Една от многото

  • 1 782
  • 11
  •   1
Отговори
Здавейте и от мен!От известно време чета вашите истории, но сега реших да споделя с вас и моята. Преди 17 дни прокървих в 10 г.с. Отидох на преглед и диагнозата беше "всичко е въпрос на време". Отказах да ми направят кюртаж и реших да вярвам докрай, че това нямя да ми се случи. Но в 1:15 ч. през нощта на 2 февруари, изхвърлих всичко. Някои (уж приятели) смятат, че не е имало бебе, но за мен и моят съпруг в този ден ние изгубихме нашето бебе. Физическата болка беше неописуема, но когато тя спря, започна по-лошото. Едва тогава осъзнах какво точно е станало. Колкото повече време минава, толкова по-мъчно ми става. Въпреки това, продължавам напред. А и като чета какво вие сте преживяли, моите проблеми ми изглеждат като прашинка.
Слава Богу имам страхотен съпруг, без който нямаше да се справя. Той предпочита да говорим за случилото се, за да не задържаме огорчение в сърцата си. А и така знам, че не само на мен ми е тъжно......
Благодаря ви за търпението да прочетете и за моята мъка........
И все пак, няма да се отчайваме:) Времето е пред нас Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 3 108
Мила, съжалявам, че се е получило така! Твоята история прилича много на спонтанния аборт, който ми се случи преди 9 години с първата бременност. И за мен лекарят се съмняваше, че изобщо е имало бременност, но аз си знаех, че имаше, разбира се. Тук съм описала историята на този аборт:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=74525.msg1326344#msg1326344.

Надявам се подписът ми да ти вдъхне оптимизъм и вяра, че нищо не е загубено! Simple Smile

# 2
  • Мнения: 3 161
Не се терзай излишно. Знам, че ти е тежко, но опитай по-бързо да го преодолееш и да гледаш напред към следващата си бременност. Когато ми се случи на мен, четох разни книжки и това, което ме успокои, е че голям процент от бременностите се разпадат в първите 3 месеца (затова и не казват хората в първите месеци). Като поразпитах, на доста хора около мен се беше случвало. Това ми помогна да погледна по-спокойно на случилото се и да преодолея болката. Възстанових се бързо, а година по-късно родих и сега този спонтанене аборт ми е бледен спомен. Не се сърди на приятелите - те искат да ти помогнат. Ако ти е по-добре, направи си някакъв ритуал за раздяла с детенцето (макар че реално то още не е станало човече - не е имало сърчице и пр.; може би това имат предвид близките ти). Горе главата и мисли за следващия шанс!

# 3
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Мила Анн, искам да ти изкажа съпричастност. Много е тежко да изгубиш мечта, надежда и толкова любов. НО трябва да гледаш напред.
Искам да ти кажа, че не си права за едно - не обвинявай своите приятели, които не виждат как в 10г-с си изгубила дете... (Всеки възприема различно болката, но и това с ембриона е толкова различно за хората - някои не го приемат за смърт - затова и аборта не се наказва със смъртно наказание до доста по-голям месец! Затова спри да мислиш негативно за тези хора, които не чувстват нещата като теб. Те за себе си са преви и не значи че те обичат и уважават по-малко от други, които са ти напълно съпричастни!
Желая ти да преодолееш болката и да продължиш напред! И ти и съпруга ти! ДАно скоро ни зарадваш с хубави новини.

# 4
Привет и от мен!
Съчувствам на болката ти, защото и в мен все още горят пламъците на един такъв спонтанен аборт!
Тежко е, но въпреки всичко трябва да гледаме напред и да се борим с всички сили за по-нататъшното си съществуване!
Не губи кураж и надежда, всичко ще дойде на мястото си!
Желая ти от сърце една нова и красива бременност!
Целувки: Деси!

# 5
  • Мнения: 2 255
Здравей и кураж !!!
Разбирам болката и тъгата ти, тъй като самата аз имам 2 спонтанти аборта м/у 10 и 12 г.с.  преди първия си син, но времето наистина лекува. Щастлива си, че имаш човек до себе си, който те разбира и подкрепя (както беше и моя съпруг, който винаги ме е успокоявал).
Желая ти късмет и спокойствие и бъди сигурна, че щастието да бъдеш майка ще споходи и теб !!!  newsm10

# 6
  • Мнения: 357
Не мога да подмина историята ти, макар че няма да напиша нещо, което вече не е написано. Просто моята история е същата, в десета седмица, по същия начин... Приятели и познати дразнят с леко изказаното: "е, голяма работа, ще си имаш друго бебче." Аз самата не осъзнавах колко е ужасно, докато не го изживях. Толкова въпроси без отговор, толкова изгубени мечти...Желая ти бързо възстановяване, не се вини, но си изживей мъката, дано следващия път имаш повече късмет! Прегръщам те Hug

# 7
  • Мнения: 2 123
Марлийс ти е казала чудесно нещата... Всичко изглежда безсмислено и погубено, но с времето надеждата и очакването се връща. Прочети първата закована тема - за успешние бременности след аборт... Когато на мен ми се случи, ях изумена от честотата, с която това нещастие спохожда жените /в моя случай 1 на 5 бременности - мисед/...
Сга гледам напред и по лентичката ми отдолу можеш да се досетиш колко са ми смесени чувствата... Но вярвам! Така ще бъде и при теб! Hug

# 8
Марлийс ти е казала чудесно нещата... Всичко изглежда безсмислено и погубено, но с времето надеждата и очакването се връща. Прочети първата закована тема - за успешние бременности след аборт... Когато на мен ми се случи, ях изумена от честотата, с която това нещастие спохожда жените /в моя случай 1 на 5 бременности - мисед/...
Сга гледам напред и по лентичката ми отдолу можеш да се досетиш колко са ми смесени чувствата... Но вярвам! Така ще бъде и при теб! Hug


Моми4ета, много ви благодаря за подкрепата и хубавите думи! Прекрасно е да знае6, 4е някой е сапри4астен кьм твоята болка!
Благодарна сьм на всяка една от вас за отделеното време и споделените 4увства!  bouquet Heart Eyes

# 9
Здравейте и от мен!Ето че от четяща се превърнах в преживяла.В 8 г.с.бях на преглед и всичко си беше наред чух дори и сърдечният му ритъм.Нямаше кървене нямаше иникакви признаци какво ще чуя при прегледа на 18.02.2006г.Но уви чух го и едвам го осъзнах.Много страх паника и ужас иживях.Но е нормално когато е за първи път нали?Иначе всичко покрай кюртаж и внимание от страна на лекарите беше много добре.Наистина психически е доста трудно да превъзмогнеш всичко сам но с любящ съпруг и добри приятели всичко е по лесно.Пожелавам на всички успех и дано попаднем скоро в темата щастлива МАМА.

# 10
Привет, сладко! каквото и да кажа, няма да подейство. Просто, знай, че не си сама и има други, които са преживяли същото. Знам, че и това не е утешително, но в момента нищо няма да те утеши. на мен все още ми е трудно, но знам, че ще дойде и за нас светъл лъч! Hug
Не се отчайвай и гледай само напред!  bouquet

# 11
Благодаря ти Анна за бързият ти отклик!Много е мило когато те подкрепят и ти дават надежди .Пожелавам ти много щастие!!!!!




              С много уважение .Sladko  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт