ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           ACTA цели създаването на всеобхватна международна рамка, която да подкрепя ЕС в усилията му за ефективна борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (ПИС). Тези нарушения влияят негативно на законната търговия и на конкурентоспособността на ЕС, като по този начин оказват негативно въздействие върху растежа и трудовата заетост. ACTA съдържа съобразени с актуалната ситуация разпоредби за правоприлагане в областта на ПИС, включително и разпоредби за прилагане на мерки от гражданското и наказателното право и във връзка с границите и цифровата среда, механизми за стабилно сътрудничество между страните по ACTA в подкрепа на усилията им по прилагане и за установяването на най-добри практики за ефективно правоприлагане в областта на ПИС.

2.           Въпреки че ACTA не внася изменения в достиженията на правото на ЕС, тъй като законодателството на ЕС вече е в значително по-напреднала фаза на развитие в сравнение със съществуващите международни стандарти, то ще въведе нов международен стандарт, който надгражда Споразумението ТРИПС на Световната търговска организация (прието през 1994 г.). По този начин то ще донесе ползи за износителите от ЕС, които са носители на интелектуални права и работят на световния пазар, които понастоящем понасят щети от систематични и широкомащабни нарушения в чужбина на притежаваните от тях авторски права, права върху търговски марки, патенти, дизайн и географски означения.

3.           В същото време ACTA представлява едно балансирано споразумение, тъй като то изцяло зачита правата на гражданите и взема предвид опасенията на по-значителните заинтересовани страни като потребители, интернет доставчици и партньори от развиващите се страни.

4.           След като на 14 април 2008 г. Съветът прие насоките за преговори, самите преговори започнаха на 3 юни 2008 г. Споразумението беше сключено на 15 ноември 2010 г., а текстът беше парафиран на 25 ноември, след провеждането на 11 кръга преговори.

5.           Държавите-членки на ЕС бяха информирани устно и писмено за преговорите чрез комитета „Търговска политика“ на Съвета. Ротационното председателство на ЕС проведе преговорите по въпроси от областта на наказателното правоприлагане въз основа на позиции, договорени и приети единодушно от Съвета в рамките на Корепер. Европейският парламент също беше редовно уведомяван за напредъка посредством неговия комитет по международна търговия (INTA) и от комисаря Де Гухт по време на дебатите в рамките на три пленарни заседания през 2010 г. На 24 ноември 2010 г. Европейският парламент прие резолюция в подкрепа на ACTA.

6.           ACTA съдържа редица разпоредби в областта на наказателното правоприлагане, които попадат в обхвата на член 83, параграф 2 от ДФЕС. Тези части от споразумението, за разлика от частите, попадащи в обхвата на член 207, принадлежат към сферата на споделена компетентност (член 2, параграф 2 от ДФЕС). Когато даден въпрос е от сферата на споделена компетентност, и Европейският съюз, и държавите-членки могат да упражняват законодателна власт и да приемат правнообвързващи актове. Що се отнася до сключването на ACTA, Комисията реши да не предлага Европейският съюз да упражни потенциалната си компетентност в областта на наказателното правоприлагане съгласно член 83, параграф 2 от ДФЕС. Комисията счита това за целесъобразно, тъй като тя никога не е възнамерявала, що се отнася до преговорите за ACTA, да изменя достиженията на правото на ЕС или да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост. Поради това Комисията предлага ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички негови държави-членки.

7.           Становището на Комисията по отношение на ACTA и член 83, параграф 2 от ДФЕС не засяга становището на Комисията относно бъдещото упражняване от страна на ЕС на споделената компетентност, предвидена в член 83, параграф 2 от ДФЕС, във връзка с други инициативи.

2011/0167 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, първа алинея, във връзка с член 218, параграф 6, буква a), подточка v) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент[1],

като има предвид, че:

(1) На 14 април 2008 г. Съветът упълномощи Комисията да проведе преговори за многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането от името на Европейския съюз и неговите държави-членки.

(2) Преговорите бяха приключени и на 25 ноември 2010 г. беше парафирано Търговско споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония.

(3)             В съответствие с Решение № …/2010/ЕС на Съвета от …[2] споразумението беше подписано от името на ЕС на ….

(4) Споразумението следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото се одобрява от името на ЕС Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония[3].

Текстът на споразумението, което се сключва, е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета посочва лицето, оправомощено да действа от името на Европейския съюз, което депозира инструмента за одобрение на споразумението, с цел да се изрази одобрението на Европейския съюз да бъде обвързан със споразумението.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на неговото приемане. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Датата на влизане в сила на споразумението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Търговско споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония

Страните по настоящото споразумение,

Като отчитат, че ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост е от основно значение за поддържането на икономическия растеж във всички сектори на промишлеността и на световно равнище;

като отчитат също така, че разпространението на фалшифицирани и пиратски стоки, както и на услуги, с които се разпространява материал с нарушени авторски права, вреди на законната търговия и на устойчивото развитие на световната икономика, причинява значителни финансови загуби на носителите на правата и за предприятията, извършващи своята дейност в рамките на закона, като в някои случаи става източник на приходи за организираната престъпност и създава други рискове за обществеността;

като желаят да се борят срещу подобно разпространение посредством засилено международно сътрудничество и по-ефективно международно правоприлагане;

като целят осигуряването на ефективни и подходящи средства, допълващи споразумението ТРИПС, за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, като се вземат предвид различията в съответните им законодателни системи и практики;

като желаят да гарантират, че мерките и процедурите за прилагане на правата върху интелектуалната собственост няма да се превърнат в препятствия пред законната търговия;

като желаят да се борят срещу проблема с нарушаването на правата върху интелектуалната собственост, включително с нарушенията, извършвани в цифрова среда, по-специално по отношение на авторските и сродните им права, по начин, който да гарантира равновесие между правата и интересите на съответните носители на права, доставчици на услуги и потребители;

като желаят да насърчават сътрудничеството между различните доставчици на услуги и носители на права, с цел борба срещу нарушенията, извършвани в цифрова среда;

като желаят настоящото споразумение да действа по взаимно допълващ начин с работата и сътрудничеството в областта на международното правоприлагане, осъществявани в рамките на съответните международните организации;

като признават принципите, определени в Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г. на четвъртата конференция на министрите на държавите от СТО;

С настоящото се споразумяха за следното:

Глава I: Уводни разпоредби и общи определения

Раздел 1: Уводни разпоредби

Член 1: Връзка с други споразумения

Нищо в настоящото споразумение не представлява дерогация от задълженията на която и да е от страните по отношение на друга страна, поети по силата на съществуващите споразумения, включително споразумението ТРИПС.

Член 2: Естество и обхват на задълженията

1.           Страните по споразумението следва да приведат в действие разпоредбите на настоящото споразумение. Всяка от страните може да въведе във вътрешното си законодателство по-широкообхватни норми за правоприлагане в областта на правата върху интелектуалната собственост от изискваните съгласно настоящото споразумение, при условие че това не е в противоречие с разпоредбите на настоящото споразумение. Всяка страна е свободна да определи подходящия метод за прилагане на разпоредбите на настоящото споразумение в собствената си законодателна система и практика.

2.           Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не създава задължения по отношение на разпределянето на ресурсите между прилагането на правата върху интелектуалната собственост и прилагането на законите по принцип.

3.           Целите и принципите, определени в част I от споразумението ТРИПС, и по-специално членове 7 и 8, се прилагат mutatis mutandis и към настоящото споразумение.

Член 3: Връзка със стандартите относно достъпа до права върху интелектуална собственост и техния обхват

1.           Настоящото споразумение не накърнява разпоредбите в законодателството на страните по него, уреждащи достъпа, придобиването, обхвата и запазването на правата върху интелектуалната собственост.

2.           Настоящото споразумение не създава никакви задължения за която и да е от страните за прилагане на мерки в случаите, в които дадено право върху интелектуалната собственост не е защитено съгласно нейните законови и подзаконови актове.

Член 4: Неприкосновеност на личния живот и разгласяване на информация

1.           Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не изисква от която и да е от страните да разгласява:

а)      информация, чието разгласяване би било в противоречие със законодателството ѝ, включително със законодателството за защита на правото на неприкосновеност на личния живот, или с международни споразумения, по които тя е страна;

б)      поверителна информация, чието разгласяване би попречило на правоприлагането или по друг начин би било в противоречие с обществения интерес; или

в)      поверителна информация, чието разгласяване би накърнило законните търговски интереси на конкретни държавни или частни предприятия.

2.           Когато дадена страна предоставя в писмена форма информация в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение, страната, получила информацията, следва, в съответствие със собственото си законодателство и практика, да се въздържа да разгласява или да използва информацията за цели, различни от тези, за които е предоставена информацията, освен с предварителното съгласие на страната, която предоставя информацията.

Раздел 2: Общи определения

Член 5: Общи определения

За целите на настоящото споразумение, освен ако не е предвидено друго:

а)      „ACTA“ означава Търговско споразумение за борба с фалшифицирането;

б)      „Комитетът“ означава комитетът по ACTA, създаден съгласно глава V (Институционална уредба);

в)      „компетентни органи“ включва съответните съдебни, административни или правоприлагащи органи съгласно законодателството на която и да е от страните;

г)       „стоки с фалшифицирани търговски марки“ означава всякакви стоки, включително опаковки, носещи без разрешение търговска марка, идентична с валидно регистрирана търговска марка във връзка с тези стоки, или която не може да бъде разграничена по основните си характеристики от подобна търговска марка, и която следователно нарушава правата на притежателя на въпросната търговска марка съгласно законите на държавата, в която се вземат предвид процедурите, изложени в глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост);

д)      понятието „държава“ следва да се разбира като носещо идентичен на посочения в Обяснителните бележки към споразумението за СТО смисъл;

е)      „митнически транзит“ означава митническата процедура, по която стоки се транспортират под митнически контрол от едно митническо учреждение в друго;

ж)     „дни“ означава календарни дни;

з)       „интелектуална собственост“ се отнася до всички категории интелектуална собственост, които са предмет на раздели от 1 до 7 на част II от споразумението ТРИПС;

и)      „транзитно преминаващи стоки“ означава стоки, които са в режим на митнически транзит или претоварване;

й)      „лице“ означава всяко физическо или юридическо лице;

к)      „стоки, чието авторско право е било обект на пиратство“ означава всички стоки, които са копия, направени без съгласието на носителя на правото или лицето, надлежно упълномощено от носителя на правото в държавата на производство, и които се произвеждат пряко или косвено от определен артикул, при което изготвянето на това копие би представлявало нарушение на авторско право или на свързано с него право според законите на държавата, в която се вземат предвид процедурите, описани в глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост);

л)      „носител на правата“ включва федерации или асоциации, които имат необходимия правен статут, за да предявяват права върху интелектуална собственост;

м)      „територия“, по смисъла на раздел 3 (Гранични мерки) или глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост), означава митническата територия и всички свободни зони[4] на дадена страна;

н)      „претоварване“ означава митническата процедура, при която стоки се прехвърлят под митнически контрол от транспортното средство на внос към транспортното средство на износ в района на едно митническо учреждение, което е едновременно учреждението на внос и на износ;

о)      „Споразумението ТРИПС“ означава „Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост“, включено като приложение 1В към Споразумението за СТО;

п)      „СТО“ означава Световната търговска организация; и

р)      „Споразумението за СТО“ означава споразумението от Маракеш, подписано на 15 април 1994 г., с което е създадена Световната търговска организация.

Глава II: Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост

Раздел 1: Общи задължения

Член 6: Общи задължения във връзка с правоприлагането

1.           Всяка от страните осигурява въвеждането на процедури по правоприлагане във вътрешното си законодателство, които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на правата върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящото споразумение, включително и на бързи корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Тези процедури се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната търговия и да се осигурят предпазни механизми срещу злоупотребата с тях.

2.           Процедурите, приети, поддържани или прилагани в изпълнение на разпоредбите на настоящата глава, следва да бъдат справедливи и безпристрастни и да гарантират подходяща закрила на правата на всички участници в тях. Те не следва да са ненужно сложни или скъпо струващи, или да водят до неразумни ограничения във времето или неоправдани забавяния.

3.           При прилагането на разпоредбите на настоящата глава всяка от страните следва да взема предвид необходимостта от пропорционалност между сериозността на нарушението, интересите на трети страни и приложимите мерки, корективни мерки и санкции.

4.           Никоя от разпоредбите на настоящата глава не следва да се разглежда като изискваща от която и да е от страните да ангажира отговорността на свои длъжностни лица за действия, предприети в изпълнение на техните служебни задължения.

Раздел 2: Прилагане на нормите на гражданското право[5]

Член 7: Достъп до гражданскоправни производства

1.           Всяка от страните осигурява достъп за носителите на правата до гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на всички права върху интелектуална собственост, както е посочено в настоящия раздел.

2.           Дотолкова, доколкото всяка гражданскоправна корективна мярка може да бъде разпоредена в резултат на административно производство по същество на дело, всяка от страните следва да гарантира, че подобни производства съответстват по същество на принципите, изложени в настоящия раздел.

Член 8: Съдебни нареждания

1.           Всяка от страните следва да гарантира, че при гражданскоправните съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи са оправомощени да разпоредят на дадена страна да преустанови нарушение и, inter alia, да разпоредят на тази страна или, когато е целесъобразно, на трета страна, който е под юрисдикцията на съответния съдебен орган, да попречи на влизането в търговските канали на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост.

2.           Независимо от другите разпоредби на настоящия раздел страните могат да ограничат наличните корективни мерки от използване от страна на правителства или трети страни, оправомощени от тях, без разрешение от носителя на права, до заплащането на възнаграждение, при условие че страната спазва разпоредбите на част II от споразумението ТРИПС, отнасящи се конкретно до подобно използване. В останалите случаи се прилагат корективни мерки съгласно настоящия раздел, а там, където тези средства не съответстват на законодателството на дадена страна, следва да има установителни съдебни решения и съответни компенсации.

Член 9: Щети

1.           Всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото щетите в размер, компенсиращ щетата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на щетите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна следва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати за пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2.           Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните могат да допуснат по подразбиране, че размерът на ползите се равнява на размера на щетите, упоменати в параграф 1.

3.           Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:

а)      предварително установени щети; или

б)      презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или

в)      поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.

4.           Когато дадена страна предвижда корективната мярка, посочена в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посочената корективна мярка или посочените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.

5.           Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданскоправно съдебно производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата спора страна да заплати на спечелилата страна съдебните разходи или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разходи съгласно предвиденото в законодателството на въпросната страна.

Член 10: Други корективни мерки

1.           Поне по отношение на стоките, чието авторско право е било обект на пиратство, и стоките с фалшифицирани търговски марки всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправно съдебно производство по искане на носителя на правата неговите съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят унищожаването на такива стоки в нарушение, освен при изключителни обстоятелства, без предоставяне на каквато и да било компенсация.

2.           Също така всяка от страните следва да гарантира, че нейните съдебни органи разполагат с правомощия да разпоредят материалите и инструментите, преобладаващо използвани за производството или създаването на стоките в нарушение, да бъдат унищожени или изведени извън търговските канали, без неоснователно отлагане и без каквато и да било компенсация, по начин, свеждащ до минимум риска от по-нататъшни нарушения.

3.           Дадена страна може да предвиди корективните мерки, описани в настоящия член, да бъдат изпълнени за сметка на нарушителя.

Член 11: Информация във връзка с нарушения

Без да се накърняват законодателните разпоредби на страните относно предоставянето на привилегии, защитата на поверителността на източниците на информация или обработката на лични данни, всяка страна следва да предвиди възможността при своите гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени, при обосновано искане от страна на носителя на правата, да разпоредят нарушителят или предполагаемият нарушител да предостави на носителя на правата или на съдебните органи, поне за целите на събирането на доказателствен материал, информацията от значение, съгласно предвиденото в нейните приложими законови и подзаконови актове, намираща се в притежанието или под контрола на нарушителя или предполагаемия нарушител. Тя може да включва информация относно всяко лице, замесено в който и да е аспект на нарушението или предполагаемото нарушение и относно средствата за производство или каналите за разпространение на създадените в нарушение или в предполагаемо нарушение стоки или услуги, включително идентифицирането на трети лица, за които се твърди, че са замесени в производството и разпространението на такива стоки или услуги, и относно техните канали за разпространение.

Член 12: Временни мерки

1.           Всяка от страните следва да предвиди нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпореждат прилагането на незабавни и ефективни временни мерки:

а)      срещу страна или, когато е целесъобразно, трета страна, попадаща под юрисдикцията на съответния съдебен орган, за предотвратяване извършването на нарушение по отношение на право върху интелектуалната собственост и по-специално с цел възпрепятстване на влизането в търговските канали на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост.

б)      за запазване на съответните доказателства относно предполагаемото нарушение.

2.           Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да бъдат оправомощени по целесъобразност да приемат временни мерки inaudita altera parte, и по-специално когато всяко забавяне би нанесло непоправима щета на носителя на правата или когато е налице очевиден риск да бъдат унищожени доказателства. В производствата, провеждани inaudita altera parte, всяка от страните предоставя на своите съдебни органи правомощия да действат незабавно в случаите на искания за налагане на временни мерки и да вземат решения без неоснователно забавяне.

3.           Поне по отношение на случаите на нарушение на авторски и сродните им права и фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправно съдебно производство нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят изземване или друг вид задържане на съмнителните стоки, както и на материалите и инструментите от значение за извършването на нарушение и, поне за случаите на фалшифициране на търговски марки — на оригиналите или копия на документните доказателства, свързани с нарушението.

4.           Всяка от страните следва да предвиди нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да изискат от заявителя във връзка с временните мерки да предостави всички приемливи налични доказателства, с цел да получат достатъчно уверения, че правото на заявителя е нарушено или че подобно нарушение непосредствено предстои, както и да разпоредят на заявителя да осигури обезпечение или еквивалентна гаранция, достатъчни да защитят ответника и да предотвратят злоупотреба. Подобно обезпечение или еквивалентна гаранция не следва излишно да препятстват използването на процедури за въвеждане на такива временни мерки.

5.           Когато временните мерки бъдат отменени или когато изгубят юридическата си сила поради някакво действие или пропуск от страна на заявителя, или когато впоследствие се установи, че не е имало нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните власти следва да бъдат оправомощени да разпоредят на заявителя, по искане на ответника, да осигури съответна компенсация за ответника на евентуалната щета, причинена от тези мерки.

Раздел 3: Гранични мерки[7], [8]

Член 13: Обхват на граничните мерки[9]

По целесъобразност, в съответствие с нейната вътрешна система за защита на правата върху интелектуалната собственост и без да се засягат изискванията на споразумението ТРИПС, когато дадена страна осигурява ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост по границите, тя следва да се стреми да не допуска неоснователна дискриминация между различните права върху интелектуална собственост и да избягва създаването на препятствия пред законната търговия.

Член 14: Малки пратки и личен багаж

1.           Всяка от страните включва в обхвата на приложение на настоящия раздел стоките с търговски характер, изпращани в малки пратки.

2.           Дадена страна може да изключи от обхвата на приложение на настоящия раздел малки количества стоки с нетърговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътниците.

Член 15: Предоставяне на информация от носителя на правата

Всяка от страните следва да разреши на своите компетентни органи да поискат от носителя на правата да предостави информация от значение, за да помогне на компетентните органи при налагането на граничните мерки, посочени в настоящия раздел. Дадена страна може също така да разреши на носителя на правата да предостави информация от значение на нейните компетентни органи.

Член 16: Гранични мерки

1.           Всяка от страните следва да приеме или поддържа процедури във връзка с вноса и износа на пратки, съгласно които:

а)      нейните митнически органи да могат да действат по своя инициатива за да спрат временно освобождаването на съмнителни стоки; и

б)      когато е целесъобразно, даден носител на права да може да поиска от нейните компетентни органи да спрат временно освобождаването на съмнителни стоки.

2.           Всяка страна може да приема или поддържа процедури по отношение на съмнителни стоки, които са транзитно преминаващи или са в други ситуации, когато стоките се намират под митнически контрол, при който:

а)      нейните митнически органи да могат да действат по своя инициатива за да спрат временно освобождаването или за задържане на съмнителни стоки; и

б)      когато е целесъобразно, даден носител на права да може да поиска от нейните компетентни органи да спрат временно освобождаването или да задържат съмнителни стоки.

Член 17: Заявление от страна на носителя на правата

1.           Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да изискват от всеки носител на права, който поиска прилагането на процедурите съгласно член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предостави убедителни доказателства на компетентните власти за това, че според законодателството на страната, предвидила процедурите, е налице prima facie нарушение на неговото право върху интелектуалната собственост, както и да предостави достатъчно информация, с която би могло основателно да се очаква носителят на правото да разполага, за да могат съмнителните стоки да бъдат лесно разпознати от компетентните органи. Изискването за предоставяне на достатъчно информация не следва излишно да препятства използването на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).

2.           Всяка от страните следва да предвиди възможността за подаване на заявления за временно спиране на освобождаването или за задържане на съмнителни стоки[10], намиращи се под митнически контрол на нейната територия. Дадена страна може да предвиди подобни заявления да се прилагат по отношение на повече на брой пратки. Дадена страна може да предвиди възможността по искане на носителя на правата заявлението за временно спиране на освобождаването или за задържане на съмнителни стоки да може да се прилага по отношение на избрани входни и изходни точки, намиращи се под митнически контрол.

3.           Всяка от страните следва да гарантира, че нейните компетентни органи уведомяват заявителя в рамките на приемлив срок дали са приели заявлението му. В случай че компетентните органи са приели заявлението, те също така уведомяват заявителя относно срока на валидност на заявлението.

4.           Дадена страна може да предвиди възможността в случаите, в които заявителят се е възползвал неправомерно от процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), или в случаите, в които е налице основателна причина, нейните компетентни органи да разполагат с правомощия да отхвърлят, да спрат временно дадено заявление или да го обявят за недействително.

Член 18: Обезпечение или еквивалентна гаранция

Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да разполагат с правомощия да изискват от всеки носител на права, който поиска прилагането на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предостави адекватно обезпечение или еквивалентна гаранция, достатъчни за да бъдат защитени ответникът и компетентните органи и да се предотвратят злоупотребите. Всяка от страните следва да предвиди, че подобно обезпечение или еквивалентна гаранция не следва излишно да препятстват използването на описаните процедури. Дадена страна може да предвиди възможността обезпечението да е под формата на депозит, предназначен да предпази ответника от евентуални загуби или щети, дължащи се на спиране освобождаването или на задържане на стоките в случай, че компетентните органи установят, че стоките не са в нарушение. Дадена страна може само при изключителни обстоятелства или въз основа на съдебно решение да разреши на ответника да придобие собственост върху съмнителни стоки посредством внасяне на гаранция или друго обезпечение.

Член 19: Определяне на наличието на нарушение

Всяка от страните следва да приеме или поддържа процедури, съгласно които нейните компетентни органи да могат да определят в рамките на разумен срок след започване на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), дали съмнителните стоки нарушават права върху интелектуална собственост.

Член 20: Корективни мерки

1.           Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да бъдат оправомощени да разпореждат унищожаването на стоки вследствие установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“) на това, че стоките са в нарушение. В случаите, в които такива стоки не бъдат унищожени, всяка от страните следва да гарантира, че, освен при изключителни обстоятелства, тези стоки се извеждат извън търговските канали, така че да се предотврати нанасянето на щети на носителя на правата.

2.           По отношение на стоките с фалшифицирани търговски марки не трябва да се счита за достатъчно само да се отстрани незаконно поставената търговска марка, освен в изключителни случаи, за да се разреши пускането на стоките по търговските канали.

3.           Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да могат да налагат административни наказателни мерки въз основа на установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“) на това, че стоките са в нарушение.

Член 21: Такси

Всяка от страните следва да предвиди, че никоя от таксите за подаване на заявление, за съхранение или за унищожаване, които трябва да бъдат събирани от компетентните ѝ органи във връзка с описаните в настоящия раздел процедури, не следва излишно да препятства прилагането на посочените процедури

Член 22: Разгласяване на информация

Без да се засягат законодателните разпоредби на страните във връзка с неприкосновеността на личния живот и поверителността на информацията:

а)      дадена страна може да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права информация за конкретни пратки със стоки, включително описание и количество на стоките, с цел да им бъде оказано съдействие в откриването на стоки в нарушение;

б)      дадена страна може да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права информация за стоки, която включва следното, като това изброяване не е изчерпателно: описание и количество на стоките, име и адрес на изпращача, вносителя, износителя или получателя, и, ако са известни, държава на произход на стоките и име и адрес на производителя на стоките, с цел да им бъде оказано съдействие за установяването съгласно член 19 („Установяване на нарушение“);

в)      освен ако не е предоставила на компетентните си органи правомощията, описани в буква б), поне в случаите на вносни стоки, в които нейните компетентни органи са иззели съмнителните стоки или са извършили установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“), че стоките са в нарушение, дадена страна следва да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права, в срок от тридесет дни[11] от изземването или установяването, информация за тези стоки, която включва следното, като това изброяване не е изчерпателно: описание и количество на стоките, име и адрес на изпращача, вносителя, износителя или получателя, и, ако са известни, държава на произход на стоките и име и адрес на производителя на стоките.

Раздел 4: Прилагане на нормите на наказателното право

Член 23: Престъпни деяния

1.           Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби[12]. По смисъла на настоящия раздел дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

2.           Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да бъдат прилагани в случаите на умишлен внос[13] и местна употреба в търговията или в търговски мащаб на етикети или опаковки[14]:

а)      на които е поставена без разрешение търговска марка, която е идентична с или не може да бъде различена от търговска марка, регистрирана на нейна територия; и

б)      които са предназначени за използване в търговията със стоки или във връзка с услуги, които са идентични със стоки или услуги, за които е регистрирана такава търговска марка.

3.           Дадена страна може да предвиди наказателни производства и санкции за случаите, в които това е целесъобразно, във връзка с неразрешеното копиране на кинематографски произведения при прожектиране в зала за представяне на филми, която по принцип е публично достъпна.

4.           Страна, която е предвидила наказателни производства и санкции за деянията, посочени в настоящия член, следва да гарантира наличието на средства за подвеждане под наказателна отговорност за съучастничество и подбудителство в законодателството си.

5.           Всяка от страните следва да приеме такива мерки по целесъобразност, в съответствие с нейните законодателни принципи, с цел установяване на отговорността, която може да е наказателна, на юридически лица за деянията, посочени в настоящия член, за които страната е предвидила наказателни производства и санкции. Такава отговорност не засяга наказателната отговорност на физическите лица, които са извършили престъпните деяния.

Член 24: Санкции

За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2 и 4, всяка от страните следва да предвиди санкции, които включват лишаване от свобода и/или парични глоби[15], достатъчно големи, за да послужат като възпиращо средство за извършването на бъдещи нарушения, в съответствие с размера на санкциите, прилагани за престъпления със сходна тежест.

Член 25: Изземване, конфискуване и унищожаване

1.           За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна следва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоредят изземване на стоки с предполагаемо фалшифицирана търговска марка или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, свързаните с това материали и средства, използвани при извършването на предполагаемото деяние, документални доказателства, свързани с предполагаемото деяние, и активите, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него.

2.           Когато дадена страна изисква идентифицирането на артикулите, които подлежат на изземване като условие за издаване на разпореждането, посочено в параграф 1, тази страна не следва да изисква артикулите да бъдат описани по-подробно от необходимото за идентифицирането им за целите на изземването.

3.           За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна следва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоредят конфискуването или унищожаването на всички стоки с фалшифицирана търговска марка или на стоките, чието авторско право е било обект на пиратство. В случаите, в които стоките с фалшифицирана търговска марка или стоките, чието авторско право е било обект на пиратство, не бъдат унищожени, компетентните органи следва да гарантират, че освен при изключителни обстоятелства, тези стоки се извеждат извън търговските канали, така че да се предотврати нанасянето на щети на носителя на правата. Всяка от страните следва да гарантира, че конфискуването или унищожаването на такива стоки се извършва, без нарушителят да получи компенсация от каквото и да било естество.

4.           За престъпленията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна следва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоредят конфискуването или унищожаването на материалите и средствата, основно използвани при създаването на стоки с фалшифицирана търговска марка или стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, и, поне в случаите на сериозни деяния, на всички активи, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него. Всяка от страните следва да гарантира, че конфискуването или унищожаването на такива материали, средства или активи се извършва, без нарушителят да получи компенсация от каквото и да било естество.

5.           За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна може да предвиди нейните съдебни органи да имат правомощия да разпоредят:

а)      изземването на активи, чиято стойност съответства на тази на активите, получени в резултат на действието, с което предполагаемо са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него; и

б)      конфискуването на активи, чиято стойност съответства на тази на активите, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него.

Член 26: Прилагане на нормите на наказателното право ex officio

Всяка от страните следва да предвиди възможността в случаите, в които това е целесъобразно, нейните компетентни органи да могат да действат по собствена инициатива за започването на разследване или съдебно производство във връзка с престъпните деяния, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции.

Раздел 5: Правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост в цифровата среда

Член 27: Прилагане в цифровата среда

1.           Всяка от страните осигурява наличието на процесуални норми в своето законодателство, съгласно предвиденото в раздели 2 („Прилагане на нормите на гражданското право“) и 4 („Прилагане на нормите на наказателното право“), които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, включително и на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.

2.           В допълнение към разпоредбите на параграф 1, процесуалните норми на всяка страна се прилагат по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права, извършени посредством цифровите мрежи, което може да включва и незаконната употреба на средства за масово разпространение за целите на нарушението. Тези процесуални норми се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително и за електронната търговия и, в съответствие със законодателството на съответната страна, да се спомогне за защитата на основни принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот[16].

3.           Всяка от страните следва да се стреми да насърчава усилията за сътрудничество в рамките на бизнес общността, с цел ефективна борба с нарушенията по отношение на търговските марки и авторските или сродните на тях права, при същевременно запазване на законната конкуренция и, в съответствие със законодателството на съответната страна, защита на фундаментални принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот.

4.           Дадена страна може, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, да оправомощи компетентните си органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически обоснована искане, свързано с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права. Тези процесуални норми се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително пред електронната търговия и, в съответствие със законодателството на съответната страна, да се спомогне за защитата на фундаментални принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот.

5.           Всяка от страните следва да осигури адекватна правна защита и ефективни правни корективни мерки за случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки[17], които се използват от автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи във връзка с упражняването на правата им в техните творби, изпълнения или звукозаписи, и които ограничават действия по отношение на техните творби, изпълнения или звукозаписи, за които засегнатите автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи не са предоставили разрешение или които не са разрешени от закона.

6.           С цел да се осигури съответното ниво на правна защита и наличието на ефективните корективни мерки, посочени в параграф 5, всяка от страните следва да осигури защита най-малко срещу:

а)      в степента, в която такава е предвидена от нейното законодателство:

i)        непозволено заобикаляне на ефективна технологична мярка, извършено съзнателно или като има достатъчно основания да се знае за това; и

ii)       публично разпространение посредством пускане на пазара на уред или продукт, включително компютърни програми, или на услуга, като средство за заобикаляне на ефективна технологична мярка; и

б)      производството, вноса или разпространението на уред или продукт, включително компютърни програми, или предоставяне на услуга, който/която:

i)        има за основно предназначение или е произведен(а) за целите на заобикаляне на ефективна технологична мярка; или

ii)       има ограничено търговско значение извън целите за заобикаляне на ефективна технологична мярка[18].

7.           С цел защита на представената в електронна форма информация за режима на правата[19] всяка от страните осигурява адекватна правна защита и ефективни правни корективни мерки срещу лица, за които е известно, че без разрешение извършват някое от следните действия, като знаят, или по отношение на гражданскоправните корективни мерки съществуват разумни основания да се счита, че знаят, че могат да предизвикат, позволят или подпомогнат осъществяването или прикриването на нарушение на авторски или сродни на тях права, а именно:

а)      премахване или изменяне на представена в електронен вид информация за режима на правата;

б)      разпространяване, осъществяване на внос с цел разпространение, излъчване в ефир, съобщаване или публично разпространение на копия от творби, изпълнения или звукозаписи, като знае, че представената в електронна форма информация за режима на правата е била премахната или изменена без разрешение.

8.           Като предвижда адекватна правна закрила и ефективни правни корективни мерки съгласно разпоредбите на параграфи 5 и 7, дадена страна може да приеме или да поддържа подходящи ограничения или изключения от мерките за изпълнение на разпоредбите на параграфи 5, 6 и 7. Задълженията, въведени с параграфи 5, 6 и 7, не засягат правата, ограниченията, изключенията или забраните по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права съгласно законодателството на дадена страна.

Глава III: Практики по правоприлагане

Член 28: Експертен опит, информация и координация на местно равнище на правоприлагането

1.           Всяка от страните следва да насърчава развиването на специализиран експертен опит в рамките на собствените си компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

2.           Всяка от страните следва да насърчава събирането и анализа на статистически данни и друга информация от значение относно нарушенията на права върху интелектуална собственост, както и набирането на информация относно най-добри практики за предотвратяване и борба с нарушенията.

3.           Всяка от страните следва по целесъобразност да насърчава вътрешната координация и да спомага за осъществяването на съвместни дейности на своите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

4.           Всяка от страните следва да се стреми да насърчава по целесъобразност създаването и поддържането на формални и неформални механизми като консултативни групи, посредством които нейните компетентни органи могат да се запознаят с гледната точка на носителите на правата и други съответни заинтересовани страни.

Член 29: Управление на риска по границите

1.           С цел да се увеличи ефективността на прилагането на правата върху интелектуалната собственост при границите, компетентните органи на дадена страна могат:

а)      да провеждат консултации със съответните заинтересовани страни и с компетентните органи на други страни, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост, с цел набелязване и борба със значими рискове и насърчаване на действия за смекчаването им; както и

б)      да споделят информация с компетентните органи на другите страни по отношение на прилагането на правата върху интелектуалната собственост по границите, включително споделяне на информация от значение за по-доброто идентифициране и набелязване за проверка на пратки, за които се предполага, че съдържат стоки в нарушение.

2.           Когато дадена страна конфискува вносни стоки, които нарушават права върху интелектуална собственост, нейните компетентни органи могат да предоставят на страната на износ информацията, необходима за идентифициране на страните и стоките, участващи в износа на иззетите стоки. Компетентните органи на страната на износ могат да предприемат действия срещу тези страни и изпращаните в бъдеще пратки в съответствие със законодателството на въпросната страна.

Член 30: Прозрачност

С цел насърчаване на прозрачността при управлението на нейната система за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, всяка от страните следва да приема съответни мерки в съответствие с нейните законодателство и политики за публикуването или предоставянето по друг начин на информация за обществeността относно:

а)      наличните процедури съгласно нейното законодателство за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, нейните компетентни органи, отговорни за това прилагане и звената за контакт, налични за оказване на съдействие;

б)      съответните законови, подзаконови норми, окончателни съдебни решения и административни разпоредби с общо приложение, отнасящи се до прилагането на права върху интелектуална собственост; както и

в)      нейните усилия за осигуряване на ефективна система за прилагане и защита на правата върху интелектуалната собственост.

Член 31: Обществена осведоменост

Всяка от страните насърчава по целесъобразност приемането на мерки за засилване на обществената осведоменост относно значимостта на зачитането на правата върху интелектуалната собственост и относно вредното въздействие на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост.

Член 32: Съображения от екологично естество при унищожаването на стоки в нарушение

Унищожаването на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост, се извършва в съответствие със законовите и подзаконови актове в областта на опазването на околната среда на страната, на чиято територия се извършва унищожаването.

Глава IV

Международно сътрудничество

Член 33: Международно сътрудничество

1.           Всяка от страните признава, че международното сътрудничество е от първостепенно значение за ефективната защита на правата върху интелектуалната собственост и че то следва да бъде насърчавано без оглед на произхода на стоките в нарушение на права върху интелектуална собственост, на местонахождението или националността на носителя на правата.

2.           С цел борба с нарушенията на права върху интелектуална собственост, по-специално фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права, страните насърчават, когато това е целесъобразно, сътрудничеството между своите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост. Подобно сътрудничество може да включва сътрудничество по правоприлагане в областта на наказателното право и граничните мерки, попадащи в обхвата на настоящото споразумение.

3.           Сътрудничеството по настоящата глава се провежда по начин, съвместим със съответните международни споразумения, и в съответствие със законите, политиките, разпределението на ресурсите и приоритетите по отношение на правоприлагането на всяка от страните.

Член 34: Споделяне на информация

Без да се засягат разпоредбите на член 29 (Управление на риска при границите), всяка от страните се ангажира да обменя с другите страни:

а)      информация, която въпросната страна събира съгласно разпоредбите на глава III („Практики по правоприлагане“), включително статистически данни и информация за най-добри практики;

б)      информация относно нейните законови и подзаконови мерки, свързани със защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост; както и

в)      друга информация, по целесъобразност и съгласно взаимните договорености.

Член 35:          Изграждане на капацитет и техническа помощ

1.           Всяка от страните се ангажира да предоставя, при поискване и при взаимно договорени условия, помощ за изграждането на капацитет и техническа помощ за подобряване на правоприлагането в областта на интелектуалната собственост на други страни по настоящото споразумение и, когато е целесъобразно — на страните, които предстои да се присъединят към него. Изграждането на капацитет и техническата помощ могат да обхващат области като:

а)      засилване на обществената осведоменост относно правата върху интелектуалната собственост;

б)      разработване и прилагане на вътрешно законодателство във връзка с прилагането на правата върху интелектуалната собственост;

в)      обучение на длъжностни лица в областта на прилагането на правата върху интелектуалната собственост; както и

г)       координирани дейности, провеждани на регионално и многостранно равнище.

2.           Всяка от страните се ангажира да работи в тясно сътрудничество с другите страни и, когато е целесъобразно, с други партньори, които не са страни по настоящото споразумение, за целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1.

3.           Дадена страна може да изпълнява дейностите, описани в настоящия член, съвместно със съответните организации от частния сектор или международни организации. Всяка от страните се стреми да избягва ненужното припокриване на дейностите, описани в настоящия член, с други дейности по международно сътрудничество.

Глава V

Институционална уредба

Член 36: Комитет по ACTA

1.           С настоящото страните по споразумението създават Комитет по ACTA. Всяка от страните е представена в Комитета.

2.           Той е натоварен:

а)      да извършва преглед на прилагането и на действието на настоящото споразумение;

б)      да разглежда въпроси във връзка с развитието на настоящото споразумение;

в)      да разглежда всички предложени изменения в настоящото споразумение в съответствие с член 42 („Изменения“);

г)       да взема решения, в съответствие с параграф 2 от член 43 („Присъединяване“), за условията на присъединяване към настоящото споразумение на който и да е член на СТО; както и

д)      да разглежда всякакви други въпроси, отнасящи се до прилагането и действието на настоящото споразумение.

3.           Комитетът може да взема решения за:

а)      създаването на ad hoc комитети или работни групи, които да подпомагат Комитета в изпълнението на неговите отговорности съгласно параграф 2 или да подпомагат страните, които предстои да се присъединят към споразумението, при поискване от тяхна страна в процеса на присъединяването им към настоящото споразумение в съответствие с член 43 („Присъединяване“);

б)      искане на съвет от неправителствени лица или групи;

в)      отправяне на препоръки във връзка с прилагането и действието на настоящото споразумение, включително посредством одобряване на ръководни насоки за най-добри практики в това отношение;

г)       споделяне на информация и най-добри практики с трети страни относно намаляването на нарушенията по отношение на правата върху интелектуалната собственост, включително на техники за идентифициране и мониторинг на пиратството и фалшифицирането; както и

д)      предприемане на други действия в изпълнение на неговите функции.

4.           Всички решения на Комитета се вземат с консенсус, освен ако Комитетът с консенсус реши друго. Счита се, че Комитетът е взел решение по поставен пред него въпрос с консенсус, ако нито една от страните, присъстващи на заседанието, на което решението е взето официално, не направи формално възражение срещу предложеното решение. Работният език на Комитета е английски и документите, изготвяни в процеса на неговата работа, са на английски език.

5.           Комитетът приема правила и процедури в разумен срок след влизане в сила на настоящото споразумение и приканва подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение, да участват в обсъжданията по тези правила и процедури в рамките на Комитета. Правилата и процедурите:

а)      се отнасят до въпроси като председателството и домакинството на заседанията и изпълнението на организационни задачи от значение за настоящото споразумение и неговото действие; и

б)      също така могат да се отнасят до въпроси като предоставянето на статут на наблюдател и всякакви други въпроси, които Комитетът счете за необходими за неговото добро функциониране.

6.           Комитетът може да изменя правилата и процедурите.

7.           Независимо от разпоредбите на параграф 4, през първите пет години след влизането в сила на настоящото споразумение, решенията на Комитета за приемане или изменяне на правилата и процедурите се вземат с консенсус на страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.

8.           След изтичане на периода, посочен в параграф 7, Комитетът може да приема или изменя правилата и процедурите с консенсус на страните по настоящото споразумение.

9.           Независимо от разпоредбите на параграф 8, Комитетът може да реши, че приемането или изменянето на конкретно правило или процедура изисква консенсус на страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.

10.         Комитетът заседава най-малко веднъж годишно, освен ако самият той не реши друго. Първото заседание на Комитета се провежда в рамките на разумен срок след влизане в сила на настоящото споразумение.

11.         За по-голяма яснота се приема, че Комитетът не следва да упражнява контрол или надзор върху правоприлагането на национално или международно равнище в областта на наказателното разследване на конкретни случаи на нарушаване на права върху интелектуална собственост.

12.         Комитетът се стреми да избягва ненужното припокриване на неговите дейности с други усилия, полагани на международно равнище във връзка с прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

Член 37: Звена за контакт

1.           Всяка от страните определя звено за контакт, което да работи за улесняване на контактите между страните по всички въпроси от обхвата на настоящото споразумение.

2.           По искане на друга страна, звеното за контакт на дадена страна може да посочи подходяща институция или длъжностно лице, до които може да бъде адресирано запитването на отправилата запитване страна, и което при необходимост може да окаже съдействие за улесняване на контактите между съответните институция или длъжностно лице и отправилата запитване страна.

Член 38: Консултации

1.           Дадена страна може да поиска писмено провеждането на консултации с друга страна по всеки въпрос, отнасящ се до изпълнението на настоящото споразумение. Страната, до която е адресирана молбата, следва да се отнесе с внимание към искането, да предостави отговор и да осигури адекватна възможност за провеждане на консултации.

2.           Консултациите, включително и конкретните позиции, заемани от страните участнички в консултациите, остават поверителни и не накърняват правата или позициите на която и да е от страните в което и да е друго производство, включително и в производства в рамките на Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, съдържаща се в приложение 2 към Споразумението за СТО.

3.           Страните участнички в консултациите могат по взаимно съгласие да уведомяват Комитета за резултата от проведените между тях съгласно настоящия член консултации.

Глава VI: Заключителни разпоредби

Член 39: Подписване

Настоящото споразумение остава открито за подписване от страна на участниците в преговорите за сключването му[20] и от страна на всеки друг член на СТО, за чието присъединяване участниците могат да се съгласят с консенсус, от 31 март 2011 г. до 31 март 2013 г.

Член 40: Влизане в сила

1.           Настоящото споразумение влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение от страна на тези от подписалите страни, които са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение.

2.           Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение, тридесет дни след датата на депозиране от страна на тази подписала страна на съответния ѝ инструмент за ратификация, приемане или одобрение.

Член 41: Оттегляне

Дадена страна може да се оттегли от настоящото споразумение посредством писмено нотифициране до депозитаря. Оттеглянето влиза в сила 180 дни след датата, на която депозитарят получи нотифицирането.

Член 42: Изменения

1.           Дадена страна може да предложи на Комитета изменения в настоящото споразумение. Комитетът решава дали да представи предложеното изменение пред страните за ратификация, приемане или одобрение.

2.           Всяко изменение влиза в сила деветдесет дни след датата, на която всички страни са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение пред депозитаря.

Член 43: Присъединяване

1.           След изтичането на периода, предвиден в член 39 (Подписване), всеки член на СТО може да подаде заявление за присъединяване към настоящото споразумение.

2.           Комитетът взема решение относно условията за присъединяването на всеки кандидат.

3.           Споразумението влиза в сила за кандидата тридесет дни след датата на депозиране на акта за неговото присъединяване, въз основа на условията за присъединяване, посочени в параграф 2.

Член 44: Текстове на споразумението

Настоящото споразумение се подписва в един единствен екземпляр на английски, испански и френски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични.

Член 45: Депозитар

Депозитар на настоящото споразумение е правителството на Япония.

[1]               ОВ C , , стр. .

[2]               ОВ: Моля, въведете номер и данни за публикуването на решението.

[3]               ОВ: Моля, въведете в бележка под линия 1 данни за публикуването на споразумението.

[4]               За по-голяма яснота страните признават, че „свободна зона“ означава част от територията на дадена страна по споразумението, в която всяка внесена стока по принцип се смята, по отношение на вносните мита и такси, като намираща се вън от митническата територия.

[5]               Страните могат да изключват патентите и защитата на неразгласената информация от обхвата на настоящия раздел.

[6]               Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на щетите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.

[7]               Когато дадена страна е премахнала по същество всички мерки за контрол върху движението на стоките през границата ѝ с друга страна, с която тя образува част от митнически съюз, от нея не следва да се изисква да прилага разпоредбите на настоящия раздел по тази граница.

[8]               Подразбира се, че не съществува задължение да се прилагат предвидените в настоящия раздел процедури по отношение на стоки, предлагани на пазара в друга държава от носителя на правото или с негово съгласие.

[9]               Страните се споразумяват, че патентите и защитата на неразгласена информация не попадат в обхвата на настоящия раздел.

[10]             Изискването за предвиждане на подобни заявления е свързано със задълженията за предвиждане на процедурите, посочени в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).

[11]             По смисъла на настоящия член „дни“ означава „работни дни“.

[12]             Всяка от страните следва да разглежда умишления внос или износ на стоки с фалшифицирани търговски марки или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, в търговски мащаб като незаконна дейност, подлежаща на наказателни санкции съгласно настоящия член. Дадена страна може да изпълнява задълженията си във връзка с вноса или износа на стоки с фалшифицирани търговски марки или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, като определи разпространението, продажбата или предлагането на такива стоки в търговски мащаб като незаконна дейност, подлежаща на наказателни санкции.

[13]             Дадена страна може да изпълнява задълженията си във връзка с вноса на етикети или опаковки посредством въвеждането на мерки по отношение на разпространението.

[14]             Дадена страна може да изпълнява задълженията си по настоящия параграф посредством въвеждането на наказателни производства и санкции, които да бъдат прилагани при опит за извършване на престъпление по отношение на търговска марка.

[15]             Предполага се, че не съществува задължение за страните да предвиждат възможността за паралелно прилагане на лишаване от свобода и налагане на парични глоби.

[16]             Например, без да се засяга законодателството на дадена страна, приемането или поддържането на режим, предвиждащ ограничения по отношение на подвеждането под отговорност или по отношение на наличните корективни мерки срещу доставчици на онлайн услуги, като същевременно се осигурява защита на законните интереси на носителите на права.

[17]             По смисъла на настоящия член „технологични мерки“ означава всяка технология, уред или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения, изпълнения или звукозаписи, които не са разрешени от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозаписите, съгласно предвиденото в законодателството на съответната страна. Без да се засяга обхватът на авторското право или сродните му права, предвидени в законодателството на съответната страна, технологичните мерки се считат за ефективни, когато използването на защитените произведения, изпълнения или звукозаписи се контролира от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозаписите чрез прилагането на съответен контрол на достъпа или процес на защита като кодиране, смущаване (заглушаване) или на механизъм за контрол върху копирането, чрез който се постига целта за защита.

[18]             При прилагането на параграфи 5 и 6 никоя от страните не следва да бъде задължавана да изисква устройството на даден продукт на битовата електроника, телекомуникационен или компютърен продукт, или устройството и подбора на части и компоненти за него, да са насочени към преодоляването на конкретна технологична мярка, ако продуктът по никакъв друг начин не нарушава приетите от нея мерки за прилагане на тези параграфи.

[19]             По смисъла на настоящия член „информация за режима на правата“ означава:

а)             информация, която служи за идентифициране на творбата, изпълнението или звукозаписа; автора на творбата, изпълнителя на изпълнението или продуцента на звукозаписа; или носителя на права върху творбата, изпълнението или звукозаписа;

б)            информация за условията на използване на творбата, изпълнението или звукозаписа; или

в)             всякакви номера или кодове, представящи информацията, описана в букви а) и б) по-горе;      когато някой от тези информационни елементи се прикрепва към копие на творба, изпълнение или звукозапис или се изобразява във връзка с представянето или публичното разпространение на дадена творба, изпълнение или звукозапис.

[20]             Австралия, Република Австрия, Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Република Естония, Европейският съюз, Нова Зеландия, Федерална република Германия, Република Гърция, Ирландия, Кралство Испания, Италианската република, Канада, Република Кипър, Република Корея, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Кралство Нидерландия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Полша, Република Португалия, Румъния, Република Сингапур, Словашката република, Република Словения, Съединените американски щати, Република Унгария, Република Финландия, Френската република, Чешката република, Конфедерация Швейцария, Кралство Швеция и Япония.