та виктория от известно време се стреми да имитира т.нар. cursive writing. в интерес на истината, пише по-красиво на английски, отколкото на български. да, ама учителката решила, че не може така. започна едно периодично поправяне на буквата t във всички писмени работи. проблемът е в ченгелчето, което свързва t с предишната буква и в мъъъничкото камшиче в горната част на буквата. според учителката така се пишела само буквата l, нищо че през средата в случая минава ясна хоризонтална черта.
обясних на виктория, че такава буква наистина има, преподавала съм писане, включително и cursive в американско училище и децата са писали буквата точно така. при поредното огромно печатно t написано демонстративно в тетрадката й, виктория взела, че обяснила на учителката, че такава буква има и че майка й е била учителка по английски и пише буквата точно по този начин....
досещате се, предполагам, какво е отговорила учителката: "майка ти като е била учителка по английски, стой си у дома и си учи с нея!". виктория е замълчала, но пред мен коментарът й беше: "исках да й кажа, да си гледа работата и че това не го решава тя, но замълчах, защото е учителка".
много лесно мога да накарам виктория да си промени почерка и да пише печатни букви. дали обаче това е правилното решение? в случая дори не става дума за двоен стандарт при изписване на думите, за британски и американски английски - неща, на които повечето учители много държат и за които съм й казала да се съобразява с всеки конкретен учител. става дума за почерк и за начина, по който учителката се опитва да я принуди. да му се не види, толкова ли тая учителка не може да намери подход, с който да убеди едно 10-годишно дете да се съобрази със странните й изисквания?!
дали да не се обадя в офиса на фирмата и да попитам дали имат изисквания относно почерка на децата и професията на родителите?
вие как бихте постъпили на мое място?