Това ме натъжи ужасно, даже си поплаках... знам, че това е лошо, защото депресията няма да ми помогне да кърмя отново, но имам нужда да споделя...
Не знам защо така тежко приемам мисълта, че ще спра да кърмя, може би защото знам че ми е за последно...
Знам, че трабва да премахна шишето и ще го направя, тя е захранена и ще я слагам на гърда във всеки един момент, останалото ще си давам с лъжичка... но ЩЕ СЕ СПРАВЯ ЛИ?
Пих Рицинус, сега ще си купя и лактогенен чай, някой знае ли колко е оптимално да взимам от двете на ден. Или пък да пия само чай, Рицинуса май се антидотираше от чая, а и на мен май не ми действа много...
Помогнете ми, аз като че ли съм изчела всичко, но сега се чувствам толкова объркана в чувствата си....
Съжалявам за негативното настроение на празника!