Обичате ли стихове? - 10

  • 198 810
  • 547
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 569
Споделете вашия любим стих.
Споделете стиховете написани от Вас.






Обичам


Когато другите се радват с тях празнувам.
Когато плачат, срадам тихо с тях.
Когато тъжни са и аз тъгувам.
Така тече животът покрай нас.

Обичам дни безоблачни, със слънце.
Потапям се в безбрежни висини.
И радвам се на всяко малко зрънце,
поникнало на нашите земи.

Обичам всичко дето диша, гледа.
Такава съм си . Всеотдайна чак.
Обичам да достигам до победа.
И се стремя за все по-малко мрак.


Лично творчество/МарИ Г./ bowuu


Последна редакция: нд, 30 авг 2015, 12:32 от Mamma

# 1
  • Мнения: 6 914
ПИОНКА

Вън е мрачно, топи се денят –
къса, суха, но силна цигара.
В пепелника вони моят свят,
алкохолна – кръвта ми догаря.
От монитора думи – накуп
ме замерят – самотна пионка.
Вероятно ме имат за труп,
стиснал здраво последната комка.
Вероятно са прави – не знам.
Вероятно така ми се пада –
да съм глух,
да съм сляп,
да съм ням,
в чаша вино да търся наслада…
Да не мога да мисля, да спя,
да обичам, дори да тъгувам,
а с хартиено-сухи цветя
страст и смутна любов да рисувам…

Но навън изведнъж просветля
под студа на живачните крушки
Аз се сепнах, скръбта ми изтля.
Боже! Всичко било е на ужким!

Йордан Йончев

# 2
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Мари  Hug

Истина

Истина. Вечно убягваща, плашеща,
боса несретница в болни копнежи.
Хулена, гонена, Господа мамеща,
подло оплитана в примки и мрежи.
 
Истина. Сляпо преследвана, брулена
в летни градушки, в отломки живот,
ту в саркофази от камък потулена,
ту на врата хорски - тежък хомот.
 
Истина. Вирове - смугли бездънници
своя обител превръщаща в дом,
там край реката, край Тунджа в просъница,
в тъмното спъваш се, немощен хром.
 
Истина. Виж във Родопите, пазещи
всички усмивки и всички сълзи,
другата истина. Смазваща. Мразеща
туй, в що пред Господ се врекох. И ти.

Лично.

# 3
  • Мнения: 291
Как не съм се натъкнала по рано на тази темичка , страхотно . Хайде и аз ще споделя някой мой залитания из редовете .  Hug

Аз живея за да дишам ,
дишам за да пиша ,
пиша за да съумея
в този свят да оцелея .
Оцелявайки ще проумея ,
че съм тук за да успея
върху листа да напиша
ето жива съм и дишам .

********

Феникс

 Aз съм птица, която не успя да полети ,
небето не достигам заради страховете си ,
останах там, където една идея се роди,
и бавно умира всеки ден под крилете ми.
Oплетена в клони от съмнения тежки ,
душата на птицата губи своята надежда,
изпитвайки вина заради чуждите грешки ,
очите са пълни и слънцето не поглеждат.
Виждам в мрака своето отражение ,
тъмен силует обгърнат от тишина ,
и навеждам глава очаквайки вдъхновение,
така съм привикнала да бъда сама.
Другите птици отлетели са вече ,
а моите криле са вледенени от студ ,
песента им дочувам някъде надалече ,
а моята песен е изпята от друг ..
Но мигом се връщам към спомен забравен ,
някога, някой ми каза това -
"Огън от Бога на теб ти е даден ,
недей да забравяш ти моите слова ,
запалиш ли го, то твоя път ще е лесен ,
нужна е само малка искра ,
крила ще разпериш , и твоята песен
ще топли сърцата навред по света . "
Бавно издигам се , забива сърцето ,
песен отеква на длъж и на шир
крилата разперени докосват небето ,
намерила птицата душевния мир ..
Искрата запалена огън поражда,
в пламъци кратки са моите дни ,
но феникса огън е , и от огън се ражда
и от своята пепел ще се прероди ...


*********

Приятелството ни не струва нищо ..
не се измерва в злато и пари
но е най-голямото богатство
и нищо на света не ще го разруши.
По- безкрайно е и от небето
по-безценно е от всички добрини
по-голямо е от океани и морета
по-искрено от детските сълзи.
Приятелството ни в завист не вирее
не води битки и войни ,
но щом сме тъжни винаги ще ни разсмее
отчуждим ли се ще ни сближи.
Когато ти е трудно ще почука на вратата
ще ти прошепне думи две
после ще те хване за ръката
и при мене ще те доведе.
Нашето приятелство е пламък
изгаря и омраза и лъжи
не ще го спре дърво и камък
щом здраво за доверието се държи.
Искам този пламък силен
винаги в сърцата да гори,
но някога  животът ни  другарю
душите ни завинаги ще раздели.
Но зная , че  дори тогава
след края и на нашите  дни
приятелството  ни от пламъци огряно
в огън ще се прероди!

******






# 4
  • Под липата
  • Мнения: 620
И аз имам някои мои стихове. За съжаление от доста време нямам муза  Confused По точно от 2004  ooooh!
 
Едно от последните ми:

Вятърът стене.
Преплита косите ми.
Шепне лъжовно и вяло.
Раздира пространството,
отново връхлита ме -
останки от мисъл и тяло.

Слята с времето
душата ми скита се
безцелно по глухите друми.
Не знае да търси,
просто преплита се
в истини чужди
и глупави думи.




И един епитаф Simple Smile Писах го много малка - има,няма 17-18 години. Да ми се чуди човек, от къде са ми идвали такива мисли  newsm78






Разтворих се като мъгла
при вида на утринното слънце.
От мен остана бисерна сълза,
отронило се росно зрънце.

Остана някъде далече
времето в което бях,
между пръстите ми то изтече
като шепа ситен, топъл прах.

Къде останаха мечтите,
бълбукащата, пъстра суета?
Дали насочиха се към звездите
или с тленното останаха в пръстта?


Последна редакция: чт, 13 фев 2014, 00:48 от Raffaella

# 5
  • Балчик
  • Мнения: 9 213
Много красиви стихове. Hug
За да не е гол запис, последното мое.Не е най-доброто, но си е преживяно.

                          Като преди
                                               На И.
Да върна времето обратно
не мога аз, защо?
И миналото тръгва безвъзвратно,
като че ли не е било.

Гледам снимките ти, мили.
Ах, тези, същите очи…
Не са се променили.
Без тебе как боли.

Назад във времето ме върна
топлият ти, нежен глас.
За миг в момиче ме превърна,
потънах в спомени за нас.

Онези мигове красиви
разбрах, че помниш още ти.
Стопли дните сиви
споменът за твоите очи.

Копнея аз да те докосна
като в онези нощи,
когато бе възможна
любовта ни още.

                09.02.2014 г
               гр. Балчик

# 6
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Една от любимите ми теми.  bouquet И моето вчера написано стихотворение...



Какво са материалните неща?
Защо човек ламти и да ги има?
Нали не са ни майка, ни баща...
Нали не топлят във студена зима..?

Приятелства рушим заради тях.
На кладата изгаряме и спомен.
Понякога се вкарваме във грях.
И той наистина си е огромен.

От тук си тръгваме със две ръце.
Невзели нищичко от придобито.
Да се обичаме тогава от сърце.
Така щастливо, честно и открито...

Марѝ bowuu
 

# 7
  • София
  • Мнения: 4 349
Рецепта за Непослушност
Не, няма да ти спазвам правилата.
Кога да мразя, колко да обичам?
Кои са врагове, кои приятели?
Кои да са зачеркнати с различие?
Кога светът да бъде много сложен.
Кога да нямам даже хляб на масата.
Кога да ме боли до невъзможност.
Кога да отрека и чудесата.
И колко от мечтите са приемливи.
А другите? В отдел за рециклиране.
Родили сме се от едно безвремие,
което тук му казваме умиране...
Но ето, че съм жива и те дишам,
Живот, и всеки дъх ми е обичане.
Не ми поставяй граници излишни.
Човек е синоним на безграничност.
И знаеш ли, че шепотът в душата ми
все още не е трайно заглушен.
Не, няма да ти спазвам правилата.
Не са били написани от мен.

автор Мира Дойчинова - irini

# 8
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
На гарата

Напразно на пустата гара стоеше
момиче със куфар - от кръпки ранен,
небето бе сиво, дъждецът ръмеше,
виновно си тръгваше зимният ден.
Ръждивите релси напразно редяха
далеч към безкрая болнава следа,
а куче бездомно се сви край тезгяха
глада да приспи, след това - и студа.
Напразно часовникът стенен отмерваше
минути отминали, глъчка, живот.
В съня си без сън псето все потреперваше,
смирено прегръщайки вехтия под.
И пейки изгнили напразно бленуваха
поредния пътник с поредна мечта.
Билети, забравили колко ли струваха
потъваха немощно, кротко в прахта.
Момичето чакаше. Чакаше. Чакаше.
Перонът мълчеше и влак не дойде,
по релси от друга вселена той тракаше.
Към другата гара. Към край без небе.

# 9
  • Мнения: 4 569
Много ми харесва това стихотворение, особено болднатото. В толкова малко думи колко въздействаща сила има.




Цветарка

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –

като теменужен остров в лунносребърни води,

и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,

се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

 

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва

хиляди души разбити – глъхне празничния град

и под лунно наметало с шепот странен той разказва

повестите безутешни на вседневен маскарад.

 

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,

ето малката цветарка бърза от локал в локал,

де оркестрите разливат плавни звукове ритмични

и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

 

С погледа смутен и влажен на прокудена русалка

между масите пристъпя и предлага плахо тя:

златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка

и усмивката смирена по рубинени уста.

 

Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,

като черни пипала се плъзгат погледи отвред

и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,

че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.


 

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,

гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,

понесат се нависоко волнокрили, смели, горди

и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

 

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва

светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,

а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва

хиляди души разбити – дебне каменния град.

 

Христо Смирненски

# 10
  • Мнения: 8
Любимо, много любимо ...

"16 плюс 16" / Недялко Йорданов

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена съдба,
и мислеха, че всичко са узнали,
щом знаят, че съдбата е борба.

И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи,
те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се -
животът има свое странно Не:
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,
а никога не тридесет и две.

Но има ли значение, когато
света се гледа с четири очи
и радостта е двойно по-богата,
а мъката наполовин горчи?
За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян.

# 11
  • Мнения: 0
Яворов е сред любимите ми поети, а това стихотворение определено ми е фаворит:

    Душата ми е пленница смирена,

    плени я твоята душа! — пленена,

    душата ми е в тихи две очи,

    Душата ми те моли и заклина:

    тя моли; — аз те гледам; — век измина…

    Душата ти вълшебница мълчи.

    Душата ми се мъчи в глад и жажда,

    но твоята душа се не обажда,

    душата ти, дете и божество…

    Мълчание в очите ти царува:

    душата ти се може би срамува

    за своето вълшебно тържество.

# 12
  • Мнения: 8
"Прощално" - Никола Вапцаров
      На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

# 13
  • Мнения: 8
Съвсем, съвсем случайно разбрах, че стихотворение, което обожавам от години е на Лермонтов.

"Просяк" - Михаил Лермонтов

Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда,
стоеше просяк почернял
от глад, страдание и жажда.

Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
а някой камък вместо хляб
бе сложил в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама
.

# 14
  • София
  • Мнения: 193
Минавам да споделя две мои от последните дни:

Все още те обичам

Все още те обичам
и във вярност към тебе
пред звездите тихо се вричам.

Времето бавно отминава,
а моите чувства, проклети,
не тънат в забрава.

Всяка нощ сърцето ми се свива
и щом теб в някой друг припознае
от болка завива.

Дните бавно минават,
нещата едни и същи остават
любовта ми, и тя, все твоя остава.
~Lighty

****
In My Dreams

You don’t know how I miss you,
now the only thing that I can think about
is how much I wanna kiss you.
I miss you.

I’m seeing you even in my dreams,
and  I know it’s not that much
but I promise you
our love would be even better than it seems.

My heart is yours
and yours alone,
embrace me, please,
and make me feel like home.

~ Lighty

Общи условия

Активация на акаунт