Публикувана: 15 март 2006, 14:16 ч.
Последно мнение: 17 март 2006, 09:29 ч.

здравейте, незнам нищо

1 554
16
1

15 март 2006, 14:16 ч.

София, България
Мнения: 5 596

Отдавна чета във всички възможни форуми на bg mamma което е ясен признак че биологичния ми часовник е започнал да тиктака Simple Smile

Не мога да се реша момичета...
Вече съм на 26 . Проблемът е че не съм някак вътрешно убедена Sad

Имам много отговорна работа в международна фирма.. всяка година става все по-отговорна и все по-добре платена Wink

За съжаление няма кой да ме замести. Понякога съм се чудела недай си боже да си счупя крака какво ще стане? За 4 години не съм отсъствала 1 ден болнични ... свикнах ги супер удобно. Направо съм като машинка Grinning

Страх ме е че като се освестя и ще е прекалено късно ooooh!

и специални поздравления на Хера за модераторския пост!

# 1 15 март 2006, 14:23 ч.

Мнения: 275

Имаш още много време. Чуството само ще дойде. Поне при мен така беше. Аз чаках на таткото да му дойде чуството:)))
Щом засега работата ти харесва повече от гледане на дете .... страшно няма. Ако до 10години не е дошло желанието ... тогава вече се замисли newsm78

# 2 15 март 2006, 14:26 ч.

Мнения: 1 950

Скъпа мона лиза, време имаш но то не е безкрайно. А колкото до това, че няма кой да те замести, не го мисли, незаменими хора на този свят няма. Явно още си на вълната работа, кариера. Ще дойде момента, когато това вече няма да е така. Бъди търпелива. Laughing

Успехи

# 3 15 март 2006, 15:13 ч.

Мнения: 3 376

Цитат на: мона лиза в ср, 15 мар 2006, 14:16

Вече съм на 26 . Проблемът е че не съм някак вътрешно убедена Sad

Ами аз ако бях на теб, щях да изчакам да се убедя. Така де, на 26 години е прекалено рано да разсъждаваш, че трябва да бързаш да не изтървеш и последния влак. Не се чувствай виновна за това, че се наслаждаваш на добре платената си и престижна работа - човек трябва да опита от всичко от живота. Аз също съм на 26, само че моите вътрешни усещания са други. Аз чувствам, че вече работата и кариерата не могат да ми донесат онова удовлетворение, което ми носеха преди години. Почнала съм да гледам много силно към дом, семейство, деца... Имам вътрешната потребност просто. Но ако не се чувствах така, (почти) нищо нямаше да може да ме накара да тръгна да правя деца.

# 4 15 март 2006, 17:07 ч.

Мнения: 174

Цял живот ще работим, но детеродния ни период е по-кратък от 1 живот....

# 5 15 март 2006, 17:37 ч.

София
Мнения: 8 932

Единственото за което няма кой да те замести е раждането на собственото ти дете. Иначе аз съм в подобно положение, но ето вече втори път съм бременна, изчакаха ме първия път да се върна, знам че ще ме чакат пак. Не съжалявам, че взех решението да родя и сега пак съм бременна. Успех каквото и да решиш.

# 6 15 март 2006, 18:16 ч.

Мнения: 2 120

На твоите години също правех кариера, без да се усетя станах на 36 и сега е мнага трудно да забременея. Все пак помисли не можеш ли като съвременна жена да ги съчетаеш и двете. има хиляди такива случаи.

# 7 16 март 2006, 00:10 ч.

Мнения: 7 640

най-глупавата причина да отлагаш забременяване, е да се оправдаваш със служебни ангажименти. Ако си открила човекът, действайте! А то и не винаги става от раз luvbed

# 8 16 март 2006, 08:21 ч.

Мнения: 203

Явно на този етап за теб кариерата по-важна и то няма нищо лошо и при мен беше така. Според мен ако сега имаш бебче няма да изпиташ това огромно щастие, имам за съжаление такъв пример - раждане на дете по задължение..сега няма семейство, само работа...и детето нещастно... Така че до 30-32 имаш време, но непременно си направи профилактични изследвания и преглед и се консултирай с лекар. Защото наистина при някои жени с възрастта намаляват шансовете..Омъжих се на 32, родих на почти 37 и пак, бих мога да ти пиша още, ако те интересува пиши на лични!

# 9 16 март 2006, 08:47 ч.

Мнения: 747

Мона Лиза, не си на чак толкова много години, но хората са толкова различни. Аз лично бях на 27, когато нещата тръгнаха към бебеправене, и така.. . близо 11 години.
Можеш да си сигурна, че приоритетите сами ще се наредят, и почти съм убедена, че когато забременееш ще се смееш, като си спомниш колко си "миляла" за работата си. И няма незаменими хора. На мен още ми е смешно, като си спомня, как преди само 3 седмици, когато се наложи да постъпя в болница, докато в едната ми ръка се вливаше някаква система, с другата дращех по някакви документи, с които друг нямало как да се справи. Да, "незаменими" сме, това е наша нелепа илюзия!
Изкуплението "кариера" нищо не струва. comp03

# 10 16 март 2006, 08:54 ч.

Мнения: 235

Времето минава доста бързо. И аз правих кариера и отлагах. Чаках и първият ми съпруг да стане готов. Е, сега когато искам много се оказа, че не ставало толкова бързо и на момента. Ти можеш да прецениш сама кога е най-добре за теб, но знай че в един момент годинките започват да имат значение - колкото и да не ни се иска да е така.

# 11 16 март 2006, 10:23 ч.

Мнения: 242

Аз съм на 25 и вече също почвам да мисля дали не е време за бебе. Също имам хубава работа, но съм убедена, че когато почувствам, че наистина искам бебе няма да ми пука за работа, защото мисля, че няма нищо по хубаво от това да родиш

# 12 16 март 2006, 10:47 ч.

Мнения: 104

След като си в този форум, значи си готова за бебе. А както казват някои от момичетата, при добро желание, двете неща могат да се съчетаят. По-добре е да започнеш с опитите сега, за да не стане късно после.
Но решението взимаш ти!

# 13 16 март 2006, 11:00 ч.

София, България
Мнения: 5 596

и на мен така ми се струва... че първо човек се подмотва а после вече може да е твърде късно.
#Crazy

Незнам как намирате сили да зарежете работата Tired

Обичам да чета всичките ви теми във форумите защото много се радвам на това, което констатирах - ново поколение от готини, красиви и активни мами bouquet

Радвам ви се наистина. Една приятелка работи в телевизия и наскоро даже снимаха любопитка за интернет пространството и размяната на информация и подкрепа при бъдещите и настоящи майки. Било цяло явление Mr. Green