Не помня точно на колко години бях...Може би 8...Беше във времето,когато цитрусовите плодове и бананите бяха лукс.Една вечер баща ми донесе два портокала-по един за мен и сестра ми.Той си отчупи парче от този на сестра ми,а майка ми може би щеше да си вземе от моя...Нямам спомен,защо започнах да недоволствам...Беше някаква глупост от рода на това,че парчето,което майка посегна да вземе е по-голямо от това ,което баща ми си отчупи от другия портокал.Мама просто се спря,нищо не каза...А татко само каза,че не е очаквал това от мен и че едно дете не бива да се отнася така с майка си,стана и излезе от стаята.Не помня ,колко време след това не ми говореше....Кратките му думи бяха достатъчни...Изпитах срам,който в живота си повече не съм изпитвала ...И подобен "урок" не се наложи повече да ми предават.Мисля,че тази случка за мен беше преломна (колкото и глупаво да звучи сега) за по-нататъшното ми отношение към родителите ми.И мисля,че обичта и уважението,които и до днес питая към тях,се дължи до голяма степен и на този отрязък от живота ми.
"Урокът за двата портокала" ще го разкажа и на сина си някой ден...А вие?Помните ли такива "уроци"?