Трудната страна на майчинството

  • 49 561
  • 1 317
  •   1
Отговори
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Мами, пиша тук в момент на крайно отчаяние. Имам син на 1г и като цяло беше много добро бебе, НО сега вече проявява характера си и е нещо страшно. На почивката ни се съдра от мрънкане и реване - скъси ми живота. Можеби в очите на някои съм луда невротичка. Чувствам се като под домашен арест, навсякъде с това бебе и само мрън-мрън. Имах доста по-добри очаквания от това което е сега. Има моменти направо ми идва да избягам... Аз ли съм единствената майка, която се чувства "прецакана" от това, което й се случи?!?

# 1
  • София
  • Мнения: 966
Зареди се с търпение и любов, трудното тепърва предстои Wink

# 2
  • Мнения: X
Споко. Всяка от нас поне 9146091724 пъти се е почувствала прецакана, но нещата в крайна сметка се оправят. Ще оцелееш. Дошло ти е нанагорно от 24/7 домашен арест с бебето. Ще мине.

# 3
  • Мнения: 30 802
Нали за това са измислени виното и кафето, приемани в стратегически моменти.

Оставяй го на някого за малко, да заредиш батериите. Ще мине. След има-няма 4-5 години. А, и никой не ви гони да ходите на почивка с дете. Доста майки яко се оплакват, че на морето никой не си е изкарал добре, но упорито влачат деца по опасни пътища и мръсни плажове. Имам три деца и с радост НЕ ходя с тях по почивки, не и с всички едновременно.

Пък и някои деца са си така. Имам едно експлозивно, едно драматично и мрънкаливо- чак третото е приятно и слънчево, с темперамента на ягодово парфе.

# 4
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Някои нямат на кого да оставят дребоса дори за 5мин. Така че винаги препоръчвам "виното и кафето" Wink

Относно ходенето на почивка, това е строго индивидуално. Или детето е "характер" и просто ще трябва да се примириш че няма да се ходи на почивки с него, или изискванията ти са прекалено високи, и трябва да ги премислиш.

# 5
  • Мнения: 46 434
Просто трябва да се научиш да не ти пука.
Сама ли го гледаш?

# 6
  • Мнения: 3 031
Няма нищо лошо в това да ти е уморено, нервно и тъпо и какво ли не, да искаш да избягаш.
А аз лично на почивка с малки деца избягвам да ходя. Това не е никаква почивка, а ад.

# 7
  • Мнения: 690
На всеки му идвам малко нанагорно в определени моменти особени когато се случи седмица когато бебо е много ревнив. Но минава. Когато пък ти се усмихне и го гушне забравяш колко те е било изнервил преди малко. А и наистина почивка с бебе си е екстремно изживяване не почивка Wink.

# 8
  • Мнения: 2 691
И аз се чувствах така с голямата ми дъщеря. Добре, че имаше, кой да помага. Сега имам близнаци и ги гледам сама, но това не ме отчайва. За първи път ги заведох на море на 2г. и 5м. Бях поставила условея на таткото да намери хотел ол-инклузив до морето. Децата много се забавляваха, а аз си отдъхнах. Имаше и проблеми, но се преживява. Въпреки много хубавата храна не ядяха пичти нищо, та сега в къщи са на угояване. Бяхме в хотел, в който 99% от посетителите са с малки деца. Имаше и бебета на по 2-3 месеца и не видях да има драми.
Предполагам си млада и си свикнала да си живееш по морето. Ще свикнеш. Детето ще порасне и ще стане по-лесно за гледане. Дори ще забравиш драмите и ще помислиш за второ. Спокойствие и кураж.

# 9
  • Мнения: 25 441
При дете на 1 година силно се съмнявам да е проява на характер или да ти прави напук с цел да ти провали почивката. По-вероятно е самото дете да не се е чувствало комфортно – зъби, друг вид неразположение, прекалено много шум и нови впечатления за още крехката му нервна система, недоспиване, нарушаване на режима и куп още неща, които могат да го разстроят. И детето е човек, и то има право да се почувства изнервено и скапано.
Ти си майката и ти трябва да откриеш какво провокира у него тези реакции. Нещо различно от "проявява характер, за да ми скъси живота".
Ако още на първата година се предаваш, какво ще правиш, когато стане на 2 и на 3? А на 13?

Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 10:39 от Как` Сийка

# 10
  • Варна
  • Мнения: 7 146
До колкото разбирам, тя не се оплаква само от почивката, а от цялостна промяна в държанието на детето...
Така е, мила. Растат, започват да се осъзнават като отделни личности и да пробват до къде могат да стигнат. Но Как' Сийка е права. На една година не е само това. Точно в този момент имат хиляди драми, а все още не могат да кажат и покажат нито какво ги боли, нито какво ги тревожи... Зъби, впечатления, не знаят какво да правят с емоциите си, появява се страх, а те не познават това чувство и не знаят как да го контролират...
Моята дъщеря е такова дете - емоционално, с характер, трудно излизащи зъби, ад... Изтрещявам и аз на моменти. Плакала съм, крещяла съм, карали сме се с баща й... Но всичко е моментно. Търпение му е майката. И си повтаряш "ще мине, ще мине..."
Относно почивката, ще ти кажа едно. Колкото по-бързо схванете, че почивката ви трябва да е организирана така, че режима, забавленията, яденето, плажа и въобще всичко се нагажда според детето, толкова по-бързо ще започнете да си почивате по малко и вие. Ние постоянно ходим някъде. Море, планина, на село, на гости, дори на мотосъбор с детето. НО... Винаги тръгваме с нагласата, че водим детето да се забавлява, а не ние да си починем. И изненада - започнахме и да си почиваме дори...

# 11
  • Мнения: X
Мами, пиша тук в момент на крайно отчаяние...

Здравейте, мислили ли сте да почнете отново работа, а детето да бъде записано на ясла (частна, ако не е прието в държавна) или да наемете бавачка? Ако се откъсвате малко от него понякога и споделяте гледането повече с някой друг - дали ясла, дали бавачка, дали баба/дядо, дали бащата на детето - тогава вероятно няма да стигате чак до отчаяние, а ще е основно приятно, дори когато детето прави същите неща, които в момента Ви докарват до отчаяние. Децата на възрастта 1 до 1.5г. най-лесно се адаптират към това през работните часове на деня да ги гледа някой друг (бавачка, баба/дядо, ясла).

Почивките на море с толкова малко дете не са почивки според мен, освен ако не приемате постоянната грижа за детето като за удоволствие и почивка Simple Smile Аз лично не бих могъл да приема тези задължения по детето като удоволствие и почивка, ако са постоянни. Бих гледал на тях като на отговорност и работа. Така че като се иде на почивка с детето е все едно да се иде с лаптоп и конкретни ангажименти. За организирана почивка - най-добрият вариант за Вас е ако имате на кого (баби/дядовци) да оставите детето за няколко дни. Ние нямаме такава опция, така че предварително планираме така, че да има достатъчно забавления за детето и поне аз не отивам с нагласата, че ще "почивам", а гледам поне детето да си изкара добре.

За почивка в рамките на ежедневието - може да е малко шизофренично, но мислете за периода от 8ч. до 19ч. като за Вашия "работен ден" с испански тип дъълга обедна почивка, когато детето спи. След края на работния Ви ден, както и през уикендите, следва да си поделите грижите за детето с баща му и да му се радвате като родител, който цял ден е бил разделен от слънчицето си. Simple Smile Останалите съвети, които са по-общи за тази възраст 1-3, съм ги дал тук.

Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 11:57 от Анонимен

# 12
  • Мнения: 1 985
Споко, всеки има периоди, в които се чувства не прецакан, ами направо жертва, особено ако няма помощ. Моята щерка е на 10 месеца и също беше ревла на ревлите, особено до шестия месец.
Моят съвет е да се опитваш да намираш време за себе си, един път в седмицата излез с приятелки, пий едно кафе на спокойствие, припомни си, че си човек. Ние с мъжа ми си редуваме, в петък ако изляза аз, в събота той отива да пие една бира с приятели и така, бутаме го без големи очаквания. Животът ми се промени на 180 градуса, ама в крайна сметка никой не ми е обещавал да е лесно, казвам си, че и това ще мине.
Между другото на морето може просто да не му е харесало на детето. При нашата се оказа, че обожава вода и пясък, заведохме я на 7 месеца за пръв път и вече ходихме 3 пъти за това лято, последния път на къмпинг. Но всяко дете е различно, на приятелите, с които бяхме, бебето се съдра от рев 7 дена.
И последен съвет - при мен помага това, че стриктно следвам нейния режим, където и да сме. На първо място ми е нейният комфорт. Сега вече е научена и като и дойде време за спане сама ме дърпа към леглото и се гушкаме и заспива. Не си играем с приспиваници и мрънканици.
Кураж, и това ще мине! Hug

# 13
  • Варна
  • Мнения: 7 146
... преварително планираме така, че да има достатъчно забавления за детето и поне аз не отивам с нагласата, че ще "почивам", а гледам поне детето да си изкара добре.
Точно. Само ще допълня... А когато детето си изкарва добре, то е по-търпимо, спи повече, не реве и мрънка чак толкоз и мама може дааааже да изпие една бира. Цяла. Преди да се е стоплила...

# 14
  • Мнения: 87
Не си единствената, на всяка й прегрява бушона и иде да хване гората вовеки. А съм по-пресен родител и от теб.
Около мен на всяка често й се е искало да си хване чантата в неизвестна посока.
Тамън минат колики,ей ги зъбите, междувременно почне келешене и тръшкане(и сагата края не й се вижда) и тъй като веселите хапчета са със зелена рецепта ,подкрепям горното- вино и кафе(повече първото). Горе главата и прегръдки!!! Blush

Общи условия

Активация на акаунт