Наскоро си говорихме за вторите деца на работа. Колежката ме попита не мисля ли за второ? Тъй като дъщеря ми е осиновена, а с баща и се разведохме, винаги съм си мислела по този въпрос. По-скоро за това, че ще бъде добре за нея да са двама на този свят особено, когато стана възрастна. Но някак си не ми се вързва. Не само финансовите проблеми са причината, но някак си няма да е справедливо спрямо детето, защото все пак детето ми макар и осиновено си има баща, и той въпреки, че не живее с нас си я обича много. Вариантът второто да е само с мама и сестра, не, не мисля. Вие какво мислите?
- Публикувана: 1 дек. 2005, 09:57 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2005, 09:20 ч.
Второто дете...
Аз ти предлагам да се влюбиш в един прекрасен мъж, да станете семейство и да имате още деца, така хем дъщеря ти ще има двама татковци, хем и ти ще си още по-щаслива! 
Искам да кажа, че ти желая всичко най-хубаво и че животът сам намества нещата, които ние не можем да решим.
Искам да кажа, че ти желая всичко най-хубаво и че животът сам намества нещата, които ние не можем да решим.
Аз пък имам едно слънчице искам още едно да родя и едно да осиновя.Ама мечти,незнам дали ще се справя.
Аз ти предлагам да се влюбиш в един прекрасен мъж, да станете семейство и да имате още деца, така хем дъщеря ти ще има двама татковци, хем и ти ще си още по-щаслива!
Искам да кажа, че ти желая всичко най-хубаво и че животът сам намества нещата, които ние не можем да решим.
Искам да кажа, че ти желая всичко най-хубаво и че животът сам намества нещата, които ние не можем да решим.
ей вярвай повече в хубавите неща!
за какво е това прибързване? разбира се, че ще срещнеш мъж с който ще имате деца - не е нужно сама да си го отглеждаш!
това, че си се разделила с един мъж, не значи че няма да намериш с друг, с който да живеете до старини заедно!
хайде догодина - нов късмет - първо съпруг, а после закономерно и дете!
за какво е това прибързване? разбира се, че ще срещнеш мъж с който ще имате деца - не е нужно сама да си го отглеждаш!
това, че си се разделила с един мъж, не значи че няма да намериш с друг, с който да живеете до старини заедно!
хайде догодина - нов късмет - първо съпруг, а после закономерно и дете!
Наскоро си говорихме за вторите деца на работа. Колежката ме попита не мисля ли за второ? Тъй като дъщеря ми е осиновена, а с баща и се разведохме, винаги съм си мислела по този въпрос. По-скоро за това, че ще бъде добре за нея да са двама на този свят особено, когато стана възрастна. Но някак си не ми се вързва. Не само финансовите проблеми са причината, но някак си няма да е справедливо спрямо детето, защото все пак детето ми макар и осиновено си има баща, и той въпреки, че не живее с нас си я обича много. Вариантът второто да е само с мама и сестра, не, не мисля. Вие какво мислите?
Бащата на моето дете се отрече от него още преди да се е родило, така че хем има баща, хем в действителност няма. Според мен не е честно спрямо никого да не знае кой е баща му. Моето дете знае де и като порасне, въпреки лъжите на баща му, пак ще знае. Но мисълта ми е, че да криеш кой е баща му не е добре за никого - защото истината винаги си намира начин. Дори на осиновеното дете трябва да кажеш истината, защото някога ще разбере и ще иска да види не само осиновителя, но и този който я е изоставил.
Иначе в крайна сметка децата винаги имат родители, но това да живеят в семейство и да са щастливи вече е въпрос на много други условности.
Ако имаш финансова възможност и благородство, което явно ти имаш може да осиновиш още едно, така и двете ще са равнопоставени. Моето дете също иска сестричка, мисля че всички малки деца искат, явно е нормално. И май не им минава, защото повечето хора, които не са имали брат или сестра като големи дори съжаляват, но... не се умира.