Започва така - 22 години приятелство , 6 години любов и щастие, резултата е прекрасно дете на 1,2 год. и болезнена раздяла. Задавах си много въпроси, на някои намерих отговори на други не. От 2 месеца съм сама, но не съвсем- имам много приятели, които не ме оставиха, приятели които са общи и на двамата, но взеха мойта страна. С бившия се виждаме по-често отколкото ми се иска, но го виждам ,че много страда и ми се иска да му помогна , но той сам избра как да живее. Още го обичам , но съм прекалено наранена за да простя и забравя, желая го , но никога не бих му го казала. Около мен има много мъже , но не мога да се престраша и доверя, май ми е рано.
Та това е историята. Живота продължава.
Та това е историята. Живота продължава.
После ще ти е чудно... 
