Непукизъм

  • 991
  • 12
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 7 242
Проявяват ли децата ви непукизъм? Под "непукизъм" имам предвид когато направят нещо лошо или забранено и вие съответно ги накажете или им се скарате, вместо да изразят съжаление и евентуално да се извинят да направят точно обратното - да се сърдят, отговарят и т.н.
Това е обичайната реакция на дъщеря ми, което ме притеснява Sad. Винаги съм се опитвала да й покажа, че смирението и извинението дават много по-добри резултати от цупенето и демонстрирането на неуважени но не... Обикновенната й реакция е да прави сърдити физиономи и да подхвърля реплики от сорта "И какво от това", "Голяма работа" Confused. Почти никога не съм я виждала да се разплаче или по някакъв друг начин да покаже, че съжалява за стореното, а за извинение да не говорим Rolling Eyes. Иначе е сравнително послушно и разбрано дете.... Не знам как да променя тази черта от характера й. Чудя се дали тя е изключение или и други деца реагират по този начин newsm78 Предполагам, че аз съм си виновна - разглезила съм я и не съм последователна във възпитанието, а по отношение на наказанията съм "мека Мара". Как е при вас?

# 1
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Дени е такава. Сякаш за нея си го писала. Нейните наказания са лишаване от достъп до телевизор и компютър за определено време. А тя ми отговаря "Ами то нали ще ти мине"., от коет аз още повече издивявам, защото е права. Не бих казала, че е глезена, по-скоро ме пробва до къде ще и разреша да стигне в дразненето.

# 2
  • Мнения: 1 134
Същото! Sad
Когато започвам да обяснявам защо въпросното нещо е нередно, неправилно и т.н, тя реагира точно така: Rolling Eyes. Колкото повече й говоря, тя толкова повече гледа във всички посоки, върти се, прави физиономии. Накрая, вместо някакво "осъзнаване", се случва нещо от типа: Да, мамо, но виж какво хубаво цвете ти купихме с тате, или каква хубава рисунка ти нарисувах... и въобще всичко, което да отклони темата... И аз там блокирам...  Angry
Съжаление и плач се проявяват само, когато й кажа, че съм обидена и, че не искам да играя с нея точно сега. Но много се страхувам така да не предизвикам някакво театрално и "слугинско", неискрено поведение само докато постигне своето. ooooh!

# 3
  • София
  • Мнения: 1 352
Явно е от възрастта. И при нас има подобно нещо - когато и се карам или съм недоволна от нея /а това е доста често/, тя ми казва " Е какво сега, касетките ли ще ми прибереш? Ами нали после пак ще ми ги върнеш" newsm78
За разлика от вас обаче тя е превърнала реването в  запазена марка. За щяло и нещяло започва да реве, понякога продължава по 40 мин. това виене и опяване, аз откачам и се е случвало и шамари да раздавам, та поне да знам за какво плаче. Embarassed

Последна редакция: пт, 31 мар 2006, 11:48 от Gercho

# 4
  • Мнения: 2 700
Явлението не е единично, а по-скоро масово. И дъщеря ми отговоря в голяма част от случаите в този дух (въпреки, че извинението не й е съвсем чуждо като понятие). Досега не съм намерила начин да се справя със ситуацията. Забелязала съм, че се извинява ако е сбъркала нещо неволно, но се репчи, ако го е направила нарочно. Очевидно, интуитивно знаят, че най-добрата защита е нападението.

# 5
  • София
  • Мнения: 3 421
За разлика от вас обаче та е превърнала реването в  запазена марка. За щяло и нещяло започва да реве, понякога продължава по 40 мин. това виене и опяване, аз откачам и се е случвало и шамари да раздавам, та поне да зням за какво плаче. Embarassed
Ааа, моля, реването е запазена марка на дъщеря ми. Специализирала се е направо. Може дори да е в най-добро настроение и да започне да плаче ако иска да стане нейното и то с едни сълзи страшна работа. Аз не й обръщам внимание ,но от време на време ме изкарва от нерви и  също я шляпвам по дупето, та да знаем за какво реве. Обаче при бабите как й вървят номерата просто не е истина ooooh!

 За отговарянето пусках и аз тема. С тази разлика, че тя когато е виновна не смее много-много да ми отговаря, че аз като съм ядосана и всички вкъщи козируват, но иначе... направо се чудим как да я надприказваме.
Очевидно, интуитивно знаят, че най-добрата защита е нападението.

Точно!

# 6
  • София
  • Мнения: 7 242
А, тя и мойта реве, но от яд, че не е на нейната или от съжаление към себе си. Не и защото е сбъркала и съжалява /или поне така изглежда/
Вчера взе, че за нещо се разсърди на баща си и се опита да го наплюе Shocked. Не мисля, че съзнаваше колко недопустимо е това, но вече предполагам, че знае Wink. Тъй като последваха и лоши погледи и отговаряне отнесе и няколко тупаника по дупето /от което ме е срам, но продължавам да мисля, че беше неизбежно/. После беше изпратена да си ляга. Тъй като ме човъркаше, че може би сме прекалили, наминавах отвреме на време да видя какво прови. Първия половин час получавах само сърдити погледи. После - о, чудо, детето плачеше, явно осъзнало, че се е случило Нещо. Реших да си поговоря с нея и да я успокоя, че станлото станало, но от нея зависи това да не се повтаря. Мислех, че страда защото се е държала лошо и сме й сърдити. Оказа се, че милата плаче, защото съм я наказала утре да не ходи с новите си маратонки на училище Confused Е на това му викам неподправен и искрен непукизъм Crossing Arms

# 7
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 150
Mай е от възрастта им. Като гледам на всички ни децата са на едни години. От известно време е така и у нас. Първоначално си мислех, че е заради бебо, но не е. И родителите на приятелчето му се оплакват от същото, а те нямат бебе. "Вие сте лоши" и отива да се крие под леглото да реве, или пък "Няма да ям тогава" и ..... Не знам , надявам се с повече обяснения и с времето да отмине Praynig

# 8
  • Мнения: X
Аз съм малко зла и когато се изисква извинение не мирясвам, докато не го получа - например спирам да и говоря, не си играя с нея и изобщо пълен игнор. Един ден така ме ядоса, че цял ден не и проговорих и дори изпуснах едно хранене - е вече знае, че е сгрешила и веднага идва да се извинява по неин си бебешки начин. Освен това, когато си я видяла, че плаче - акобях аз, не бих отишла, тя много добре знае, че е постъпила лошо, нека страда малко, иначе какво вижда ц- те ми се карат, аз сега ще се разрева и на тях ще им стане жал и хоп - всичко минало и заминало.

Макар че каквото и да си говорим винаги ни е жал за децата ни, каквото и да са направили.....това го могат само майките Crazy

# 9
  • Мнения: 3 164
Мойте синковци не бих нарекла точно непукисти, а по скоро големия разглезен, а малкия чешит-вдигнала съм ръце и от двамата Mr. Green а в никакъв случай не съм "мека мария", но и децата не ми се дават лесно Grinning малкия не само , че не съжалява за направена беля, ами нарочно я прави и му е много кеф-очите му светят като маслинки.

# 10
  • София
  • Мнения: 39 718
Понякога Дияна слуша, гледа, но продължава да прави това, което си е наумила. След скарването обаче се извинява.

# 11
  • София
  • Мнения: 418
Явно наистина е от възраста. И моя син реагира така, като не стане на неговото. Веднага се сърди и има готов отговор. Има моменти в които направо откачам. И аз се притеснявам от тази реакция, но като чета тук явно не е единичен случай. Въпреки, че едни приятели с дете по-малко с 9 месеца от мойто смятат тази реакция за разглезване и лошо възпитание, защото те нямат този проблем. Почувствах се зле при това отношение към детето ми.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 6 848
Моето не е така. Извинява се, натъжава се, въобще си е нещастна в такива ситуации. До наказания стигаме изключително рядко, защото като ми се извини на момента и каже, че съжалява и т.н. не става и да я накажа.

Общи условия

Активация на акаунт