Неподходящите приятелства

  • 18 461
  • 162
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Въпроса ми е смятате ли, че децата ви имат приятелче, което не одобрявате особено? Мъчите ли се по някакъв начин да попречите, да забраните или сте оставили детето си само да стигне до това заключение?
На кратко да разкажа какво ме мъчи.
Синът ми този месец ще навърши 12 г. В нашия вход има едно дететнце, с което са заедно долу-горе от както са се родили. Това дете е доста умно и хитро, още от съвсем малко имаше невероятния талант да измисли и да сътвори щуротия от която излизаше сух и все някой друг го отнасяше.Но да кажем малки бяха, не са им били чак толкова фатални белите. Не ми харесваше също, че търсеше сина ми само когато няма с кой друг да играе и доста често го е унижавал пред другите и моя се е прибирам разреван.
И на фона на всичко това моя хубавец умира да му е приятел.
Та бяха малки и белите не бяха фатални, но идва времето когато са достатъчно големи, за по-сериозни провинения.
Синът ми по принцип излиза да играе до близкото училище, което е на 10-тина метра, миналия месец въпросното дете го е завело в съседния квартал и са се качвали на някакъв строеж, подивях и му забраних да ходи там. Обаче от цялата забрана се стигна до лъжа. Вчера ме излъга, че не е ходил в този квартал. Говоря, говоря, обяснявам, че е опасно, а пикльото ми заяви , че там с това дете бил щастлив Rolling Eyes.
И сега съм в шах, забраната води до лъжа, не мога да го убедя, че не вярвам на това дете. В същото време съм на тръни докато е с него.

Последна редакция: вт, 05 сеп 2017, 10:20 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 1 267
Това все едно аз съм го писала. Големият ми син така се водеше от едно съседско дете, като се прибра разреван за 20-ти път му забраних въобще да общува с него. Може да не съм постъпила по правилата на педагогиката, но ми писна.

# 2
  • Мнения: 10 993
И моят син има приятели, които не одобрявам. Не ме забранявам нищо, говоря му.  Аз също съм на тръни и много се страхувам, но които иска спокойствие не ражда деца.
Темата е интересна, но аз работещо решение по този проблем нямам. Ще следя чуждите мнения.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 10 493
И аз така подходих, но се стигна до там да ме лъже, а това повече ме плаши.
Лошото е че очаквам и на по-сериозни неща да го научи. Въпросното дете от към маниери и поведение е малко над тази възраст. А още си спомням как се научих да пуша цигари от доброжелателни приятели и  да съм готина като тях. Вярно беше доста над тази възраст, но в други времена живеем.

# 4
  • Мнения: 1 267
Аз не съм се притеснявала от това да не го научи на нещо лошо, а от това, че го викаше де си играят само ако няма друг и писле го наритваше грубо, обиждаше го. Стигна се до там, че просто знаех, че излезе ли с него ще се върне разплакан. И сложих чертата, с говорене не стана.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Аз не съм се притеснявала от това да не го научи на нещо лошо, а от това, че го викаше де си играят само ако няма друг и писле го наритваше грубо, обиждаше го. Стигна се до там, че просто знаех, че излезе ли с него ще се върне разплакан. И сложих чертата, с говорене не стана.

О да, да, това ми беше основния мотив като по-малки. И защо не си взема сам бележка не разбирам. Защо след стотици пъти прибрал се разреван не достигна сам до заключението, че това не е приятелство.
Явно аз като говоря не слуша.

# 6
  • Down south
  • Мнения: 7 634
Напълно разбирам терзанията в това отношение.
Дъщеря ми е все още на 16, скоро става на 17. Тя също има такава "приятелка", търси я, когато има нужда от транспорт. От сигурен източник знам, че момичето е било арестувано неведнъж за притежание на наркотици и шофиране в нетрезво състояние, отнета и е шофьорската книжка.

Мисля, че децата (подбутвани от нас) сами трябва да стигнат до някои изводи, особено по-големите, в противен случай забраните водят до лъжи и ситуацията неминуемо се усложнява.

# 7
  • Мнения: 81
Дъщеря ми също имаше подобно приятелство. Момичето беше с три години по-голямо, но беше много манипулативно, а моята страшно се водеше по нея.
Стигна се до там, че я накара да вземе пари от вкъщи и да ѝ ги даде. Тогава чашата преля и забраних изрично всякакви контакти с това дете. Преди това ияеше за други неща, а нашата много слушаше,беше като кученце. Става въпрос за уж невинни неща - какви маратонки да си поиска от нас, каква блуза да носи, къде да си играят, на какво да си играят, с кого да дружат. Нашата изпълняваше всичко и с говорене нищо не постигнах.
Накрая историята с парите ме вбеси и щерката отнесе много мъмрене, наложих ѝ и много строг контрол на излизанията. Усети се сама, спря да говори за въпросното момиче, спря да я тъ
рси и да ѝ отговаря по телефона. Момичето звънеше непрекъснато и накрая се принудих да говоря и с майка ѝ. Заявих ѝ, че не искам дъщеря ѝ да търси моята и че не искам да я виждам покрай нея. Оказа се, че не съм единствената която е говорила с майката, в квартала други родители вече бяха пропищели.

Само с много твърдост успях да се наложа и не съжалявам, в училището на въпросната девойка ѝ се носи лоша слава и със сигурност не искам детето ми да дружи с такива като нея. Не искам да нападам така въпросното дете, но си има родители и нека те му берат грижата. Аз не искам да завлича моето.

Радвам се, че до лъжи не се стигна, едно здраво конско я отрезви. Много нагледно ѝ обясних до къде може да стигне с такива приятелки и че не може да правиш сляпо каквото ти се каже, а кражбата на пари е много сериозно нещо. Днес ще е от вкъщи, утре от другаде. Явно се стресна и засега дружи с нормални и непроблемни деца.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 10 493
От сигурен източник знам, че момичето е било арестувано неведнъж за притежание на наркотици и шофиране в нетрезво състояние, отнета и е шофьорската книжка.


А не се ли страхуваш да не се подведе дъщеря ти и да се подхлъзне, подведена от приятелката?

# 9
  • Down south
  • Мнения: 7 634
Страхувам се и то много Sad
 Обсъждали сме темата неведнъж, но не искам да налагам забрани, защото ако иска да се види с това момиче ще го направи. Предпочитам да имам поглед върху нещата, чрез споделеното от нея.

При нас е малко сложно, аз пътувам много и практически съпругът ми е лошото ченге, аз изпълнявам по-скоро ролята на довереница, която признавам, използвам за маневри по наше, мое и на баща и усмотрение.
Не искам да налагам забрани, предпочитам да обръщам внимание на преценките и защото след време ще отиде в колеж, друг щат, вече е почти избран и ще бъде свободна да върши, каквото пожелае.
Искам да вярвам, че ще се справи.

Много е сложно, много Sad

# 10
  • Мнения: 3 987
Аз деца нямам, но си спомням моята майка как ми е забранявала да излизам/общувам с "неподходящи" според нея деца и след време тинейджъри. Като пораснал човек голяма част от тези деца и тинейджъри сега са ми много добри приятели, и дори тогава да е имало нещо "неподходящо" сега тези хора се оказаха много по-смислени и стойностни от доста от тези, които майка ми е одобрявала и поощрявала. Част от тях наистина не ставаха нито тогава, нито сега, но пък и голяма част от тях се оправиха, а някои въобще не са били такива, за каквито родителите ми са си мислили. Сама си достигнах до изводите с времето - кой си заслужава, кой - не. Съответно забраните по никакъв начин не ме спираха, само станах по-изобретателна в лъжите и криенето.
Кажете, обяснете и до там. Забраните няма да помогнат, само ще бъде по-зле ако някога, не дай си боже, се случи нещо. Вместо да дойдат и да ви обяснят какво е станало, ще се крият, и ще се страхуват - "ох, наруших забраната, как да кажа сега" и ще влошават положението.
Вместо да забранявате - обяснявате как да се погрижи за себе си в ситуация, в която го разплакват, или предлагат алкохол/наркотици и т.н. Ама не с - "не трябва да пиеш, защото е лошо" а по такъв начин, по който точно вашето дете ще приеме информацията. Винаги давам за пример едно такова обяснение на майка ми, когато съм била малка. Зимата да не се ближат ледените висулки от гаражите.  На другите деца им беше казано стандартното "недей маминото, че ще настинеш". На мен майка ми кратко и ясно ми каза "По покривите акат птичките, акото се стича с водата по покрива и замръзва на висулки. Ближи, ако ти се ближе." 
Трябва  да бъде нещо, което точно вашето дете ще го стресне, ама това вече трябва да си го разберете сами, какво точно е.
Едит: С примера на момичето и парите, взети от вкъщи. И такъв момент имах. Вместо забрани и скандали, майка ми ме взе под ръчичка, заведе ме при девойката вкъщи и ме накара да си поискам парите обратно от родителите и, защото не са били мои, а на баба ми. Такъв срам брах, така пелтечих и мрънках, рев, сополи. И не посегнах повече, и сама си спрях с девойката да се виждам...

# 11
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Дъщеря ми също имаше подобно приятелство. Момичето беше с три години по-голямо, но беше много манипулативно, а моята страшно се водеше по нея.
Стигна се до там, че я накара да вземе пари от вкъщи и да ѝ ги даде. Тогава чашата преля и забраних изрично всякакви контакти с това дете. Преди това ияеше за други неща, а нашата много слушаше,беше като кученце. Става въпрос за уж невинни неща - какви маратонки да си поиска от нас, каква блуза да носи, къде да си играят, на какво да си играят, с кого да дружат. Нашата изпълняваше всичко и с говорене нищо не постигнах.

Абсолютно същата история. 'Колелото ти не струва,трябва да купиш БМХ'', 'маратонките ти са фалшиви'.....

# 12
  • Мнения: 12 473
Интересна тема. :eace:
Макар засега да нямам оплаквания или притеснения. Praynig

# 13
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Нервен хамстер майка ви е интелигентна жена.

# 14
  • Мнения: 81
Паричките се върнаха, аз също я накарах да иде и да си ги поиска. Но не бях с нея, оставих я сама да се оправи.
Честно казано много се уплаших таткото също, днес я кара да краде пари, утре ще я накара да се катерят по строежи, или не дай Боже по вагони, както беше модерно тогава когато стана това с парите.
 Едно е да ближе висулки, друго да тръгне по изоставени вагони и да се качват по тях. Не мога да ѝ кажа "виж мами, опасно е защото може да те тресне токът, пък ти ако щеш се качвай".
На такава възраст беше, че сама не можеше да прецени кое е опасно и кое не е. Важното беше кой е готин и кой не е.
Сега порасна малко и започна да разсъждава и сама. "С това дете не искам да играя, много се подиграва на всички, там не искам да ходя, не ми е безопасно" и тн.

Според мен подходът е според възрастта. Имаше моменти в които си мислеше, че ние само си бърборим глупости за опасности и неподходящи места. Просто нямаше шанс да ни се върже- другите го правят и нищо им няма. Сега вече е много отворена за диалог и се вслушва повече, обсъжда ако нещо ѝ се стори грешно, търси обяснение защо според мен това е опасно. Сега вече не забранявам, а обсъждаме, но преди съм забранявала и не бих казала, че беше грешка, поне с нашето дете.

Радвам се, че с възрастта стават по-отговорни.

Последна редакция: пн, 04 сеп 2017, 21:37 от donichka15

Общи условия

Активация на акаунт