Публикувана: 24 ян. 2006, 15:07 ч.
Последно мнение: 18 окт. 2006, 12:02 ч.

Дали това е краят?

6 924
72
2

Гост

24 ян. 2006, 15:07 ч.

Най - напред се извинявам, че пиша анонимна Embarassed

Аз съм една от сравнително редовните потребителки и от най - "старите" ... така че надявам се да разберете и да не решите, че просто някой непознат ви хлъзга.
Та ... това е въпросът. Ясно, че проблеми има. Въпросът е - докога?
Ето за какво става дума: 8 годишна връзка, 6 години съвместен живот, 4 години брак, едно дете на 3 години и половина. Ние - малко преди 30 годишни, на пръв поглед имащи всичко - прекрасно дете, стабилни работи, добро финансово положение.
Много клизми за всичкото това време - сигурно за всяка ще трябва отделна тема, но най - общо: страх го беше да заживее с мен (изневери ми преди да го направи), решението за дете беше общо и внимателно планувано, но в един момент, вече свършили с правенето, се запита дали пък не му е рано ; проблеми, когато детето беше бебе (раздяла за 1 месец); проблеми, когато се върнах на работа, детето тръгна на ясла и беше ужас в здравословно отношение (обвинения колко безотговорна съм); проблеми миналата година по това време (аха да стане Раздялата, ама решихме да пробваме с екскурзия за двамата); сега от два месеца примерно - пак проблеми...

В момента сме фактически разделени (е, от три дни все още де ). Аз си събирам мислите. Той иска да се върне. Аз не знам. Чувствам се на дъното. Адски смачкано самочувствие - такава една, която си разболява детето по яслите, която после безотговорно го дава на майка си да го гледа (детето наистина имаше сериозни здравословни проблеми и забраниха посещението на ясла), която мисли за работата си повече, отколкото за него, която има наглостта да работи с много мъже, от които той ревнува (безпочвено, повярвайте!), която отказа да спази принципа "До всеки преуспял мъж стои (т.е. мълчи си и се усмихва) една добра жена", която не иска секс напоследък (и в много други отрязъци от време, но пък понякога е фурия)... Това ми е повтаряно вече години. И аз бях повярвала. Когато на последния Бъдни Вечер ми беше съобщено, че само да минат празниците и се изнася, аз реших да започна да го приемам. И взех да си търся "Убавото" - намерих поне по едно нещо, което би могло да бъде противоречие на упреците му. И в крайна сметка установих, че не съм толкова черна и лоша - нито като майка, нито като съпруга, нито като човек...
От три дни се питам какво искам. И не можах да реша, ама реших какво не искам. Не искам секс в момента, не искам обвиненията му, не искам изискванията му на "мъж на ниво", не искам детето ми да бъде свидетел и на други такива "празници" като изминалите коледни и новогодишни (то още е малко, ама мисля, че вече усеща), не искам да си "мерим" службите, позициите и заплатите, не искам да ми се подиграва за "извънкласните" дейности (за удоволствие се занимавам с музика) ... Дребнави неща, ще кажете, ама те си се трупат - дотам, че предпочитам да изгледам филма, вместо да го изслушам. Писнало ми е от разговори. И от скандали (макар че нашите скандали спокойно могат да минат за разговори). Уморено ми е - вече дори не отвръщам на злобливото питане сутрин за кой точно колега съм се направила такава хубава - просто гледам да си глътна кафето и да си запаля колата.
Зададох си въпросът обичам ли го. И си отговорих с "да, обаче не така, както бих искала и както смятам, че е редно". И после: защо го обичам. Не съм сигурна дали не е навик, чувство за общност - общо дете, общо СИО, общи приятели, познати, роди, за които сме толкова "сладки", "идеални", "успели" ...
А той от четири дни (т.е. четири дни преди да поискам тази раздяла) се държи неузнаваемо - добър, ухажващ, отговорен, дори се прибира всеки ден от работа вкъщи. Нещо, което в последните месеци (повтарящи месеците няколко месеца преди това) не му се е случвало ... Не знам дали има/е имало друга ... честно казано не знам и дали искам да знам ... От друга страна, самотните вечери (често и нощи), докато още "живеехме заедно", си ми харесваха, тези четири дни и досада изпитах ...
А от трета страна - детето, жилището (което нито сме изплатили, нито сме обзавели още), всякакви други имуществени истории ... толкова е гадно, толкова нечестно ще бъде спрямо него, пък може и наистина да ме обича, може и да се промени. Пък и всички други занимания тип "мама, татко и аз" - толкова ще ми липсват. Ето сега ме изяжда освен всичко друго и най - вече вината - аз съм си вкъщи (и неговото вкъщи), а той някъде другаде - имам ли право?
На себе си пък хич не вярвам, не знам.... Sad

Толкова е мъчително.
Не знам дали някой нещо разбра Embarassed

Имах нужда да се излея и да попитам - как да реша, по дяволите? Ако не е имало побои и явни изневери или обръщане на резби или каквото там, при което е ясно? Или това всъщност е брака? Докъде са разумните компромиси със себе си?
Предполагам, че и той има да каже подобни неща ... не търся вини и прочие, просто съм в дупка, от която сигурно има изход, но не знам кой е верният...
Може би трябваше да пусна темата в Самотни родители, ама ще пробвам тук първо ... Тия дни ще посетя и психолог, може би и брачен консултант ... Ама ми се ще да ви чуя и вас ... толкова пъти сте ми помагали Simple Smile

# 1 24 ян. 2006, 15:28 ч.

Мнения: 544

Да ти кажа честно и аз не веднъж съм се чуствала като теб/мисля че почти всеки е поставял под въпрос дали е добър родител/макар че аз съм в позицията на неработещата мама -домакиня,и това ме гнети!Но нямам друг изход/надявам се скоро да се причисля към работещите/!Прочетох внимателно постинга ти и да си призная не мога да разбера какъв точно е проблема,според мен такъв няма/?Може би това е брака -възход и падение,наистина се налага да се правят доста компромиси,но ако те не са само от едната страна то проблем няма.Ако чуствата са вече избледнели то тогава вече компромисите започват да тежат.Незнам дали с нещо ти помогнах,но моят съвет е добре да помислиш какво искаш!Дали го обичаш и искаш да си с него,и без него ще се справиш!Няма да си нито първата нито последната!Но обмисли добре решението си!Успех и кураж!

# 2 24 ян. 2006, 15:58 ч.

Мнения: 1 311

Знаеш ли, мисля че понякога всички изпадаме в такива настроения.
Дали това е края - зависи от теб. Ти трябва да решиш, щом другата страна (демек мъжа ти) иска да се върне, тогава всичко е в твоите ръце.

Аз имам един развод зад гърба си. Без скандали, без побоища и прочие колорит. В един момент просто осъзнах, че не е това човека, до който искам да се събуждам всяка сутрин до края на живота си и най-важното - не исках деца от него. Съдбата ми помогна да намеря правилният човек и правилният баща. Не, че сега понякога не ми минават някакви мисли през главата ... Наскоро гледах "Часовете", доста силно ми повлия, няколко дни след това си мислех - Това ли е живота, който искам, затова ли съм мечтала. Но има моменти когато съм щастлива и все си мисля, че зарди тях си заслужава всичко останало.

Май не ти помогнах много, но май има много въпроси, на които трябва да си отговориш сама - дали го обичаш, на първо място, дали той би те приел не смачкана, а като личност с право на мнение, като равностоен партньор до себе си.

# 3 24 ян. 2006, 16:01 ч.

Пловдив
Мнения: 1 592

Ясно е, че в момента брака ви е в криза. Но при всички има такива моменти. На дали някой ще отрече. Разбирам от постинга ти, че съпруга ти е ревнив, че има недостатъци, които все повече ти пречат, НО нали и преди е бил такъв? Може би не ти е правило впечатление? Аз мисля, че това НЕ е краят. Трябва да говорите. Изобщо не си и мисля, че поведението на съпруга ти ще остане такова, каквото е тези няколко дни. Нито пък, че ще е същият както преди. След едни такива "събития" и двамата ще сте променени. Важното е промяната да е за добро. Компромиси винаги са нужни.
Незная как ще ти подействат думите ми, но смятам, че трябва да говорите. И двамата помежду си и ти със някого - дали с психолог, дали с близък човек, а пък и мамите тук ще ти дадат своето мнение. Успех!

# 4 24 ян. 2006, 16:13 ч.

Мнения: 3 405

Ех, Позната, как да решиш, какво да решиш? Докъде са разумните компромиси със себе си? - питаш ти. До там докъдето ТИ им позволиш да стигнат.
А аз долавям, че ти си взела решение...
Възхищавам се на твоята трезва мисъл, в такива ситуации човек се побърква, а ти претегляш на везни "лошото" и "хубавото".
Не мога да ти дам съвет, мога само да ти пожелая сила и смелост, но ти си ги притежаваш, така или иначе.
При психолог можеш да отидеш и сама, но за брачен консултант се искат двама.
Единственото и най-важно тук е детето ви, тъй като то ще започне да пита защо
Пожелавам ти да намериш правилните думи, за да му обясниш, за да не останат недоисказани истини, които после да тежат.
Не се обезличавай, отстоявай своята позиция, както и досега се занимавай с нещата, които ти харесват. Ти не си виновна, че детето се разболява в яслите - всички деца се разболяват.
Трудно ми е да кажа дали той ще се промени, ще уважава работата ти, интересите ти, колегите ти. Понякога хората се променят.
Ако си склонна да му дадеш още един шанс, направи го. Бракът е взаимен компромис. Ако ли не, давай и сама.
Запази силата си.

Дано ти помогнах Simple Smile

# 5 24 ян. 2006, 16:26 ч.

Мнения: 213

Не мисля че имам право да ти давам съвет за това какъв път да поемеш.Единственото което ще си позволя да ти кажа е че преди да вземеш каквото и да било решение трябва да си отговориш честно на много въпроси-Безспорно бракът изисква безкрайни компромиси от двете страни.Ти правиш,а той?Откриваш ли в него желание за промяна?Вярваш ли в нея?Какво би било най-доброто за детенцето ви и до каква степен то се покрива с твоите желания?Как се отразява всичко това на здравето ти,на психиката ти?И ако той не се промени ти можеш ли да продължаваш да даваш от себе си всичко без да получаваш нищо?
И все пак нека не забравяме че всеки греши и всеки има право на втори шанс.Ти реши дали мъжът ти вече го е използвал или тепърва ще му го дадеш.
Пожелавам ти да вземеш най- правилното решение.

# 6 24 ян. 2006, 16:28 ч.

Най-лесно е да сложиш точката на нещо - започваш на чисто и си съвършено свободен.
Мисля, че ти трябва да си отговориш на въпроса искаш ли да обичаш и да бъдеш обичана от този човек. Както ти написаха момичетата - да се събуждаш цял живот до него. Не е лесно да направиш това. Трябва да пресееш плявата и дая намериш зърното - само навикът ли е останал или ежедневието ви е позатрупало. Има ли живо въгленче?
Защото нищо не ти пречи да го обичаш както ти искаш и както е редно. Страхуваш ли се да пуснеш фурията за постоянно?Кое точно ти пречи да имаш тази обич?
На мен също ми се е случвало да спра за момент да съм така влюбена, но тогава си спомням един стих, който ще перифразирам. Любовта е като огън, понякога почти гасне, понякога е буен, чак изгаря. Нормално е да има спадове и пикове, но щом я има амплитудата(, значи я има обичта.
Според мен между вас има проблем, който само разговор - и то откровен - помежду ви ще разкрие същината на проблема. Защото сякаш се обичате, но сте си построили стена за по интересно. Може би трябва да се научите да общувате помежду си спокойно и уютно и да слезете от състезателната писта.Да бъдете ясни и в изискванията и в приемането на недостатъците си един към друг.
Невъзможно е да се даде правилния съвет, но искрено се надявам да намерите пътя си - било то като семейство, било то разделени.

# 7 24 ян. 2006, 16:50 ч.

Мнения: 7 474

Може ли изобщо да се даде съвет за това, което ти се случва? Не. Има много въпросителни: Обичаш ли го още, какви компромиси си готова да направиш, детето ........? Ако си финансова независима решението е по-лесно, защото много жени са зависими и това ги спира. Аз лично мисля, че ако не го обичаш и не можиш да го търпиш повече не трябва да оставаш с него само заради детето. То е малко и няма да разбере много, по-добре двама щастливи родители поотделно отколкото нещастни, но заедно. Освен това никога не е късно за нова любов! Heart Eyes

Решение можеш да вземеш само ти и дано да е най-доброто за ТЕБ! Може би ако сте разделени за 1-2 мес. ще можеш да прецениш как се чувстваш сама. Peace

# 8 24 ян. 2006, 17:19 ч.

Мнения: 3 091

Стана им тъжно, като ти четях поста... Със всеки изминал ден проблемът само ще се задълбочава... ТОва, че той е станал мил и добър нищо не означава! със сигурност не иска да те загуби, но не знаем колко му е силна мотивацията... т.е. доколко би искал да се промени! ти също! КОМПРОМИСИ - е това е солта и пипера на един брак! Знаеш ли колко пъти ми идва да си хвана шапката... ама не! има по-ценни неща! Всеки сам прави избора! Помисли спокойно! претегли за и против! не на последно място - виж кое ще бъде най-доброто решение за детето! То не бива да страда! УСПЕХИ!!!

# 9 24 ян. 2006, 17:32 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Ти изясни нещата за себе си - искаш ли го, обичаш ли го, как ще се отрази на детето, а него не го мисли толкова - дали е честно спрямо него или не е негова работа да прецени. Ако ти трябва повече време, останете разделени повече и тогава решавай, но крайното решение ще вземете ти и той - ние не можем да сме ви много от полза. Аз лично - но това си е само мое мнение - не бих търпяла такова отношение. В една връзка не само единият е виновен, не само той трябва да бъде сочен като източник на проблеми, пък и като прибавим ревността и грубите забележки от типа "За кого се гласиш" съвсем не мисля, че бих го приела.

# 10 24 ян. 2006, 17:47 ч.

София
Мнения: 18 679

Раздяла му е майката.Една фактическа раздяла за поне две седмици, даже месец.След това толкова ще сте си домилели, че ще се чудите защо всъщност сте се скарали newsm78

Ама не през това време да се разпаднете на молекули, а всеки да си помисли - в кое е сбъркал, как да не се повтаря.Това, дето си написала, че не го искаш - кажи му.Може пък сам да не се сеща Confused

И идеята за брачен консултант е страхотна!Но мисля, че трябва да сте заедно - може да живеете разделени, а да се срещате само на сеансите.Това допълнително ще генерира енергия между вас и склонност да си излеете който каквото си е мислил последните дни.
Аз бих се борила.Семейството ми е по-важно от всичко.Особено щом се бичате, макар и трудно.
Стискам палци Hug

# 11 24 ян. 2006, 18:42 ч.

Мнения: 1 410

Здравей!
Според мен тези няколко дни са прекалено малко, за да вземеш едно такова решение, а от друга страна колкото повече време минава, толкова повече се отдалечавате един от друг.
Първо искам да ти кажа да не се притесняваш сега за материалните неща. не мисли дали ти си си вкъщи, а той някъде другаде, дали сте изплатили жилището и дали сте го обзавели. Там не е нито причината за вашите проблеми, нито решението.
Нищо не прави от съжаление, било към него, било към детето.
Много хора те съветват да помислиш за детето ти. Аз мисля, че първо трябва да помислиш за себе си. Кое за теб е най-добре и колкото и да не ми се иска смятам, че по-добре е да продължиш живота си без тови човек.
Обичаш ли го? Според мен това няма значение, защото ти си толкова наранена, че едната Любов не може да те крепи. Какво значи Обичам го? Какво обичаш в един човек, който те кара да се чувстваш по-ниска, по-лоша и т.н. Какво обичаш в един човек, който вместо да те испрати с усмивка на работа и да ти каже колко се хубава, те пита за кого си се нагласила така. Този човек те убива. Убива това, което си и те кара да се чувстваш не достатъчно добра за него, за детето, за работата си. Запомни, че ревността, не е болест, която се лекува. Това е убило не един брак.
Може да ти се сторя много черногледа, но това е което мисля.
Детето ти има нужда от щастливи родители, а не от съсипана майка и мрънкащ баща. Понякога хората са по-щастливи разделени, отколкото заедно. Именно за това те съветвам да почакаш още малко с решението си. Виж как ще се чувстваш сама с детето. Не мисли постоянно за него, колкото и да е трудно. Мисли повече за детето, дома, работата и най-вече за себе си.
На него сега му е гадно, че е останал сам. Трудно е да направиш такава промяна, да оставиш детето си и жената си. Да променил се е, но не мисля, че това е нещо постоянно и след три месеца най-много ще си поставена в същата ситуация. Само, че тогава ще си кажеш: е защо пак да се разделяме, като не можем един без друг и пак ще се съберем. Ще започнеш да правиш още и още компромиси, докато накрая във всичко това загубиш себе си.
Помисли много добре за самата теб преди отново да отвориш вратата и ако го направиш то бъди непреклонна пред исканията си и бъди безцеремонна дори и при най-малката грешка. Покажи му, че си личност, че знаеш какво искаш и нищо по-малко от това.
Успех във решението, каквото и да е то!

# 12 24 ян. 2006, 18:47 ч.

Мнения: 46 492

Наистина трябва да разбереш дали го искаш! Ако стигнеш до извода, че го искаш, седнете и обсъдете от къде идват проблемите ви и какво очаквате един от друг, дали имате желание и сили да дадете това, което другия очаква от човека с/у него.
А ако не го искаш, тогава е ясно ...
Успех, каквото и да решиш!

# 13 24 ян. 2006, 19:00 ч.

Мнения: 2 242

Много прозорливо и ясно си го написала – доста хора в такава ситуация са ужасени, объркани и паникьосани (което си е нормално). Това най-малкото говори, че си силен човек и можеш да си имаш доверие, каквито и решения да взимаш. Не искай съвети, поискай подкрепа когато вземеш решение newsm10

.
Лично аз бих си починала (от въпроси, колебания и стресови ситуации) – малко лично пространство идва добре на всеки. Идеята да се консултираш с някои професионалист е добра (за съжаление в БГ малко хора го правят и то когато вече е наложително)

# 14 24 ян. 2006, 20:04 ч.

Здравейте, изчетох внимателно всички мения. Благодаря ви. Мисля да размисля още малко време, просто имах нужда да споделя и да видя други гледни точки ...
Не искам да го изкарвам виновен, знам, че винаги виновните са двама. Не става въпрос за финанси - ще се оправям съвсем добре и сама, а пък той не е звяр - нямам да си остави детето ... Даже финансите са един от проблемите - "мерим" си ги, често ми е казвал, че би предпочел жена домакиня (аз поддържам добре дома обективно, има се предвид - да си наляга парцалите вкъщи)... Имаше го и алкохола от негова страна (да, може и аз да съм го тикнала), имаше я и ревността безпочвената и какво ли още не. Не ни е за пръв път и раздялата...
Това ми беше въпросът - колко още шанса да си даваме?
Иначе и аз мисля, че семейството е преди всичко ... Ама не знам ние нормално семейство ли сме ... това ли е навсякъде ... Когато човек отиде за новогодишната вечер с жена си и детето си на екскурзия с компания, предполага се че прекарва по - голямата част с жената и детето (или поне нощите), а не с компанията, нали? И не една цяла нощ с една друга жена от компанията, нали (говорили си на чашка - хубаво де - ама Sad

)? Той сигурно ще извади пък дръги аргументи ...
Физическата раздяла ще продължи още, наясно съм... Ще си помисля и ще посетя психолог ... после и брачен консултант двамата може би ...
Просто в момента ми е уморено и виновно - от компромиси, разговори, караници; и самотно, и ...
Иначе да, и аз съм ЗА борбата, ЗА компромисите, ЗА прошката... Само не знам дали не се уморих Cry

Балгодаря ви още веднъж Simple Smile

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Значението на апартамента в романтичната връзка

Проблем с котките на свекървата

Причина:

Причина: