Публикувана: 25 ян. 2006, 10:30 ч.
Последно мнение: 31 ян. 2006, 13:05 ч.

Изгорялата каруца

1 266
16
1

25 ян. 2006, 10:30 ч.

Мнения: 1 278

Миналата седмица Сашко гостува на баба и дядо за два дни и като се върна му се беше появил страх от някаква изгоряла каруца. Каза, че е гледал детско, но нищо повече не може да обясни.
Все още не го е изживял, плаче насън и се буди. Като го питаме от какво го е страх, той казва "от изгорялата каруца".
Моля ви, ако някой е гледал това "детско с изгорели каруци" Rolling Eyes

, да сподели за какво става въпрос. Ако знаем, ще ни е по-лесно да го успокоим. Мерси Simple Smile

Последна редакция: ср, 25 яну 2006, 10:37 от Demetra

# 1 25 ян. 2006, 11:53 ч.

София
Мнения: 39 744

Психиката на малчуганите е крехка. Не се сещам за такова филмче, но си спомням аз от какво се бях разстроила като малка. Гледах сама в хола някакво Сънчо, където искаха един мечо да го бодат с кърфици.

Опитай се да го накараш да разкаже от какво се е уплашил. Или в крайна сметка му кажи, че това е само филмче.

# 2 25 ян. 2006, 16:42 ч.

Мнения: 1 278

Да, точно така направих, Ан Мари, и той се поуспокои за няколко вечери, но снощи пак се събуди със същия кошмар

# 3 25 ян. 2006, 17:09 ч.

Мнения: 2 792

Не се сещам за филмче с изгоряла каруца Thinking

.

Но тези сънища със страшни неща, са ми напълно познати, Момчил и той е завладян от най-различни кошмари. Най-важното е да му обясниш, че това, което се случва е на сън, не е истина и когато си отвори очите всичко ще изчезне. Говорете за как може да бъде загасен пожарът, какво е важно да се прави в случай на пожар, създай му усещането на стабилна увереност, че в тази ситуация той знае какво да прави.
Момчил наскоро започна да прави ясна разлика между сън и реалност, заяви ми, че сънувал как всички деца от детската се превърнали в зомбита и той веднага си отворил очите и всички изчезнали, защото това било само сън(това си е огромен скок в осъзнаването за него Laughing

). Това не пречи от време на време, да дотичва в кревата ни Wink

# 4 25 ян. 2006, 18:14 ч.

Мнения: 3 405

Питай баба му и дядо му, може заедно да са гледали детското филмче или предаване. И продължавай да му даваш примери, че това, което показват по телевизията е измислено.

# 5 25 ян. 2006, 19:56 ч.

Мнения: 1 278

Цитат на: Кифлата в ср, 25 яну 2006, 17:09

Най-важното е да му обясниш, че това, което се случва е на сън, не е истина и когато си отвори очите всичко ще изчезне. Говорете за как може да бъде загасен пожарът, какво е важно да се прави в случай на пожар, създай му усещането на стабилна увереност, че в тази ситуация той знае какво да прави.
...

Биги, благодаря ти. Много е мъдро това, което казваш bouquet

Браво на Момчил и браво на вас за напредъка!
Тия рачешки сънища... Laughing

Дяволинке, питах ги аз бабата и дядото, но отговорът не беше много изчерпателен: "Ами, имаше нещо такова, ама то си беше детско". Rolling Eyes

Малко ни се разминават вижданията по някои въпроси, но какво да правим - разни поколения...

В крайна сметка аз го поръчках с въпросчета още малко днес и се оказа, че до каруцата е имало кончета, които "изгоряха и сърцата им станаха черни". Мамина душица, то толкова се е стреснало от смъртта на кончетата, че чак си е представило как изглеждат сърцата им. Confused

Май не толкова самият огън го е притеснил.

# 6 26 ян. 2006, 00:05 ч.

Мнения: 574

Кажи му,че си гледала вторат серия на филмчето и там една добра фея е спасила кончетата и ги е излекувала. После ги е пуснала на мяста с поточе и много зелена трева.Там те намерили много приятели зайчета, птички.....и те вягали и играли весели и щастливи.
Дано да свърши работа

# 7 26 ян. 2006, 09:57 ч.

София
Мнения: 13 204

....
"Малките деца не могат да изтласкват само някои чувства, като гнева и страха например, без да потиснат и останалите. Ако ги възпитаме да не дават воля на гнева и страха си, несъзнателно ги възпитаваме да сдържат и „добрите" си чувства на обич и нежност.
Не е достатъчно впрочем децата да обяснят какво става в тях. Те трябва също да знаят, че родителите им наистина разбират чувствата им. Когато са нещастни или ядосани, или обидени, те търсят разбиране. Как да покажете на детето си, че ви е ясно какво изпитва?
Можете да сторите-това формално, като просто му заявите: „Знам какво ти е". Но това е прекалено лесно и бързо и рискува да не го убеди. Има по-сигурен начин да засвидетелствате на детето си дълбокото си разбиране. Този начин бе открит още през четирийсетте години от психолога д-р Карл Роджърс и се нарича „отразяване на чувствата"..."

******************

"Преди няколко години една майка, която бях посветил в техниката на обратното действие, ми разказа случка, добре илюстрираща начина на действието й. Майката, която членуваше в приятелска асоциация на детегледачи, една вечер гледала децата на друга семейна двойка. Родителите сложили Тими да спи и излезли. По едно време Тими изскочил от стаята си уплашен и притеснен й рекъл: „Госпожо Джоунс, в стаята ми има вълк!" Майката ми обясни, че преди да усвои въпросната техника, тя би реагирала зле в дадената ситуация, както впрочем повечето родители. Би казала: „Хайде сега, не ставай смешен, Тими, много добре знаеш, че в стаята ти няма вълк." И би обиколила стаята с момченцето, показвайки му, че вътре няма вълк, което ни най-малко нямаше да намали страха му. Вместо да действа по този на пръв поглед разумен, но неправилен начин, тя под-ходила към въпроса другояче - приложила нашия метод.
Казала му: „Седни до мен и ми разкажи за вълка." И детето споделило колко се бои от вълка. Тя му отговаряла с фрази като: „Наистина те е страх от този вълк!" или „Този стар вълк май много те плаши!" и други подобни. Не се опитвала да го успокоява, нито да го разсейва. Задоволила се да му препраща чувствата, които описвало. Момченцето й казало, че много се бои от този вълк, че го мрази и че ще го хвърли в морето от скалите. Накрая, след около двайсет минути, през които тя само отразявала чувствата му, то се обърнало към нея и й рекло: „Госпожо Джоунс, сега мисля, че мога да отида да спя." Тя го завела в стаята му, завила го и след няколко минути то вече спяло.
Госпожа Джоунс ми разказа всичко това седмица след случката и забеляза: „Знаете ли, наистина помага." Така е, помага. Опитайте. Впрочем тази техника съдържа нещо
като саморегулатор. Ако не разберете какво изпитва детето, то почти сигурно ще реагира с думите: „Не, не е това, не ми е така."..."

Това са пасажи от книгата "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Додсън....

Дано да са от полза... Wink

# 8 26 ян. 2006, 10:08 ч.

София
Мнения: 13 204

Цитат на: Demetra в ср, 25 яну 2006, 19:56

В крайна сметка аз го поръчках с въпросчета още малко днес и се оказа, че до каруцата е имало кончета, които "изгоряха и сърцата им станаха черни". Мамина душица, то толкова се е стреснало от смъртта на кончетата, че чак си е представило как изглеждат сърцата им. Confused

Май не толкова самият огън го е притеснил.

Лелееее, ужас!!! Истината обаче е, че децата съвсем не възприемат нещата толкова драматично колкото ние възрастните. Много сме обсъждали приказките, които в голямата си част съдържат доста страхотии. Да ама за децата те не значат, това което за нас вече като хора с житейски опит.... От толкова неща, към който сега изпитвам ужас не съм се плашила като малка...

# 9 26 ян. 2006, 20:43 ч.

Мнения: 3 405

Мила, чувствителна душица!
Vache е намерила подходящ пример. Да се поставиш на мястото на детето и да видиш нещата с неговите очи е решение на проблема. Надявам се, че притеснението е отминало Peace

# 10 27 ян. 2006, 02:00 ч.

Мнения: 1 278

Мерси за отрезвяването, Ваче!
Мисля, че сбърках именно, като се опитах да туширам страха още първата вечер като се прибра детенце вкъщи. Той тръгна да ми разказва за каруцата на заспиване, от което аз май съм се уплашила повече, отколкото е бил той. Опитах се да го приспя като почти веднага започнах да му разказвам за някакви розови облаци от захарен памук, от които валял сладък дъжд и прочие Rolling Eyes

. Нещата явно са останали недоизказани, недоизслушани и замазани с розова захар и затова са се проточили цяла седмица Simple Smile

А обикновено се опитвам да им обяснявам чувствата им като се разгневят за нещо...

Между другото идеята за сладкия град, която си измислих тогава май му хареса, защото на следващия ден я доразви с къщи от желирани бонбони, прозорци от карамел, коли от ананас и други подобни фантазии. В един момент вмъкна и шунка, но нищо Grinning

# 11 27 ян. 2006, 02:03 ч.

Мнения: 1 278

Цитат на: Vache в чт, 26 яну 2006, 09:57

Това са пасажи от книгата "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Додсън....

Има мъдри неща в нея. Факт!

# 12 27 ян. 2006, 09:34 ч.

София
Мнения: 13 204

Цитат на: Demetra в пт, 27 яну 2006, 02:00

Между другото идеята за сладкия град, която си измислих тогава май му хареса, защото на следващия ден я доразви с къщи от желирани бонбони, прозорци от карамел, коли от ананас и други подобни фантазии. В един момент вмъкна и шунка, но нищо Grinning

Хей, да не вземете да превръщате фантазиите в реалност... Crazy

и да увеличи количеството на изядените бонбони Crazy

# 13 27 ян. 2006, 10:34 ч.

Мнения: 1 278

Цитат на: Vache в пт, 27 яну 2006, 09:34

Хей, да не вземете да превръщате фантазиите в реалност... Crazy

и да увеличи количеството на изядените бонбони Crazy

Хм...

Звучи притеснително наистина. Май трябва да спретнем набързо и един зеленчуков град за по-здравословно Grinning

# 14 29 ян. 2006, 00:09 ч.

Мнения: 3 271

Весе, какво стана с каруцата и кончетата? Премина ли напълно?
И Вики го гонят страхове последните 2 месеца. Най-вече от тъмното. Знам, че е нормално и гледам да не се впрягам, а и май попремина.
Но това за кончетата може да ти скъса сърцето! Какво ли "детско" е гледал, да им се невиди на идиотщините Sad

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: