На мен ми падна коронката през август, която бях носила 7-8 г. Отидох в клиниката с идеята, че съм за имплант. Попаднах на д-р Гергова. Направиха снимка и тя каза, че е по-добре да сложим коронка, за да съм си запазела зъба (зъб е силно казано, тъй като от него ми е останал само корена). Направихме консултация и с д-р Павлов, който поставя импланти. Неговото мнение беше, че от тази снимка не се разбира състоянието на коста и щом д-р Гергова е решила коронка, коронка да се слага.
Още тогава д-р Гергова ми сложи щифт и изгради пънчето. След десетина дни ме заболя, но отидох по план след 2 седмици. Казах й, че ме боли, като се храня. Направи дренаж, сложи лекарство. Отидох след седмица, за да изпили пънчето и вземе мярка за коронката. Това изпиляване добре, че беше с упойка, толкова кръв имаше. А като си погледнах после венеца - беше една огромна рана. Побърках се от болка, като премина упойката, а кърмя и не мога да пия обезболяващи. След седмица трябваше да ида, за да ми сложат коронката, но не била готова и отидох след 2. При слагането на коронката, тя се счупи. Исках чиста керамика, а явно са по-чупливи. Чаках още 1 седмица за нова. Сложиха ми я, платих си 490 лв. Първите 3-4 дни всичко беше супер. НО след това се почнаха болките. И така следващите седмици си ходех всяка седмица. Уж първо лепилото било изтекло и ми възпалило венеца. После не знам какво било, но само лекарства ми тъпчеше във венеца и коментираше пред студента на обучение, колко вредно било, дето ги дишали тези лекарства. А това, че са в моята уста, явно е безвредно. Тези лекарства действаха първите дни, после започваше болката. Като я попитах докога така ще караме, тя ми каза: "Е, нали не те е боляло няколко дена? Като те заболи, идваш пак и така." Колата чак запомни пътя до там, а мъжът ми почна да ме подозира къде ходя всяка събота след обяд и всеки път слушах "Е пак ли?".
В края на октомви коронката започна да се клати и най-накрая се убедих, че с тази зъболекарка няма да се получат нещата. Отидох и д-р Стоянов извади коронката. Доста се учуди, че излезе заедно със щифта. Прати ме на снимка и като я погледна каза: "Лошо, много лошо". Оказа се, че има стапяне на коста Като го чух, щях да припадна. Записах си час отново за конултация с д-р Павлов дали може да се сложи имплант. Обясних му какво се е случило. Всичко, което каза, е че трябва да се извади зъба, може да се сложи имплант, че импланта е 1300 лв. и че като "жест" към мен, нямало да си плащам коронката, чиято цена е извън обявените 1300. Взех си копия на снимките и напуснах.
Какво означава "жест"? Жест за мен беше рецепционистката да ми наглежда децата, докато съм по кабинетите. А да ми съсипят и последното останало от зъба, без да оправят положението не е никакъв жест.
Отидох при друг зъболекар. И се оказа, че при слагането на щифта са ми направили перфорация. Зъболекарката беше изумена, че вместо да се опитат да го излекуват, са карали с временни обезболявания, а накрая са искали да извадят всичко.
В момента правим лечение, което съответно пак плащам. Изгубих вече финансовата сметка. Не знам и дали ще има положителен резултат, но надеждата умира последна.