Синът ми си хапваше добре докато аз го хранех. Тръгна на ясла, там в началото го хранех аз навън като го вземах, после го хранеха лелите, после прояде сам. Аз се запънах и му казах, че и вкъщи ще яде сам (технически няма никакви проблеми, супа яде почти без да се покапе). До някакъв момент си хапваше, после изкара една дъъъълга хремо-кашлица и една ангина (когато почти не яде, болеше го гърлото) и вече почти не яде.
Сутрин го храня аз, да не закъснеем за яслата, на обяд там почти не яде, за следобедна давам само мляко с какао и на вечеря често не яде. Направо побеснявам... Купувам му Хер бебе, винаги си ги е ял. Трябва да е много гладен и да не му се спи, за да яде. Молих, убеждавах, поотупах го няколко пъти, крещях, заканвах се, наказвах, уговарях... не и не.
Ми теглих му една, като не ще да яде - бам пред очите му в кофата, и после безмълвно - в леглото без приказка. Вече нито моля, нито се карам - като не ще, не ще.
Обаче вътрешно направо полудявам, страшно много ме дразни, че не яде. Станал е на чироз. То е здравословно децата да са слаби, ма пък чак толкова... Сигурно 1 кило е свалил, не ми се ходи да го меря. На 2 г 9 м е, зъби има всичките 20, пубертет ли е, нещо ми стачкува ли, и аз не знам.