Здравейте, аз съв една от вас!

  • 1 180
  • 14
  •   1
Отговори
Имам прекрасно 4м. момченце от мъж, който се кълнеше, че съм любовта на живота му и винаги ще се обичаме каквото и да стане. Много искаше дете. Живяхме две години заедно в пълна хармония. На втората година забременях с детето, което и двамата си правехме целенасочено. И за мен настана пълен ад. На втория месец престана да се прибира рано, а към петия - от време на време. Бременността ми беше кошмар, не спирах да плача. Когато детето стана на един месец, той се беше прибрал около 10 пъти, не го беше виждал това бебе. Изгоних го като мислех, че ще влезе в час, но на него като че ли му е по добре така. Разказаха ми,  че пиел и ходел по жени непрекъснато. Мислех, че няма да го преживея, ама няма как просто да легна и да умра. Сега съм сама с детето и свикнах да бъда без него, но все още много ме боли.  Поне ни дава достатъчно пари, но какво от това. Ще бъда ли нормална някога, а детето ми?

# 1
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
здравей!
разбира се, че ще си нормална и детето ти също. Примерно детето на вуйчо ми дето почина преди три месеца - то ненормално ли ще е ? а майка му?
самотата тежи, но не води нито до ненормалност, нито до смърт. Освен ако ни не ПОЖЕЛАЕМ!
ти имаш за какво да живееш!
мъжа може днес да е тук, а утре по една или друга причина - да го няма, но детето- то винаги /дай боже/ ще е с нас! ЗА него си стрва да живееш, да се радваш и да се бориш!
успех и не се отчайвай - бъди сигулна, че всичко ще се оправи, но просто ти трябва време да си стъпиш на краката!

# 2
Благодаря ти, че ми отговаряш! След колко време ще се оправя?!!

# 3
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
труден въпрос и зависи от теб и от някои други нещо
ако искаш да се оправиш - можеш и сега да откриеш хубавото в липсата на мъж /и то такъв като твоя/ до теб
но ако решиш да се самосъжаляваш и да страдаш - сигурно е че ще се справиш...
бъди смела и заживей новия си живот, докато не срещнеш някой който да струва повече

# 4
Ами аз май много се самосъжалявам наистина, но не мога да се отърва от това чувство. Още го обичам тоя боклук, но искам да престана веднага! Много ми е самотно. Добре, че бебока ми се усмихва, иначе полудявам. Дори не съм казала на семейството си и на съседите! Представяш ли си!? Срам ме е...

# 5
  • Мнения: 2 863
Здравей,
Не казваш какви са отношенията със семейството ти, но в такъв момент на човек му е  нужна подкрепа, няма нищо срамно да потърсиш такава при хората, които са те създали и отгледали. Сигурно имаш и приятели, не се отделяй от хората, точно сега имаш нужда от тях. Почети старите теми из форума, ще видиш, че много от нас са преживели и предателство и разочарования, да не говорим, че  и физическа болка. Самосъжалението ще ти е най-лошия другар сега. Заблудата "още го обичам" също. Ако отделиш време да помислиш, ще видиш, че обичаш ТОВА, КОЕТО СТЕ БИЛИ, НО НЕГО ВЕчЕ ГО НЯМА. 
Горе главата, потърси подкрепа от близки хора  и имай търпение, всичко минава, колкото и да не ни се вярва.

# 6
  • София
  • Мнения: 2 958
Няма за какво да се срамуваш. Я си помисли. Ти за какво си виновна? Че той е нещастник и в момента, в който сте били на път да осъществите мечтите си е хванал пътя? Или за това, че вместо да се стреми да се върне при детето си ходи по жени и не проявява интерес към него? Или за това, че съвеста му е чиста, защото ви дава пари ли? При такива обстоятелства не мисля, че някой ще те обвини в нещо. Ако няма други пречки и разправии между вас, мисля, че родителите ти ще те разберат, приятелите ти ще ти подложат рамо за утеха, а ти поне ще има на кой да си изплакваш мъката. Бъди силна и не се предавай. Не позволявай на такъв човек да те смачква. Той ако е бил мъж на място щеше да е с теб, а не по кръчмите. Детето ще те дари с всичката нежност и любов, на която не е способен никой мъж. Вярвай, че един ден ще срешнеш твоя мъж и ще сте щасливи заедно. Желая ти всичките щастие и сила на света!

# 7
  • Мнения: X
На втория месец престана да се прибира рано, а към петия - от време на време. Бременността ми беше кошмар, не спирах да плача.
Ама ти много си го издържала, скъпа. Ние с такова прибиране, неприбиране посред нощ в 3 часа или след 2 дена изкарахме точно 1 месец. Ама и аз се постарах да му вгорча живота, не съм му правила спокойствие през този един месец. На всяко такова прибиране имаше скандал. И накрая го изгоних, и той не прояви настоятелност да остава. Незнам как бих издържала цяла бременност. Та относно въпроса ти - минаха близо 4 месеца откакто не живеем заедно, и мога да се похваля, че се чувствам маааалко по-добре. Но вашата връзка е била по-кратка, ние бяхме заедно 5 години близо, през които не сме се разделяли и за 1 ден. Има значение колко време си се бил "срастнал" с човека. При вас бидейки по-малко, може би все пак ти си по-малко привързана към него, отколкото аз бях... newsm78

# 8
Толкова разбиране не съм получила и от най-добрите си приятелки!  Благодаря ви! Отностно семейството ми - съм в перфектни отношения и точно това е проблема. Имам чувството, че ще са разочаровани от мен, защото търся перфектния мъж от 18г. (31г.) и все не го намирам. Те мислят, че най-накрая съм го намерила и съм супер щастлива. Мъж, дете, апартамент, пари и всичко, което вълнува едни родители. Срах ме е, че баща ми ще се поболее. Страх ме е, че ще ме обвинят, че аз съм крива за всичко случило се. Един вид как така пък с никой не се получи!? как допусна това да се случи!? сигурно вината е в теб и т.н. Иначе на най-близките си приятелки съм казала, но ми се струва, че не ме приемат сериозно.

# 9
  • Мнения: 2 863
Ами като те чета си мисля, че едно от най-лошите неща, които можеш да направиш за себе си, е да се обвиняваш за това,че не се е получило, както казвш. Първо много е спорен въпроса какво значи една връзка да се получи- за едни се е получила, ако имате пари и апартамент, за други щом не те бие и не пие- всичко е ОК... никой няма ДА ДОЙДЕ ТВОЯ ЖИВОТ ДА ЖИВЕЕ... затова важното е само ти как се чувстваш и на теб и детето дали ви е добре.... Възможно е да преживява някаква криза покрай раждането на детето, да иска да се находи или Бог знае какво, защото казваш, че сте живяли добре преди това. Освен това щом си имала куража да го изгониш, значи има в теб достатъчно сила да се справиш... НО най-важното е, че виновен в тия работи няма смисъл да се търси... кажи на семейството си, кажи им както на нас си го разкала и им дай време да го преживеят и да свикнат с мисълта.
Хм... сега като чета пак малко ме смущава това, че си търсила префектния мъж- ми то такъв няма мила, не се  е родил... та бива и  по тоя въпрос малко да помислиш:)))

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ако родителите ти те обичат ще те разберат
ако не веднага то след време
със сигурност ако държат на теб няма да те обвиняват
обясни им с най-големи подробности как и защо се е стигнало до тук
зареди се  с търпение към тях и съм сигурна, че всичко ще е ок
но спри самата ти да се обвиняваш иначе до никъде няма да стигнеш

# 11
  • Мнения: 934
Недей да показваш колко много страдаш пред родителите си. Не че е лесно но поне за тях трябва да бъдеш силна, иначе наистина ще се поболеят,та на кой му харесва детето му незажисимо колко е голиамо 1-5-30 години да страда. Мисля си че тяхната подкрепа и обич е най-важното. Ти ще бъдеш силна за тях и те ще бъдат силни за теб за да не те карат да страдаш още. Поне при мен е така. А това е най-голямата подкрепа която мойеш да получиш.
Не се обвинявай, няма идеален мъж, ще те разберат родители са ти.

# 12
Така или иначе ще трябва да им кажа, само че не съм готова. Толкова са консервативни. Известно време ще поживея сама с реалността и с този форум. След няколко месеца може би... Незнам. Ще ви кажа . Благодаря за подкрепата. Тук ми харесва. Виждате ли се помежду си или така е по истинско?

# 13
  • Мнения: X
Да, видяхме се веднъж.. преди 2 седмици. Ама не всички имат на кой да оставят дечицата и да дойдат.
За родителите - ми и мойте са страшно консервативни. Майка ми като й казах миналата седмица, че моят е подписал споразумението за развода, щеше да ревне. Такава ми е подкрепа, че думи нямам...  ooooh!. Така че е права Салай, трябва да си силна пред тях. Но иначе, това че са консервативни не изостри ситуацията. В никой случай даже. Аз си живея отделно, сама..  ooooh!, маминка идва да ми помага, емоционално в никой случай не разчитам на тях, само на 1-2 доверени приятелки и тук споделям с девойките, не винаги намирам подкрепа, понякога чувам остри думи, но това е защото просто не винаги съм права, и добре че се намира кой да ме отрезви...
Мисълта ми е, че нищо от това че вашите са консервативни. И нашите са такива. Ако са умни хора ще разберат, че ставащото е добре за теб, че по-добре да си самотна майка, но известно време, все някога ще се намери човек за теб, отколкото с разбито семейство и вечно и безкрайно страдаща. Ще го разберат, бъди спокойна.  Hug

# 14
Касиопея, благодаря ти! Когато  някой ми отговори много се радвам, защото съм леко скарана с компюпъра. Обаче ще стана добра някой ден.
Знаеш ли, аз сега съм мобилизирана и роднините ми още не ми липсват, но ще им кажа. Много ми е жал за баща ми... Толкова се гордее с мен,но няма как. .
Забавна ли беше срещата? Аз също няма на кой да си оставя бебето, но съм в процес на търсене на детегледачка. Нали ви казах, че той сега ми дава пари(може да се каже предостатъчно), но това е защото така лекува гузната си съвест. Не вярвам да е дълго, защото го познавам. Но поне да използвам докато мога. Купувам супер играчки за моя бебок и малко си спестявам. Но гледачка ще намеря...

Общи условия

Активация на акаунт