Здравейте ,имам малко момченце което скоро ще навърши 2 годинки и в последно време е като ''малко зловредно чудовище''.Постоянно се тръшка за всичко ако не стане на момента или не му се даде .Разиграва ме иска нещо примерно сок сипвам ,а после не го иска и го разлива на земята .Не ми разрешава да ям ,ям скришом ,защото почва да реве и да ми дърпа чинията с желанието да я разсипе .Не ми разрешава да се къпя ,защото седи и реве на вратата и почва да си удря главата във вратата.Къпя се докато спи. Не мога да си сготвя постоянно ми виси на крака и събаря и блъска всичко включва котлоните .Иска постоянно внимание иска да го носят на ръце ако настоявам да върви реве и върви ,но не иска да ме държи за ръката на вън и иска да ходи където той си реши.Пред всеки магазин ми прави сцени да влизаме ,а в магазина е още по лош кошмар .Прави постоянно на пук примерно някъде където не му разрешаваме да пипа ходи само там и се смее.Побърквам се и не знам какво да правя .Карам му се ,но само ми се смее .По принцип не го пляскаме дали ако почнем няма да се подобрят нещата или да изчакам нещата да си отзвучат ако е само етап от развитието.
- Публикувана: 8 септ. 2017, 12:02 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2017, 09:20 ч.
Трудната възраст 2. Как да се справя?
И ние го минахме тоя период. Дръж се сериозно с него. Ясно му обесни правила, задължения и го включвай да ти помага-да ти подава примерно продукти докато готвиш...разказвай му за храната....да ти помага докато зареждаш пераля..обесняваш му защо го правим..ей такива елементарни неща, но да не се чувства самотен докато ти ги вършиш. Ако не се държи прилично навън и в магазини-няма да го водиш, за яденето и къпането-сама си си виновна, че му позволяваш да те командва. Като си удря главата сам, остави го, и нашата го прабва, но след като видя че не помага метода, а и е болезнено- спря. С тръшкането- остави го, търпеливо го изчакай и като се успокои тръгвате-нашата в локвите се хвърляше, търкаляше и пищеше. Стоя до нея докато приключи и тръгваме. Не съм удряла, викала и наказвала-против съм тези методи, много често в случай на истерия гушкането помага...винаги й говоря, че я разбирам, но това не е нормално поведение.. Ходите ли на Детска градина?
Само с теб ли се държи така?
И ние го минахме тоя период. Дръж се сериозно с него. Ясно му обесни правила, задължения и го включвай да ти помага-да ти подава примерно продукти докато готвиш...разказвай му за храната....да ти помага докато зареждаш пераля..обесняваш му защо го правим..ей такива елементарни неща, но да не се чувства самотен докато ти ги вършиш. Ако не се държи прилично навън и в магазини-няма да го водиш, за яденето и къпането-сама си си виновна, че му позволяваш да те командва. Като си удря главата сам, остави го, и нашата го прабва, но след като видя че не помага метода, а и е болезнено- спря. С тръшкането- остави го, търпеливо го изчакай и като се успокои тръгвате-нашата в локвите се хвърляше, търкаляше и пищеше. Стоя до нея докато приключи и тръгваме. Не съм удряла, викала и наказвала-против съм тези методи, много често в случай на истерия гушкането помага...винаги й говоря, че я разбирам, но това не е нормално поведение.. Ходите ли на Детска градина?
Не съм очаквала да е толкова трудно да си родител.
Можеш да наминеш в другата тема да го споделиш на "колежката", която напира да ражда на 16
Шегата настрана, очаквай да се включат поне 20 човека, които ще ти обяснят ей сега, че детето ти е нервно, защото не му обръщаш внимание и си изнервена и изморена. Или пък защото си пила кафе докато си била бременна.
Аз съвет за детето конкретно нямам. Имам почти 2-годишно, което също е във вихъра си. Съвет за теб - гледай да почиваш доколкото можеш, за да имаш сили и търпение да го гледаш.
С двегодишните няма възпитани и невъзпитани. По принцип може така да устроиш деня, че да има минимум лоши моменти и с времето да намаляват. Но никога няма да може да се отпуснеш и да си кажеш- ето, детето се научи. Не се е научило, просто ти си направила всичко възможно, та да го доведеш до положение да е на кеф. Ама нещо малко ако се развали в магическото уравнение, пак ще се върне малкото дяволче.
Сега, единият вариант е да хабиш много енергия, за да насочваш и следиш във всеки един момент детето. Само че ти ще луднеш и все ще си на нокти кога ще е следващото избухване и плач и ще се чувстваш виновна, че не си пробвала ABC...XYZ. Само че понякога почти нищо не може да се направи, освен наистина да се заредиш с търпение и да оставиш детето само да види, че тия изблици не са приятни и че никой няма да пърха около него.
Освен това виж дали не е прекалено стимулирано- прекалено много играчки, някой все да му дудне, много разходки, прекалено много емоции. Детето на 2 е почти бебе, спокойно може да вирее в среда, която на нас ще ни се види скучна. То си има негови занимания. Няма нужда да му дирижираш всяка секунда.
Аз имам ниски стандарти и за мен дете на 2 на практика е диво животинче- не мога да имам очаквания. Общо взето водене за ръчичка от 3 нагоре, и то ако детето иска. На две просто намираш безопасна градинка/двор и го пускаш да изследва.
Сега, единият вариант е да хабиш много енергия, за да насочваш и следиш във всеки един момент детето. Само че ти ще луднеш и все ще си на нокти кога ще е следващото избухване и плач и ще се чувстваш виновна, че не си пробвала ABC...XYZ. Само че понякога почти нищо не може да се направи, освен наистина да се заредиш с търпение и да оставиш детето само да види, че тия изблици не са приятни и че никой няма да пърха около него.
Освен това виж дали не е прекалено стимулирано- прекалено много играчки, някой все да му дудне, много разходки, прекалено много емоции. Детето на 2 е почти бебе, спокойно може да вирее в среда, която на нас ще ни се види скучна. То си има негови занимания. Няма нужда да му дирижираш всяка секунда.
Аз имам ниски стандарти и за мен дете на 2 на практика е диво животинче- не мога да имам очаквания. Общо взето водене за ръчичка от 3 нагоре, и то ако детето иска. На две просто намираш безопасна градинка/двор и го пускаш да изследва.
Това,което описваш при нас е аболютно същото.Почти през повечето време реве.Или се тръшка.Или крещи.Бие се с децата.Не иска да се храни.Нощем се буди.....ох няма да изброявам повече.Наистина е много трудно! Но явно такава е възрастта,трудна 
И аз не знам кой е най- правилния подход на възпитание.Тук във форума има много теми,свързани с проблемите,свързани с децата. Едни съветват да се игнорира и да не се обръща внимание на тръшкането, други - да се наказва детето , трети - да му се обяснява като се успокои ........
И аз не знам кой е най- правилния подход на възпитание.Тук във форума има много теми,свързани с проблемите,свързани с децата. Едни съветват да се игнорира и да не се обръща внимание на тръшкането, други - да се наказва детето , трети - да му се обяснява като се успокои ........ 
С двегодишните няма възпитани и невъзпитани. По принцип може така да устроиш деня, че да има минимум лоши моменти и с времето да намаляват. Но никога няма да може да се отпуснеш и да си кажеш- ето, детето се научи. Не се е научило, просто ти си направила всичко възможно, та да го доведеш до положение да е на кеф. Ама нещо малко ако се развали в магическото уравнение, пак ще се върне малкото дяволче.
Сега, единият вариант е да хабиш много енергия, за да насочваш и следиш във всеки един момент детето. Само че ти ще луднеш и все ще си на нокти кога ще е следващото избухване и плач и ще се чувстваш виновна, че не си пробвала ABC...XYZ. Само че понякога почти нищо не може да се направи, освен наистина да се заредиш с търпение и да оставиш детето само да види, че тия изблици не са приятни и че никой няма да пърха около него.
Освен това виж дали не е прекалено стимулирано- прекалено много играчки, някой все да му дудне, много разходки, прекалено много емоции. Детето на 2 е почти бебе, спокойно може да вирее в среда, която на нас ще ни се види скучна. То си има негови занимания. Няма нужда да му дирижираш всяка секунда.
Аз имам ниски стандарти и за мен дете на 2 на практика е диво животинче- не мога да имам очаквания. Общо взето водене за ръчичка от 3 нагоре, и то ако детето иска. На две просто намираш безопасна градинка/двор и го пускаш да изследва.
Сега, единият вариант е да хабиш много енергия, за да насочваш и следиш във всеки един момент детето. Само че ти ще луднеш и все ще си на нокти кога ще е следващото избухване и плач и ще се чувстваш виновна, че не си пробвала ABC...XYZ. Само че понякога почти нищо не може да се направи, освен наистина да се заредиш с търпение и да оставиш детето само да види, че тия изблици не са приятни и че никой няма да пърха около него.
Освен това виж дали не е прекалено стимулирано- прекалено много играчки, някой все да му дудне, много разходки, прекалено много емоции. Детето на 2 е почти бебе, спокойно може да вирее в среда, която на нас ще ни се види скучна. То си има негови занимания. Няма нужда да му дирижираш всяка секунда.
Аз имам ниски стандарти и за мен дете на 2 на практика е диво животинче- не мога да имам очаквания. Общо взето водене за ръчичка от 3 нагоре, и то ако детето иска. На две просто намираш безопасна градинка/двор и го пускаш да изследва.
Между две и три години е кошмарен период. Много е важно детето да има добър дневен режим. Хранене, разходки, сън и т.н. Важно е да не му се угажда на капризите и тръшканията. И много, много търпение и здрави нерви. Ако устискате и наложите вашите правила, периодът ще отмине и после ще е по-лесно.
Моето беше нещо подобно. Сега е на три и понамали рева, ама пак си реве, ако не е на неговото и не му се обърне внимание.
Аз имам и голямо дете и искам и на него да обърна внимание, дори считам, че проблемите на големия са по-важни от проблемите на малкия.
И аз ще го пращам на градина. Ще го води баща му, защото аз сцените, ревовете и извиването не мога да го изтърпя и ще взема да му шибна един шамар. А не искам.
Абе освен здрави нерви и самоконтрол друг съвет не мога да дам.
Аз имам и голямо дете и искам и на него да обърна внимание, дори считам, че проблемите на големия са по-важни от проблемите на малкия.
И аз ще го пращам на градина. Ще го води баща му, защото аз сцените, ревовете и извиването не мога да го изтърпя и ще взема да му шибна един шамар. А не искам.
Абе освен здрави нерви и самоконтрол друг съвет не мога да дам.