Защо детето не може да говори като връстниците си?

Когато детето падне и си нарани коляното задаваме първия въпрос „Какво се случи?”. Това е така, защото се знае причината за проблема, който често ни помага да намерим решение. Но, когато има езикови проблеми, не е толкова лесно, колкото причината за нараненото коляно.

Понякога се тревожим защо детето на 2-3 години не говори или изговаря само няколко думи, или не може да се изразява, сравняваме го с другите връстници и си задаваме въпроса „Къде е проблема?

Трудно е да се посочи точна диагноза по време на първо или второ посещение на малко дете при съответния специалист, тъй-като има много общи комуникационни трудности в тази възрастова група.

Например, едно дете с диагноза аутизъм може да проявява характеристиките на апраксия, дете със синдром на Даун може да има дизартрия, детето с дислексия може да има разстройство на слуховата преработка.
Развитието на езика може да бъде само част от цялостното състояние на детето. Често родителите се обръщат към логопед поради това, че детето не говори и според тях няма никакви други нарушения. А всъщност се отчитат нарушения в цялостното психомоторно развитие. Много деца с интелектуални затруднения се припокриват с двигателни, социални, когнитивни, адаптивни и комуникационни нарушения.
Когато логопеда има известни опасения препоръчва консултация с други специалисти за уточняване на цялостното развитие на детето.
Колкото по-рано, толкова по-добре. Ранната интервенция дава най-добрата възможност за свеждане до минимум на дългосрочни трудности. Изчакването до училищна възраст с надеждата, че ще „надрастне” проблема, поставя детето в сериозен недостатък, особено, когато става въпрос за трудности в комуникацията.
Апраксия
Апраксията е неврологично разстройство на речта, която засяга способността на детето да планира, изпълнява последователността на движенията на устата, необходими за разбираема реч. Апраксия на развитието или вербална диспраксия – термините са взаимозаменяеми.
Характеристики:
- Тихи и кротки деца
- Силно ограничен запас от думи или отсъствие на реч, когато другите деца на 2 години си служат с цели изречения
- Слаба способност да имитират звуци и думи
- Заместват и/или пропускат гласни и съгласни звукове в думата
- Опитите за реч са неразбираеми, дори за родителите
- Може да използва „да” за всичко
- Често се наблюдава непоследователност в изразяване, или детето може да бъде в състояние да каже една дума веднъж и след това никога повече. Детето разбира много повече, отколкото може да каже
- Има понякога (но не винаги) фамилна анамнеза за затрудненията в комуникирането
- Много деца имат затруднения със сензорната интеграция, или как детето обработва информацията от всичките си сетива, включително зрителни, слухови
- Понякога могат да са налице и хранителни проблеми, особено при въвеждане на нови текстури
Налице е противоречие в областта на речевата патология за поставяне на диагноза на деца под 3 годишна възраст. Въпреки това, терапията е полезна, ако тя е основната причина комуникационните затруднения.
Фонологични нарушения
Фонологичните разстройства са трудности с „правила” или „шаблони” за съчетаване на звукове за разбираема реч. Например изпускане на съгласни звукове, предшестващи гласна, съкращаване на срички или удвояване т.е. опростяване на думата.
Фонологичните модели са разнообразни и са често срещани в развитието на детето. Това се превръща в проблем, когато тези модели продължат в развитието на детето. Например, когато изпуска съгласна в края или в началото на думата, редукция при струпани съгласни (обикновено това изчезва между до 2 ½ до 3 години и модела на думата става по-зрял. Ако това не стане и детето продължи да използва модел като за по-малка възраст, се счита за проблем. Затова е наложителна работа с логопед, за да овладее новите правилни модели на думите. Фонологичното развитие е постепенен процес на придобиване на зрели говорни образци. Това е трасирането на различни пътища за формиране у детето на правилно организирана звукова система.
Артикулационни нарушения
Разстройството в артикулацията е трудност с производството или произношението на говорни звукове и е често срещано комуникативно нарушение в детска възраст. Тази трудност може да се изразява в изолиран звук или повече говорни звукове. Засегнати са групи фонеми от средна и късна онтогенеза, а в някои случаи и от ранна. Артикулационните нарушения се изразяват в липси, замени и изопачавания на говорни звукове/фонеми.
Ако до 3 годишна възраст детето не произнася правилно звуковете Ф, В, Т, Д, Г, до 5 години – С, З, Ц, Ш, Ж, Ч и до 6 години – Л, Р , то се нуждае от терапия, за да му се помогне.
Разстройство в звуковата обработка
Нарушение в слуховата преработка се свързва със слушане и получаване, анализиране, организиране, съхраняване и извличане на информация. При малко дете често изглежда, че то не разбира нищо, каквото му се казва, дори, когато неговите езикови умения са в рамките на нормалните. Едно дете може да не обръща внимание на това, което му се казва в присъствието на фонов шум, или когато то е фокусирано върху нещо друго.
Тъй-като е трудно да се диагностицират деца под 3 години, то това става по-късно в предучилищна и училищна възраст. Дете със сензорна дезинтеграция също проявява нарушена слухова преработка. Това е често срещано нарушение при дете с аутизъм, специфични обучителни затруднения напр. дислексия или разтройство и дефицит на внимание

.
Дизартрия
Дизартрията е неврологично заболяване, което влияе върху мускулния тонус на детето – слабост в мускулите, използвани за речта, устните, езика, меко небце, бузи, така, че речта му е нясна. Дизартрия е налице при деца със синдром на Даун, детска церебрална парализа. Дизартрията може да засегне и вокализацията и дишането на детето, така, че то да звучи с дрезгав или задъхан тон.
Детето може да има и проблеми с храненето, поради намаления мускулен тонус – затруднено сучене от шише, защото езика му не е толкова силен, устните също или дъвченето на храна, поради обща слабост в челюстите и бузите. Поради слабостта на устните има и саливация, защото не може да си затваря устата добре.

Дете с намален мускулен тонус също може да има затруднения с обащите и фини двигателни умения. Необходима е физическа и трудова терапия със съответните етапи. Има разлика между сила и мускулен тонус. Всички ние сме с различна степен на мускулен тонус, варираща от висока към ниска и деца, дори с много ниска степен на мускулен тонус може да се научи да ходи и да говори.

Заекване
В най-общ план това е нарушена плавност на говорната продукция. Изразява се в многократни повторения на звукове, срички, думи и удължаване на звукове, паузи, недоизговорена дума, съчетано с напрежение и социално представяне. Заекването на развитиео се появява между 2 и 6 години при отсъствие на психотравма или органично нарушение. Когато е налице психотравма, тя отключва и поражда т.н. психологично заекване. При органична травма – органично заекване. Клътъринг или запъване.
Ако това продължава повече от 6 месеца, трябва да се потърси помощ при специалист – логопед, психолог, психотерапевт, невролог, невропсихолог, рехабилитатори и т.н.
Много често има фамилна обремененост за заекването.
При такова нарушение не трябва да се оказва натиск върху детето. Нужна е спокойна среда, слушане на музика, пеене на песнички. Не трябва да се прекъсва, когато детето говори, дори и тогава, когато се „бори” да каже нещо. За него - това е трудно!

Езиково разстройство
Езиково разстройство е налице, когато детето не отговаря на основните етапи в развитието на езика. Обикновено това включва речник, съчетаване на думите във фрази, нарушена граматична страна на езика.
Детето може да няма затруднения при продукция на отделни, по-лесни за назоваване думи на обекти, но са налице такива при извличане на повече думи и свързването им в изречения. Има затруднения с глаголните времена, предлози, местоимения, нарушения в говора като апраксия.
При забавяне в езиковото развитие детето обогатява речника си, свързва думите в изречение, със същата последователност както при връстниците си, но с по-забавен темп. По-лесно се преодолява и детето наваксва, като достига равнището на връстниците си. Но когато е с езиково разстройство трудно се постигат резултати за по-дълъг период от време на терапия, може би години.

По-сложно е, когато детето не разбира. То не следва указания и не защото е непокорно, а защото не разбират какво му се говори. За него езика не означава нищо. Не обичат да им се чете, освен да им се покажат картини, защото всичко е въпрос на слушане на думи, които нямат смисъл без нагледност. Когато започне да разбира малко повече, детето повтаря въпроса, а не дава отговор, или дава неправилен такъв. Например, ако го попитаме „Искаш ли мляко”?, то може да отговори „Не!”, но след това да се разстрои, че не се поднася млякото, защото не може да разбере, че отговора „Не!” означава, че не го иска. Наложителна е дългогодишна работа за облекчаване на проблема.

Има родители, според които проблема е забавено езиково развитие, а всъщност детето е в беда – не разбира нищо за света около него.

На детето, което не разбира, не трябва да му се предлага много информация и очакванията да не са над реалистичните за постижение. Стъпка по стъпка, с много търпение се случват прекрасни неща.

Изследванията показват, че домашна среда, която осигурява много стимулация и взаимодействие между родител и дете, може да спомогнат за обучението на малко дете.
Ако имате притеснения за развитието на вашето дете във всяка област, разумно е да се търси професионална помощ и колкото по-рано , толкова по-добре.