Когато поканя някой у нас всички ме питат "Ама защо така плаче..." или "Ау как жално плаче детето..." което заедно със мърморенето и въздишките на свекърва ми скоро ще ми докарат комплекси, че не ставам за майка. А аз така си го обичам малкото и му давам цялата си любов и прегръдки а то продължава да си плаче. Кажете ми нормално ли е това и докога ще бъде така... Дали няма някакъв проблем... Една позната ми каза да съм я оставела сама и щяло да й мине. Опитах, но освен, че ми се скъса сърцето в другата стая друг ефект нямаше. Хапва достатъчно, давам й Еспумизан за коликите, всеки път й сменям памперса и скоро ще . Да не говорим, че кърмата ми слиза при всеки плач, като я гушна и си ходя нон-стоп надута вкъщи. Просто и аз не знам вече. Чудя се дали да не се консултирам с друг педиатър, но се притеснявам да не би да се шашкам твърде много.