Тъй като ме бяха питали вече ще разкажа как мина раждането на моите близнаци, а вие споделете как мина при вас.
И така малко след като влязах в седмия месец отидох на преглед и лекаря ми видя, че имам 1 см разкритие. Още същия ден влязах в болницата в "Патологична бременост" и започнахме със системите. И така си изкарах месец и половина в болницата като през ден два бях по 8-10 часа на системи. Тогава бяха и проблемите с наводненията. Една сутрин ставам, поглеждам през прозореца и какво да видя - пред болницата езеро. Няколко дена нямахме ток, почти спря и водата, а аз всеки момент очаквах да започна да раждам.
Бедственото положение отмина. Отводниха първия етаж на болницата, водата дойде, след това и тока.
Няколко дни след това започнах да имам по-регулярни контракции. Ставаха през 20-тина минути и като че ли бяха и малко болезнени. Лекаря ме прегледа - имах 5 см. разкритие. Така през нощта станаха през 10 минути, след това се разредиха и нищо. На сутринта на визитация лекаря ме извика да ме прегледа. След прегледа ми вика "Сабирай си нещата и в предзала!", а аз му казвам "Ама на мен нищо ми няма, аз няма да раждам сега." Имала съм вече над 6 см разкритие без да ги осетя.
И така влязох в предзала. Приказвахме си със санитарката и акушерката, шегувахме се и се смеехме.
После дойде доктора и каза, че ще ми отваря мехура. От тук нататък вече започнах да осещам какво са контракции и раждане. Около час и половина по-късно попитах няма ли да ми сложат някакво обезболяващо, а акушерката ми вика "Я не се излагай, ти още нямаш родилен процес, не сме ти чули гласчето!. След като настоях да ме прегледа, тя доста се учуди като видя че съм на 8-9 см. То трябвало да викаш за да ти дадат обезболяващо! newsm78
Сложиха ми една система за регулиране на контракциите и сред десеттина минути вече ми помагаха да се преместя в залата.
От тук нататък всичко беше много лесно и бързо. На третата контракция се роди първото бебе - Ангелина, а три минути по-късно на следващата контракция се роди и второто бебе - Диана. Е, имах си епизотомия и пет външни шева, ама то си е в рамките на нормалното.
Общо взето всичко беше толкова лесно и бързо, че съм съгласна още няколко пъти да родя!!! Laughing
Искам и да благодаря на всички,които се грижеха за мен в болницата, на целия екип, който присъства на раждането, на най милата акушерка - Халиме и въобще на всички с които станахме приятели за тези два месеца, които изкарах в болницата.
И за финал - на всички мами, които чакат близнаци - СПОКОЙНО мили момичета, въобще не е страшно да родиш близнаци. В някои отношения дори е по-лесно. И ако бебчовци са застанали както трябва въобще и да не ви минава през ум за секцио. Раждайте си нормално и се радвайте с пълни сили на бебетата си!!!
Успех на всички.