Интервю с Мина Колман, акредитиран независим Брадли инструктор, за всичко, което трябва да знаем за метода Брадли, за здравословната бременност и естественото раждане.
Мина Колман с 6-месечния си син
Какво е най-вaжното, което трябва да знаем за метода Брадли?
Това е метод на естествено раждане, тоест без абсолютно никакви медицински интервенции, упойки и пр. Този метод не използва и не тренира никакви дихателни или други упражнения, които са неестествени за женското тяло. Основна роля при Брадли има пратнъорът, който има за задача да води майката и да бъде до нея в този така интимен и емоционален момент. Този метод учи жената как да се се вслушва в сигналите на тялото си и да следва инстинктите си, за да постигне не просто естествено, а спокойно и дори приятно раждане.
Кое е по-важно – да се намали стреса и болката от носенето и раждането на дете за майката и бебето или да не се допусне никаква лекарска интервенция, когато не е наложителна?
Стресът, който обикновено води до болка е най-честo причинен от лекарски интервенции. Когато една майка бъде оставена да следва своето раждане, а не то да бъде водено, тогава тя инстинктивно знае кога какво да прави и за болка и стрес не остава почти никакво място. Когато една жена подходи към своето раджане със страх, неувереност и срес и когато тя очаква нейния лекар да води раждането и да я спаси, тогава тя получава точно това – едно раждане, което боли, травмира и което лекарят започва да води от медицинска гледна точка, а не от майчина. Колкото и нетипично да звучи, лекарските интервенции са най-честата причина за стрес и болка по време на раждане. Д-р Брадли казва, че добрият лекар трябва да има здрави задни части, на които да седи и да не се намесва, освен ако не е крайно необходимо.
Каква е ролята на бащата по време на бременността и самото раждане?
Майката и таткото създават заедно бебето, защото се обичат. Те са заедно по време на раждането по същата причина. Моята любима фраза на една от най-известните акушерки-баби (според мен професията midwife би трябвало да се превежда като ‘баба’) е: «Енергията, която вкарва бебето вътре е същата, която му помага да излезе навън.» Органите и хормоните, които използваме докато правим любов са същите като тези, които майката упражнява докато ражда. Така, както таткото не би искал да прави любов пред лекари и сестри, така и емоцията от раждането трябва да бъде споделена с любим човек. Таткото не е на раждането като наблюдател,а като активен участник, който подкрепя майката – масажира я, говори й, дава й вода, държи я. Мъжът се ражда като баща по време на раждането. Точно както майката, ако един татко просто влезе при жена си, докато тя ражда, ефектът и ползата няма да са сыщите, както ако той е предварително подготвен за раждането и знае кога, какво и защо се случва. Невежеството не помага никому. Ако един мъж отделя часове наред, за да проучи какъв компютър или кола да си купи, то какво остава за собственото му дете – егоистично и тъжно е когато майки и татковци прекарват повече време в ровене за дрехи и джаджи, а оставят най-важното в ръцете на непознати, пък макар и обучени хора.
Кой може да стане инструктор по този метод? Колко време отнема това? Какво включва обучението?
В САЩ изискването да станеш Брадли инструктор е да си посетилa 12-те класа и да си родила по естествен начин. Цялото обучение, което включва семинар (3 дни, по около 8 часа на ден), дискусия на книги, интервюта с болници, писмени отговори на около 150 въпроса и медицински термини, обикновено отнема около 6 месеца, след което кандидатът преподава два курса (които отнемат общо 6 месеца) като условен преподавател, като след всеки урок (тоест всяка седмица) представя план и отговаря на въпроси, свързани с урока online. Обучението често отнема повече време, тъй като майките обикновено се грижат и за деца паралелно с подготовката си. След като преподавателят придобие акредитация, всяка година трябва да се четат допълнително книги, статии и пр.
До колко е важен хранителния и двигателен режим по време на бременността?
Мислете за раждането като за маратон. Ако се опитате да участвате в маратон без особена подготовка, няма как да се справите. Ако поддържате добра форма и правилна диета, намалявате значително риска от заболявания и проблеми, повишавате тонуса си, укрепвате организма си и по време на раждането имате цялата енергия, която ще ви бъде необходима.
До колко този метод може да бъде приложен в България?
Този метод е разработен въз основа на метод в Англия, от Д-р Грантли Дик-Рийд, в началото на 20в. Д-р Брадли го развива в САЩ по време, когато всяка майка рутинно е напълно упояванa oще с влизането си в болницата и бебето се издърпва с форцепс или вакум. Присъствието на таткото е не просто странно, а недопустимо. Мисля, че условията в България са доста по-благоприятни. Аз съм убедена, че и в България има лекари, които вярват в способностите на женското тяло да се справи самó с раждането и които знаят, че естественото спонтанно раждане е най-добро за бебето и за майката.
Какви са предимствата на раждането в домашни условия и какви рискове
крие то?
Раждането в къщи статистически е безопасно и с по-добри резултати от болничното раждане, когато на раждането присъства обучена акушерка-баба и майката е ниско рискова. Сред повечето хора съществува един мит, че в болницата нищо лошо не може да ти се случи и колкото повече модерни машини се грижат за теб, толкова по-добре. Болницата не е създадена за грижа за индивидуалните нужди на раждащата майка, а за общата маса родилки. Болниците имат правила и процедури, които се прилагат рутинно и които много често водят до по-големи проблеми. Болниците са идеално място за болни хора. Бременната ниско рискова майка не е болна. САЩ е страната с най-много модерни машини и болничен високо квалифициран персонал и наред с това е на едно от последните места в света по бебешка смъртност. В Англия и Холандия, например почти всяка бременна ниско рискова жена (а такива са над 95% от майките) e под грижите на акушерка-баба и много често дори не вижда доктор по време на своята бременност и раждане. В Дания всяка трета жена ражда вкъщи.
Кои са най-важните неща, които трябва да знаят жените, на които им
предстои да родят първото си дете?
Хранете се добре, движете се, НИКОГА не лягайте по гръб, вярвайте в способностите на тялото си, говорете на бебето си често и посетете курс на обучение, който е независим (тоест не е обвързан с определна болница или лекар). Четете, питайте и се информирайте за всичко, вие имате право да знаете, защото няма нищо по-важно от живота и здравето на вашето бебе, а невежеството не е добро извинение.
С Мина Колман за въпроси относно раждане и Брадли методът можете да се свържете от тук.
Интервютo взе Бу с безценната помощ на Поли 🙂
Царството на Бу 
Браво, много добро интервю се е получило 🙂
Добър заместител на това да видиш Мина на живо – много е симпатична, спокойна и увлекателна.
чудесен материал!
Да родиш нормално и у дома не е невероятно приключение.
Невероятно е колко жени подхождат почти безотговорно към себе си, като не правят необходимото, за да са готови за раждането.
Отношението на лекарите към пациентите като към вързоп черва с номер идва от собственото им поведение „да се оставят в ръцете“ на лекаря. Обикновено ми коства усилия да убедя лекаря, от когото търся помощ, че има смисъл да отговаря на въпросите ми и да чува мнението ми, но определено си стува. Дори и с цената на няколко възмутено-пренебрежителни погледа…
Това се отнася и за раждането.- ако си готова да участваш, няма кой да ти попречи.
А защо не трябва да се ляга по гръб НИКОГА?
Ани,
Лежането по гръб е вредно както за бебето, така и за майката. По време на бременността матката пораства и бебето вътре започва да тежи. Когато майката ляга по гръб тежката матка ляга директно върху основната артерия, която снабдява бебето с кислород. При това положение има опасност да се прекъсне снабдяването на бебчо.
Най добри позиции за сън и релаксация по време на бременността са лежане на една страна (според някои прочвания най-добре лява, но това не е от особено значение), седенето по турски, изобщо всяка позиция, която помага на матката да не натиска грыбначния стълб на майката.
По време на контракциите (първата фаза на раждането), лежането по гръб пречи на работата на матката, която при всяка контракция трябва да се повдигне нагоре и напред (ако си представиш майка в легнало по гръб положение). Така жената работи срещу законите на гравитацията и прави раждането си по-бавно, неефективно и болезнено. Най-добре е майката да се разхожда, колкото се може повече или да релаксира във вана, на една страна, на 4 крака, на тоалетната и пр. (има много варианти).
По врене на самото избутване на бебето, лежането по гръб пречи на бебето да застне в най-благоприятната позиция, за да излезе навън. Това отново води до неефективна и бавна фаза на избутване и чести лекарски много неприятни интервенции като епизиотомия, форцепс, вакум, натискане на матката и пр. Всичко това може да бъде спестено, ако майката кляка докато избутва бебето. Клякането отваря изхода на таза с над 10% – това си е цяла магострала за бебето.
Благодаря ти, че прочете интервюто 🙂
Мина
за раждането вкъщи – според мен майки герои са тези, които раждат в болница, където раждането си е като бягане с препятствия. Домашното раждане е много по-скучно и леко от гледна точка на приключения, а и така трябва да бъде. Всяка майка, която е раждала и при двете условия ще потвърди, че болничното изживяване е по-драматичното, болезнено и пр. Не съм съгласна с комнтарите, които чета из форумите от типа на „браво на теб, ти си герой и късметлия?! че си родила вкъщи“.
Много е хубаво интервюто! 🙂 Дано скоро и в Б-я стане възможно асистираното раждане вкъщи. Не че е забранено, но няма правна база за сигурността на акушерките и те не смеят.
Прекрасно е да си родиш у дома, където всичко ти е познато и си е твое, където си най-спокойна и защитена, където поне в Б-я има много повече удобства от една дори частна болница.
Аз също мисля, че майките, родили в болница, са горини, заради всичко, което им се е наложило да изтърпят. Да родиш вкъщи си е направо луксозно преживяване, чак ми се прииска отново (ама всъщност на мен ми се иска отново от деня след раждането :))
Благодаря за отговора!
А от кой месец не трябва да се лежи по гръб?
Аз родих преди почти година, но да знам поне за второто бебе 🙂
Наистина, по време на контракциите, когато ме сложиха на апарат за проследяване на тоновете на бебето, по едно време наистина стана нетърпимо. След това веднага се обърнах на една страна, разхождах се, заставах на колене… но пак си ме болеше 🙂
Ани, извинявай за закъснелия отговор – ами няма някакво правило, но щом започне да ти расте корема, това вече си е доста стрес за гръбнака и най-малкото заради това е добре да си лиагаш на една страна, дори по корем, ако ти е удобно. А за болките по време на раждане – ами боли, все пак бебе ти излиза от дупето, както казва моята 2.5 годишна дыщеря, която е напълно разщъркелизирана, така да се каже 🙂 Само че ако си подготвена, чрез курсове и имаш до себе си човек, на който имаш доверие, много голяма част от болката е спестима.
Успех с второто бебче 🙂
Привет, и благодаря на Мина (колко чудесно съвпадение, че сме адашки!) за чудесната статия. Моля за малко повече информация кои бременности НЕ СЕ считат ниско рискови и дали в тези случаи има някакви пречки за домашно раждане.
Мина, здравй адашке 🙂 ами ниско рискови са над 90% от майките. По принцип ако няма някакво заболяване, което да изисква специална помощ (те са много малко такива), жената е ниско рискова. Възръстта е един фактор, например, но не е решаващ, ако като цяло няма здравословни проблеми. Само за пример – аз имах скоро майка епилептичка, която роди у дома, така че дори това не е непременно рисков фактор. В много голяма стешен зависи от лекарското мнение, така че не може да се обобщи. Ако лекаря каже \“висок риск\“ винаги имаш право на второ мнение, така мисля аз.
Мина, здравй адашке 🙂 ами ниско рискови са над 90% от майките. По принцип ако няма някакво заболяване, което да изисква специална помощ (те са много малко такива), жената е ниско рискова. Възръстта е един фактор, например, но не е решаващ, ако като цяло няма здравословни проблеми. Само за пример – аз имах скоро майка епилептичка, която роди у дома, така че дори това не е непременно рисков фактор. В много голяма стешен зависи от лекарското мнение, така че не може да се обобщи. Ако лекаря каже \“висок риск\“ винаги имаш право на второ мнение, така мисля аз.
Привет, тъкмо мислех да пиша на другия имейл със същата питанка.
Единственото, което ме дразни в необходимостта да питам лекар за мнение дали бих била нискорискова е, че първо имам мъничко килограми отгоре и освен това съм кръвна група Б-, а бъдещият татко е А+ и това било по принцип показател за рискова бременност – нещо, което аз не искам да приема за вярно… Та затова ми беше питанката 🙂