След темамата биологични родители много мислих и неможах да измисля една основателна причина за този отказ. Вярно че в България социалния статус е много нисък но нима не намираме начин някакси да изплуваме и да се справим. Това отпада като причина. Следващата е че майката след като е забременяла таткото се е покрил. Вече 21 век самотните не са рядко срещано явление, някой избират това защото държавата предоставя на тях повече възможности отколкото на другите. Много от тях под влиянието на родителите си вземат решението и първият въпрос при такива случай е какво ще кажат хората. Все още шетаме на хорското мнение а хората говорят 3 дни докато си намерят друга тема за обсъждане. Другият довод е когато в семейство има повече от две деца и следващото е нежелано както е станало с моето бебче. Коя майка ще направи избор между децата си и ще каже това искам а това не искам. Не трябва да забравяме нашите баби които са раждали 5-6 деца в онези трудни времена и работили са на полето. На тях не им ли било трудно. Аз не мога да намеря основателна причина и ако вие намерите нека да я обсъдим дали е такава.
- Публикувана: 17 апр. 2006, 10:14 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2006, 12:35 ч.
една основателна причина за отказ от дете
Ако родителите са много млади /14-15г/. Тогава дете би гледало дете. Но не като по-голяма сестра, а като майка. Не ми се вярва да се справи - психически. Ако е отхвърлена от родителите си, от таткото, от всички роднини? Дали би имала куража да си го гледа? Та те са си деца на тази възраст. Не оправдавам, но бих разбрала такова момиче...
Аз смятам, че по големия процент са социално слаби хора. Които себе си не могат да гледат пък камо ли едно бебе, което има къде по големи нужди. Но мисля, че се дължи на манталитета на хората не са достатъчно образовани за да се пазят, като не могат и не искат да гледат деца. Жени които не са достатъчно узрели да поемат отговорност за действията си.
А това, че бабите ни едно време са гледали по 5 и повече деца, се дължи на факта, че са живеели на село и са си произвеждали храната. Къде по лесно е от колкото да живееш в града и да купуваш всичко. Не че ги оправдавам, причината се дължи в по горното което писах, щом не можеш да го гледаш не го прави.
А за децата които забременяват, ще кажа само едно. Щом се поели отговорност да водят полов живот ще трябва и да носят последиците от това, евентуално дете. Щом се чувстват достатъчно узрели да правят секс на по 13-14г. ще трябва и да си берат това което са пожънали. Чувстват се големи да водят полов живот, а за отглеждането на дете се чувстват малки. Това е абсолютно безотговорно поведение. Но до голяма степен и родителите са виновни, че не са възпитали децата си правилно, да са отговорни и разумни в постъпките си.
Ако моята евентуална дъщеря, забременее на 14-15г., няма да и позволя да махне или изостави детето. Ще трябва да носи отговорност за действията си. Ще и помагам в отглеждането, но тя ще трябва да разбере, че всяко действие си има последици, било то добри или лоши.
Не знам защо отказват децата си, аз чуждо дете, ще отгледам, но няма да го изоставя.
Друга причина може да е извъън брачно дете. Бях чела за една жена която има 3 деца, забременява от любовника си, ражда детето в къщи и го обива пред мъжа си по особено жесток начин.
А това, че бабите ни едно време са гледали по 5 и повече деца, се дължи на факта, че са живеели на село и са си произвеждали храната. Къде по лесно е от колкото да живееш в града и да купуваш всичко. Не че ги оправдавам, причината се дължи в по горното което писах, щом не можеш да го гледаш не го прави.
А за децата които забременяват, ще кажа само едно. Щом се поели отговорност да водят полов живот ще трябва и да носят последиците от това, евентуално дете. Щом се чувстват достатъчно узрели да правят секс на по 13-14г. ще трябва и да си берат това което са пожънали. Чувстват се големи да водят полов живот, а за отглеждането на дете се чувстват малки. Това е абсолютно безотговорно поведение. Но до голяма степен и родителите са виновни, че не са възпитали децата си правилно, да са отговорни и разумни в постъпките си.
Ако моята евентуална дъщеря, забременее на 14-15г., няма да и позволя да махне или изостави детето. Ще трябва да носи отговорност за действията си. Ще и помагам в отглеждането, но тя ще трябва да разбере, че всяко действие си има последици, било то добри или лоши.
Не знам защо отказват децата си, аз чуждо дете, ще отгледам, но няма да го изоставя.
Друга причина може да е извъън брачно дете. Бях чела за една жена която има 3 деца, забременява от любовника си, ражда детето в къщи и го обива пред мъжа си по особено жесток начин.
Дори и извънбрачна връзка не е причина за отказ от детето което си родила. След като живееш с един човек и споделяш с него трудни и хубави моменти би следвало и в такъв момент да е до теб и заедно с теб да сърба попарата.
Стотици пъти съм се питала, кой са тези, които в 21-ви век допускат да родят и изоставят дете. Що за майка на момиче би причинила подобно нещо на 15-16 годишната си дъщеря?! Аз съм мислила как бих постъпила, ако дъщеря ми се прибере от училище и ми каже, че е бременна-реална ситуция за всяко момиче, та каквото и ще да е възпитанието й.
Причините да изоставят децата си вероятно са много и сложни или прозаични и прости.
Но нека не забравяме, ако ги няма тях с техните причини, няма да ни има и нас щастливите майки на тези деца. Както не веднъж писах аз съм Й благодарна за прекрасното дете, което расте в къщи, не я съдя, съжалявам я, и съм й пожелала цялото щастие на света.
Причините да изоставят децата си вероятно са много и сложни или прозаични и прости.
Но нека не забравяме, ако ги няма тях с техните причини, няма да ни има и нас щастливите майки на тези деца. Както не веднъж писах аз съм Й благодарна за прекрасното дете, което расте в къщи, не я съдя, съжалявам я, и съм й пожелала цялото щастие на света.
Няма какво да се чудим.Нещата просто се случват.А защо не си представим,че тези деца трябва да се родят и да бъдат наши.И понеже ние не можем, се намират други които да го направят.В предишни теми Дарена беше казала,че това са кармични връзки.Не се ли запитвате,за други ситуации,дали толкова правилни решения вземаме? 
.След това,според нас,зажаднелите за детска усмивка жени, няма основателна причина за отказ от дете,но какво се случва на тази която го прави...Най-вероятно причините в този момент за нея са много основателни.Има много случаи в които родилата го изтърсва като котка и побягва и не иска и да мисли за това и тя най-вероятно си има основателна причина.Не всички жени които изоставят децата си са мъченици.Има хора - дебили по природа.Със страх установявам,че човек се ражда с готов характер и той може да е зъл.От голямата палитра от характери,която природата е сътворила,има милион причини,хората да постъпват как ли не.Изоставянето на деца го има от много отдавна-древно е,и ще го има още дълго,защото хората се променят много бавно. 
.След това,според нас,зажаднелите за детска усмивка жени, няма основателна причина за отказ от дете,но какво се случва на тази която го прави...Най-вероятно причините в този момент за нея са много основателни.Има много случаи в които родилата го изтърсва като котка и побягва и не иска и да мисли за това и тя най-вероятно си има основателна причина.Не всички жени които изоставят децата си са мъченици.Има хора - дебили по природа.Със страх установявам,че човек се ражда с готов характер и той може да е зъл.От голямата палитра от характери,която природата е сътворила,има милион причини,хората да постъпват как ли не.Изоставянето на деца го има от много отдавна-древно е,и ще го има още дълго,защото хората се променят много бавно.
Включвам се в темата, понеже съм ставала свидетел на подобни терзания- дали да бъде родено едно дете и дали да бъде отгледано. Знам,че не е за вярване но наистина има много хора, които са напълно сами- нямат вече родители, малцина приятели
(от които едва ли някой би се нагърбил с финансова помощ) дори и да има жилище, образованието не винаги позволява добре платена работа, и тука идва аргумента- за безотговорното поведение при полов живот, позволило забременяване( ама колко деца са на тоя свят, понеже се е скъсал презерватива...)и някой ще каже ами да е направила аборт- е да ама, ако въпоросния "татко" първоналчанално е обещавал подкерпа и размисли в 4 месец... и аз съм го казвала толкова пъти на приятелки- като има за вас ще има и за детето, но сега като гледам с колко пари на месец едвам се оправям....
Моля ви не ме разбирай те погрешно, аз по корем с е влачих дето е казва, за да си запазя детето, не оправдавам никоя майка оставила своето, просто си мисля, че наистина има безизсходни ситуации и не е невъможно едно момиче в такова положение, да не може се справи, а ако се прибавят и всички психологически тежести, гнева че си отхвърлен и понякога дори гнева към нежеланото дете, който може да е напълно ирационален, но го има........
Но най ми допада мисленето на Дрена- наистина вярвам,че има карма в това да станеш майка на детете, което не си родила, както и във всяко друго житейско изпитание.
Имаше един разказ за "малката" душа... не го помня в подробности, но тази душа толкова много искала да знае какво е да си любов и започнала да пита Бог- кажи ми какво е да си любов.... и тогава друга нейна сродна душа й казала" за да разбереш какво е любов, трябва да изпиташ всички чувства и голямо страдание и един ден, когато се върнеш на земята, за да бъдеш душа на някого, аз ще дойда и ще направя нещо много ужасно, нещо, което много ще те нарани, но само след това ти ще разбереш какво е наистина да обичаш, тогава си спомни за мен, защото аз ще се пожертвам и ще бъда в този живот една ужасна и греховна душа, за да ти позволя на теб да познаеш любовта...."
(от които едва ли някой би се нагърбил с финансова помощ) дори и да има жилище, образованието не винаги позволява добре платена работа, и тука идва аргумента- за безотговорното поведение при полов живот, позволило забременяване( ама колко деца са на тоя свят, понеже се е скъсал презерватива...)и някой ще каже ами да е направила аборт- е да ама, ако въпоросния "татко" първоналчанално е обещавал подкерпа и размисли в 4 месец... и аз съм го казвала толкова пъти на приятелки- като има за вас ще има и за детето, но сега като гледам с колко пари на месец едвам се оправям....
Моля ви не ме разбирай те погрешно, аз по корем с е влачих дето е казва, за да си запазя детето, не оправдавам никоя майка оставила своето, просто си мисля, че наистина има безизсходни ситуации и не е невъможно едно момиче в такова положение, да не може се справи, а ако се прибавят и всички психологически тежести, гнева че си отхвърлен и понякога дори гнева към нежеланото дете, който може да е напълно ирационален, но го има........
Но най ми допада мисленето на Дрена- наистина вярвам,че има карма в това да станеш майка на детете, което не си родила, както и във всяко друго житейско изпитание.
Имаше един разказ за "малката" душа... не го помня в подробности, но тази душа толкова много искала да знае какво е да си любов и започнала да пита Бог- кажи ми какво е да си любов.... и тогава друга нейна сродна душа й казала" за да разбереш какво е любов, трябва да изпиташ всички чувства и голямо страдание и един ден, когато се върнеш на земята, за да бъдеш душа на някого, аз ще дойда и ще направя нещо много ужасно, нещо, което много ще те нарани, но само след това ти ще разбереш какво е наистина да обичаш, тогава си спомни за мен, защото аз ще се пожертвам и ще бъда в този живот една ужасна и греховна душа, за да ти позволя на теб да познаеш любовта...."
Вярно е че ако всички мислят като нас няма да ги има децата които да ни радват. Аз също казвам Господ здраве да и дава на тази майка която ме направи мен майка. Но пак си задавам въпроса какво сърце е имала за да го изостави. След като осиновяването на моето бебче стана тема на приказки моя съседка сподели със мен че нейното дете кото е вече на 16 години също е осиновено. Навремето тя като ученичка е родила и е изоставила детето си (незная по какви причини) и ето и тя като нас. Дори сега като виждам какви грижи полага за детето си не я оправдавам за това което е направила преди. За кармата съм съгласна.
аз ОПРАВДАВАМ майка която е оставила детето си за ОСИНОВЯВАНЕ! Не оправдавам жена родила дете и захвърлила го в институцията като мръсен парцал без право на щастие някой ден!
Иначе съм жена строго против това да се стига до положение да се остави дете - аз мисля, че бих направила аборт поне до 5-ти мисец - ще си платя! само и само детето а не страда.
Но приемам че нещастието се е случило на някой, чиито етични норми забраняват да бъде премахнат ембриона- бих разбрала жена родила и позволила някой др да отглреда детето й като свое.
НО пак казвам - ПРЕЗИРАМ жени оставили децата си, но нежелаещи те да бъдат осиновени! Таво е подло, гадно и направо гаргара с детето!
Иначе съм жена строго против това да се стига до положение да се остави дете - аз мисля, че бих направила аборт поне до 5-ти мисец - ще си платя! само и само детето а не страда.
Но приемам че нещастието се е случило на някой, чиито етични норми забраняват да бъде премахнат ембриона- бих разбрала жена родила и позволила някой др да отглреда детето й като свое.
НО пак казвам - ПРЕЗИРАМ жени оставили децата си, но нежелаещи те да бъдат осиновени! Таво е подло, гадно и направо гаргара с детето!
ОПРАВДАВАМ всеки, който по една или друга причина не се чувства способен да гледа детето си и го е дал за осиновяване. НЕ ОПРАВДАВАМ тези, които не държат на децата си и не могат да се грижат за тях, но не им дават шанс да намерят семейство, а ги подхвърлят от интерната в интернат или ги оставят да се оправят сами на улицата.
Но НЕ РАЗБИРАМ жените, които 9 месеца са чувствали как в тях расти детето им и са го оставили. Изключение: когато то е било резултат от изнасилване.
И не мога да ги съдя. Никой не знае какво им е било, когато са взели решението си. Но бих ги осъдила, ако след години променят решението си.
Но НЕ РАЗБИРАМ жените, които 9 месеца са чувствали как в тях расти детето им и са го оставили. Изключение: когато то е било резултат от изнасилване.
И не мога да ги съдя. Никой не знае какво им е било, когато са взели решението си. Но бих ги осъдила, ако след години променят решението си.
мдааа- много сложен е живота. Както каза една мама преди време- не знаеш какво ще ти поднесе. Основателна причина? Всеки има основателна причина, която оправдава постъпките му, дори да не е толкова основателна за друг. Обикновенно тази причина не е сама, а цяло стечение на обстоятелствата. Много майки гледат сами децата си- да, но трябва да са узрели психически за това, а дали са на 15-17 - 40 години- няма значение, макар, че на 40 се случва по- рядко да не узреят за майчинството. Но благодарение на благоразумието на тези жени и преценката има, че няма да се справят - много родители, които не могат да си родят имат щастието да отглеждат съкровището на тази жена. Повечето жени отказали се от децата си в един момент осъзнават загубата си и я преживяват до гроб. Но тези майки са направили това което може да направи само една майка- най- доброто за детето си. В случая подписан отказ. Не мога само да разбера, жените, които оставят децата си за отглеждане- не ги търсят с години и все пак не им дават шанс. Защото да оставиш дете за отглеждане без отказ и да не се сетиш повече за него е безотговорно от където и да го погледнеш.Това може би е някакво първично подсъзнателно успокоение, че не са се отказали от детето си, но това е само във вреда на самото дете.
Мисля, че въпросът за точните причини заради, които се оставят деца не е толкова важен.
Мисля, че е по- важно да се възпитава в обществото и в т.ч. и бъдещите майки, които ще се откажат от децата си, че трябва да се вземе трезво и отговорно по отношение на детето решение. А също така и обществото да приеме за нормално отговорното решение на жената оставила детето си. По- добре е от това да направиш аборт-според мен, защото ще ощастливиш някого със отгледаната в корема ти радост. Ако това го има заложено във възпитанието ни, тази жена няма да страда толкова за решението си, защото знае, че е направила най- доброто за детето си, според възможностите си. Няма да страда и детето след време, защото знае, че е специално и не е изоставено, а е направено най- доброто за него.
Има обаче дъъълго да пътуваме към тази приказна страна......
Мисля, че въпросът за точните причини заради, които се оставят деца не е толкова важен.
Мисля, че е по- важно да се възпитава в обществото и в т.ч. и бъдещите майки, които ще се откажат от децата си, че трябва да се вземе трезво и отговорно по отношение на детето решение. А също така и обществото да приеме за нормално отговорното решение на жената оставила детето си. По- добре е от това да направиш аборт-според мен, защото ще ощастливиш някого със отгледаната в корема ти радост. Ако това го има заложено във възпитанието ни, тази жена няма да страда толкова за решението си, защото знае, че е направила най- доброто за детето си, според възможностите си. Няма да страда и детето след време, защото знае, че е специално и не е изоставено, а е направено най- доброто за него.
Има обаче дъъълго да пътуваме към тази приказна страна......
Аз не съм съгласна,че е по добре да родиш вместо да направиш аборт.
Не одобрявам аборта,но смятам,че е по доброто решение пред това да избираш дали заедно с детето да живеете в мизерия или да го дадеш за осиновяване.Незнам какво сърце трябва да имаш за да се отречеш от собственото си дете.9 месеца си го носил,родило се живо и здраво и да кажеш "Не,не го искам поради еди каква си причина". За мен няма нито една основателна причина. И колкото и странно да ви звуча не доумявам как тези жени заспиват като знаят,че са захвърлили детето си и не се знае дали някой ще го осинови или то ще е нещастно.А тези,който обричат децата си като не им дават право да бъдат осиновени са за
.
А има и такива,който избират пола на детето.Когато етърва ми раждаше нейна съседка роди 5-тото си дете и го даде за осиновяване.Всички родени от нея деца бяха момичета,а мъжа и искаше момче и нито едно не гледаха.
Незнам дали се е родило момче,но това ми изглежда крайно животинско.
Наскоро четох някъде из Нета,че тези,който продавали бебетата си в Гърция печелели повече от бебе-момче.
Не одобрявам аборта,но смятам,че е по доброто решение пред това да избираш дали заедно с детето да живеете в мизерия или да го дадеш за осиновяване.Незнам какво сърце трябва да имаш за да се отречеш от собственото си дете.9 месеца си го носил,родило се живо и здраво и да кажеш "Не,не го искам поради еди каква си причина". За мен няма нито една основателна причина. И колкото и странно да ви звуча не доумявам как тези жени заспиват като знаят,че са захвърлили детето си и не се знае дали някой ще го осинови или то ще е нещастно.А тези,който обричат децата си като не им дават право да бъдат осиновени са за
. А има и такива,който избират пола на детето.Когато етърва ми раждаше нейна съседка роди 5-тото си дете и го даде за осиновяване.Всички родени от нея деца бяха момичета,а мъжа и искаше момче и нито едно не гледаха.
Незнам дали се е родило момче,но това ми изглежда крайно животинско.
Наскоро четох някъде из Нета,че тези,който продавали бебетата си в Гърция печелели повече от бебе-момче.
На една от консултациите, когато ми правеха изследване за синдрома на Даун (17 седмица) се натъкнах на следната ситация:
Влиза майка с дъщеря на около 15 години.
Лекар - гинеколог иска да зададе въпроси към момичето, но на всички въпроси отговаряше майката. На колко години си, коя бременост ти е това, кога беше последната менструация, таткото известен ли е, на колко години е и редовите въпроси при откриване на бременост. Момичето седеше в ъгъла на кошетката и не смееше да продума. "Майката - орлица" сигурно и настървено отговаря на въпросите.
Това, което ме накара да се заслушам беше следното. Докторът пита майката - Вие осъзнавате ли, че дъщеря Ви е бременна в 17 седмица, и ако направи аборт сега може никога повече да няма шанс да забременее? И не мислите ли, че за дъщеря Ви е по-добре да роди и даде за осиновяване това дете? Майката непреклонно отговори - не ме интересуват никакви други възможности, не я искам вкъщата си бременна. В този момент ме обля студена пот, погледнах момичето, а то едвам сдържаше сълзите си, наплашено в ъгъла. Толкова много болка се четеше в тези “детски” очи.
Единствените въпроси, които ми се въртяха в главата бяха от рода на коя майка би постъпила така с дъщеря си? Къде е била, когато дъщеря и е узрявала сексуално, защо никой не и даде шанс да промълви, защо го нямаше таткото в този момент и най-вече как докторите говореха за аборт в тази седмица, като изрично е казано, че изкуственото прекъсване на бременността без медицинско показание се прави не по-късно от 12 г.с.
Зачудих се кое е по-добро за това момиче аборт или да износи детето си и да го даде вследствие за осиновяване? Винаги съм смятала, че е жестоко, безотговорно,
неморално и долно изоставянето на дете в институция, но след тази случка се замислих.... в този момент просто моя свят се преобръна. Не знам дали заради факта, че бяхме в една и съща седмица и знам какво е преживяла през цялото това време, защото аз усещах вече оформилото се човече в мен, любовта, която нарастваше с всеки ден все повече и повече......в този момент за мен правилният избор беше да се запази детето и да се даде последствие за осиновяване, това за мен значеше да се даде шанс на това бебе да живее.
Това ме накара да се запитам при тези случаи къде в пространството стои майката, семейството и какво е правилното решение което трябва да вземат за детето си? Дали родителите не трябва да се вглеждат повече в очите на децата си........
Не мисля, че е правилно да казваме дете отглежда дете. Трябва да се подкрепят тези “деца” и точно от техните родители да бъдат подкрепени да отгледат децата си, да им помогнат, да ги напътсват, просто да ги дарят с усмивка и сила. Не мога да кажа аз каква майка ще бъда, не мога да твърдя, че живота няма да ме постави и мен в такава ситуация, но се надявам винаги да вземам най-отговорните и изпълнени с обич решения за моите деца.
Мисля, че това е една причина да изоставиш дете в дом, но не трябва ли да се направи нещо повече и в такива случаи да се търсят осиновители още по време на бременността. Има доста безотговорни жени, които просто раждат и изостават децата си, но това може да се промени, чрез обществото, тази промяна според мен се възпитава.
Влиза майка с дъщеря на около 15 години.
Лекар - гинеколог иска да зададе въпроси към момичето, но на всички въпроси отговаряше майката. На колко години си, коя бременост ти е това, кога беше последната менструация, таткото известен ли е, на колко години е и редовите въпроси при откриване на бременост. Момичето седеше в ъгъла на кошетката и не смееше да продума. "Майката - орлица" сигурно и настървено отговаря на въпросите.
Това, което ме накара да се заслушам беше следното. Докторът пита майката - Вие осъзнавате ли, че дъщеря Ви е бременна в 17 седмица, и ако направи аборт сега може никога повече да няма шанс да забременее? И не мислите ли, че за дъщеря Ви е по-добре да роди и даде за осиновяване това дете? Майката непреклонно отговори - не ме интересуват никакви други възможности, не я искам вкъщата си бременна. В този момент ме обля студена пот, погледнах момичето, а то едвам сдържаше сълзите си, наплашено в ъгъла. Толкова много болка се четеше в тези “детски” очи.
Единствените въпроси, които ми се въртяха в главата бяха от рода на коя майка би постъпила така с дъщеря си? Къде е била, когато дъщеря и е узрявала сексуално, защо никой не и даде шанс да промълви, защо го нямаше таткото в този момент и най-вече как докторите говореха за аборт в тази седмица, като изрично е казано, че изкуственото прекъсване на бременността без медицинско показание се прави не по-късно от 12 г.с.
Зачудих се кое е по-добро за това момиче аборт или да износи детето си и да го даде вследствие за осиновяване? Винаги съм смятала, че е жестоко, безотговорно,
неморално и долно изоставянето на дете в институция, но след тази случка се замислих.... в този момент просто моя свят се преобръна. Не знам дали заради факта, че бяхме в една и съща седмица и знам какво е преживяла през цялото това време, защото аз усещах вече оформилото се човече в мен, любовта, която нарастваше с всеки ден все повече и повече......в този момент за мен правилният избор беше да се запази детето и да се даде последствие за осиновяване, това за мен значеше да се даде шанс на това бебе да живее.
Това ме накара да се запитам при тези случаи къде в пространството стои майката, семейството и какво е правилното решение което трябва да вземат за детето си? Дали родителите не трябва да се вглеждат повече в очите на децата си........
Не мисля, че е правилно да казваме дете отглежда дете. Трябва да се подкрепят тези “деца” и точно от техните родители да бъдат подкрепени да отгледат децата си, да им помогнат, да ги напътсват, просто да ги дарят с усмивка и сила. Не мога да кажа аз каква майка ще бъда, не мога да твърдя, че живота няма да ме постави и мен в такава ситуация, но се надявам винаги да вземам най-отговорните и изпълнени с обич решения за моите деца.
Мисля, че това е една причина да изоставиш дете в дом, но не трябва ли да се направи нещо повече и в такива случаи да се търсят осиновители още по време на бременността. Има доста безотговорни жени, които просто раждат и изостават децата си, но това може да се промени, чрез обществото, тази промяна според мен се възпитава.
Препоръчани теми