Токсичните хора-в чужбина по-трудно ли е да се отървеш

  • 2 477
  • 36
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 032
Извинявам се предварително, че мрънкам.

Но като ми мина малко яда от сценката, която ще ви преразкажа, се чудя- това, че сме българи, кара ли ни да търпим около себе си хора, които са "токсични", защото са българи? Как е при вас?

Ето моята случка. С позната българка, която ми е почти комшиика, и има дете на възрастта на по-голямата ми щерка, си говорим оня ден, че има един много хубав купон (с тема Куба и т.н.)  на общ познат. Решихме да намерим заедно бейби-ситър, те да доведат тяхното дете у нас, и да ходим на купона. Започвам аз да търся бейби-ситъри, обаждам се на който се сещам, но всеки вече има ангажимент. Пропускаме, не е голяма работа. Но голяма работа за мен става това, че тя днес ми се обажда да ми каже между другото, че те всъщност отишли на купона, защото сестра й бейби-ситвала. На въпроса ми, ами ти защо тогава търсеше бейби-ситър (и премълчания въпрос, ами не можа ли поне да го споменеш , ей така, от куртоазия, нали знаеше, че  и аз бих се възползвала, в един квартал сме), тя ми вика "ами тя сестра ми не е дошла в Лондон да бейби-ситва.  newsm78
В същия разговор успява също да ми каже че детегледачката, която намерих за като тръгна на работа "сигурно нищо не струва", че дъщеря ми е "своенравна" и не знае какво иска  #Crazy и още един куп злобни и малоумни неща, за които не знам кое е по-лошо: ако са казани от блажена простотия, или от премерена злоба. Та това е илюстрация на типичен разговор с нея.
А аз патката непоръбена, вместо да спра да я броя за нормален човек след толкова много подобни историйки и подмятания, всеки път й давам шанс, че може би ще се държи човешки. И после съжалявам. Ама понеже не ми се искам да мисля, че съм патка, все си мисля, че е защото сме в чужбина, давам много повече морален кредит на българи, които всъщност са по-отровни и от пепелянки.

# 1
  • Мнения: 1 363
 Grinning
Аз си мисля, че ти си просто добричка и би дала кредит на хората дори и в БГ да се развиваше ситуацията.

# 2
  • MERIGNAC, FRANCE
  • Мнения: 1 551
Наистина е много жалко, 4е това ти се е слу4ило и 4е такива хора съ6тествуват.
И аз много пъти съм оставала разо4арована, но и аз като тебе все си викам 4е е просто слу4айност , и 4е другия път 6те е по-разли4но, но уви!
И си мисля, 4е това моето е недостатък да про6тавам толкова много и все да давам о6те един 6анс на хората!  Rolling Eyes
Какво да се прави-такива сме!

# 3
  • Мнения: 1 072
Алиса, и ти като ме си душа-камбана.Прегрьдка Hug

# 4
  • Мнения: 1 370
Където и да съм, пак аз ще си остана будалата. Тази черта от характера ми, доста я ненавиждам. Мисля, че следващия път, хората ще са размислили и ще е по-добре #2gunfire
Заблудена съм си била и такава ще си остана

А за твоята комшийка, тя не подлежи на коментар. Но жалкото е, че има много като нея

# 5
za poreden pat se 4udja za6to balgarite sme takiva xora newsm78.az njamam kontakti s balgari no kato se zamislja mai e z adobro,otna4alo mngoo stradax no ve4e kato slu6am takiva ne6ta vzema da mi xaresav 4e en znam nikoi i da ti kaja moeto li4no skromno mnenie 4e ne zaradi socialnoto ni polojenite i takiva ne6ta,ami mantaliteta balgarskia mngoo ni pre4i i vinagi 6te ni pre4i za sajalenie Sad

# 6
  • Мнения: 3 491
Може и да е вярно това, че защото сме в чужбина става така. Поне при мене, защото гледам децата си в чужбина. Трепвам силно и съм склонна да подхвана коктакт не като се засека с българи изобщо, а когато тези българи имат деца на възрастта на моите. Колкото и да са ми мили американци, хиспанци и всякакви други, от тях не мога да искам да ударят едно рамо в културното изграждане на американо-българска идентичност. Та щом казваш, че тази жена имала дете на възрастта на твоето, си мисля, че и аз на твое място бих правила компромиси и бих изпаднала, а май и съм изпадала, в подобни ситуации.

# 7
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
така е, защото всичко българско и родно ни липсва и ни е скъпо. А и ти си добра явно. аз не мога още да се отърва от чувството за вина, ако не помогна, но такива хора не си заслужават.

# 8
  • Мнения: 945
Точно таzи тема обсъждахме вчера с мъжа ми и стигнахме до иzвода, че просто толкова много ни се иска да имаме приятели тук, че сме готови на всичко.

Вчера пак останахме раzочаровани от една постъпка на най добрите ни "приятели" тук. Просто ние сме толкова раzлични от тях, че ако не бяхме в чужбина, дори и на "zдравеей zдрасти" нямаше да бъдем. Да ама ако се скараме с тях ще си кокуваме двамата сам самички и ще си пием биричката винаги сами

Ама какво да се прави... всичко си иска жертви...

# 9
  • След завоя в дясно
  • Мнения: 1 350
Хей Алиса тури му пепел-както казва баба ми Wink
Не си слагай случката присърце, такива неща могат да ти се случат и в родината
А ти не си никаква "патката непоръбена" Laughing(това ми хареса), а си просто един нормален човек, с голямооо  търпение

# 10
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
и аз имам такъв слу4ай на интоксикиране 4ак с последствия за здравето още се лекувам, като вампир, една бг гинеколожка тук беше ме обърнала на секретар аз да й оправам документи и билети , 4е и дъщеря й да бавя (на14 г - но ужасно своенравно и материално същество като мама си) само нейният интерес върви и постоянно в къЩи -4ак мъжа ми запо4на да закъснява нещо ги беше разгадал и не искаше да ги среща, 4е по4ват да ми направи това; да ми поправи  онова, аз да сам извеждала детето й, ама детето й ми докара беля много се зака4а с мом4етата и мъжете.постоянно ме товареше с интимните си проблеми, семейните си неразбории, и омразата м/у двете, и как все  са малко парите (взема 10 пъти средната заплата за страната и прижилегии безплатно жилище обзавеждане, билети, храна и много други. използвах некадърността и като гинеколог, макар и доцент и я пратих по дяволите. но ме тормози по гсм (смених го), сега е домаШния-ей няма отърване от навлеци

# 11
  • Мнения: 3 394
Аз търпя само веднъж да ми се качват на главата и после режа-те губят , не аз! Mr. Green

# 12
  • Мнения: 6 167
Интересно е, и е сигурно ткаа, както разказвате - аз отскоро съм в Итлия, няма и 1 месец май.. но вече имам 1 случка.. Една моя бивша съученичка била тук със стипендия, няма лошо. аз съм на 31 не съм я виждала от 16 години, помня че добро момиче беше...
та, като бях в София още тя разбрала отнякъде че ще се женя в Италия за (О, боже, какъв късмет) италианец. И ми се обажда една вечер у дома и в началото общи приказки, после ми каза, че й трябва всъщност италианец да гарантира за нея ( не разбрах за какво, щото ми причерня пред очите)и ми каза, ' Та, ако може утре твойо човек да изпрати един факс на чай ся щи каа на кой факс!'
аз се стреснах първоначално, стана ми много неудобно, мъчно, почуствах се ве едно някои злоупотребява с мен ... но после се ядосах и  много бързо я разкарах, казах, че аз още не съм омъжена, че аз самата не си знам статута какъв ще е, но ще го питам мойо човек. Тя каза, че знае Болония наизуст, ако искам и уроци ще ми дава по италиански ( евтино). И сигурно щеше да ми е по-лесно ако тя беше наоколо... Явно така съм й дала скорост, че не се обади повече.

Аз обаче мисля, НЕ приятелствто на Всяка цена. Имам си карта на града, имам си учебници по италиански, а отскоро и хубава тема в този сайт, която ме кара да се чуствам добре.

Така, че за историята в Лондон - мисля, че в живота идва момент, когато не средата те избира,  а ти си избираш средата. 

Разбирам, че да има около теб българи е предизвикателство да градиш приятелства, връзки - но мисля, че всеки има глава на раменете си и да не се измъчва с простаци!

  bouquet

# 13
  • Pierrefonds, CA
  • Мнения: 802
' Та, ако може утре твойо човек да изпрати един факс на чай ся щи каа на кой факс!'

 Shocked Shocked Shocked

# 14
  • Мнения: 3 394
ленилаф Mr. Green Mr. Green Mr. Green

ти защо просто не взе номера на факса и на другия ден да й пратиш едно изплезено лице с надпис бонджорно smile3534

Общи условия

Активация на акаунт