На кратко да разкажа какво ме мъчи.
Синът ми този месец ще навърши 12 г. В нашия вход има едно дететнце, с което са заедно долу-горе от както са се родили. Това дете е доста умно и хитро, още от съвсем малко имаше невероятния талант да измисли и да сътвори щуротия от която излизаше сух и все някой друг го отнасяше.Но да кажем малки бяха, не са им били чак толкова фатални белите. Не ми харесваше също, че търсеше сина ми само когато няма с кой друг да играе и доста често го е унижавал пред другите и моя се е прибирам разреван.
И на фона на всичко това моя хубавец умира да му е приятел.
Та бяха малки и белите не бяха фатални, но идва времето когато са достатъчно големи, за по-сериозни провинения.
Синът ми по принцип излиза да играе до близкото училище, което е на 10-тина метра, миналия месец въпросното дете го е завело в съседния квартал и са се качвали на някакъв строеж, подивях и му забраних да ходи там. Обаче от цялата забрана се стигна до лъжа. Вчера ме излъга, че не е ходил в този квартал. Говоря, говоря, обяснявам, че е опасно, а пикльото ми заяви , че там с това дете бил щастлив .
И сега съм в шах, забраната води до лъжа, не мога да го убедя, че не вярвам на това дете. В същото време съм на тръни докато е с него.