Относно раждането

Браво много добре казано..Подобни са и моите мисли ,но не знам дали щях да ги изложа така добре...И аз минавах през различни фази ,а сега в 9м най-много се лашкам от едно състояние в друго..Аз също се опитвам да се настроя позитивно..дано успея.Най-важно наистина е бебето да е добре и ние да се възстановим бързо,че да се грижим за нашите дечица.
Успех на всички!!

Здравейте, извинявайте че се намесвам в темата. Тези страхове ги изпитвах и аз, но когато ме приеха да раждам ми беше някак си като отстрани - все едно се случва на друг човек. Самото раждане при всеки протича различно - при мен не болеше, но когато видите малкия човек, когато ви хване пръста ... това е уникално преживяване. Болката се забравя бързо - горе долу на 5 ден. Желая Ви успех.

 Поздравления..! и аз искам да мисля позитивно - без лоши мисли и всичко да мине добре.., но честно да си призная все още ми минава какво ли не през главата и колкото по - бнаближава толкова съм по - неспокойна 
 Каквото зависи от МЕН- всичко ще изпълня : ще изтърпя болката , ще бъда силна и благодарна на тоз отгоре защото до сега не съм се доверила все още на никой Доктор и може би това е една от причините за моето разстройване и паника...
 Успех и Късмет на всички бъдещи майки за леко Раждане и здрави Бебчета ! 

Браво момичета!Само така!Трябва да сме силни!

И аз съм уплашена,настройвам се и за секцио(бебока ми е още седалищно),но не  се плаша толкова от болката а от това дали бебока ще е добре.Затова и аз се моля всеки ден просто да са ни живи и здрави малките душички,пък болката ще си мине и ще се забрави.

Браво мила,само така Аз съм раждала вече един път и мога да кажа че не е толкова страшно,когато прегърнеш бебето всичко се забравя.В момента даже въобще не се замислям какво ще бъде раждането,дали ще е по лесно от първия път или потрудно,важно е бебето да е добре.После когато всичко мине и започнеш да се грижиш за детето си ще си мислиш че раждането е песничка,защото най трудното е да отгледаш един мъничък човек,да се грижиш добре за него,да му дадеш добро възпитание.Успех и стискам палци.

Точно така! Раждането е един труден ден от нашия живот, а след него започва истинското изпитание - да държиш в ръцете си малкото беззащитно същество, да се отдадеш изцяло на неговото добруване, да му дадеш образование, да го възпиташ така че да бъде пълноценна личност и т.н.
Наистина трябва да мислим позитивно, наистина сме благословени!
Леко раждане на всички момичета и прекрасни здрави бебчовци! 

Много хубави думи, дават ми кураж. Когато ги чета чуствам, че ставам по-силна  , но понякога ме обвземат едни такива мисли    .... дали рита достатъчно често, дали му е добре, а и вече нямам търпение да си я видя и прегърна  Сигурно не съм единствена
Раждането ще го издържа някак си макар, че съм си помисляла дали няма да изглеждам "слаба" и страхлива ,но ето че има хубави теми и , за което много благодаря!
Стискам палци на всички мами.

Браво Вили!  Наистина точно, когато сме изпълени със страхове и съмнения се нуждаем от позитивни мисли и теми като тази. Четейки това и нашите страхове ще изчезнат, или поне се надявам да намалеят с наближаването на раждането.
Аз например, все по-често питам мъжа ми вечер: "Наистина ли ще си имаме бебе?" Въпреки, че ще родя след броени дни, все още не мога да повярвам на чудото което се случва и сякаш големия ми корем не го показва, а се нуждая от потвърждение.
Мисля, че не ни е страх само от раждането, а и от това дали ще сме достатъчно добри майки за нашите деца.
Макар, че и аз съм изпълнена със съмнения, едновременно с това съм и почти сигурна, че ще сме най-добрите за нашите малки душици.
Само да са живи и здрави, ние ще дадем всичко от себе си.

Здравйте смели майчета,
Може би всички ни тормозят едни и същи мисли.Радваме се когато разберем, че сме бременни, а после сякаш неможем да повярваме и гаденето и повръщането са ни като стомашни неразположения в един момент обаче усещаме първите движения на бебчовците и сякаш тогава за осъзнаваме, че в нас се расте нов живот, че най великото чудо на природата се е случило, че ние сме богоизбрани,че ние сме от тези щасливки на които им се е случило най-прекрасното нещо - да дарим живот.С всеки изминал ден тревогата за нашите деца расте. Постоянно си задаваме въпросите Бебчо мърда ли достатъчно? Дали се развива нормални?Дали му е добре?Всичко с него дали е наред? и колкото повече наближава времето нашите деца да поемат първата си глътка въздух , толкова повече нашите тревоги растат и като че ли неможем да повярваме, че от порасналите коремчета, които помрадват от време на време ше се появи едно малко гукащо човече, което ще усмисли и ощасливи нашият живот, което ще ни казва най-прекрасната дума на света МАМО и което ще ни обича с най - чистата и искрена любов,което ще има нужда от нашата закрила и заради което ние ще трябва да сме силни дори и когато се чувстваме на края на силите си.
Заради всички тези прекрасни неща които ни очакват мили момичета си заслужава да изтърпим болката на раждането, защото това ще бъде най-сладката болка в нашият живот,а щом господ е решил,че сме достойни да станем майки няма как да не се справим.

Май се поувлякох с моите писания.Пожелавам кураж на всички и щастливи и здрави дечица.

Здравйте майчета, 
и аз съм за Позитивното мислене. Моя доктор се опитва да ме разубеди да не раждам секцио а по нормален път, защото секциото повече боляло.
Аз му казвам не ме интересува колко боли аз така съм решила  с секциото и така ще си раждам.

Много хубави думи сте изписали всички, майчета! Присъединявам се към всички ви за позитивните настроения и мисли! Мисля, че са ни от позла на всички, още повече, че лошите мисли и чуства не водят до нищо добро, а освен това са си загуба на време.
Усмихвайте се,  н али ще ставаме мами, а какво по-хубаво от това на света - да дариш живот някому.

И аз мисля, че това е най-важното - да се мисли позитивно. Не, че и мен не ме е било страх, даже много си ме беше страх.

Само така момичета!Нека сте заредени само с позитивни мисли.Наистина болка има,но веднага щом видиш малкия човек забравяш всичко.