Какво произлиза от срещата с биологичната майка?

  • 2 339
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 77
Мили наши прекрасни осиновени деца, които сте намерили биологичния си произход, какво ви дава срещата с биологичната майка, какъв отпечатък оставя тази среща, как се променят нещата след това, как се чувствате? 
За мен като осиновител е важно да си изясня как могат да се развият тези взаимоотношения.

# 1
Всички ние, осиновени хора с трепет очакваме да открием своя произход. Отдаваме на това си желание много време и сили. Издирваме по всякакви пътища и носим в себе си желанието да открием биологичната си майка, да разберем как и защо сме заченати, да узнаем своята история  stork-girl
В това издирване мислим за срещата, но не си даваме ясна представа по какъв начин и как ще я проведем. Казваме си, че когато я открием ще му мислим или мислим че ще я проведем по един начин, но когато дойде момента се оказва че нямаме идея как да проведем такава среща, какво да кажем..  Thinking
Мили мои приятели, когато стигнете до този момент не оставайте сами. Потърсете мнение от всички близки хора около вас. Аз постъпих така и не сбърках. Събрах групата за взаимопомощ на Българската асоциация „Осиновени и осиновители” с молба да ми помогнат да планираме тази среща. Разговарях многократно с майка си, която ми даде много мъдри съвети. Премислих всичко което успях да чуя и усетя през тези дни.
Срещата мина успешно и не бих казала, че мога да дам упътване за това как да се провеждат тези срещи.Всеки случай е индивидуален. Важното е да не се тръгва с омраза и желание за мъст.
Как се промениха нещата ли? Ами сега вече знам своята история, така както всички останали хора. Знам на кого съм била кръстена и защо, знам защо съм била оставена за осиновяване, знам какви са наследствените заболявания в рода на биологичната ми майка и видях образа си не в огледалото а в реалността.
Иначе живота си продължи да си тече така както преди.Оставих в миналото онзи копнеж да открия един човек с който съм била свързана 9 месеца. Сега се чувствам приземена  и съветвам всички които имат желание да потърсят, да го направят без значение какво ги чака там.
diidi,
за мен никога не е имало друга майка освен моята майчица.Въпреки, че открих жената, която ме е родила за мен тя остава една непозната. Сега се чуваме по телефона, виждаме се от време на време и толкова  Simple Smile
Надявам се, че заедно с мен е получила спокойствие и тя, защото е разбрала, че детето което е оставила за осиновяване е живо и здраво и е попаднало при добри хора.Един от мотивите ми да издиря тази жена бе и това - да и кажа, че съм щастлива и не и се сърдя, защото усещах, че се тревожи. Ако сега трябва да избирам къде да живея отново бих избрала да съм осиновена в същото семейство където израстнах- при моите мама и татко  Flowers Rose

# 2
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
 newsm51 Flowers Bouquet за теб gery_b Много мъдри разсъждения и постъпки  smile3501 Браво на твоите родители за това,че са отгледали една разумна,добра и достойна дъщеря  newsm10

# 3
  • На небето
  • Мнения: 5 530
gery_b това което си написала е страхотно. Много осиновени деца се плашат от неизвестното и не смеят да се ровят в миналото. Браво за смелостта ти.

# 4
  • Мнения: 625
  Още не съм осъществила подобна среща,но не ме е страх,защото едва ли е възможно да ме разочарова повече,от това ,което веднъж е направила!Когато не очакваш нищо,няма как да те заболи.

# 5
  • Мнения: 127
Браво gery_b!Дано всеки осиновител се справи така добре както твоите родители.И на тях браво.
diidi аз знаеш,че не търся.Това не ме интересува.Но ако се видим с БМ ,сигурно бих постъпила като gery_b,ще се запознаем и ще си поговорим.Аз не си я представям,камо ли да я мразя  bouquet

# 6
  • Мнения: 3 164
Гери, голямо БРАВО  bouquet

# 7
  • София
  • Мнения: 533
Гери, БРАВО и от мен!  newsm51

Мисля, че отговорът на Гери много добре изразява преживяванията на осиновения след срещата с биологичната майка.

"Всички ние, осиновени хора с трепет очакваме да открием своя произход. Отдаваме на това си желание много време и сили. Издирваме по всякакви пътища и носим в себе си желанието да открием биологичната си майка, да разберем как и защо сме заченати, да узнаем своята история."

Според психолозите и психотерапевтите в световен мащаб срещата с биологичната майка е истински катарзис. Срещата най-накрая те среща с реалността, слага край на фантазиите, илюзиите, страховете и съмненията. Получаваш отговор на неотговорените си въпроси, които са изпълвали мислите и сънищата ти от момента, в който си разбрал че си осиновен. Вече не се питаш как си заченат, на кого приличаш, защо си даден за осиновяване, чии гени носиш в кръвта си.

Какво ти дава тази среща? Дава ти възможността да интегрираш себе си, да събереш разпръснатите парченца от идентичността си, да подредиш живота си и същността си. Дава ти ново начало...

Срещата и предшестващото я търсене са изпълнение с много страх за голяма част от осиновителите. Осиновеният също се страхува от тази среща, от това каква ще е реакцията на майката, дали няма отново да бъде отхвърлен. Но много по-силен е страхът на осиновителите. Те се измъчват от съмнения дали детето им няма да пожелае да остане при биологичната си майка, дали няма да хареса нея повече, тревожат се, че едва ли не изведнъж то ще ги забрави... Практиката показва точно обратното - след срещата с биологичната майка, обикновено детето или вече порасналият възрастен осъществяват още по-силна връзка с осиновителите си, разбира се - ако те са били подкрепящи и разбиращи потребността му да намери своите корени.

Вероятно на много родители им се иска биологичните родители да не съществуват, осиновеното дете да бъде само и единствено тяхно... Но реалността е различна. Осиновеното дете има две семейства, две майки и двама бащи.  Колкото по-рано осиновителите приемат тази истина, толкова по-безболезнено ще преживеят търсенето, срещата и контактите с биологичната майка/семейство.Добре е родителите да знаят, че в сърцето на осиновеното дете винаги ще има място за биологичните родители. Ако осиновителите се опитват да се конкурират с биологичните родители за любовта на детето, това само би издигнало бариери в отношенията им с него.

Много от вас харесаха 20-те неща, които всяко осиновено дете иска родителите му да знаят. Нека ви припомня някои от тях:

6.„Това, че не говоря за биологичното си семейство, не означава, че не мисля за тях.”

7.„Искам вие да поемете инициативата и първи да отваряте темата за моето биологично семейство.”

8.„Имам нужда да зная истината за своето зачеване, раждане, истината за историята на биологичното ми семейство – независимо колко болезнени може да се окажат детайлите.”


20. „Дори и да реша да потърся биологичното си семейство, винаги ще искам вие да сте моите родители!”

# 8
  • Мнения: 1 652
Мила Гери, поздравления за твоята постъпка, която за мен е с много висока духовна оценка. Поздравления и за родителите ти. В живота си всеки минава през различни изпитания- големи и малки. Това е едно от най-големите, което си минала. Това е чистота и зрялост на душата. Имаш ги от родителите си.
Дано и тази, която те е родила, да е намерила поне малка утеха, че детето, което е оставила е отгледано добре и е един успял и щастлив човек.

Дай Боже повече житейски примери като вашия!Те дават кураж и носят радост! Hug

# 9
  • Мнения: 77

Мила Гери, благодаря ти за смелостта да споделиш едно толкова лично преживяване. Надявам се твоят положителен, градивен,  може би и изстрадан показателен опит бъде опора за много порастващи осиновени деца, а зощо не и на другите две страни в осиновителния процес.
Ще бъда много горд осиновител, ако един ден чуя от сина си изречение като последното в твоя постинг:
"Ако сега трябва да избирам къде да живея отново бих избрала да съм осиновена в същото семейство където израстнах-при моите мама и татко"

Благодаря на Марияя7 и на mar_mar за изразената позиция.

Благодаря на Теа_  за високопрофесионалната намеса - Теа очаквам с нетърпение новите материали, с които обеща да ни запознаеш, а аз обещавам старателно да се уча.

Благодаря на всички мили момичета, които се включиха по темата.

# 10
  • София
  • Мнения: 533
Диди, благодаря ти за милите думи Simple Smile Надявам се скоро да ми остане време да преведа още неща.

Аз лично не се съмнявам, че прекрасният ти син е много горд, че има такава прекрасна майка и че ви предстоят много, много щастливи мигове!

Последна редакция: чт, 04 май 2006, 08:18 от Tea_

Общи условия

Активация на акаунт