Моят син е на 2г 3 мес и отношението към сестра му (10 мес) е същото, даже на няколко пъти мислех да пускам тема, но така и не стигнах. Мисля си, че хвърлянето на предмети (а колко е точен ), скубането и бутането ги прави нарочно, поради комбинацията от ревност И "пубертетната" възраст. Сядането върху нея е по-скоро от неразбиране - някакви опити да се гушка в нея, да се закача, да си играе, да седне до нея.
При него нещата са на периоди - първата му поведенческа криза беше в месеца след раждането, но после се успокои. Сега обаче от известно време (от както почнах да я слагам на пода, ако трябва да съм точна) отново е ужас, като това, което става вкъщи, се пренася и към децата навън (доста отдавна не беше посягал на други деца)...

От "техниките", които нарочно или без да искаме сме пробвали (признавам си, че на няколко пъти си изпуснах нервите и го поступах, също и татко му), в общи линии мисля, че най-добър резултат дава следната комбинация:
-> първите няколко атаки: дръпвам го настрани без обяснения и се опитвам да му насоча вниманието към съвместна игра с малката или към друга играчка
-> ако не се получи: изнасям го в другата стая (или пък нея, ако вече е успял да я разреве), като казвам, че не мога да го оставя да я удря
-> ако успея да разбера какво цели с поведението си (напр. да се качи в нейната количка, да и вземе играчката, да се гушне той в мен, вместо нея), понякога му угаждам (напр. казвам "Защо буташ Ния - ти ли искаш да седнеш в мен?", "Да", "Добре, няма нужда да я буташ, можеш да ми (по)кажеш. Дай да оставим Ния за малко тук при камиончето (примерно) и ще те гушна". По подобен начин действам и ако предварително забележа, че ревнува от нещо, което правим с малката.

Идеята на тези е, че не получава де факто почти никакво внимание повече от обичайното - нито позитивно, нито негативно. Успоредно с това:
-> при удобен случай му обяснявам, че много го обичам, че и той ми е детенце и т.н. и че може да ми каже, ако някой път "дойдат дяволчетата" да му обърна внимание, ей такива работи
-> винаги когато ги видя да си играят заедно или достатъчно близко един до друг го поощрявам
-> гледам да прекарвам известно време само с него, както и да не му нарушавам режима

И така. Не винаги действа. Не винаги ми стигат силите да го правя по описания начин - има дни, в които е особено палав, прави куп бели, освен агресията към малката, и ми идва в повечко. Но в дългосрочен план мисля, че дава резултат - например вече на няколко пъти преди да "атакува", идва при мен и ми казва "Мамо, искам да скубя Нини" (респ. искам да бутна Нини и т.н.), плюс че по-често взе да си показва като иска нещо, което тя в момента има... Тази вечер например след един особено палав и агресивен ден, вечерта отидох да го погушкам и да поговорим, пък той си призна каква била работата "Мамо, искам да ме нахраниш с мляко като бебе". Присетил се явно (отдавна не беше се случвало), ама като не може да се сети как става "номера", нито пък да си каже, ето ти цял ден белички... Аз пък пак се замислих дали няма нещата да придобият по-положителна насока, ако отбия малката. Ама пък от друга страна, на нея и се пада по-малко внимание, да я лишавам и от това...
Уф, не знам, трудничко си е, но се надявам в един момент да почнат да си играят заедно... Ти не си ли открила някакви хитринки, които действат при вас?
Тази вечер таткото ми изръси, че не искал да се превръща в психолог на малкия , ама май точно това си трябва - наблюдение, наблюдение, мислене, опитване на различни похвати, пак наблюдение. Пък като го измислиш, сподели опит, че .....