Две седмици вече е болна, лекуваме отит. Нямаше много желание да излиза навън, пък и я понаболяваха ушите. Седи си в къщи, или гледа филмчета или играе на Буквенка.
Обаче какво забелязах.
От седмица-две насам охка за най-малкото нещо и ме изнервя.
"Мамо не бързах толкова много, че се уморих" ... при нормално ходене от моя страна. "Ой-ой-ой" при качване в превозно средство, същото възклицание при слизане от него. "Ой" при качване на бурдюра, "ой" при слизане. "Ой" за щяло и нещяло, на висок глас, за дреболийки.
Днес като ходихме за бележка от джипито се карах. Тя била викала, защото да речем мислела, че ще падне. "Е как ще паднеш като те държа?"
Това почти изкрещявано "ой" по всякакъв повод ме вбесява. И не знам к'о да я правя.
Обаче какво забелязах.
От седмица-две насам охка за най-малкото нещо и ме изнервя.
"Мамо не бързах толкова много, че се уморих" ... при нормално ходене от моя страна. "Ой-ой-ой" при качване в превозно средство, същото възклицание при слизане от него. "Ой" при качване на бурдюра, "ой" при слизане. "Ой" за щяло и нещяло, на висок глас, за дреболийки.
Днес като ходихме за бележка от джипито се карах. Тя била викала, защото да речем мислела, че ще падне. "Е как ще паднеш като те държа?"
Това почти изкрещявано "ой" по всякакъв повод ме вбесява. И не знам к'о да я правя.
С търпение-ще отмине!Явно е някакъв период на "ой"-кане!Особено ,ако в детската градина е на мода сега и се копира веднага! 
Моя като врещи грамогласно по всяко едно време 
какво да кажа
). 
Но покрай тива ой-кане 'ша умра. Ще кажат хората "глей я таз майка". Не съм я глезила излишно по време на боледуването. То вярно, че Дияна ходи кат спънат кон, ама на всяка крачка да си мисли, че 'шъ пада. И най-вече кат се качва или слиза от бюрдюра. Кат го рече това "ой" ... все едно от 2 метра е скочила.
