много власт напоследък, а това бе твърде обезпокоително. Той на практика вече бе част от Съвета.

-Да, разбира се, че момчето е съзряло по-бързо след като е било в блатото – изрече той. - Не исках да ви казвам всичко отначало, за да не ви изплаша – но ето ви истината – Ритуалът и блатото са свързани тяхната цел, не е само да се премахне безводието, но също така мъжете да станат по-млади и по-силни, а момчетата по-яки. Така по-лесно ще можете да завладеете други племена. Кажете от колко време не сте имали убедителна победа над другите племена? Аз ще ви кажа – от твърде дълго. Сега Великият оро ви изсипва своята благодат. Той иска да види вашето вашето мъжество. Блатото е израз на неговата любов към вас. Всеки които се потопи в него ще се стане безсмъртен. Той няма защо да се бои от болести нито от остриета. Кой от вас смята че съм постъпил правилно?

Радостни викове обзеха стаята.

-Чакайте , той не казва цялата истина– опита се да ги надвика К’хара. - Аз видях сина на ковача и той изглежда всичко друго но не и безсмъртен. Този мъж не ни казва какво ще е цената за това безсмъртие.

Но речта на шамана бе въодушевила всички. Всеки желаеше  да е по-силен, по бърз, по-умен. Кой не би искал да владее други племена.

Дори да бе имала най-малки съмнения относно целите на шамана жестоката му усмивка окончателно я убеди, че те те не вещаят нищо добро. Самото нападение над другото село протече удивително лесно. Мъжете от О’Хара съседното племе се биеха със страшна ярост. Изнадани другоселците отстъпиха и бързо се предадоха. Черният шаман настоя да сринат техните идоли. По това време той се ползваше с такава почит че К’хара не бе сигурна кой всъщност управлява племето –княгинята Мия’Хара или  шамана Т’Хор Аоб.

Скоро тя имаше случай да се убеди, че властта на сестра й е далеч по-малка отколкото тя си мисли. К’хара бе близо до нейната колиба когато дочу да разнасят гласове от нея.

-Не съм те овластила да даваш заповеди от мое име – беснееше новата княгиня. – Ако ритуалът бъде извършен и над съседното племе както желаеш, те ще се изравнят с нас в очите на Великия ОРо 

-Не се нуждая  някой да ми дава власт – суровия бас на Т’хор Аоб не можеше да се сбърка. Аз стоя много над теб и подобните на тебе. Сделката която сключих с Великият подземен старец ме поставя над всички вас. Ако наистина си повярвала и на половината ми думr значи си много по-глупава от колкото вярвах че си. Вашите души са продадени и вие всички ще бъдете роби на Великия Оро в мига в който той се върне – или мои роби, ако той ви предостави на мен. Затова се нуждая от още и още души – за да разширя допълнително отвора през който той ще излезе. Когато това стане и блатото превземе всичко всички ще стоите еднакво ниско в очите Му. Единствен аз ще се радвам на неговото благоволение и ще управлявам всички ви от негово име.

До няколко часа ритуала ще бъде приложена над съседното село. После ще завземе нови села. – докато не наложим нова империя на Мрака. Мия’Хара пребледня

-Ти ме излъга!- изпищя тя – няма да допусна това да се случи. Само да дам заповед и ..
-По’нис! Ро’нис! Тя забеляза, че в  колибата влязоха двама снажни мъже  - заловете този негодник .

Т’хор Аоб се усмихна, но усмивката му бе зловеща.

- Много надценяваш влиянието си, драга. Не мисля че ще стане точно така. После произнесе ясно и отчетливо.

-Вие двамата - Заловете я! Двамата рязко тръгнаха към нея и я хванаха здраво. едва сега Мия’кара забеляза оцъклените им очи.

-Не – тя пищеше и се дърпаше – но бе безсилна – не може да правите това. Аз съм вашата княгиня.

Коя си била няма значение – отвърна и той. Ще имаш голям късмет ако не те предам на демона, а да те задържа за своя робиня. Всички които пиха от кръвта на овена, ще станат зомбита, които аз лесно ще управлявам, някои по-трудно – други – по –лесно. Скоро и ти ще ми се подчиниш, а дотогава за твое добро е да стоиш вързана.
-Никога! – извика тя! – АЗ съм свободна жена...

-Млъкни! – извика той -  ще правиш само това, което кажа аз.

Противно на желанието й устата й сама се затвори.

-От този момент – обяви той – ако ти кажа да скачаш ще скачаш, ако ти кажа да лягаш ще лягаш, ако ти каза да не говориш няма да говориш.  В името на Великия Оро, не исках да прилагам насилие, но ти ме принуди и сега ще се подчиниш на моята магия.

К’хара слушаше в замая – изглежда че шамана щеше да се сдобие с власт над цялото село. А може би и над други села ? какво да прави? Да извика Ксаметек? Къде да търси? И дали през това време Т’хор Аоб няма да приведе в действие плана си? А със сестра си какво да прави? Мия’Хара си бе получила заслуженото, но можеше ли да я остави на съдбата й? Докато трескаво размишляваше двамата мъже излязоха от колибата, последвани от шаман нейният шанс – тя се втурна в колибата
Ако  шамана бе прав, че всички които са пили от кръвта ще станат зомбита, а блатото ще ускори този процес, не трябваше ли да предупреди някого извън селото?

Тя започна да се измъква бавно  извън оградата. Съплеменниците й въобще не й обръщаха внимание, а се щураха насам –натам, изглежда че лудостта ги обземаше. В този Момент се показа шаманът и я забеляза. Хванете я  - извика той – измъква се. К’хара не изчака да провери дали някой ще последва призива му. Тя се затича и тича, и тича, докато се увери, че е селото е много зад гърба й. Едва тогава си позволи да изпадне в истеричен кикот.

                                  КРАЙ 

                             на  втора част