Мислите си не мога да контролирам. Те сами идват в главата ми. И въпросите.
Но не и отговорите.
какво стана
кога стана, в кой точно момент пропуснах нещо.. не видях, не чух симптомите, които са крещели - ето ни тук сме виж ни не ни отминавай
защо е несправедлив живота
какво направих
с какво го заслужих
къде сбърках
защо детенце ще страда
какво можех да направя
кога можех да го направя
как можах
как ще живея
докога ще живея така
иииии защо
въпроси за миналото и бъдещето
сами по себе си въпроси без отговор. но те сами идват в главата ми. отхвърлям ги. мисля за друго - за детенце. след минути пак идват. безкрайно упражнение по милион пъти дневно.
аз ли съм мазохист
само ми кажете - имат ли отговор въпросите?
колко ще го чакам?
п.с. трябват ми поне някой отговори
без тях не мога да продължа напред
т.е. вариантът ампутация ще дойде когато част от въпросите получат отговор