Как свикнахте?

  • 3 841
  • 72
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 761
 
Момичета, искам да ви попитам колко време ви беше нужно да свикнете в страната, където живеете?Аз съм само половин година в Холандия,вече говоря сравнително приличен език, но ми е много трудно да свикна с местния манталитет.За сега няма как да почна някаква работа, а и лятото като се роди бебето ще си стоя доста време у дома.Всичките ми приятелки са все чужденки, а българките са по-други градове и няма как да се виждаме често.

Вече не се впечатлявам толкова от грубостта на жените по улиците (ако успея да отгатна,че са жени де, щото те по-скоро на мъже приличат),все попадам на хора с безумно високи претенции за всичко без да има някакво реално основание за това.
Не знам дали усещането ми е нормално или аз виждам все негативни неща.Имам много добър съпруг, като се замисля май само той ми е близък.Той ми казва,че и на него не му харесват нещата, с които не мога да свикна, но това е Холандия....


на моменти все едно съм в комунистическа България преди 1989.


Вие как се адаптирахте?

# 1
  • Мнения: 3 098
Ами аз съм непукист и много спокоен и уверен 4овек,затова нямах проблеми с адаптирането.Даже първите 2 години вси4ко ми беше страшно интересно,ходех навсякъде,където пожелая.Записах се на у4илиЩе,заЩото в България не съм у4ила испански,намерих си много бързо работа.И тъй като мъжа ми непрекъснато пътува,трябваше бързо да се нау4а на много неЩа,които мислех,4е не мога да направя в никакъв слу4ай.СъЩо така бумаЩините,документите все аз трябвае да ги оправям,така 4е оттам нау4их много за структурата на институциите им.
Тук вярно,4е хората са лицемерни4ки,няма да ти кажат ниЩо лошо,но тръгнеш ли си Ще те псуват.Но не са само с 4ужденците,а между тях самите е съЩата работа,така 4е мене тия неЩа не ме травмират.
Кошмара за мене запо4на,когато родих.Тук се 4увствам несигурна,неспокойна,безсилна и вси4ко това заЩото не мога да свикна със здравната им система,не издържам като се замисля.

# 2
  • Мнения: 2 257
Много лесно свикнах, за мое учудване....От самото начало се бухнах в дълбокото и до ден днешен нямам почти никакъв пряк контакт с българи и може би затова не ми беше проблем да се адаптирам....С едно нещо обаче трудно свикнах в началото- нямаше го безкрайния купон , както и семейството ми. Хората тук не ме дразнят дотолкова, че опознах с течение на годините психиката им и знам кое какво означава, не ми пречат нито посточнно ухилените им лица, нито манталитета им, напротив, научих някои хубави неща от тях, в следствие на които, като си отида в БГ и се усмихна на някоя продавачка, тя ме гледа все едно съм луда.... Laughing По принцип нещата се стекоха така, че извадих късмет с хората и събитията тук, не ми се е налагало да страдам и от тази гледна точка, мога да кажа, че свикнах изключително лесно.

# 3
  • Мнения: 4 212
Ми на хубавото лесно се свиква, аз съм на курорт  Mr. Green и работата ми беше лека, всъщност от там нау4их езика.  Тук поне се усмихват и поздравяват. Има много неща, по4ти от вси4ко, доста подредено е, както самите градове, така и много от нещата свързани с бумащината.Проблеми можеш да имаш навсякъде, то това не зависи от държавата. Живота е по спокоен. За жените, хубави са испанките и добре се поддържат, разбира се разли4но в разли4ните поколения. Харесвам и климата. адаптирах се бързо, по4ти веднага, само дето се наложи малката да остане да завърши трети клас в Бг, мъкаааа, но после като дойде, баба и, мъкаааа. Ама сега тя предпо4ита да идва, отколкото ние да си ходим  Grinning

Има и друго нещо, психиката тук е много важна, ясно е 4е си свикнал на едно а отиваш на друго. Ако приемаш хората такива каквито са, и те теб ще те приемат по лесно. Предполагам 4е много 4ужденци ни се 4удят на нас, за бозата, за таратора, за препълениете заведения, когато уж вси4ки трябва да са на работа, за навиците ни. Ние сме странни за тях, те за нас. Аз съм отворен към света 4овек и винаги съм искала да опознавам пове4е и пове4е. Ако имам възможност за по4ивка и ваканция няма да отида в България, ще искам да стъпя на друг континент за да видя и усетя духа на други нации.

# 4
  • Мнения: 2 379
Ами, както казва Теуа, "на хубавото лесно се свиква". Ние сме на много красиво място, на брега на едно голямо езеро и невероятна природа (а и архитектура) наоколо. Не знам от кой български град идваш, но аз съм на мнение, че много малко градове по Еуропата са по-грозни или поне като българските Sick Ами каквото и да си говорим, мръсотията у нас е невероятна! Соц архитектурата с нищо не ми радва окото, а да не говорим, че 70% от всичките ни сгради са порутени или най-малкото с олющени мазилки ooooh! ... Изобщо, радвай се на по-хубавата обстановка (в това отношение), която имаш.
Иначе, мисля, че ако още не си го осъзнала, трябва да се примириш с факта, че съпругът ти ще е единственият ти много близък приятел. С течение на времето ще намериш приятели, но за съжаление нищо не може да се сравни с приятелките от квартала или от ученическите години, с които можеш да си бъбриш каквото си поискаш и както си поискаш Cry
Сигурно когато тръгнеш на работа, ще се почувстваш по-интегрирана, по-самостоятелна а и ще намериш нови лично твои познати, с които не те е запознавал мъжа ти Wink
А аз чистата българщина няма да се пУашиш - български форуми дал Господ Mr. Green

# 5
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
kartinka, мисля че доста от нас са минали по същия път като теб. Аз даже не владеех езика  Embarassed беше ми доста кошмарно. Не познавахме никакви българи, с други не можех да контактувам, поради езиковия проблем. При теб предимство е не само познаването на езика, но и това, че мъжът ти е местен. Постарай се да мислиш позитивно  и да приемаш нещата такива каквито са, без да ги сравняваш с България. По същият негативен начин можеш да погледнеш на Родината и тогава животът ти в Холандия ще е приказка  Laughing Ако имаш възможност запиши се на някакви курсове, за да ти минава денят по бързо, а и да срещаш повече местни. Така постепенно ще свикнеш с тях и ще ги приемеш.
Късмет и горе главата  Hug

# 6
  • Мнения: 4 629
Ne sym imala problemi s adaptaciqta. Grada, v koito jiveem mnogo mi haresva. Horata sa mili i priqtelski nastroeni. Imam priqteli i balgari i amerikanci. Ima zna4enie i tova, 4e az sym mnogo polojitelno nastroena kym promqnata, koqto napravihme v jivota si. Ako tragna da tyrsq nedostataci i kusuri na horata i stranata sys sigurnst 6te namerq. No az ne si pileq vremeto za tova Wink

# 7
  • Мнения: 380
И аз свикнах много бързо и лесно. По принцип се адаптирам към всякаква обстановка. Покрай мен в началото нямаше българи и научих езика набързо. В началото се чудех защо няма пешеходци по улиците и хората се усмихват навсякъде Simple Smile. По парковете непрекъснато като се разминаваш с хората и ти викат "Hi". Вече не ми прави впечатление и до такава степен съм свикнала, че в България ме гледат странно когато съм учтива Shocked
Всичко зависи от нагласата на човек Peace

# 8
  • Мнения: 59
Чета ви момичета и ви се чудя -дали най-важното е красива архитектура, климат и природа?? Картинка,Хага също е красив град по мои наблюдения, пък и в Холандия -голяма чистота бе Simple Smile и тез машини, дето събират кучешките лайна (в Амстердам ги видях -като голяяяма прахосмукачка), как така не си свикнала?
Аз сравнително от скоро живея тук (в Хобарт,столицата на ТАсмания,Австралия).Голяма красота, голямо чудо, голяма природа....
Ама и аз имам твоя проблем - не ми харесват хората и хич и не мога да ги дишам. Едни такива, органик - приличат на хипита, с едни стари дрехи,дрипи, по няколко ката се кичат, с едни коси  - мазни, дълги, уж расти, ама повече си мисля , че причината е некъпане... Ми не искам такива хора да са ми приятели. Не споделям техните виждания, не мисля и че ще почна да ги споделям.  Мили и любезни - да, ама на никой не му пука за теб, в България знаеш, че поне като ти се тръснат, няма да ти свършат работа -тук, да, ама разбира се, ще ви звъннем, оставете си имената и телефона, няма проблем..... чакам, чакам, никой не ми звъни, ми по-добре ми теглете една майна и да се оправям, не да живея в някаква заблуда.
Някакси като посадена се чувствам тук....
Но.. Красотата ще спаси света, красива архитектура, природа.....

# 9
  • Мнения: 2 257
  Мили и любезни - да, ама на никой не му пука за теб, в България знаеш, че поне като ти се тръснат, няма да ти свършат работа ................
 ми по-добре ми теглете една майна и да се оправям, не да живея в някаква заблуда.

Точно тук се научих, че вселената не се върти на пръсти само около мен....а и никак не страдам за майните на наште хора в БГ да ти кажа....

# 10
  • Мнения: 4 212
Ама и аз имам твоя проблем - не ми харесват хората и хич и не мога да ги дишам. Едни такива, органик - приличат на хипита, с едни стари дрехи,дрипи, по няколко ката се кичат, с едни коси  - мазни, дълги, уж расти, ама повече си мисля , че причината е некъпане... Ми не искам такива хора да са ми приятели. Не споделям техните виждания, не мисля и че ще почна да ги споделям.  ........

на циганите от Факултето ще споделяш ли мнението? Mr. Green Като не ти харесват хората, нали знаеш, куфар4ето, и мрън мрън за България. Там няма хипари, няма хора с дрипи и миризливи.

# 11
  • Мнения: 3 098
...
Да бъдем реалисти и да живеем в настоящето, да не си губим ценното време със спомени и представи от миналото.


To4но така newsm10

# 12
  • Мнения: 1 761
Аз не казвам,че Холандия не е красива страна- напротив.Това, което ми е трудно е да свикна с манталитета на хората тук.
Ще дам няколко примера, които в първия момент ме стреснаха.

1.На гости сме на свекърва ми.Тя ни прави кафе, което тук се пие със скоростта на светлината и на всеки дава по една бисквитка- останалите моментално се прибират в шкафа.

2.Имам много хубава гъста дълга коса.На комплимента на една холандка, отвръщам любезно с "Благодаря".Отговор- "ами да, те момичетата от Източна Европа обикновено са много космати" Shocked

3.В момента ходя на едно задължително училище по холандски, което е доста скъпо и ако не го посещавам трябва да платя глоба.Нивото е за идиоти,а повечето в моята група говорят поне по два западни езика и са завършили Университет.Най- големия парадокс ми е,че има много дни, в които учителките забравили да дойдат на работа и ние трябва да си ходим.(Не коментирам,че ако попиташ някоя от тях за граматика, обикновено отговарят- това е доста трудно,за да го обясня Shocked

4.В момента съм бременна и съм качила няколко килограма, но не ми личи.Една от холандките, които живеят в нашата сграда ми казва "Виждаш ли,сега като не си в Бг и има какво да ядеш  Shocked как си напълняла"


Странно ми е,че тези неща, които за мен, а предполагам и за вас, звучат грубо и невъзпитано тук са нормални.

Първо си мислех,че не бива да обръщам внимание на такива неща.И доколкото ми е възможно се опитвам.Утре детето ми ще си играе с техните деца и ще го обиждат,че е "космато","бедно","гладуващо" или кой знае какво.Аз не обичам да влизам в пререкаНИЯ и да вдигам скандали, но в крайна сметка не мисля,че трябва да позволявам някой да се държи с мен така, сякаш преди малко съм паднала от клона.
Може би нямам и особеното желание да общувам с холандците около мен ( мъжа ми е съвсем различен в разбиранията си и отношенията си с хората),защото, признавам си, не знам до кога ще мога да спазвам приличен тон.
И понеже повечето от вас са по-дълго в чужда страна, исках да намеря някакъв друг поглед,който да ми помогне.

# 13
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Един бърз отговор от мен:
1. Има няколко книги написани за живота тук и винаги се разказва историята с едната бисквитка. Счита се, че е просто навик останал поради религиозни и други исторически причини. Аз не познавам хора, които биха направили подобно нещо, което е знак, че не всички са еднакви. Просто погледни с усмивка на този навик.

2. Холандците са много пряки хора. Мен също ме шокира това и си признавам, че понякога не ми е  лесно и ме нагрубява. Все си казвам: и аз ще съм пряка /ама не винаги става/. Но това е начина да не останеш обиден. С една дума: на подобни реплики отговаряш: Така ли? Ами колко хора познаваш такива? Аз пък съм останала с впечатлението, че тук е така. / или нещо от сорта/

3 Това е болна тема. Системата за учене на езика в тези курсове е била изготвена за бежанците. Много от тях не са знаели да четат и пишат на собствените си езици, така че са си казвали: какъв зор ще им даваме да учат добре езика. Съответно и много от учителите нямат доплома за преподаване, тъй като преди време всеки е можел да стане преподавател / такова е било търсенето/. Сега имат дръг проблем, а той е именно, че дойде друго поколение хора. За съжаление, трябва сама да настояваш и да се бориш да ти обяснят нещо, както и да те извадят от калъпа.

4. Прочети т.2

Тази откровенност е наистина шокираща, но понякога си казвам, че е по-добре да си откровен, отколкото мил и любезен, защото където и да си в такъв случай те тъпчат / дали тук или в България.../. Съветът, който бих ти дала е: приема нещата такива, каквито са. Постарай се да не се променяш, да говориш непрекъснато за България / те не знаят нищо за нашата страна, така че невежеството е простотия в много случаи и ти можеш да го промениш поне малко/. Бъди сигурна, че ако отговаряш на тяхното ниво / не означава да е грубо, но просто като ЗНАЕЩА - тогава ще те ледат с друго око.../

Успех!     

# 14
  • Мнения: 59

на циганите от Факултето ще споделяш ли мнението? Mr. Green Като не ти харесват хората, нали знаеш, куфар4ето, и мрън мрън за България. Там няма хипари, няма хора с дрипи и миризливи.

Тея, Тея, извинявай, но не ме разбра.
Хайде, случка от петък - отивам за обедната почивка при мъжа ми  и какво да видя - в асансьора се засичам с мъж, облечен в костюм, сресан , измит (нещо рядко тук), който вози 3 годишното си детенце в количка, направена от касетка за мляко, поставена на рамка с 4 колела , и в касетката няколко възглавници от парчета. Човекът -уважаван в града адвокат, нооо...... органик. И това е около 40 % от населението.
Извинявайте, но вие обсъждате колички за около 450 Евро,а?
Това е което не ми харесва тук и аз няма да започна да правя количка за детето си.
Всеки си е избрал сам за себе си къде ще живее и създава семействО - аз живея тук, защото така решихме с мъжа ми, след дълги плюсове и минуси за Холандия, България и Австралия. Не казвам, че не ми харесва, просто има неща , които ме потрисат, и няма да почна да мисля че са нормални. Не ми изглежда нормално да ме поканят на гости за след 7 месеца -имаме си покана за месец май догодина за вечеря.....
Знам, че света няма да се промени заради мен, но пък защо трябва да се сприятелявам с хора, които не харесвам?

Общи условия

Активация на акаунт