Намерих и загубих

  • 3 688
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 634
Бих искала да ви пиша и разкажа за какво ставаше с мене и живота ми през последните няколко седмици, но не знам ще мога ли.
Все пак ще се опитам...

От година и 2 месеца съм регистирана във фински сайт за запознанства. От там съм започнала много виртуални приятелства, срещала съм се с няколко, с 1 имах мимолетна връзка която прекратих след 2 седмици...
И преди месец се запознах с НЕГО...

Сладък, умен, джентълмен... не мога да намеря думи да го опиша. Но от Франция и живеещ на 170 км от нас.
Преди 3 седмици бях изненадана от звънване на външната врата. Отворих, а там стоеше куриер с букет червени рози и бележка от него. Такова нещо никой никога преди това не беше правил за мене.
Преди 2 седмици се срещнахме на живо... не мога да кажа, че беше любов от пръв поглед... но мога да кажа, че стана нещо.

Този мъж би ме носил и мен и децата ми на ръце. Би ме уважавал и обичал. Но връзката ни никога няма да се развие и да стигне до любов и семейство с него. Защо ли?

Ще ви кажа как обстоятелствата се подиграват с мене.

Той работи като научен изследовател и пише философски докторат който ще е готов до октомври- ноември и след това смята да замине обратно във Франция или нейде из по- южните ЕС държави. Иска да работи в сферата на политиката, нещо свързано с ЕС. За това би трябвало да е поне в Брюксел. В село като Финландия не може да се развие в това което би искал да е.
А аз... аз не мога да изляза от това село. Едно, заради бащатата на децата ми и друго, заради Оливер и неговата дисфазия (в друг форум съм писала за това) и факта, че Оливер има нужда от позната среда и стабилност в живота си. Не нов език и изцяло нова страна в която да живее.

Вчера вечерта, след дълъг разговор с него решихме да не се срещаме повече. Да не задълбочаваме нещата между нас защото след 7-8 месеца когато настъпи неговият час да замине от Финландия ще трябва да се разделим така или инак и пак да боли... и болката да е хиляди пъти по- остра. Обаче, мен си ме боли и то много.
Не знам защо, но осъзнавайки, че той няма да е повече до мене за нито една минутка дори ме кара да за задушавам. Сълзи напират в очите ми. Иде ми да крещя.
Несправедливо е. И то много.
Не искам да го спъвам в кариерата му. Амбициозен е и е умен. Бих искала да е щастлив с това с което работи. За това сега ще си наблягам парцалите и ще си плача тихичко надявайки се да ми мине и скоро да срещна този който ще застане и остане до мене.

Може да ви се стори объркано... Не мога да се обясня по- добре в момента.
Ако имате идеи за как да се оправим така, че и той и аз да сме щастливи и да сме заедно, моля ви да ми кажете.

Последна редакция: пт, 17 мар 2006, 23:14 от Мама от Финландия

# 1
  • Мнения: 7 474
 smile3518 Много тъжно, но ти пожелавам да намериш голямата си любов txtloves в най-близко време и да бъдеш много щастлива и обичана. И да се посмеем на днешната тема  bouquet

# 2
  • Мнения: 1 652
МОФ, 7-8 месеца са твърде дълъг период, за да се откажеш  от щастие и изкуствено да прекратиш нещата. А през това време не знаеш какво ще се случи. Бог си има грижата. Ти си се виждай с твоя човек, радвай се на мига и не мисли за после. Остави малко работа и на Господ! newsm17

# 3
  • Мнения: 4 195
не МОФ не е объркано - поредната жестокост на живота. но за теб май са вече прекалено много жестоковюстите. незнам какво точно значи болест на детето ти но искам да си споделя мислите с теб:
казваш че детенце има нужда от спокойствие и стабилност - а не мислиш ли че ако детенце вижда мама спокойна и щастливя - би му се отразило много по -добре. не искам по никакъв начин да се манеся в личния ти живот, не искам по никакъв начин да кажа нещо неподходящо - искам да си щастлива. от доста време те засичам по темите и ми е направило впечатление колко интелигентен и свестен човек си, колко истински думи казваш и колко си силна.
желая ти от сърце да бъдешм много, ама много щастлива мила newsm51 newsm51

# 4
  • Мнения: 3 634
Дарена, знам, мислих го и това. Но пък мъката с която ще си остана (евентуално) ще е голяма, а изпитала вече голяма мъка след като бившия ми ме предаде по жесток начин не бих искала да плача с дни, дори с месеци.
Мислихме и двамата по въпроса и нищо не измислихме.
Преди малко се чухме, той попита дали може да дойде другата седмица да ни види... казах му Да...

# 5
  • Мнения: 1 629
Ако можеш да изживееш тези 7-8 месеца щастие, не се отказвай, изживей ги! Нищо не е сигурно и нищо не се знае, така мисля. Сега имаш възможност да си щастлива - не я изпускай. Успех в любовта, МОФ!

# 6
  • Мнения: 312
 
съжалявам, моф! spoko

при тези разстояния "поне брюксел" и финландия... да задавам въпроса дали може да живее във финландия и да работи в белгия, е просто неуместно, нали???

# 7
  • София
  • Мнения: 478
А какво точно се случи с бившия? И защо заради него трябва да останеш с децата във Финландия (като изключим дисфазията на детето). Това е важно, защото все пак би повлияло не само на тази връзка а и на бъдещи евентуални ако човекът, който срещнеш не е от Финландия.  Rolling Eyes Все пак човек трябва е абсолютно сигурен кое е невъзможно и кое е само трудно за да може да продължи напред.

Според мен също не трябва да се отказваш от връзката засега, остави нещата да стават от самосебеси.  Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 3 634
Сега, ама после?
И на децата ми ще трябва да им обяснявам защо и този кандидат татко си отива...
Просто не знам.
Може би чакам той да ми каже ясно и точно: ТОВА Е КОЕТО ЩЕ НАПРАВИМ...
Щото от една страна аз съм вече и къщата построила и колата купила с него... а в същност дори не знам имаме ли бъдеще заедно. Такова нещо не се знае от 2 срещи.
Но пък от друга страна сме в синхрон във всяко едно отношение. Мислите ни дори съвпадат.
Ако бях бездетна, нямаше да му мисля много много. Една торбичка с дрехи и се нанасям у тях. Но с мъниците всичко трябва да претеглям и обмислям по 10000000 пъти.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 444
Аз бих те посъветвала да не прекъсвате връзката си.Наистина господ си знае работата.В крайна сметка след тези 8 месеца той и да замине нали все ще намира време да идва и да се виждате, е не непрекъснато заедно, но просто като семейство, което поради работата си не е непрекъснато заедно.Щом наистина си намерила ЧОВЕКЪТ не бива да се отказваш изцяло от него.По-добре рядко да се виждате, но да знаеш, че можеш да разчиташ на подкрепата и обичта му където и да е в момента.А след време може така да се наредят нещата, че да заживеете завинаги на едно место.В никакъв случай не се отказвай от любовта.В живота е толкова рядко да срещнеш половинката си, за някой дори остава само мечта, че е престъпление да я оставиш завинаги да си отиде. Stop
Късмет ти желая от все сърце!Бъди борбена, никакво отстъпление, горе главата!!!  bouquet

# 10
  • Мнения: 2 178
На мен пък ми е странен факта,че човека е знаел за амбициите си да се развива и да си замине от Финландия отпреди да те срещне,но въпреки това е осъществил контакт с теб.Виждам някакво противоречие-определено при срещата ви и той се е надявал да се получи нещо истинско и доколкото разбирам огънчето го е имало,но защо.....защо сте стигнали до това решение?!? Позволявам си да изкажа предположението,че когато харесваш човека,с когото си и водейки такъв разговор, винаги ти се иска да се намери решение, другия да каже-"не,каквото и да става ще сме заедно и ще се справим"!
Дано нещата не останат на този етап.Човекът е стабилен, ерудиран,с положение и аз също те съветвам да не упорстваш ако той поиска да се видите въпреки описаните от теб обстоятелства.Надживей гордостта,бъди жена,помисли за себе си,чувствата си и дори с цената на последваща болка /ако недай си боже не се получи/, изживей мига!
Искрено ти желая да намериш щастие,защото имам впечатлението,че си добър човек,който напоследък преживя много трудни моменти. Хайде да идва това пусто щастие вече-време е!
 Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 1 748
МОФче, всички знаем - един живот живеем. Трябва да гребем от него с пълни шепи, колкото и когато можем, нали? "Ами ако", "а после", "евентуално", "вероятно" и др.такива в повечето случаи си остават безполезно пропиляни мисли и време. Живей сега, защото никой не знае какво ще ти поднесе утре-то. Разбираемо е, че не искаш да страдаш дълбоко след време, но същото това време може пък кой знае какво друго, трето и пето да ти покаже... А след въпосните 7-8 месеца, ако човекОт замине да преследва кариера и реализация, значи просто не е бил Твоят Човек, Твоят и на децата ти. Та, както са казали и по-горе, времето ще покаже. МОФче, не можеш да си сигурна какво печелиш, като губиш и какво губиш, когато печелиш. Не се измъчвай с прекомерни философии (не казвам да си лекомислена) и съждения, но се остави да ти е хубаво, да те обичат (дай Боже) и да се чувстваш щастлива. А аз ти пожелавам да е за много повече от 7-8 месеца.

# 12
  • Мнения: 3 634
А какво точно се случи с бившия?

Нищо. Жив и здрав е, живее си с новата си жена. Но има попечителство над децата, както и аз. Ако аз бях тази с пълно попечителство, нямаше да има проблеми. Но не е така.

# 13
  • Мнения: 3 634
На мен пък ми е странен факта,че човека е знаел за амбициите си да се развива и да си замине от Финландия отпреди да те срещне,но въпреки това е осъществил контакт с теб.Виждам някакво противоречие-определено при срещата ви и той се е надявал да се получи нещо истинско и доколкото разбирам огънчето го е имало,но защо.....защо сте стигнали до това решение?!? Позволявам си да изкажа предположението,че когато харесваш човека,с когото си и водейки такъв разговор, винаги ти се иска да се намери решение, другия да каже-"не,каквото и да става ще сме заедно и ще се справим"!
Дано нещата не останат на този етап.Човекът е стабилен, ерудиран,с положение и аз също те съветвам да не упорстваш ако той поиска да се видите въпреки описаните от теб обстоятелства.Надживей гордостта,бъди жена,помисли за себе си,чувствата си и дори с цената на последваща болка /ако недай си боже не се получи/, изживей мига!
Искрено ти желая да намериш щастие,защото имам впечатлението,че си добър човек,който напоследък преживя много трудни моменти. Хайде да идва това пусто щастие вече-време е!
 Hug


Няма да упорствам. И аз искам да го видя.

Това за амбициите му. И аз го знаех. Беше ми казал още преди да се срещнем.
Но след това нещата се развиха така, че осъществи връзка с някаква важна клечка от политическите Европейски среди и са му дали съвети които той би трябвало да следва за да осъществи мечтата си. В него има толкова много потенциал, не искам да го губи заради мене и да се погребе да работи нещо което хич не го интересува. Остане ли тук, ще работи точно такова нещо.
Също и снощи ми разви някаква теория за това как ще е безпаричен за известен период от време и как не би искал да страдаме заради това му безпаричие...

Една част от мене иска да се опусне и да се носи по вълните на морето, а стигне ли се до буря след 7-8 месеца или ще се давя или ще се спася. Но друга част от мене си казва, че тези 7-8 месеца ще са месеци на един вид губене на време защото така или инак с този човек бъдеще няма да има, а с някой друг може би би имало. Разбирате ли?

# 14
  • София
  • Мнения: 1 444
Виж, така само изтезаваш себе си.Истината е, че живота е толкова кратък и не си струва да губиме и малкото радости, които ни поднася.Освен това може и да звучи смешно, но макар да не съм суеверна смятам, че за всичко си има причини, явно има такава за да те срещне съдбата с този мъж.Не се отказвай от този дар.
А и колкото кратки, толкова и дълги са тези 8 месеца, нищо не се знае, вярвам че има решение на всеки един прблем, надявам се през този период да го намерите. Laughing

Общи условия

Активация на акаунт